Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29 .03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 2899 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 7661 от 10.01.2020
г., постановено
по гр. д. № 61052/2016 г. По описа на СРС, II ГО, 68 състав, е отхвърлен
предявеният иск от З. „Б.В.И.Г.“ АД ***, с правно основание чл.410 КЗ вр. с
чл.49 ЗЗД – за заплащане на сумата от 548, 81 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 47041616167914, реф. №
50-01600-7267/16/2017 г. по риск „Каско Стандарт“ за имуществени вреди за лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ******, причинена при
реализирано на 16.06.2016 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Георги Пеячевич“ и ул. „Кадемлия“ в гр. София ПТП, при което посоченият автомобил
пропаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че
не е доказан механизмът на ПТП, тъй като не е съставен надлежен протокол и
неправилно не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел В.Н..
Съгласно ЗДвП органите на МВР нямат задължение да посещават мястото на ПТП,
когато произшествието е с един участник и МПС е в състояние да се придвижи на
собствен ход, какъвто е и настоящия случай. В производството пред СРС е
изслушана авто – техническа експертиза, която е установила наличието на
причинно-следствена връзка между получените щети и процесното ПТП. От
показанията на разпитания свидетел В.Н.е установено описаното в исковата молба
ПТП и неговия механизъм. Показанията му изцяло кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че
свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Застрахователното обезщетение е
изплатено на сервиза, който е извършил ремонта на автомобила, а свидетелят не е
собственик на същия, поради което не е заинтересован от съдебния процес. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявеният иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника С.О., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не е
доказано наличието на дупка на пътното платно. Липсват доказателства и за
параметрите на дупката – дълбочина, ширина, дължина. Мястото и времето на ПТП
не могат да се установят от представените от застрахователя доказателства. По
делото не са представени доказателства, че препятствието не е могло да бъде
избегнато при движение на автомобила съобразно ЗДвП и водачът не е бил в
състояние да спре или да заобиколи същото. Не са събрани доказателства за
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП и дали е била съобразена
със състоянието на пътя и превозното средство, с интензивността на движението и
метеорологичните особености. Счита, че е обоснован изводът на СРС, че
сключилият застраховка „Каско“ собственик или водач на МПС е заинтересован да
заяви, че автомобилът му е увреден от ПТП поради неравност на пътното платно,
тъй като в противен случай няма да получи застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ангажираните по делото доказателства не установяват по несъмнен
начин механизма на процесното ПТП. Щетите по автомобила са установени
единствено и само от собственика на МПС, който е заинтересовано лице, с оглед
получаване на застрахователно обезщетение. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с
правно основание чл.410 КЗ. Ищецът твърди, че на 16.06.2016 г. лекият автомобил
марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ******, управляван от водача В.Н. Н., попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, находяща се на кръстовището на ул. „Георги Пеячевич“
и ул. „Кадемлия“. В резултат на това е реализирано
ПТП, при което са нанесени имуществени вреди на автомобила. Към датата на ПТП
автомобилът е имал валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“ в ищцовото дружество. След изготвен опис на претенция, с възлагателно писмо увреденият автомобил е изпратен за
извършване на възстановителни работи в автосервиз „Бултрако
Моторис“ АД. Стойността на ремонта на увредения
автомобил е 548, 81 лв., която е платена на 25.07.2016 г. твърди, че ПТП е
настъпило поради нарушаване целостта на настилката на пътното платно, без да
бъде обозначено и обезопасено. Пътят, на който е настъпил инцидента, е част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответника. Въпреки
изпратеното писмо до ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, ответникът не е погасил задължението си. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 548, 81 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
както и сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск. Счита, че
същият не е подкрепен с доказателства. Не е представен протокол за ПТП, издаден
от компетентен държавен орган, съгласно ЗДвП и в противоречие с глава Четвърта
от КЗ. Липсват доказателства относно параметрите на дупката на пътното платно.
Не е доказано, че дупката не е могло да бъзе избегната от водача. Липсват
доказателства и за скоростта на МПС към момента на ПТП. Не са ангажирани и
доказателства, че ответникът не е изпълнил задължението си за поддържане на
пътя. С оглед на това счита, че не е надлежно процесуално легитимиран, поради
което предявеният иск е недопустим. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представената застрахователна полица № 4704160300001239 от 28.03.2016 г., заедно
с Общите условия към нея, между ищеца и собственика на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ****** е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“,
със срок на действие 12.04.2016 г. 12.04.2017г. – 28.04.2013 г. Уговорена е
застрахователна сума от 26 000 лв. при дължима застрахователна премия от 1 086,
30 лв.
На 17.06.2016 г. е депозирано заявление от водача на
застрахования лек автомобил В.Н. Н. за изплащане на застрахователно обезщетение
във връзка с настъпило на 16.06.2016 г., за което е сигнализирал на тел.112 №
16469 от 16.06.2016 г. Събитието е настъпило на ул. „Георги Пеячевич“
№ 52, където автомобилът попаднал в огромна дупка със стърчащи павета, при
което се закачила предната броня в дясно, джанти и дясна врата на автомобила. Съставена е схема на ПТП. Представена е и
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“,
в която са заявени същите обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП.
В декларацията е удостоверено, че на декларатора е известно, че при деклариране
на неверни данни носи отговорност по
чл.313 НК.
Ищецът е съставил опис на претенция, в който е описал
констатираните щети върху застрахования автомобил – облицовка на предна броня,
предна джанта – лята, десен праг.
С възлагателно писмо от
17.06.2016 г. е възложено на Автосервиз „Б.М.“ ЕАД извършването на ремонт на
увредения автомобил.
Съгласно фактура № **********/27.06.2016 г. стойността
на извършения ремонт на увредения автомобил възлиза на 548, 81 лв.
Съгласно представения приемо
– предавателен протокол от 23.06.2016 г. ищецът е удостоверил, че ремонтът е
извършен качествено и е приет без забележки.
Във връзка с образуваната при ищеца щета е съставен
доклад по щета № 470416161627914, съгласно който дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 548, 81 лв.с преводно нареждане от 25.07.2016 г. ищецът
е превел по банков път на „Б.М.“ АД сумата от 548, 81 лв. във връзка с ремонта
на застрахования при него автомобил.
Ищецът е изпратил до ответника регресна
покана, връчена по пощата на 15.09.2016 г., за заплащане на сумата от 548, 81
лв. – изплатено застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице инж. Ж.Х.Е.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза, неоспорена от страните,
която съдът възприема като компетентно дадена, се установява че увреденият
автомобил е с начална регистрация от 18.06.2010 г., поради което към датата на
ПТП – 16.06.2016 г., автомобилът е на 6 г. Стойността на извършения ремонт е
548, 81 лв. с ДДС. Вещото лице приема, че общият размер на причинените щети на
застрахования при ищеца лек автомобил към датата на ПТП възлиза на 548, 81 лв. Съгласно
описания в представената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие
и описа на щетите на процесния лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег.
******, се налага извода, че вредите, които е получил, отговарят на механизма
на настъпване на ПТП и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото на
16.06.2016 г. ПТП в гр. София.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице Е.П.И.се установява, че с преводно
нареждане от 25.07.2016 г. на сумата от 548, 81 лв. в полза на „Б.М.“ АД е
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470416161627914 за лек
автомобил рег. № ******. Сметката на „Б.М.“ АД е заверена на 26.07.2016 г. със
сумата от 548, 81 лв. за извършения ремонт по щета № 470416161627914. За
сключената застраховка „Каско Стандарт“ е определен застрахователна премия в
размер на общо 1 086, 30 лв., платима на една вноска. Застрахователната премия
е платена еднократно на 01.04.2016 г. с директен превод.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел В.Н. Н. се установява, че е управлявал лекия автомобил марка
„Хонда“, модел „Акорд“ в продължение на около 5 години, включително през 2016
г. Претърпял е ПТП с този автомобил през 2016 г. прибирал се към дома си, който
се намирал в кв. „Редута“. От двете страни на улицата имало неправилно
паркирали автомобили и той се движил между тях. Колата преминала през едно
паве, което ударило бронята, джантата и се заклещил прага на автомобила под
вратата. Свидетелят не си спомня името на улицата. Спомня си, че се обадил на
тел.112. искал да дойде полицай от КАТ. Нямало обозначени знаци, че има
неравност на пътя. В резултат на инцидента имало щети по предната броня,
по джантата и по прага от дясната
страна. Описал получените щети в преписката при застрахователя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, че по отношение на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ******, е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по силата на сключена имуществена застраховка „Пълно Каско“
между собственика на автомобила и ищеца, в каквато насока е и представената по
делото застрахователна полица № 4704160300001239 от 28.03.2016 г., обсъдена по
– горе. През време на действието на застрахователния договор – на
16.06.2016 г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП.
Спори се между страните в
производството дали е доказано настъпилото на 16.06.2016 г. ПТП и неговият
механизъм.
В подкрепа на твърденията си за възникналото
застрахователно събитие ищецът е ангажирал декларация за настъпило събитие по
полица „Каско Стандарт“, съставена от декларатора със знание за наказателната
отговорност по чл.313 НК; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
за настъпило застрахователно събитие;
съставения от застрахователя опис на претенция във връзка с установените щети
по застрахования автомобил. Същите са съобразени и от вещото лице по
изслушаната авто - техническа експертиза. В декларацията и заявлението са
отразени мястото, времето, участникът в ПТП, както и неговия механизъм. Същият
се установява и от разпитания по делото свидетел В.Н. – водач на увредения лек
автомобил към момента на настъпване на ПТП.
В нормата на чл.404, ал.1 КЗ
е регламентирано, че след настъпване на застрахователното събитие
застрахователят има право да изисква от застрахования и застраховащия
необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка
със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от
страна на застрахователя. Не е законоустановено
задължение за застрахованото лице да представи на застрахователя съставен
протокол за ПТП, включително не е налице и възможност застрахователят да
изисква от застрахования представянето на документи, каквито не са съставени. Също
така в КЗ не регламентирано и изискване мястото на настъпилото застрахователно
събитие да се посети от полицейски и застрахователни органи, които да потвърдят
настъпването му, както е приел решаващият съд. Ето защо липсата на такива
доказателства не води по необходимост до извода за недоказаност на настъпването
на застрахователното събитие, а задължава съда да прецени всички ангажирани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази
направените оспорвания от насрещната страна и ангажираните от нея доказателства,
за да формира обосновани изводи относно осъществяването на релевантните за
спорното право факти и обстоятелства.
В случая ищецът е ангажирал
допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени
средства, които удостоверяват непротиворечиво настъпилото на 16.06.2016 г.
застрахователно събитие. Заявеното от водача на лекия автомобил марка Хонда“, модел „Акорд“ застрахователно събитие кореспондира
с установените от застрахователя щети, които съгласно експертното заключение на
вещото лице инж. Ж.Е., съответстват на описания механизъм на ПТП. Съдът изцяло
възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано и задълбочено,
не е оспорено от страните и изцяло кореспондира с останалите ангажирани по
делото доказателства.
Жалбоподателят поддържа, че
неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на разпитания по делото
свидетел.
Действително във всеки
конкретен случай съдът е длъжен да съобрази доказателствената
стойност на свидетелските показания. На основание чл.172 ГПК съдът следва да
съобрази показанията на заинтересованите лица в полза или във вреда на една от
страните, като те преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая показанията на
свидетеля В.Н. Н. са логични и последователни. Същият
е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел, доколкото е управлявал увредения
автомобил към момента на ПТП. Показанията му изцяло кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи също така, че ответникът
не е ангажирал по делото никакви доказателства, с които да разколебае или
опровергае показанията на свидетеля. Ето защо, при отчитане на възможната
заинтересованост на свидетеля, както и обстоятелството, че показанията на
свидетеля изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства,
същите следва да се кредитират. С оглед на това доводът на жалбоподателя се
явява основателен.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е ангажирал непротиворечиви
доказателства относно осъществяването на застрахователното събитие на
16.06.2016 г. Същевременно ответникът не е представил по делото доказателства,
които да разколебаят тяхната доказателствена
стойност. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена то решаващия съд
с изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад по делото, да установи настъпилото на
16.06.2016 г. ПТП и неговия механизъм. Следва да се отбележи също така, че не е
налице някоя от регламентираните в чл.408, ал.1 КЗ предпоставки, при наличието
на които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът по жалбата
поддържа доводите си, релевирани с писмения отговор
на исковата молба.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че препятствието е могло да бъде
избегнато от водача на автомобила, който е могъл да спре или да го заобиколи. В случая такива доказателства не са ангажирани.
Същевременно водачът на увредения автомобил е дал показания, че на пътното
платно е имало неправилно паркирани автомобили, което изключва възможността за
заобикаляне на препятствието на пътя. Ответникът не е ангажирал доказателства и
относно движението на автомобила с несъобразена скорост по смисъла на чл.20,
ал.2 ЗДвП. Този въпрос не е бил изследван от вещото лице инж. Ж.Е., доколкото
не е включен в предмета на експертизата. Ето защо следва да се приеме, че
своевременно релевираните възражения от ответника не
са подкрепени с доказателства, поради което са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на това
следва да се пиреме, че на С.О.е вменено задължение да стопанисва и поддържа общинските
пътища, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки
по тях. С.О.изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението на тези свои задължения и
носи обективна гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или
бездействия на лицата, натоверани с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответноотт населено място (решение №
15/25.07.2014 г. По т. Д. № 1506/2013 г. На ВКС, ТК, І ТО, постановенопо реда
на чл.290 ГПК).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3,
налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това
не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че лекият автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“,
рег. № ******, е попаднал в несигнализирана
дупка на пътното платно, находяща се на кръстовището на ул. “Георги Пеячевич” и
ул. “Кадемлия”, в рамките на гр. София.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане и вредоносният резултат е причинен от
виновното и противоправно бездействие на служители на ответника.
Ответникът не е оспорил размера на исковата претенция. Също така ищецът е
доказал размера на реално причинената имуществена щета на застрахования при
него лек автомобил: 548, 81 лв. – стойността на извършения ремонт на
автомобила, която съвпада и със средните пазарни цени. От ангажираните по
делото доказателства се установи, че стойността на ремонта е заплатена от
ищеца, поради което и на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят е
встъпил в правата на застрахования до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл.49 ЗЗД. Ето защо предявеният иск е изцяло основателен в претендирания от
ищеца размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва
да се отмени, като предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в ползана жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 385 лв. – сторени разноски във въззивното производство, включително заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната в настоящото производство.
На ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза на 665
лв., включително заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 7661/10.01.2020 г., постановено по
гр. д. № 61052/2016 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, пл. „******и съдебен
адрес *** – адв. А.Б., сумата от 548, 81 (петстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки) лв., на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ – изплатено застрахователно
обезщетение за настъпило на 16.06.2016 г. ПТП с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ******, ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2016 г. до окончателното изплащане; да заплати, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 385
(триста осемдесет и пет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и сумата от 665 (шестстотин шестдесет и пет) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.