№ 1521
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201519 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020946 от 14.10.2021 г.,
издадено от Г.Б – началник група в отдел "Пътна Полиция" към СДВР, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, на П. П. Ц., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на общо 2 000 лева, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В жалбата си
излага съображения против обжалвания акт, като твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение и не е отказал извършването на пробата, а посочва, че не е дал проба, тъй като не
е имал вяра в тяхната добросъвестност и се е съмнявал в механизма на тестване. Твърди се
още, че не му е бил издаден талон за медицинско изследване. Навеждат се и твърдения за
процесуална незаконосъобразсност на НП, като в тази връзка се твърди, че не са били
спазени правилата на ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява с процесуалния си представител – адв. Н.,
който в съдебните прения отправя искане до съда да отмени НП, като се излагат доводи,
сходни с тези изложени в жалбата. Позовава се на показанията на свид. А. и в тази връзка
твърди, че от тях косвено се установява протокол за медицинско изследване не му е издаден.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, депозира писмени бележки, в които отправя искане за потвърждаване на
наказателното постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 02.10.2021 г., около 02:15 ч., жалбоподателят П. Ц. управлявал лек автомобил "Рено
Меган Сценик" с рег. № ОВ9052ВР, движейки се в гр. София, по ул. "Захари Стоянов", с
1
посока на движение от ул. "Чудотворци" към ул. „Мрамор“. Той бил спрян за проверка от
служители на СДВР – В. В. и В. Н., в района на ул. "Захари Стоянов", непосредствено след
кръстовището с ул. „Чудотворци“. В хода на проверката от полицейските служители се
установило, че жалбоподателят Ц. не носил в себе си свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. Служителите на ОПП-СДВР поканили водачът да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят Ц. отказал да му бъде осъществено
тестване за употреба на наркотични вещества. На водача бил издаден и талон за медицинско
изследване с № 077504/02.10.2021 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45
минути във ВМА-София. Жалбоподателят Ц. отказал да подпише издадения му талон за
медицинско изследване, като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Впоследствие водачът не се явил в посочения срок в лечебното заведение, за да даде проби
за изследване.
Служителят на ОПП СДВР, свидетелят В. В., съставил АУАН на Ц., с който ангажирал
отговорността на водача за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 и по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,
който бил връчен на водача срещу подпис в момента на съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-020946 от 14.10.2021 г.,
издадено от Г.Б – началник група в отдел "Пътна Полиция" към СДВР, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, на П. П. Ц., с ЕГН **********, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на общо 2 000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели В. В., В. Н. и свид. М. А., както и въз основа
на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите Вергилов
и Н.. В същите се възпроизвеждат подробни данни за извършената проверка и справките, за
отказа на водача да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, както и за
това, че му е бил издаден талон за медицинско изследване. Тези показания се явяват в пълна
корелация с приобщените по делото писмени доказателства. Съдът счита, че безспорно от
техните показания се установява, че лицето е отказало да бъде тествано за употреба на
наркотични вещества, както и че в хода на проверката не е представило СУМПС и
контролен талон.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която излага твърдения, че на
жалбоподателя Ц. е била извършена полицейска проверка, както и че същият е бил поканен
да му бъде извършена проба за употреба на наркотици. По отношение на твърдението, че
полицейските служители са отказали да издадат талон за медицинско изследване на Ц.,
съдът намира че същото не следва да бъде кредитирано, доколкото се явява изолирано и не
намира опора в показанията на полицейските служители и приложените писмени
доказателства по делото и по-конкретно талона за медицинско изследване, в който е отразен
отказ за връчване.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират
опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.
Съдът намира възражението на жалбоподателя, че не е бил издаден талон за
медицинско изследване на жалбоподателя Ц. за неоснователно, доколкото такъв се съдържа
в кориците на делото. Видно от посоченото писмено доказателство, същото е издадено на
процесната дата, на него са поставени съответните холограмни стикери. В него с подписа на
свидетел е установено, че жалбоподателя Ц. е отказал да получи издадения му талон за
медицинско изследване. Съдът намира, че не е допуснато нарушение при издаване на талона
2
за изследване от В. Н.. Това, че същият е свидетел по акта не означава априори, че не е
компетентно лице да издаде процесния талон.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на
нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за
безспорното им установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и достатъчен начин за
да може наказаният субект да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен и защо
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното
постановление.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил "ауди".
Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното решаване на делото.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена по безспорен
начин и след правилно анализиране на фактическите обстоятелства от АНО, като
възраженията в жалбата за неправилно установени факти, са неоснователни.
В конкретния случай се установява, че жалбоподателят не е носил в себе си и
представил СУМПС и контролния талон към СУМПС, което съставлява нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст към датата на извършване на
нарушението - "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория. ". С оглед разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, жалбоподателя не следва да се санкционира за това, че не е носил
контролния талон, но следва да бъде санкциониран за това, че не е носил СУМПС.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. ". В конкретния случай жалбоподателят е
санкциониран за това нарушение с глоба в размер на сумата от 10. 00 лева, като в НП е
дадено ясно фактическо описание на нарушението, при съответна правна квалификация. Ето
защо не се установява наличие на основание за отмяна на обжалваното НП в тази негова
част – относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: "Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. ". Съдът намира, че АНО правилно е
приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества.
Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че в последствие
жалбоподателят е отказал да му бъде връчен същият срещу негов подпис, в случая е
ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на
нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с техническо средство
тип „Дрегер“ за наличие на алкохол, алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за
даване на кръвна проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта.
3
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено
поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.
Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и
санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица,
притежаващи качеството "водач", някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с
установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание
на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за
употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква
настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са довършени с настъпване
на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
е съзнавал, че извършва нарушения на ЗДВП, съгласил се е с последиците на
противоправното си поведение и пряко ги е целял.
Наказанието, предвидени от закона за това нарушение, е с нормативно фиксиран
размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същото и да измени
неговия размер. Ето защо не се установи основание за отмяна на наказателното
постановление и в тази му част.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото въззиваемата страна не е
претендирала разноски, то такива не следва да й се присъждат.
С оглед изхода на спора и на основание на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80, 00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 21-4332-020946 от 14.10.2021 г., издадено от Г.Б –
началник група в отдел "Пътна Полиция" към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
на П. П. Ц., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лева и за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на общо 2 000 лева, както и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. П. Ц., с ЕГН ********** да заплати на "Пътна полиция" към СДВР сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5