Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 26.01.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на тринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 1715 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Б.Д.П., ЕГН: **********
***, чрез пълномощника си адв С.П. - К. против А.Е.П., ЕГН: ********** и Л.Д.П.,
ЕГН **********,***.
Ищецът
моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик
на следния недвижим имот, а именно: ЧАСТ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.403.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община
С., област П., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. ****, ул. „**- та“,
местност „К.“, площ: 579 кв. метра, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 4030558, съседи:
68080.403.526, 68080.403.521, 68080.403.520, 68080.403.527,
68080.403.5532, 68080.403.529, която част е с приблизителна плот от 400 кв.
метра, заключена между общата граница на имота с имот с идентификатор
68080.403.526 и граница, намираща се на разстояние 10 метра от общата в посока
изток.
Моли
да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота да му
заплатят направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че бил собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.403.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., община С., област П., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. ****,
ул. „**- та“, местност „К.“, площ: 579 кв. метра, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 4030558, съседи:
68080.403.526, 68080.403.521, 68080.403.520, 68080.403.527, 68080.403.5532,
68080.403.529. Правото на собственост бил придобил по силата на реституция по
ЗСПЗЗ и наследяване по закон от свя ляло П. Х. Ц., за което му бил издаден
констативен нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на
нотариус С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC
- гр. К..
Твърди,
че А.П. бил собственик на поземлен имот с идентификатор 68080.403.526, който
бил съседен от запад на собствения му имот, описан по-горе, като в него бил
засадил лозе. На границата между двата имота имало слог. През 2015 г., при
посещението в собствения си имот, ищецът установил, че ответникът бил разорал
слога, навлязъл в неговото място и бил засадил 4-5 реда лозе. Бил поставил по
15-20 циментови колове на ред, между които била опъната тел. Навлизането в
имота на ищеца било с около 10 метра в посока запад-изток, като редовете на
лозето били успоредни на северната граница на имота му. По този начин
ответникът неоснователно владеел приблизително 400 кв. метра от собствения на
ищеца поземлен имот с идентификатор 68080.403.558.
Последните
3-4 години ищецът провел няколко разговора с ответника, като го предупредил да
освободи имота му, за да може да го ползва. Първоначално ответникът предлагал
да заменят процесния имот с негов имот в Северна България, но ищецът
категорично отказал. Достъпът му до имота се осъществявал от път, който
ответникът бил преградил с дъски и по този начин ищецът нямал възможност да
стигне до него.
През
месец октомври 2020 г. ищецът наел работници, които да го оградят като поставят
циментови колове и бодлива тел. Бил им осигурен достъп до него от съседа от
южна страна, преминавайки през собствения му имот. Същите изкопали дупки за
наливане на бетонови основи за коловете. През месец ноември 2020 г. същите
намерили дупките запълнени с камъни и пясък и трамбовани. И до момента имотът
на ищеца не бил освободен от засаденото от ответника лозе, като същият,
владеейки част от него без правно основание, оспорвал правото му на
собственост, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск срещу него и съпругата му Л.П..
Ответникът
бил навлязъл в имота му с приблизително 10 метра от западната му граница в
посока изток. Дължината на общата граница между двата имота била около 40
метра. Частта, която владеел ответникът, била с приблизителна площ от 400 кв.
метра. Същата била прилежаща към собствения му имот с идентификатор
68080.403.526.
С
отговорите си на исковата молба ответниците, чрез пълномощника си адв. Н.Г.
намират иска за допустим, но неоснователен.
Твърдят,
че през 1984 г. на А.П. било предоставено правото да ползва земеделска земя –
лозе, находящо се в местността „К.“ в землището на град С., цялото с площ от
700 кв. метра, но реално със съпругата му владеели около 1200 кв. метра, в
което място двамата построили сграда. Правото на ползване върху този имот било
предоставено на основание ПМС 3/1973 година, преотстъпено от предишен ползвател
– Г. И. П.. След реституцията А.П. се възползвал от правото да закупи имота по
реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и в съответствие с разпоредбата на §4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, придобил правото на собственост върху имот с площ от 600 кв. метра – съвместно със съпругата си и в режим на
СИО. Чрез Община К. двамата заплатили стойността на земята в размер на 9000
лева с квитанция № 235 от 29.09.1995 г. Бил издаден констативен нотариален акт
№ 31, том IV, дело № 1351/1995г. по описа на Р. с. К., с който било признато
правото му на собственост върху недвижим имот – лозе, съставляващ имот пл.номер
526 /петстотин двадесет и шести/, целият с площ от 600 кв. м, ведно с
постройката в него, находящ се в землището на град С., обл. П., община С.,
местността „К.“, при съседи: от север – Т. Д., от юг – Н. Д., от запад – Л. Г.
и от изток – Х. К. Х..
По
действащите КККР на град С. имотът представлявал поземлен имот с идентификатор
68080.403.558.
От
1984 г. когато имотът им бил предоставен за ползване, но реално ответниците до
настоящия момент владеели около 1200 кв. метра – необезпокоявано, несмущавано и
без някой да им бил пречил или предявил претенции към имота. По време на
ползването оградили цялата тази площ с масивна ограда. Точната площ на имота,
който ползвали била 1179 кв. м. в местността „К.“ съгласно списък на имотите,
предоставени за ползване от Община С. към 2007г.
Владението
им продължило до началото на есента на 2020 г. Тогава в имота се появила една
жена, която заявила, че имотът, в частта, в която засадили лозе, била
собственост на нея и съпруга ѝ Б.П.. Същата започнала да пробива дупки в
имота и да изважда част от лозовите насаждения. Твърдяла че притежава
нотариален акт за имота. Местността била вилна зона и ответниците не живеели
постоянно там. Разбрали, че същата жена влизала в имота им по време, в което
отсъствали и затова подали сигнал в РУ К.. При извършената проверка
полицейските служители заявили, че жената, която влиза в имота, представила
документ за собственост.
След
справка в имотния регистър ответникът установил, че през 2014 година ищецът П.
бил признат за собственик силата на реституция от ЗСПЗЗ, и наследство от дядо
си П. Х. Ц. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.403.558 с площ от 579 кв.
метра, находящ се в землището на град С., в местност га „К.“. Това бил
съседният имот от изток – този, който ответниците владеели необезпокоявано от
1984 година. В него били засадили лозови насаждения, които обработвали и
поддържали.
Като
ползватели на съседния (според кадастъра) имот и владелци на процесния, ответниците
се позовават на придобивна давност с начало 26.06.2009 г., т. е. след изтичане
на 14 дни от обнародване на Заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на Областния
управител на област П., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за
местността „К.“ в землището на град С.. Твърдят, че имотът е бил реституиран по
ЗСПЗЗ и с одобряване на ПНИ е възникнала възможността имотът да бъде придобит
по давност, който факт за тях настъпил на 27.06.2019 г.
Оспорват
констатацията на нотариуса, че ПИ 68080.403.558 е бил реституиран на
наследодателя на ответника, че ответникът е единствен наследник по закон и е
придобил правото на собственост върху имот 68080.403.558 по силата на
реституция и наследство.
Твърдят,
че са придобили правото на собственост върху поземлен имот 68080.403.558 по
силата на давностно владение, продължило повече от десет години, с начало на
давността, съгласно разпоредбата на чл 5. ал.2 от Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ) - 20.11.1997 година,
или най-късно – с начало на давността 26.06.2009 г. Твърдят, че при
закупуването му чрез Община К. през 1995 година, правото на собственост върху
целия имот било възстановено на правоимащите лица, т. е. началото на давностния
срок е започнал да тече от влизане в сила на посочената по-горе разпоредба.
Твърдят също, че имотът бил индивидуализиран с номер 515 по кадастралния план,
т. е. за него реституционния ефект е настъпил едва с издаване на заповедта по
§4к, ал.7 ЗСПЗЗ, поради което и за имота е текла предвидената придобивна
давност през целия период.
Оспорват
правото на собственост на ответника на посочените в издадения му нотариален акт
основания.
По
отношение на твърденията на ищеца, че били водили разговори по повод спорния
имот, и че ответникът искал да го компенсира с друг имот в северна България,
заявяват, че това не се е случвало. А.П. никога не бил разговарял с ищеца, още
по-малко по повод имота и не бил предлагал да го компенсира за него с имот в
северна България, още повече, че ответникът притежавал такъв.
С
оглед горното молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и да им присъди разноските по делото.
В
проведеното на 13.01.2022 г. съдебно заседание адв. Н.Г. – пълномощник на
ответниците, признава иска и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдебното дирене е прекратено и
съдът е обявил, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2
от ГПК приема следното:
Предвид направеното от ответниците признание на иска,
съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието. Предявеният иск е допустим, доколкото е
предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска
защита.
Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответниците, с което същите
се отказват от защита срещу исковата претенция, тъй като я считат за основателна.
Заявяват, че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба,
отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на
това основание предявената искова претенция.
При този изход на спора
основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноските по делото,
възлизащи на общо 1055 лева, както следва: 50 лева за платена държавна такса по
делото, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 200 лева за вещо лице и 800
лева за адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя възраженията на ответниците
за прекомерност на адвокатския хонорар. Минималният такъв съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.5, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 600 лева. В случая освен изготвяне на
исковата молба, пълномощникът на ищеца се е явил в три открити съдебни
заседания, ангажирал е намалък обем писмени доказателства, поради което съдът
счита адвокатския хонорар от 800 лева за справедлив и в съответствие с
фактическата и правна сложност на делото,
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Е.П.,
ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,***, че
Б.Д.П., ЕГН: ********** *** е собственик на следния недвижим имот, а именно:
ЧАСТ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.403.558 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. С., п. к. ****, ул. „**- та“, местност „К.“, площ: 579 кв. метра,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Лозе, категория на земята при неполивни условия: 9, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 4030558, съседи: 68080.403.526, 68080.403.521,
68080.403.520, 68080.403.527,
68080.403.5532, 68080.403.529, която част е с приблизителна плот от 400 кв.
метра, заключена между общата граница на имота с имот с идентификатор
68080.403.526 и граница, намираща се на разстояние 10 метра от общата в посока
изток.
ОСЪЖДА А.Е.П., ЕГН: ********** и Л.Д.П.,
ЕГН **********,*** да предадат на Б.Д.П., ЕГН: ********** *** владението върху следния
недвижим имот, а именно: ЧАСТ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.403.558 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. С., п. к. ****, ул. „**- та“, местност „К.“,
площ: 579 кв. метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: 9, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 4030558, съседи: 68080.403.526,
68080.403.521, 68080.403.520, 68080.403.527,
68080.403.5532, 68080.403.529, която част е с приблизителна плот от 400 кв.
метра, заключена между общата граница на имота с имот с идентификатор
68080.403.526 и граница, намираща се на разстояние 10 метра от общата в посока
изток.
ОСЪЖДА А.Е.П.,
ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН **********,*** да заплатят на Б.Д.П., ЕГН: **********
*** сумата от общо 1055.00 лв. (хиляда и петдесет
и пет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о.
с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: