РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Павликени , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100123 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от адв.Д.Д. от *** като пълномощник на Г. Д. Д.
от гр.П. по предявен иск против ЗК“ ***“ АД гр.С. в размер от 25000лв ,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.03.2017г,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на застрахователната
претенция до окончателното изплащане. В исковата молба се посочва, че
ищцата е внучка на З. К. К., починала на ***г след настъпило ПТП на път
III***км, причинено от К. К. Б. с ЕГН *** при управлението на лек автомобил
*** с рег №***. По този случай е образувано наказателно производство,
приключило с влязла на ***.2018г присъда по НОХД №***/2017г по описа на
ВТОС за престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр чл.343 аб.1 б.“в“ вр чл.342
ал.1 пр 3 от НК вр чл.20 ал.1 и ал.2 изр 1 от ЗДвП с ангажиране наказателна
отговорност на К. Б.. Деянието, което Б. е осъществила представлява деликт
в гражданскоправен аспект. Ответното дружество е застаховател по
застраховка „ГО на автомобилистите“ на посоченото по-горе МПС,
управлявано от Б.. В исковата молба се твърди, че ищцата търпи значителни
по степен морални болки и страдания от загубата на баба си, продължаващи
понастоящем. Между ищцата и баба й е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка, той като бабата се е грижила за ищцата като родна
майка още от ранните детски години на ищцата, тъй като майката на ищцата
М. П. се разделила със съпруга си и изцяло разчитала на своята майка за
отглеждането на детето. Бабата водела внучката си на детска градина, после
на училище, помагала й в уроците, пазарувала, готвела, грижела се за ннея.
Ищцата също помагала на баба си в ежедневните битови задачи, оставала
1
вечер да нощува при нея, прекарвала ваканциите с баба си. Майката на
ищцата се преместила да живее в гр.***, а ищцата останала да живее при баба
си в гр.***..Бабата помагала финансово на ищцата както за абитюренския бал,
така и за сватбата й. При раждане на детето на ищцата, последната потърсила
баба си за помощ и съвети. Бабата се грижила и за правнучката си, тъй като
майката на ищцата била трудово ангажирана. Ищцата изключително тежко
понася смърртта на баба си. Предявила е претенция пред застрахователя, но е
получила отказ. Счита, че справедлив размер на обезщетението за увредата
би било 50 000лв, но с оглед настъпилото съпричиняване – бабата не била
сложила обезопасителен колан, което прави 50% съпричиняване, претендира
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв., ведно със
законната лихва от предявяване на претенцията пред застрахователя до
окончателното изплащане. Посочва своя банкова сметка за изплащане на
обезщетението
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор.Твърди,че искът
е допустим, но е неоснователен. Не се оспорва, че е налице застрахователно
ПРО между ответното дружество и лекия автомобил, управляван от Б..
Твърди,че искът е неоснователен. Отношенията между баба и внучка не са
такива, които да обосновават основателност на претенцията съгласно т. 1 от
ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Твърди,че претендираното обезщетени е
симно завишено, а следва съдът евентуално да присъди обезщетение съгласно
параграф 96 ал.1 от ПЗР на КЗ вр ППВС №4/23.12.1968г.в редуциран размер
от 5000лв., предвидени в чл.493а от КЗ. Твърди,че при предявяване на
доброволната претенция, представенот пълномощно не е било нотариално
заверено и в него не се е съдържал текста по чл.338 ал.1 от КЗ поради което
банковата сметка не е можело да се изпълзва от застрахователя , което сочи
липса на забава от застрахователното дружество.Претендира направени
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че е предявен облигационен иск против „ЗК“***“АД гр.С.
за обезщетение за причинени от ПТП на 03.03.2017г неимуществени вреди на
ищцата в размер на 25000лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на претенцията през застрахователя 10.08.2020г. до
окончателното изплащане – по чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от
ЗЗД.
Съдът намира от фактическа страна за установено следното: При ПТП на
03.03.2017г на път III***км С влязла в сила на ***.2018г присъда по
НОХД№***/2017г на ВТОС К. К. Б. е призната за виновна по чл.343а ал.1
б.“б“, вр чл.343 ал.1 б“в“,вр чл. 342 ал.1 пр.3 от НК вр чл.20ал.1 и ал.2 изр 1
от ЗДвП за това, че при управление на лек автомобил „***“ с рег №*** на
03.03.3017г нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 а.1 , чл.20
ал.2 изр 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смърт на намиращата се
в автомобила З. К. К. от гр.***, като след деянието направила всичко,
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Налице е основание на
разпоредбата на чл.300 от ГПК- влязлата в сила присъда на наказателния съд
2
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деяниет относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Представени са и съставен във
връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
протокол за оглед на пътно транспортно местопроизшествие със скица, както
и заключение от двойна техническа експертиза, ползвани при постановяване
на горепосочената присъда.Представена е и СМЕ, констатираща, че
непосредствената смърт на починалата е травматично хеморагичен шок,
резултат от настъпилите тежки травматични увреждания на тялото, в областта
на главата, шийния отдел на гръбначния стълб и гръдния кош като смъртният
изход е бил неизбежен, непредотвратим, а същият е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилото ПТП. Представено е препис-извлечение от
АС.
Видно от представено удостоверение за наследници ищцата е внучка
на починалата З. К.. Доколкото ищцата не попада в кръга от лица определени
ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., за да й се признае правото
на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейната
баба, е нужно да се установи изключението предмет на ТР №1/21.06.2018г. по
тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а именно особено близка
привързаност, която може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната
връзка на родство, а е необходимо от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Претендираните от ищцата неимуществени вреди-душевни болки и
страдания са в пряка и непосредствена причина от настъпилото ПТП на
03.03.2018г и съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта.
По делото по делото безспорно е установено наличието на застрахователно
ПрО на ответното дружество и водача на МПС лек автомобил марка „ ***“ с
рег №***, сключена застрахователна полица BG/***/***, валидна от
***.11.2016г до ***.11.2017г, прекратена на ***.05.2017г. Видно от влязлата в
сила присъда починалата е била пътник в автомобила на ***на ищцата.
Представена е застрахователна претенция от ищцата и още двама внуци на
починалата от 10.08.2020г, както и писмо от ответника до пълномощника на
3
ищцата, че счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
на ответника и изплащане на застрахователно обезщетение.
В конкретния случай се събраха доказателства за близките отношения на
ищцата с нейната баба. Събрани са гласни доказателства от сестрата и
съпруга на ищцата. От показанията им се установява, че от 9 месечна възраст
ищцата е живяла с баба си, тъй като родителите се развели и майка й
работела. За детето се грижела основно бабата:посрещала ищцата като детет
от училище, слагала й да яде, помагала й в училище, също била постоянно на
разположение на ищцата, тъй като последната страдала от *** и имала нужда
постоянно да има човек при нея. Когато ищцата била на 10 години, бабата
лежала с нея в билницата, а след изписването й, следяла за редовното
приемане на лекарствата. До завършване на средно образование ищцата
живеела с бабата. През 2010г била студентка в гр.***, а през 2014г се
омъжила. Докато била студентка почти всяка събота и неделя ищцата
посещавала си в гр.***. Бабата помагала финансово на ищцата, двете били
много близки емоционално. Бабата била нещо повече от майка на ищцата,
последната споделяла всичко с баба си. Бабата участвала в избиране на
абутюрентската рокля, сватбената рокля, помагала финансово на ищцата и
съпруга й, учила я да готви. Когато се родило детето на ищцата, бабата й
давала съвети за отглеждането. Понастоящем ищцата преживява тежко
загебата на баба си, често плаче за нея, не искала да се махнат дрехите от
гардероба й, сънувала я, често посещава гроба на баба си, държи некролог на
баба си на вратата на апартамента в гр.***, пази нейни албуми.
Съдът намира връзката на ищцата и баба й за изключително силна и
внезапната смърт на последната се е отразила изключително негативно на
психиката на ищцата. Същата е претърпяла и продължава да търпи и момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания, мъка от
загубата на толкова близък за нея човек. Починалата макар в напреднала
възраст, е била жизнена, помагала е на ищцата и семейството й, замествала е
майчинските грижи. В традиционните за българското общество семейните
отношения на бабите и внуците са част от най-близкия родствен и семеен
кръг като връзките между тях се характеризишрат с взаимна обич, морална
подкрепа, емоционална близост, като в сучая между ищцата и баба й са се
развили особено близки отношения, ищцата е била по-близка с баба си,
отколкото с работещата си майка-самотен родител и отношенията им били
изключително близки,а болката и страданието от вназапната загуба- много
силни.
Доводите на ответника за приложение на разпоредбата на § 96, ал.3 от
ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./, респективно за определяне на размера
на обезщетението в границите на 5000лв., са неоснователни. Налице е
противоречие между тази разпореба и чл.1 параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката “Гражданска отговорност“ ,
чийто чл.9 ал.1 предвижда минимални застрахователни суми за обезщетение.
Макар и непрпяко приложими, директивите обвързват държавите-членки за
4
постогането на опредеделен резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното
приложение са задължителни / съгласно чл.633 от ГПК и съдът следва да се
съобрази и да приложи общностното право.
По тази причина в случая при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, съдът не следва да се съобразява размера
визиран в § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Следва да се има в предвид, че горният
извод е съобразен с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С-277/12
/V.D. срещу B.A./, което съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК, която
урежда действието на решението по преюдициално запитване, е
задължително за съда.
В исковата молба ищцата сочи, че е налице съпричиняване, като
починалата не била поставила обезопасителен колан и с това е налице 50%
съпричиняване на вредоностния резултат.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост като понятието „справедливост“ не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968г то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението Като изходи от обстоятелствата, при които е причинена
смъртта на бабата на ищцата, близките отношения на ищцата с баба си,
силната емоционална връзка, съдът приема , че справедливото обезщетение
по чл.52 от ЗЗД следва да бъде 30 000лв. Следва признатото от ищцата
съпричиняване от 50% да бъде приспаднато от определеното от съда по
справедливост обезщетение за неимуществени веди или се получава 15000лв.
За разликата до претендираното от ищцата обезщетение искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата претендира за законна лихва върху сумата , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на
зстрахователната претенция- - 10.08.2020г до окончателното изплащане.
Следва да бъде уважена тази претенция. Ищцата е освободена по чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК държавната такса върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 600лв.
Сумата да бъде заплатена по сметката на РС Павликени от ответника както и
5лв. при евентуално издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищцата разноски по настоящото дело съразмерно уважената
част от иска. / ищцата претендира за 25000лв. обезщетение за неимуществени
вреди и е заплатила 1800лв. адвокатско възнаграждение като е представен
списък по чл.80 от ГПК./ С оглед уважената част от иска следва ответникът
да заплати на ищцата сумата от 1080лв.
Съдът постановява сумите да обезщетение за неимуществени вреди и
разноски на ищцата да се заплатят от ответника на посочената от ищцата
лична банкова сметка в *** АД: IBAN:BG*** ***.
На основание чл.78, ал.З и ал.8 от ГПК, на ответника следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е
направил разноски по представен списък от 300лв. Съразмерно отхвърлената
5
част от иска следва ищцата да заплати на ответника 120лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗК ***“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С. ***, представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно , да заплати на Г. Д. Д.
с ЕГН ********** от гр.***бул.“***“ №*** сумата от 15000лв. /петнадесет
хиляди/ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие причиняването на смъртта на баба й З. К. К. при ПТП на
03.03.2018г на път III***км от водач на МПС л.а. „***“ с рег №*** със
сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК *** АД, полица №
BG/***/***, валидна от ***.11.2016г до ***.11.2017г, прекратена на
***.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.08.2020г. до
окончателното заплащане на сумата, като за ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до предявения размер от 25000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗК ***“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С. ***, представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. Д. Д. с ЕГН
**********направените по делото разноски съразмерно уважената част от
исска в раземер на 1080лв./ хиляда и осемдесет лева/.
Сумите да бъдат заплатени по банковата сметка на Г. Д. Д. в *** АД:
IBAN:BG*** ***.
ОСЪЖДА „ЗК ***“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С. ***, представлявано от Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно да
заплати на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на
Районен съд Павликени сумата 600лв./шестотин лева/, представляваща ДТ,
както и 5лв. при евентуално издаване на изпълнителен лист по сметката на РС
Павликени,
ОСЪЖДА Г. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ЗК ***“ АД ,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ***, представлявано от
Н. Г. И. и Д. С. Т.- заедно направени разноски съразмерно отхвърлената част
от иска в размер на 120лв./сто и двадесет лева/
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИИ
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6