Р
Е Ш Е Н И Е
№206
Гр.
Ботевград, 29.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова
при секретаря Х.К., като разгледа гражданско дело №
158 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са конститутивни
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2089,92 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за период от 09.01.2015г. – 09.07.2015г.
Ищецът К.С.И. твърди, че
между него и ответното дружество „**********” АД съществувало трудово
правоотношение, обективирано в трудов договор № 77/17.11.2011г., по силата на
който той заемал при ответника длъжността „машинен оператор”. Посочва, че на
16.06.2012г. претърпял злополука, вследствие на която загубил зрението на
едното си око и че същата била призната за трудова злополука, съгласно влязло в
сила разпореждане № 43/24.07.2012г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1от КСО
към ТП на НОИ София област. Допълва, че съгласно експертно решение на ТЕЛК №
0150-016.23.01.2013г. му е определена 52 % трайно намалена
работоспособност и е посочено, че същият не може да работи на височина, между
движещи се предмети, при опасност от нараняване, както и че не може да заема
длъжността „машинен оператор” и е насочен към ЛКК за трудоустрояване.
Със заповед № 7 от
03.04.2013г. на „***********” АД същото било прекратено
по инициатива на работодателя на основание чл. 325, т. 9 от КТ. С решение № 314/08.07.2014г., постановено по
гр. дело № 314/2014г. на Софийски окръжен съд ищецът бил възстановен на работа
при работодателя. С определение № 1397/08.12.2014г. по гр. дело № 6248/2014г.
ВКС не е допуснал касационно обжалване на същото.
Ищецът посочва, че в
изпълнение на влязлото в сила решение, подал на 05.01.2015г. молба за
възстановяване на работа. Сочи, че със заповед № 4/09.01.2015г. трудовото му
правоотношение с ответника било отново прекратено на същото основание – чл.
325, ал. 1, т. 9 от КТ – и със същите аргументи. Посочва, че същата е
незаконосъобразна, на първо място, защото работодателят не съобразил решението
на ТЕЛК, а доколкото в същото не било отбелязано каква работа може да извършва,
следвало да поиска и допълнително становище, чиято липса сочела на нарушение на
процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Отделно от това, ответникът не му
дал възможност да продължи да изпълнява трудовите си задължения при съблюдаване
на здравните противопоказания. Твърди, че работодателят не бил провел процедура
по трудоустрояване. Допълнително излага съображения, че заповедта не била в
достатъчна степен мотивирана. Не било изпълнено от страна на работодателя и
задължението му да предложи друга подходяща работа. Иска от съда да признае
уволнението, извършено със заповед № 4/09.01.2015г за незаконно, да го
възстанови на заемана от него преди уволнението длъжност и да му присъди
обезщетение, за времето през което е останал без работа в резултат на
незаконното му уволнение в размер на 2089,92 лева за период от 09.01.2015г. до
09.07.2015 г. месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното му изплащане.
В срока за отговор,
ответното дружество – работодател – оспорва иска по основание и размер. Не
спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, обективирано в
трудов договор № 77/17.11.2011г., по силата на който той заемал при него
длъжността „машинен оператор”, както и че на 16.06.2012г. ищецът е претърпял злополука, вследствие на
която загубил зрението на едното си око – призната за трудова злополука,
съгласно влязло в сила разпореждане № 43/24.07.2012г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1от КСО към ТП на НОИ София област, а също и че с решение на
ТЕЛК №
0150-016/23.01.2013г. е установено, че не може да работи като „машинен оператор”. Ответникът не спори и че
със заповед № 7/03.04.2013г. трудовото му правоотношение с ищеца е било
прекратено на основание – чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, както и че същата била
отменена с решение № 314/08.07.2014г., постановенo по гр. дело № 314/2014г.
на Софийски окръжен съд и определение № 1397/08.12.2014г. по гр. дело №
6248/2014г. ВКС.
Твърди, че спорен бил
въпросът за възстановяването му на работа, въз основа на влязлото в сила
решение. Твърди, че със заповед № 2/05.01.2015г. на изпълнителния директор на „***********”
АД, ищецът е бил възстановен на работа на длъжност „машинен оператор”, която е
изпълнявал до прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 4/09.01.2015г.
Изтъква, че ищецът отказал да получи заповед № 2/05.01.2015г., което било
удостоверено с подписа на двама свидетели. Допълва, че с писмо изх. №
РГ02/08.01.2015г., ищецът е поканен да заеме длъжността „машинен оператор” като
му било указано, че липсва друго свободно работно място, респ. възможност да
бъде преназначен на друга длъжност. Твърди, че при подаване на молба от
05.01.2015г. ищецът не е спазил законоустановения двуседмичен срок, но въпреки
това работодателят изпълнил съдебното решение. Отделно от това, отказът му да
получи заповед № 2/05.01.2015г. и писмо изх. № РГ02/08.01.2015г. конклудентно
изразявал отказът му да заеме предлаганата му длъжност.
На следващо място,
спорен бил въпросът за законосъобразността на последващото прекратяване на
трудовото правоотношение със заповед № 2/05.01.2015г. на основание чл. 329, ал.
1, т. 9 от КТ. Твърди, че към момента на трудоустрояване, всички длъжности за
такъв тип лица, съгласно изискванията са били заети, което било безспорно
установено и в мотивите на заповедта. Допълва, че работодателят няма задължение
да организира дейността си по начин, съответстващ на нуждите от трудоустрояване
извън задълженията му по чл. 315 от КТ. Посочва, че не е разполагал със
свободна длъжност, съответстваща на образованието и квалификацията на ищеца,
подходяща за здравословното му състояние и определена за трудоустрояване.
Отделно от това, заети били и всички щатни бройки. По тази причина упражнил
правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Позовава се на чл.
317, ал. 2 от КТ и твърди, че предписанието за трудоустрояване го задължава да
не допуска работника до работа.
По изложение съображения,
твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно и иска от съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като прецени по
вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
С доклада по делото, на основание чл. 153 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се доказване между страните
следните факти и обстоятелства: Между страните съществувало трудово
правоотношение, обективирано в трудов договор № 77/17.11.2011г., по силата на
което ищецът заемал при ответното дружество длъжността „машинен оператор”. На
16.06.2012г. ищецът претърпял злополука,
вследствие на която загубил зрението на едното си око. Същата била призната за
трудова злополука, съгласно влязло в сила разпореждане № 43/24.07.2012г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1от КСО към ТП на НОИ София област. С решение
на ТЕЛК № 0150-016.23.01.2013г. е установено, че не
ищецът не може да работи като „машинен
оператор”. Със заповед № 7/03.04.2013г. трудовото правоотношение между К.С.И. и
„*************” АД е било прекратено на основание – чл. 325, ал.
1, т. 9 от КТ. Уволнението било оспорено по съдебен ред и с решение №
314/08.07.2014г., постановено по гр. дело № 314/2014г. на Софийски окръжен съд
(което с определение № 1397/08.12.2014г. по гр. дело № 6248/2014г. ВКС не е
допуснато до касационно обжалване) то е признато за незаконно, а ищецът е бил
възстановен на заемната преди уволнението длъжност. Със заповед № 2/05.01.2015г. на изпълнителния
директор на „Гриппа” АД, ищецът е бил фактически възстановен на работа на
длъжност „машинен оператор”.
Последното се установява и
от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Същите посочват, че след
получаване на решението, с което предходното уволнение е било признато за
незаконно и отменено, ищецът се е явил в предприятието на ответника през м.
декември 2014г. Понеже явяването му съвпаднало по време с коледните празници,
дружеството било в почивка и му било казано да се яви по-късно. Св. Стоянова посочва, че в изпълнение на
уговореното, на 05.01.2015г. той депозирал молба за възстановяването му на
работа въз основа на влязлото в сила съдебно решение. На 13.01.2015г. той
отново се явил, за да разбере резултата от действията си и тогава при отказ
(удостоверен с подписите на свидетелите И.М. и С.С.)
едновременно връчени му били заповед №
2/05.01.2015г., с която бил фактически възстановен на работа и писмо изх. № ГР
02/08.01.2015г., в което е уточнено, че предприятието не разполага с друга
подходяща длъжност, на която да го преназначи, а също и обжалваната заповед №
4/09.01.2015г., с която трудовото му правоотношение било отново прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, ведно с писмо изх. № ГР 03/12.01.2015г.,
в което са уточнени сумите, които му се дължат на основание влязлото в сила съдебно
решение.
По
делото е представено и прието без оспорване от страните пълното трудово досие
на ответника, вкл. заповед
№ 2/05.01.2015г. и писмо изх. № ГР 02/08.01.2015г., заповед № 4/09.01.2015г., и
писмо изх. № ГР 03/12.01.2015г. В останалата част представените по делото документи са били налице и към момента на
предходно извършеното уволнение. Възникнали след датата му са представеното щатно
разписание от 03.11.2014г., видно от което при ответното дружество „**********” АД има необходими 92
щатни бройки и 99 заети щатни работни
места. Представено е и щатно разписание от 05.01.2015г., видно от което
работодателят е съкратил 5 щ. бр. за длъжността „машинен оператор” и се
установяват необходими 92 щатни бройки и 94 щатни бройки – реално заети.
Представено е решение на ТЕЛК
за очни заболявания № 0150-016/23.01.2013 г.,
съгласно което К.С. Иванова не може да работи на заеманата от него длъжност
„машинен оператор”, а противопоказните условия на труд са свързани с височини,
движещи се предмети и опасност от нараняване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника
работодател е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение в частност да установи елементите от фактическия
състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, а
именно кумулативното наличие на невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност
респ. по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия (обстоятелство, което е обявено за безспорно в
настоящото производство) и липса на друга подходяща за здравословното състояние
на работника или служителя работа в предприятието.
Съдът приема, че първата от
така описаните предпоставки се установява безспорно от представеното решение на
ТЕЛК за очни заболявания № 0150-016/23.01.2013
г. Действително същото не посочва формата на трудоустрояване и не съдържа
трудова препоръка, но тези обстоятелства
не са задължителен елемент от решението на ТЕЛК, а и за работодателя не
съществува задължение да иска допълването му. Относим в конкретния случай е
единствено фактът, че за ищеца невъзможно е било да изпълнява заеманата от него
преди уволнението длъжност поради посочените в закона причини (болест, довела
до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания), която в
случая е надлежно установена и изрично удостоверена от компетентния за това
орган съгласно КТ, а именно - ТЕЛК за очни заболявания.
Наличието на втората от
посочените по-горе предпоставки, е обусловено от преценката
за наличието на друга подходяща за здравословното състояние на
работника/служителя работа в предприятието на работодателя. Последното е
свързано от своя страна с проверка за наличието на свободна щатна бройка,
проверка за съответствие на извършваната работа с промененото здравословно
състояние на работника/служителя, и проверка за наличието на обективни
предпоставки за заемането й от него, а липсата на такава подходяща длъжност
трябва да бъде доказана от работодателя чрез доказване на поне една от
изброените предпоставки – че въобще не е налице свободна щатна длъжност в
предприятието на работодателя към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение; ако се установи, че съществува поне една такава длъжност – че
тя не е подходяща за здравословното състояние на работника/служителя, а ако се
установи, че е подходяща – че той не отговаря на условията за заемането й
(правоспособност, образование, квалификация, трудов стаж, изисквания по
длъжностна характеристика и др.). При наличие на горните предпоставки,
работодателят трябва да докаже, че е предложил на работника/служителя да я
заеме и че последният е отказал.
В
конкретния случай, от намиращите се на л. 43 и л. 44 от делото щатни разписания
– от 05.01.2015г. в сила към датата на уволнение на ищеца (09.01.2015г.) и
предходното такова – сила от 03.11.2014г. до 04.01.2015г. се установява, че както
към датата на възстановяване на ищеца на предходно заемната от него длъжност
„машинен оператор”, така и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, в предприятието на ответника не са били налице свободни щатни
бройки. В общия случай, липсата на свободна щатна бройка би обусловила
законосъобразност на извършеното уволнение.
По делото
не са ангажирани доказателства обаче, затова дали и колко и кои са били
определените от работодателя в изпълнение на задължението му по чл. 315, ал. 1
от КТ работни места, подходящи за трудоустрояване. Липсата на такива
доказателства, препятства преценката за законосъобразност на уволнението от
гледна точка на това, налице ли е било място, определено за трудоустрояване
(подходящо да бъде заето от ищеца както с оглед здравословното му състояние, така
и с оглед квалификацията му), заето от лице, което не е трудоустроено, в който
случай по аргумент от разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ, последното е
следвало да бъде освободено, доколкото работодателят не може да изтъква липсата
на подходяща работа като основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
когато сам е създал това положение.
Целта на разпоредбата
на чл. 325, т. 9, изр. второ от КТ е да не се отнема възможността
на работника/служителя да полага труд, ако въпреки увреждането му това все още
е възможно. Такъв е смисълът и на установеното в чл. 315, ал. 1 от КТ задължение
за определяне на специални подходящи за трудоустрояване работни места, което
цели да осигури гаранция, че при равни други условия, на работа ще остане
служителят, за когото възможността да си намери друга работа е по-ограничена. За
доказване на това обстоятелство ответникът е представил становище от Служба по
трудова медицина „Медико” ЕООД от 25.03.2013 г. и протокол от 27.03.2013 г. на
комисия от ръководството на предприятието, в който е цитиран протокол от
18.01.2013г. за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена работоспособност и за хора с трайни увреждания. Съдът намира,
че първите два от цитираните документи не доказват твърдените от работодателя
обстоятелства, тъй като издалите ги органи не са компетентни да преценяват и
удостоверяват съответните обстоятелства, а последният – не е представен по
делото. Неустановено е останало обстоятелството кои места работодателят е
определил за заемане от трудоустроени лица и кои са лицата, заемали тези места
към момента на уволнението на ищеца. Представените длъжностни характеристики за
всяка от наличните длъжности, не санират посочения пропуск. От една страна,
видно е от тях, че ищецът формално
отговаря на изискванията за заемане на някои длъжности (например „чистач” или
„склададжия”), но не се установява отредени ли са те за заемане на трудоустроен
работник и ако да – реално заети ли са от лица, които отговарят на критериите.
От друга страна, без практическа стойност е твърдението, че ответникът не
отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност, при липса на
поименно щатно разписание и невъзможност да се установи всички длъжности (вкл.
отредените за трудоустрояване такива) ли се заемат от лица, отговарящи в пълна
степен на критериите за тях.
По
изложените съображения и доколкото в тежест на работодателя е било да установи
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът приема, че липсата на друга
подходяща работа по смисъла на чл.
325, т. 9 от КТ е останала
недоказана от страната, в чиято тежест е било установяването на това обстоятелство.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност и на иска за
възстановяване на работа, поради което и същият следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е само една от предпоставките за
основателност и на иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е първата предпоставка за
основателност и на иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ. Във връзка с останалите предпоставки съдът намира, че от
завереното копие на страници от трудовата книжка на ищеца (л. 170-172 от
делото), както и от служебната бележка от Агенцията по заетостта (л. 169 от
дело), се установява, че ищецът е останал без работа след уволнението. Поради
това и с оглед изтичане на 6-месечния срок по чл.
225, ал. 1 от КТ към настоящия
момент и във връзка с разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че този иск е доказан по основание за целия
процесен период.
Доколкото за размера на
предявения иск, ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства (в частност не е
изслушано заключението на вещото лице), по аргумент от разпоредбата чл. 162 от ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка. За да се произнесе по този
въпрос, съдът взе предвид, представеното копие от трудовата книжка на ищеца, от
което се установява, че основното му трудово възнаграждение при ответника е
било 328,00 лв. Същевременно, съдът съобрази, че от момента на възстановяването
му на работа до момента на повторно извършеното уволнение, безспорно е, че
ищецът не е полагал труд. Следователно, доколкото обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ е съизмеримо с размера на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец и предвид факта, че последният фактически съвпада с
последния пълен отработен месец, взет предвид при предходно извършеното
уволнение, съдът приема, че размерът на претендираното обезщетение е също
аналогичен. Данни за него, съдът намира в приетото като доказателство и
неоспорено от страните писмо изх. № ГР 03/12.01.2015г., видно от което
обезщетението за периода от шест месеца възлиза на 2040,66 лева.
До този размер и за целият
период от 09.01.2015г. до 09.07.2015г. предявеният иск следва да бъде уважен
като за горницата от 49,26 лева до пълния предявен размер от 2089,92 лева,
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
да получи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Такива обаче не се установи да са били реално направени, поради което
и не следва да бъдат присъждани (съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС). Видно е от представения
договор за правна защита и съдействие серия А 033128/01.02.2015г., че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. Липсва обаче отбелязване, че сумата е била реално
заплатена. Представеният списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочена различна сума
от 600,00 лева, не може да санира посочената липса, доколкото видно е, че няма
необходимото съдържание на разписка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Доколкото по
делото не се установи такива да са били реално направени и от ответника,
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на К.С.И. с ЕГН: ********** и
адрес ***, извършено със заповед № 4/09.01.2015г. на изпълнителния директор на
„***********” АД с ЕИК: ********** и седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. „**************” № 37.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.С.И. с ЕГН: ********** и адрес ***, на заеманата
преди уволнението длъжност „машинен
оператор” „***********” АД с ЕИК: ************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. „***************”
№ 37.
ОСЪЖДА „***********” АД с ЕИК: ************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. „*****************”
№ 37 да заплати на К.С.И. с ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ сумата от 2040,66 лева, представляваща обезщетение
за оставането му без работа за периода от 09.01.2015г. до 09.07.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.02.2015г.) до
окончателното погасяване на дълга като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за горницата от 49,26 лева до пълния предявен размер от
2089,92 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: