Решение по дело №1964/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1888
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520101964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 08.11.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1964 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.439 ГПК.     Ищецът Н.П.Г. чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на два изпълнителни листи, издадени по ЧГД №10997/2010г. и по ЧГД №10996/2010г. на Русенски районен съд, XI-ти състав в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, срещу него е било образувано изп. дело №20118310401806 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие Окръжен съд гр. Русе. С влязло в сила Постановление ЧСИ Милкана Македонска прекратила изп. дело №1806/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и изпълнителните листи били върнати на взискателя. Първоначалният взискател “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, цедирал вземанията си на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД - ответника, който въз основа на върнатите изпълнителни листи образувал изп. дело №2019831040032 по описа на ЧСИ Милкана Македонска и претендира от него да му заплати общо дължима сума 4130.23 лв, изчислена към момента на връчването/получаването на съобщение за новообразуваното изпълнително дело. Сумата 4130.23 лв включва 653.80 лв главница, заедно със законна лихва 554.18 лв за периода 03.12.2010г.- 27.03.2019г., 688.98 лв главница, заедно със законна лихва 584.00 лв за периода 03.12.2010г.-27.03.2019г., 714.47 лв неолихвяеми вземания, 227.68 лв разноски по изпълнителни листи, 150 лв адвокатско възнаграждение по изп. дело и 557.12 лв допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 27.03.2019г. Позовава се на изтекла погасителна давност за правото на принудително изпълнение за всички посочени суми, като вземания по изпълнителното дело. Налице е правен интерес от предявяването на настоящия иск, като способ за защита на длъжника по изпълнително дело по исков ред, състояща се в установяване погасяването по давност на правото на принудително изпълнение на посочените вземания. Моли съдът да признае за установено, че Н.П.Г. не дължи на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите 653.80 лв главница, заедно със законна лихва 554.18 лв за периода 03.12.2010г.-27.03.2019г., 688.98 лв главница, заедно със законна лихва 584.00 лв за периода 03.12.2010г.-27.03.2019г., 714.47 лв неолихвяеми вземания, 227.68 лв разноски по изпълнителни листи, 150 лв адвокатско възнаграждение по изп. дело и 557.12 лв допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ към 27.03.2019г. или сумата общо 4130.23 лв, претендирана по изп. дело №2019831040032 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие Русенски окръжен съд. Претендира направените разноски по делото.

         Ответникът “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД гр. София, представляван винаги заедно от двама от членовете на Съвета на директорите Ярослав Йежи Орликовски, Павел Ярослав Пшевлока и Бастиан Рингхард, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърденията на ищеца за погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД №10997/2010г. и по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №10996/2010г., двете на Районен съд-Русе. Давността се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок и по отношение на претендираните вземания не е изтекла. Проследявайки хронологично предприетите от ЧСИ Милкана Македонска валидни изпълнителни действия по изп. дело №20118310401806, заявява, че последното валидно реализирано изпълнително действие е от 27.04.2016г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Към тази дата е бил изтекъл срок по-дълъг от две календарни години, през които не са били извършвани изпълнителни действия и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп. дело №1806/2011г. е било прекратено поради настъпила перемпция. В качеството си на взискател по силата на договор за цесия на 03.01.2019г. депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело и същото е образувано с №32/2019г. по описа на ЧСИ Македонска. От 27.04.2016г. към датата на заведеното дело (03.01.2019г.) не е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД давност. Неоснователността на претенцията на ищеца обосновава в условия на евентуалност и с възражение, че погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителния процес, съгласно чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД. В т.см. се позовава на Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, в сила към датата на образуване на изп. дело №1806/2011г. Същото е отменено с ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, но то няма обратно действие, респ. давността за вземанията, предмет на настоящото изпълнително производство, е започнала да тече от преустановяване на спирането й за тях или от момента на отмяната на даденото с Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015г. Счита, че обективно е невъзможно да е изтекъл 5-годишният срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на процесното вземане. Претендира направените разноски по делото.

         По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложени са препис от изп. дело №1806/2011г. и препис от изп. дело №32/2019г., двете на ЧСИ Милкана Македонска, вписана в КЧСИ под №831 с район на действие Русенски окръжен съд.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         От приложения препис от изпълнителен лист от 17.03.2011г. се вижда, че същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №10997/2010г. на Русенски районен съд срещу Н.П.Г. за сумите 653.80 лв главница по договор за кредит PLUS-01234190/23.07.2008г., заедно със законната лихва от 03.12.2010г. до окончателното плащане, 240.70 лв договорна лихва за периода 20.03.2009г.-20.07.2010г., 115.61 лв лихва за забава върху главницата за периода 20.04.2009г.-22.112010г., както и за 125 лв разноски по делото.

         Приложен е и втори изпълнителен лист също от 17.03.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №10996/2010г. на Русенски районен съд срещу същия длъжник - Н.П.Г. за сумите 688.98 лв главница по договор за кредит PLUS-01182876/24.03.2008г., заедно със законната лихва от 03.12.2010г. до окончателното плащане, 236.33 лв договорна лихва за периода 20.03.2009г.-19.03.2010г., 121.83 лв лихва за забава върху главницата за периода 20.04.2009г.-22.11.2010г., както и за 125 лв разноски по делото.

         По молба на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД двата изпълнителни листа са били образувани в изп. дело №1806/2011г. на ЧСИ Милкана Македонска.

От данните по изп. дело №1806/2011г. се установява, че длъжникът Н.П.Г. не е изпълнил доброволно задължението, съгласно отправената му покана за доброволно изпълнение от 20.12.2011г., поради което ЧСИ Милкана Македонска е предприемала изпълнителни действия срещу него за събиране на дълга.

Установено е също, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от  15.05.2015г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* - продавач е прехвърлило на Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг ЕАД, ЕИК ********* - купувач (ответника) вземанията си по всички изпълнителни дела съгласно Приложение І (л.26-32), в т.ч. и вземането си към Н.П.Г. и с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на 06.07.2015г. му е изпратил уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

С Разпореждане от 18.08.2015г. ЧСИ Милкана Македонска е конституирал “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД като взискател по изпълнително дело.

Със заявление вх. №18150/20.02.2018г. Н.П.Г. е поискал прекратяване на производството по изп. дело №1806/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление за прекратяване на изпълнително дело от 09.01.2019г. ЧСИ Милкана Македонска е прекратила изпълнително дело №20118310401806 с взискател “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, придобил вземането от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжник Н.П.Г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и със съобщения изх. №№ 1445/28.01.2019г., 1446/28.01.2019г., 1447/28.01.2019г., 1448/28.01.2019г. и 1449/28.01.2019г. е вдигнала наложените от ЧСИ запори на банковите сметки на длъжника Н.П.Г..

По молба  вх. №393/15.01.2019г. на кредитора “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД двата изпълнителни листа са били образувани в изпълнително дело №20198310400032 на ЧСИ Милкана Македонска.

От данните по изп. дело №32/2019г. се установява, че длъжникът Н.П.Г. не е изпълнил доброволно задължението, съгласно съобщението за образувано изпълнително дело от 27.01.2019г., поради което ЧСИ Милкана Македонска е предприемала изпълнителни действия срещу него за събиране на дълга. На 22.02.2019г. ЧСИ Македонска е изпратила запорно съобщение до трето задължено лице – работодател на длъжника и на 22.03.2019г. е изпратила запорни съобщения на Първа инвестиционна банка АД, Банка Пиреос България АД и Централна кооперативна банка АД.

Разпоредбата на  чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на  чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

Между страните няма спор и с оглед данните по изп. дело №1806/2011г., последното предприето от частния съдебен изпълнител изпълнително действие по изп. дело №1806/2011г. е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.Г. на 27.04.2016г. (л.138 от изп. дело №1806/2011г.).

Съгласно даденото тълкуване на закона в т.10 от Тълк. реш. №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г., ВКС, ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От 27.04.2016г. е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането по изпълнителните листи, която съгласно  чл.116, б.“в“ ЗЗД е прекъсната на 22.02.2019г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.Г. по образуваното второ изпълнително дело №32/2019г. на ЧСИ Милкана Македонска.

С оглед гореизложеното съдът намира неоснователно твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност на вземанията по изпълнителните листи и предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на издадените на 17.03.2011г. изпълнителни листи, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на Н.П.Г. ***, ЕГН ********** да се признае за установено по отношение на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, бул. “Панчо Владигеров” №21, Бизнес център “Люлин 6”, ет.2, представлявано винаги заедно от двама от членовете на Съвета на директорите Ярослав Йежи Орликовски, Павел Ярослав Пшевлока и Бастиан Рингхард, ЕИК *********, че не дължи сумите 653.80 лв главница, заедно със законна лихва 554.18 лв за периода 03.12.2010г.-27.03.2019г., 688.98 лв главница, заедно със законна лихва 584.00 лв за периода 03.12.2010г.-27.03.2019г., 714.47 лв неолихвяеми вземания, 227.68 лв разноски по изпълнителни листи, 150 лв адвокатско възнаграждение по изп. дело и 557.12 лв допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ към 27.03.2019г. или сумата общо 4130.23 лв, претендирана по изп. дело №2019831040032 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие Окръжен съд Русе.

         ОСЪЖДА Н.П.Г. да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумата 300 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                                        

                                                                            Съдия: