Разпореждане по дело №488/2022 на Административен съд - Пловдив

Постъпила е Молба вх. № 975/17.01.2024 г. по описа на съда, подадена от Й.Н.Й., ЕГН **********, с която моли да й бъде издаден изпълнителен лист по делото. Посочва, че М.П.П., ЕГН ********** ***, е подал молба до касационната инстанция, с която на основание чл. 226 от ГПК е уведомил, че е прехвърлил вземането по адм. д. № 488/2022 год. по описа на АС – Пловдив на Й. и е обяснил причините за това – прехвърлил е вземането, тъй като молителката е давала пари на П.М., за да му изпраща средства и колети в затвора. Към молбата е приложено доказателство за заплащане на дължимата държавна такса.

С разпореждане от 17.01.2024 г. съдът е предоставил възможност на ищеца по настоящото дело - М.П. за становище по така депозираната молба, съобщението за което е редовно връчено на лицето на 26.01.2024 г.

Депозирана в тази връзка е молба вх. № 2599/12.02.2024 г. по описа на съда от адв. В.С.С. като пълномощник на М.П.П., в която се посочва, че по КАД № 2085/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ищецът е подал молба на основание чл. 226 от ГПК да се има предвид, че е прехвърлил вземането си по адм. дело № 488/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив на Й.Н.Н., ЕГН **********, която е майка на жената, с която живее на съпружески начала – П.А. М., ЕГН ********** и е обяснил, че е прехвърлил вземането, защото Й.Н. е давала пари на П.М., за да му праща средства и колети в затвора. Поради изложеното и от името на ищеца се моли да бъде издаден изпълнителен лист в полза на П.А. М. с оглед и на разпоредбата на чл. 257 от АПК.

Съдът констатира, че с Решение № 1302/06.07.2023 г., постановено по настоящото дело, е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Г.Н.С.” № ** да заплати на М.П.П., ЕГН **********,***, сумата от общо 5 244 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лева разноски по делото.

С окончателно Решение № 2092/22.11.2023 г., постановено по КАД № 2085/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХIV състав, е оставено в сила Решение № 1302/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 488/2022 г. на АС – Пловдив.

Или, констатира се, че по отношение на М.П.П., ЕГН **********,***, са налице основанията на чл. 406, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 и чл. 404, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Не така стои въпросът обаче по отношение на молителя Й.Н.Й.. Това е така, защото легитимиран да търси принудително изпълнение, е посоченият в изпълнителното основание кредитор. Действително, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК решението има сила за наследниците и частните правоприемници на страните, в т.ч. издаване на изпълнителен лист може да бъде поискано и от частен правоприемник, който обаче дължи да докаже както обстоятелствата, при които е настъпило правоприемството, така и че длъжникът е уведомен за цесията. Тъй като изпълнителното основание отразява определено по основание и съдържание задължение на длъжника с оглед изричната норма на закона, придобилият притезанието би следвало да се ползва от съдебното решение, включително и от произтичащата от него изпълнителна сила. Нормата не дава основание за разграничаване на универсалното от частното правоприемство. След като в условията на съдебното изпълнение частното правоприемство и по отношение на взискателя може да бъде валидно установено от съдебния изпълнител, не съществува пречка това да бъде направено и от съда при издаване на изпълнителния лист. Настъпило и в хода на исковия процес частно правоприемство при условията на чл. 226 от ГПК легитимира приобретателя да получи изпълнителен лист като в случай, че е станало известно на съда, то следва да бъде огласено с решението (Опр. № 249 от 28.04.2009 г. по ч. т. д. № 134/2009 г., ТК, I ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК).

В конкретния случай обаче на първо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист, е подадена от Й.Н.Й., същевременно обаче от страна на П. се моли да бъде издаден изпълнителен лист в полза на друго лице, а именно П.А. М..

На следващо място следва да бъде съобразено, че няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Тук не е спорно, че към датата, на депозиране на молбата по КАД № 2085/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно 14.10.2023 г., вземането, което се твърди, че П. е прехвърлил на Й.Н., е бъдещо, поради което и само на това основание следва да се приеме, че същото е нищожно.

Не се установява и същото да е било огласено с решението по КАД № 2085/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в хода на което производство се твърди да е настъпило въпросното правоприемство, като няма данни и длъжникът да е бил надлежно уведомен.

При така установеното, съдът констатира, че по отношение на молителката Й.Н.Й. не са налице основанията на чл. 406, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 и чл. 404, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 975/17.01.2024 г. по описа на съда, подадена от Й.Н.Й., ЕГН ********** с искане издаване на изпълнителен лист по настоящото дело.

Разпореждането съгласно чл. 407, ал.1 от ГПК може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: