РЕШЕНИЕ
№ 1264
гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100817 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. В. Д., чрез адв. В. К.
– ВТАК, срещу ЗК „Лев Инс“ АД - град София кумулативно, обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че същият е пострадал при ПТП, настъпило на 19.07.2022 година, около
16.20 часа в района на село Самоводене, община Велико Търново, на път I-5, км
95+800 между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ,
собственост на *** и управляван от И. Д. К. и лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„И 10“, с рег. № ВТ9744ВС, собственост на ищеца и управляван от него. Твърди, че
ПТП е настъпило вследствие виновното поведение на И. Д. К., която при изпреварване
/с висока скорост/ навлязла в лентата за движение на ищеца и ударила автомобила му,
което е отразено и в изготвения КП за ПТП № 306 от 19.07.2022 г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Велико Търново. Посочва, че лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ е застрахован в ответното дружество по
Застрахователна полица № BG/22/122000528440, валидна до 16.02.2023 година.
Твърди, че след удара ищецът изпаднал в безсъзнание, а веднага след това бил отведен
с кола на „Спешна помощ“ в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ - град Велико Търново,
1
където му направили изследвания на тялото и главата, и били констатирани фрактури
на четвърто и пето ребра в ляво. Навежда доводи, че вследствие настъпилото ПТП
ищецът е получил множество травматични увреждания, описани в съдебномедицинско
удостоверение № 97/2022г. Същият е претърпял и продължава да търпи страдания и
неудобства. Изпитвал силни болки, не можел да се движи и да се обслужва, като се
наложило съпругата му да се грижи за него и да му помага. Налагало му се и да пие
непрекъснато обезболяващи лекарства. Твърди, че движението на врата му е
ограничено и към настоящия момент и при всяко движение изпитва силна болка.
Посочва, че за период от няколко месеца след ПТП, ищецът преустановил напълно
дейността си като таксиметров шофьор. Твърди, че освен телесните увреждания, при
настъпилото ПТП ищецът претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди от
изживения стрес и ужас от настъпилия между двата автомобила удар. Същият изживял
панически страх, включително за живота си, като и до настоящия момент изпитва
страх да управлява автомобил, особено извън населено място. Посочва, че ответникът
отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие, като преди подаване
на исковата молба ищецът е отправил застрахователна претенция, по която е
образувана щета № 0000-1000-04-22-7759/08.11.2022 година, но страните не
постигнали споразумение относно размера на дължимото обезщетение. Твърди, че за
периода след получаване на застрахователната претенция - 08.11.2022 година до датата
на предявяване на исковата молба ответникът дължи лихва за забава в размер на
сумата 577.11 лева. Направено е искане ЗК „Лев Инс“ АД - град София да бъде осъдено
да заплати на Д. В. Д., сумата в размер на 15 000.00 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 19.07.2022г., както
и сумата в размер на 577.11 лева, представляваща лихва за забава за периода от
08.11.2022 година до 16.02.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението Претендира да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и
по размер. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП и Констативен протокол за ПТП № 306 с
пострадали лица в частта „обстоятелства и причини за ПТП“, като твърди, че
причините за настъпването на ПТП се дължат изцяло и само на поведението на водача
на автомобил Хюндай. Оспорва твърденията за виновно противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Рено Меган“. В условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, доколкото същият не
е бил с поставен предпазен колан, с което е допринесъл за настъпването на ПТП и за
2
настъпилите вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е получил всички
увреждания, посочени в исковата молба, както и че всички увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, като твърди, че част от тях въобще не са
възникнали, а други - не са от процесното ПТП и са били налични преди настъпването
му. На следващо място оспорва предявения иск по размер, като навежда доводи, че
същият е прекомерно завишен. Посочва, че претенцията за лихва за забава е
неоснователна. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – претендираното
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Претендира да му бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 19.07.2022 година за между лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ има сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество, валидна до 16.02.2023 година по Застрахователна полица №
БГ/22/122000528440.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП № 306 от 19.07.2022 година на ОДМВР В.Търново, сектор Пътна полиция /л. 9-
12/, на 19.07.2022 година, около 16.30 часа на път I-5, при км. 95+800 е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ,
собственост на *** и управляван от И. Д. К. и лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„И 10“, с peг. № ВТ9744ВС, собственост на Д. В. Д. и управляван от него. В протокола
е отразено, че водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №
ВТ1175КХ влиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И 10“, като в протокола е отразено, че са налице щети и по двата
автомобила, както и че от ПТП е пострадал Д. Д. – фрактура на 4 и 5 ребро в ляво.
От приложеното по делото заверено копие Съдебномедицинско удостоверение
№ 97/2022 г. /л. 13/ че установява, че при преглед на 01.08.2022 година и от
представената медицинска документация на Д. В. Д., са установени: закрито счупване
на четвърто и пето ребро по предна мишнична линия, палпаторна болка в зоната на
трето-шесто ребра в ляво, субективни оплаквания от болка при дишане в лявата гръдна
половина и болка при движение на снагата настрани, охлузни рани по теменната част
на главата, на двете лакетни стави, на дясна колянна става и на лявата подбедрица,
кръвонасядане с оток на меките тъкани в дясната половина на предна коремна стена, в
дясната поясно кръснта област и на дясно бедро. Получените увреждания отговарят да
бъдат получени по време, място и давност както съобщава прегледаният на 19.07.2022
година при настъпило ПТП като водач на лек автомобил. Установените наранявания са
3
довели до нарушаване на клиничното му здраве, съпроводено и проявено като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и
страдания по време на възстановително оздравителния процес. При допълнителен
преглед и представената медицинска документация на 17.10.2022 година се
установява: състояние след претърпяна и преживяна черепномозъчна,
гръбначномозъчна и гръдна травми, съпроводени с упорити персистиращи оплаквания
от смущения в неврологичния статус, които са довели до промяна на неговото
клинично здраве, съпроводено и проявено като посткомационен церабрастенен
синдром, определящ медикобиологичните показатели на постоянно разстройство на
здравето му, неопасно за живота му. Приложени са и заверени копия на Резултат от
компютърно-томографско изследване от 19.07.2022 година, Амбулаторен лист от
14.10.2022 година, Амбулаторен лист от 14.03.2023 година, както и други медицински
документи /л. 18-19, 43-48 и 66/.
Видно от приложена по делото Претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, ведно с обратна разписка /л. 20-23/, Д. В. Д. е отправил застрахователна
претенция към ответното дружеството, получена в последното на 08.11.2022 година, за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 19.07.2022
година ПТП, в която е посочил и номера на банковата си сметка. Приложено е и Писмо
изх. № 1261/03.02.2023г. на ЗК „Лев Инс“ /л. 24/, от което се установява, че ответното
дружество е определило обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
в размер на 5 000.00 лева. С Искане до ЗК „Лев Инс“ от 21.02.2023г. /л. 25/
пълномощникът на ищеца е уведомил застрахователното дружество, че последният не
е съгласен с определената сума, като видно от Електронно писмо на ЗК „Лев Инс“ от
06.03.2023 г. /л. 26/, застрахователят е преразгледал преписката и е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лева.
По делото са приложени и заверени копия на материалите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка, относно настъпилото на 19.07.2022 година
ПТП /л. 104-116/.
В проведеното на 20.09.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят С. М. К. заявява, че е съсед на ищеца, както и че помни за
настъпилото с него ПТП миналото лято, тъй като във въпросния ден се прибирал
следобед, било топло и той карал пред него. Бил с един колега и карали зад него
непосредствено, а срещу тях имало камиони. Посочва, че някаква госпожа излязла от
отсрещната колона и го ударила. Те се движели в посока Самоводене, а тя - в посока
Велико Търново и по някаква причина излязла, може би е била тръгнала да изпреварва,
но се ударила в автомобила на Д., а неговият автомобил се ударил в стълб на Енергото
и се забил в оградата на един дом. Посочва, че тя навлязла в тяхната лента за движение
и тогава настъпил ударът. Заявява, че след като настъпил ударът, отбили малко по-
напред в посока Самоводене, където има отбивка, като колегата му звъннал на телефон
4
112, а той се върнал да види какво става с човека. Имало спрял един турски камион и
отворили вратата, шофьорът на тира махнал колана на Д. и го извадили от колата. Дали
му вода, лицето му било окървавено, питал го как е и дали е добре. В началото казал,
че му няма нищо, но малко преди да отиде линейката започнал да се оплаква, че го
болят гърдите и че му е трудно да диша. Мисли, че му споменал, че е загубил съзнание,
но не е сигурен.
Свидетелят К. Г. Д. посочва, че е съпруга на ищеца и че на 19.07.2022 година,
към 16:00, 17:00 часа я е търсил поне 10 пъти, но тя не си чула телефона, а след това
когато му звъннала, той казал, че е в Бърза помощ и че са го ударили. Обадила се на
дъщеря си и след половин час дошли да я вземат. Заявява, че спрели за малко на
местопроизшествието и дъщеря й останала там с полицаите, а тя и зет й отишли в
Бърза помощ. Когато видяла съпруга си се шокирала – бил окървавен, с един залепен
тампон на главата, на системи, ръката му мръсна, коленете одраскани. Посочва, че след
като излезли всички резултати от изследванията, установили, че има счупени две
ребра, натъртвания и охлузвания, като му предложили ако иска да остане в болницата
за наблюдение, но той отказал и му написали рецепта с болкоуспокояващи. Заявява, че
го болели ребрата и трудно лягал и ставал. Освен това дясното му бедро било много
натъртено, посиняло и го боляло, като не можел да се отпусне на десния крак. Заявява,
че по принцип спят на втория етаж, но останали на първия, за да може всичко да му е
под ръка, а когато ходел до тоалетна, се нуждаел от помощ. Посочва, че най-силните
болки били две седмици, а може би, месец - месец и половина минали докато Д. живне
малко и да може самостоятелно да се движи, да излиза навън и да не се нуждае от
подкрепа, но болките в коляното на единия крак, в тазобедрената става, във врата си
продължили. Заявява, че психически бил много стресиран, уплашен и доста време след
това не искал да се качва в кола. Посочва, че съпругът й работел като таксиметров
шофьор, като след катастрофата решил, че ще прекрати трудовия договор и известно
време нищо не е работил, но след Нова година постепенно започнал да оборудва
новата кола и в момента също работи като таксиметров шофьор на договор за един час
на ден. Заявява, че преди катастрофата той се грижел за дворното място, а сега не може
да свърши нищо в градината. Ходил в Овча могила на минерални бани, а след това и
една серия в Полски Тръмбеш.
Свидетелят Т. В. М. заявява, че са съседи с ищеца в с. Самоводене и живеят
врата срещу врата, както и че една вечер видяла като карат колата на Д. и като видяла в
какво състояние е, се изплашила, но понеже било късно, отишла на другия ден. Д.
изглеждал много зле, виел от болка, всичко го боляло, не можел да стои прав, седнал,
легнал, никак. Посочва, че им помагала, като ходела да пазарува и до аптеката. Заявява,
че от него е чувала, че болките му продължават и досега, като трудното придвижване
било може би месец. Посочва, че веднъж го е карала на балнеолечение и два пъти - до
поликлиниката при личния лекар. Заявява, че Д. не може да си върши работата в двора
5
и само казва какво трябва да се направи, но не може да го направи той. Казал, че за
момент е губил съзнание и не помни нищо, като помни, когато съседското момче е
отишло.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 120-124/, при настъпилото ПТП на 19.07.2022 година Д. В. Д. е получил: закрито
счупване на четвърто и пето ребро в лява гръдна половина, охлузни рани по главата,
охлузни рани по двете лакътни стави, кръвонасядане в областта на предна коремна
стена и хълбочно-поясната област, кръвонасядания по дясно бедро, охлузна рана на
дясно коляно, охлузна рана на лява подбедрица, мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, субективни оплаквания от болки в гърдите, главоболие, световъртеж,
като същите са описани в приложените медицински документи и освидетелстване на
лицето. Получените травматични увреждания са в резултат от удари и притискане с
или между твърди тъпи предмети. В резултат от получените травматични увреждания
ищеца е претърпял болки, страдания и неудобства. На ищеца е провеждано
медикаментозно лечение, физиотерапия и балнеолечение /по негови данни/. Към
настоящия момент са налице хронични болки в шията и дясна тазобедрена става,
засилващи се при промяна на климата, като същите не се повлияват от проведено
балнеолечение и слабо се повлияват от обезболяващи медикаменти. Тези болки ще са
налице и за в бъдеще, видно от изминалия период от време и възрастта на
пострадалото лице. В делото не са налице други фактори освен описаното ПТП, на
които може да се дължат получените увреждания, като няма данни и за предхождащи
ПТП-то страдания. По предна коремна стена са налице характерни лентовидни
кръвонасядания, които могат да се характеризират като коланна травма, и от това може
да се даде заключение, че към времето на ПТП-то, пострадалия е бил с поставен
предпазен колан. В проведеното на 20.09.2023 година вещото лице допълва, че
счупването на ребра категорично води до проблеми, свързани със сериозен болков
синдром, ограничение в движенията, неудобство в ежедневието при извършване на
физическа дейност, дори и със слаб интензитет, като особено през първите около 30
дни болката е значителна. При определени ситуации, особено с оглед на възрастта, е
възможно да се получи задух при определени позиции на тялото, свързани с факта, че
екскурзиите, които се извършват в гръдния кош при дишането, са свързани с голяма
болка. Болката в тазобедрената става е субективно оплакване и е възможно да е в
резултат на настъпилото ПТП. От това, че външно към настъпване на ПТП-то е имало
само кръвонасядане и оток, който не е с никак малък размер, е възможно в момента там
да съществува синдром на хронична болка.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.
127-133/ се установява, че процесният модел на автомобил „Хюндай“ с рег. №
ВТ9744ВС е оборудван от завода производител с предпазни колани на всички седалки
и тяхната употреба намалява риска от травми при определени условия. Предпазните
6
колани на всички седалки са средство за пасивна защита, предназначено за удържане
на водача на автомобила и пътниците му на място в случай на рязко спиране при
авария. Предпазните колани ограничават движението на тялото напред по
направлението на движението на автомобила и нагоре към тавана на автомобила. В
странична посока ограничава преместването на таза, респективно на пътуващия от
мястото, на което е седнал. Предпазният колан не ограничава движението на тялото от
кръста наляво и на дясно и на главата от врата на всички посоки. Като преустановява
движението в своята пътна лента, водачът на „Рено Меган Сценик“ И. К. допуска
навлизане в насрещната /източната/ пътна лента - пътната лента, полагаща се за
движение на лекия автомобил „Хюндай“, с рег. № ВТ9744ВС, управляван от Д. В. Д..
От това движение на лек автомобил „Рено“ и пресичане траекторията на движение на
„Хюндай“ настъпва удар. Ударът е страничен със странична лява част за автомобила
„Хюндай“, кос с предна челна и лява част на „Рено“. Основната причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е движението на лек автомобил „Рено“,
управляван от водача К. в насрещната пътна лента - условия, в които водачът на „Рено“
К. сама се е поставила, като е допуснала навлизане в лентата за насрещно движение,
където в същото време се е движил лек автомобил „Хюндай“ и където е настъпил
ударът.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, че е налице причина връзка между противоправното
поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по
делото е да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от представената от ищеца претенция, застрахователят е бил поканен да
7
заплати обезщетение за неимуществени вреди на 08.11.2022 година /л. 20-23/, към
която са били представени необходимите документи, включително е посочена банкова
сметка на ищцата, по която не е постигнато споразумение, предвид разменената в
последствие между страните кореспонденция /л. 24-27/ т. е. застрахователят не е
платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
датата на ПТП – 19.07.2022 година, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ, е покрита от
ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". По силата на този застрахователен договор застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по време на действието на
застрахователния договор, на 19.07.2022 година е реализирано ПТП. Последното е
причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на
който е покрита от ответното застрахователно дружество. В констативния протокол за
ПТП /л. 89-12/ изрично е посочено, че водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“, рег. № ВТ1175КХ влиза в лентата за насрещно движение и блъска лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“. Следва да се има предвид, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП не може да бъде установен от приложения по делото
протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ
обвързваща за съда материална доказателствена сила, но само относно удостоверените
в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети, обстоятелства,
които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и на останалите
събрани по делото доказателства е изготвено и прието заключението на съдебната
авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и от което се установява
механизмът на ПТП, а именно, че като преустановява движението в своята пътна лента,
водачът на „Рено Меган Сценик“ И. К. допуска навлизане в насрещната /източната/
пътна лента - пътната лента, полагаща се за движение на лекия автомобил „Хюндай“, с
рег. № ВТ9744ВС, управляван от Д. В. Д.. От това движение на лек автомобил „Рено“ и
пресичане траекторията на движение на „Хюндай“ настъпва удар. Ударът е страничен
8
със странична лява част за автомобила „Хюндай“, кос с предна челна и лява част на
„Рено“. В разглеждания случай е налице причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП, причинените щети на автомобила и възможните увреждания на
ищеца, като основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е
движението на лек автомобил „Рено“, управляван от водача К. в насрещната пътна
лента - условия, в които водачът на „Рено“ К. сама се е поставила, като е допуснала
навлизане в лентата за насрещно движение, където в същото време се е движил лек
автомобил „Хюндай“ и където е настъпил ударът. В тази връзка следва да се има
предвид, че искането на ищеца за допълване на допуснатата съдебна авто-техническата
експертиза, във връзка с установяване на механизма на ПТП не е преклудирано,
доколкото първоначално искане в тази насока е било отправено от ответника, който
разполага с възможността, чрез провеждане на насрещно доказване да оборва
твърдения механизъм на ПТП, респективно – не е било необходимо такова искане да се
прави от ищеца, като в последствие ответникът се е отказал от искането си, което
прави допустимо последващото искане на ищеца в тази насока. Освен това следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че застрахователят първоначално е предложил на
ищеца обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на
5 000.00 лева, в последствие 6 000.00 лева, което от своя страна представлява
извънсъдебно признание на ответното дружество, както че ПТП е причинено виновно
от водача на застрахования автомобил, така и че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него вреди.
Ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
ангажирал доказателства в тази насока. От друга страна от съдебно-автотехническата
експертиза се установява както описаният по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, така и обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“.
Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като е
бил без поставен обезопасителен колан. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той лично обективно е способствал за вредоносния резултат като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011
година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година
по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012
година на II т. о. ВКС/. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения
е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
9
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия - действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /Решение № 169 от 28.02.2012 година по т. д. № 762/2010 година на
ІІ т.о. на ВКС/. В конкретния случай, наведеното от ответника възражение се свежда до
твърдението, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. В тази връзка от
заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза безспорно
се установява, че автомобилът, който е управлявал ищецът е произведен с предпазни
колани, като от заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че част от
травматичните увреждания, т.нар. коланна травма, водят до извод, че ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан. В тази насока са и показанията на свидетелят
Карадачев, който посочва, че шофьорът на тир, който бил спрял на мястото на ПТП му
махнал колана и двамата го извадили от автомобила. Изрично в Решение № 27 от
15.04.2015 година по т.д. № 457/2014 г. на II т. о. ВКС приема, че „Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан, липсата на обезопасителни колани в процесното МПС
не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат.“ В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че
ищецът е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат в каквато й да е била степен. При това положение съдът приема за установени
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което
направените от ответника оспорвания за съпричиняване се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на водача на застрахования автомобил,
ищецът по делото е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на
здравето му. Разпитаните по делото свидетели заявяват, че след инцидента на ищецът е
имал болки в ребрата при всяко едно движение, в дясното бедро и във врата. В този
смисъл са и приложените писмени доказателства, както и изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че Д. Д. е получил закрито
счупване на четвърто и пето ребро в лява гръдна половина, охлузни рани по главата, по двете
лакътни стави, на дясно коляно, на лява подбедрица, кръвонасядане в областта на
предна коремна стена и хълбочно-поясната област, кръвонасядания по дясно бедро,
мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, субективни оплаквания от болки в
10
гърдите, главоболие и световъртеж, като вещото лице посочва, че счупването на ребра
категорично води до проблеми, свързани със сериозен болков синдром, ограничение в
движенията, неудобство в ежедневието при извършване на физическа дейност, дори и
със слаб интензитет, като особено през първите около 30 дни болката е значителна. В
тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че в
началото ищецът не можел да стои прав, седнал, легнал и изпитвал силни болки при
движение, като минали около месец, месец и половина докато живне малко и да може
самостоятелно да се движи, да излиза навън и да не се нуждае от подкрепа, но болките
в крака и врата продължили и към настоящия момент. Безспорно се установява и че
претърпеният инцидент е оставил негативен отпечатък в съзнанието на Д., който бил
много стресиран, уплашен, доста време не искал да се качва в кола и много се ядосва
защото не може да си върши работата и да си изпълнява задълженията. Дори временно
преустановил работата си като таксиметров шофьор. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания.
При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на
уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили,
продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот
на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение
за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно
понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на
увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на
негативните преживявания, продължителността на оздравителния период, самата
форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни
последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната
личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и
отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен
състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за
претърпените от Д. В. Д. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в
размер на 15 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че
безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху психиката на
пострадалия, което се установява и от показанията на всички свидетели, разпитани по
делото. От друга страна уврежданията му не са леки и се изразяват в счупване на две
ребра, сериозни охлузни рани и натъртвания, свързани със сериозен болков синдром,
със значителен интензитет през първите около 30 дни. Същият е имал нужда от
подкрепа и помощ за задоволяване на ежедневните си потребности в продължение на
около месец и половина и дори към настоящия момент не може да изпълнява всичките
си задължения в домакинството. Освен това към датата на ПТП същият е бил на 69
години, което от своя страна води до по-бавно възстановяване в сравнение с един млад
11
човек, поради което и с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза
възстановителния период за тези увреждания е продължителен.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. В случая по делото
както бе посочено по-горе единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“,
респективно – ищецът не е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат в каквато й да е била степен, поради което възражението в тази
насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан за сумата в размер на 15
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. В. Д. неимуществени
вреди от настъпило на 19.07.2022 година ПТП, поради което и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорната
претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищецът е уведомил
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представила
всички необходими за това документи, с претенция, получена в ответното дружество
на 08.11.2022 година, поради което с изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от
30.11.2022 година, застрахователното дружество е в забава за изплащане на
обезщетението и дължи законна лихва върху него от тази дата, а не както е посочено в
исковата молба от 08.11.2022 година. Изчислена от съда с помощта на он-лайн
калкулатор, в съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК, законната лихва върху
определеното обезщетение за периода от 30.11.2022 година до датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2023 година възлиза в размер на 485.45 лева, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до този
размер. За разликата от него до пълния предявен размер от 577.11 лева, която в разлика
е в размер на 91.66 лева, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен, поради
което и като такъв следва да се отхвърли в тази част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК "Лев Инс" АД -
12
град София следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 994.12
лева, представляваща направени от него разноски по делото, съразмерно с уважената
част на предявените искове за внесена държана такса и за депозити за изготвяне на
експертизи по делото. При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане
на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна. Предвид основателността
на предявените от ищеца искове и с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата
в размер на 1 793.69 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. В. Д. следва да бъде осъден
да заплати на ЗК "Лев Инс" АД - град София направените от дружеството разноски по
делото, съразмерно с отхвърлена част от исковете. Дружеството е доказало
извършването на разноски за общо в размер на 350.00 лева, като същевременно е
представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лева, определено от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП. По
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете, в размер на 3.24
лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д.
от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД,
СУМАТА в размер на 15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на
19.07.2022г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от водача на застрахования лек автомобил „Рено Меган Сценик“, peг. №
ВТ1175КХ и СУМАТА в размер на 485.45 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от
30.11.2022 година до 15.03.2023 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 година до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д. от ***, с ЕГН ********** срещу ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, с ЕИК ********* иск с правно основание на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 485.45 лева до пълния предявен размер от 577.11
лева, която разлика е в размер на 91.66 лева /деветдесет и един лева и шестдесет и
13
шест стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 08.11.2022 година до
30.11.2022 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д.
от ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 994.12 лв. /деветстотин деветдесет и
четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените от него разноски по
делото, съразмерно с уважената част на предявените искове.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: ***.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В. И. К. – ВТАК от *** сумата в размер на 1 793.69
лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 3.24 лв. /три лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща направени от дружеството разноски по делото, съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14