МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 821/2018 година на ВРС 38 състав
Против подсъдимия М.А.М. Варненският районен прокурор е
възвел обвинение по чл.144 ал.З пр.1 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, на
неустановени дни , в периода от м.03.2016г. до м.04.2017г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на С.Р.Л., с
думите-„ще платя на някой, да те осакати, ще ти обърна коленете на
обратно", „няма да си намериш място на тази земя, където и да отидеш ще те
намеря", „вечно ще те преследвам и ще направя така, че постоянно да се
оглеждаш и ще те побъркам", „ ще си платиш за всичко, че си тръгна от мен
и постъпи така с мен, че ме унижи публично, като ме напусна", „няма да те
убия, а ще те осакатя само, така че да се мъчиш цял живот, като платя на някой
цигани да ти обърне коленете, за това няма да ти направя услуга да те убия,
трябва да се мъчиш", „никога няма да се откажа от теб, вечно ще те
преследвам и когато ти е най-хубаво, ако си имаш мъж и дете, ще се появя и ще
ти взема детето, ти ще откачиш и ще те пратят в лудницата", „така ще те
ударя, че няма да помръднеш, няма да си изкараш медицинско, защото мога с един
удар да те убия изучавал съм техники, но се подписах, че няма да ги
прилагам", „ще те обеся на червата ти, ако се подиграваш с мен", ще
те закарам на Аладжа манастир", ще те вържа на
някое дърво и ще те оставя да не изядат чакалите", „да не мислиш, че ще ти
се размине, ако някой нарани мен или семейството ми, съм готов да убия човек,
като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у С.Р.Л..
Преди даване ход на съдебното следствие С.Р.Л. е направила искане за конституиране като частен обвинител.
Съдът е конституирал Л. като частен обвинител по делото.
Пред съда подс. М. не признава
вината си.
В обясненията си сочи, че никога не е заплашвал Л.. Сочи,
че поведението на Л. станало причина той да преустанови отношенията си с нея.
В последната си дума
заявява, че е искал да се разделят като приятели. Разочарован е от
нещата, които се случват. Никога не е заплашвал Л.. Това не са негови думи, не
е негов език. Моли за оправдателна присъда.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на
ВРП счита фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана в
обвинителния акт.
Счита, че на подс. М. следва да
бъде определено наказание лишаване от свобода под средния , предвиден размер.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния
представител на частния обвинител счита, че по делото безспорно е установено
виновното поведение на подсъдимия. Моли съда да постанови осъдителна присъда и
да наложи наказание в размер над средния.
По съществото на делото защитника на подсъдимия счита, че
обвинението е недоказано. Счита, че показанията на разпитаните свидетели В., К.
и А. не установяват факти от значение за обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.144 ал.3 от НК. Счита още,
че не са констатирани конкретни заплахи за живота на Л., в които да е
формулирано конкретно и недвусмислено намерение относно лишаване от живот. Нито
един от свидетелите не сочи на такива думи и изрази. Изразите, визирани в
обвинителния акт не са от категорията да бъдат възприети като закана за
извършване на действия, насочени към лишаване от живот . Моли съда да оправдае
подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Ч.о. Л. и подс. М. през м.04.2014г. заживели заедно на семейни начала
в апартамент на обв.М.
В началото съвместният им живот бил много
добър. Ч.о. Л. се запознала с дъщерята на подс. М.,
която живеела при св. И. – майка на подс. М.
и при неговия баща и понякога посещавала баща си/подс.
М./ в жилището, където живеел с ч.о. Л.. Отношенията между ч.о. Л. и детето
били добри.
През есента на 2014г. отношенията между ч.о. Л.
и подс. М. се влошили
и през м.Х.2015г. двамата се разделили, като ч.о. Л. се изнесла от
жилището и отишла да живее при своя позната.
В деня преди да се разделят подс. М. разбрал, че бившият приятел на ч.о. Л. я е търсил. При това, след като ч.о. Л. излязла от
банята, подс. М. й казал да се облича и да тръгва, и
взел телефона й.
На светофара на Община Варна ч.о. Л. опитала
да излезе от автомобила, но подс. М. я задържал
вътре, като й казвал, че ще отреже пръстите на св. А. и ще й ги подари за
рождения ден, както и че ще ги завърже двамата на Аладжа
манастир.
Пристигайки до ресторант „Хоризонт“, където се
намирал св. А., подс. М. излязъл от автомобила си, а
там влязъл св. А., като подс. М. ги оставил за да си
поговорят.
При това ч.о. Л. споделила със св. А., че това
е настоящият й приятел, който е проверил телефона й и видял, че я е търсил св. А..
Обяснила още, че я заплашва, насила я набутал в автомобила и дошли при св. А..
В един момент подс. М.
се върнал в автомобила и заявил на св. А., че трябва да спре да търси ч.о. Л.,***
е червена и ще загази в службата. Държал се грубо и блъскал, а ч.о. Л. била
силно изплашена и притеснена.
Св. А. слязъл от автомобила, а подс. М. и ч.о. Л. си тръгнали.
На следващия ден ч.о. Л. си тръгнала от
жилището на подс. М..
След раздялата двамата успели да изгладят
отношенията си и през м. декември 2015г. ч.о. Л. се завърнала в апартамента на подс.
М..
Първоначално подс. М.
коригирал поведението си като се държал
добре с нея, но в един момент отново започнал да пие, станал мнителен и
започнал да проявава физическа и вербална агресия към
ч.о. Л.. Ч.о. Л. му казала, че ще го напусне, но подс.
М. й заявил, че ако го напусне, това ще го злепостави в обществото и поради
тази причина не може да й позволи да го стори. Казал й ,че няма да й се
размине, защото ако се усъмни в някой го гони „до дупка“ ако някой нарани него
или семейството му, е готов да убие човек.
Преди месец март 2016г. подс.
М. посегнал към ч.о. Л., която била облечена с халат и лежала, като я вдигнал
заедно с халата. Халата се скъсал и той пуснал ч.о. Л. , като й казал, че ще я
удари. При това ч.о. Л. му отговорила, че ще си изкара медицинско но той й заявил,
че така ще я удари, че ще остане на място. Казал й още, че може с един удар да
я убие. Изучавал е техники и ще ги използва. Казал й още, че ще я обеси на
червата й.
Ч.о. Л. не споделяла с приятелите си какво й
се случва, тъй като подс. М. държал телефона й да е пред него, с екрана нагоре и да няма
записващи устройства.
Имало случаи, в които подс.
М. събуждал спящата ч.о. Л. и искал двамата да отидат да му купят цигари, без
значение дали ч.о. Л. е на работа на следващия ден.
Веднъж ч.о. Л. получила по- ниско трудово
възнаграждение със 100 лева, при което подс. М.
изпаднал в ярост и накъсал всичките й списания, като й казал, че е беднячка и
нищо не може да си позволи. В друг случай счел, че ч.о. Л. е с неподходящ цвят
облекло и я заплашил, че ако не го смени ще я пребие.
Подс.
М. също така заявил на ч.о. Л., че ще й посегне, че има възможности, че ще
плати на някой. Заявил, че ще плати на цигани да я изнасилят, но това щяло да й
хареса, за това по- добре било да й обърнат краката.
В друг случай й казал, че ще я закара на Аладжа манастир, ще я върже на някое дърво и ще я остави да
я изядат чакалите.
Казвал й, че й е бедна фантазията какво ще й
се случва.
Четейки дневния хороскоп на ч.о. Л., подс. М. решавал, че тя е склонна към паралелни връзки и по
този повод след работа й вдигал скандали.
Непрекъснатите скандали, ревността, проявявана
от подс. М., както и обидите, заплахите и униженията
довели до промяна в чувствата на ч.о. Л., която вместо любов към подс. М. започнала да изпитва постоянен страх за живота си,
както и срам от това , което позволявала да й се случва. Не си тръгвала обаче,
тъй като се страхувала, че нещо ще се случи с нея, тъй като я заплашвал с
убийство. Страхувала се и за хората, които подс. М.
замесвал, тълкувайки действията й.
Това продължило до една сутрин в началото на
м. март 2016г.,когато ч.о. Л. си тръгнала от апартамента. В предходен момент от
време тя споделила със своя позната , че търси квартира и е без претенции , при
което познатата й, й
предложила да живее при нейната майка. Сутринта подс.
М. се разкрещял на ч.о. Л., че не си е измила чашата от кафето, обиждал я, че е
мърла, циганка
и туркиня, както и й казал да се маха. При това тя му казала „добре“ и
той отговорил, че й е дал повод. Ч.о. Л. се обадила на работното си място, че
ще отсъства и започнала да събира и изнася багажа си. От своя страна подс. М. изхвърлил част от чантите й по стълбите, както и й
хвърлил бутилка с вода и й казал, че й я дава, защото е много задушно и да не
умре.
След като напуснала подс.
М. и жилището му, ч.о. Л. отишла да живее при майката на своята позната,
мислейки, че всичко е свършило. Подс. М. обаче
започнал да й звъни по телефона и да я заплашва , че това е края, че ще си
плати за това, че той ще я накаже, че
господ ще я накаже. Казвал й, че ще си
плати и господ ще я накаже, защото се е подиграла с него и го е унижила пред
целия град, а който го унижи, е готов да убие човек. При това ч.о. Л.
престанала да отговаря на обажданията му.
Подс.
М. започнал да я следи, като първоначално правел това с личния си автомобил, но
след като ч.о. Л. подала жалба за това, продължил да я следи с такси на фирма
„Омега“.
Подс.
М. стоял сутрин пред жилището на ч.о. Л., карал успоредно с нея автомобила си,
смъквал стъклото на автомобила и я заплашвал. Вечер отново стоял пред жилището
, като чакал да изгаси осветлението и да си легне, а ако излизала я преследвал.
В случай че я изпуснел, я чакал пред входа на жилището, докато се прибере.
Страхът от подс. М. провокирал ч.о. Л.
да смени местоработата си, като си намерила работа по- близо до жилището. Ч.о. Л.
пазарувала през деня от близки магазини , защото се страхувала да се прибира
вечер сама – в случаите, когато в близост нямало други хора, подс. М. я заплашвал и обиждал.
Когато се налагало да се прибира по- късно,
ч.о. Л. молела своя колежка да я докара до блока.
На 19.03.2017г. подс.
М. с такси преследвал ч.о.о Л., която се возела в автобус, като таксито спирало
на всяка автобусна спирка след автобуса и след като ч.о. Л. не слезела,
продължавало след него. Ч.о. Л. ***, като подс. М. я
последвал и преследвал вътре. Преследването продължило и по обратния път до
дома на ч.о. Л., като отново таксиметровия автомобил следвал автобуса, в който
ч.о. Л. се возела.
На 05.03.2017г. ч.о. Л. посетила фризьорски
салон, където от години ходела, при което св. А. отишъл в салона , намерил я
там и й казал, че е видял отвън подс. М. и по тази
причина решил, че тя е в салона. Излизайки от салона, ч.о. Л. видяла
таксиметровия автомобил, с който подс. М. я
преследвал от другата страна на салона.
На 02.04.2017г. ч.о. Л. решила да се разходи
със своя приятелка – св. В. , която била с детето си в Морската градина в гр.
Варна.
Ч.о. Л. взела автобус, като по пътя била
следена от таксиметровия автомобил и била пресрещната в района на „Макдоналдс“. Ч.о. Л. тръгнала към Фестивалния комплекс, за
да купи книжка за детето на приятелката си, като при това подс.
М. отишъл при нея и й заявил, че е проститутка, че е курва, както и че баща й е
умрял, защото я спасявал от хората, с които контактува, както и че ако има
дете, то ще е сакато. Казал й още, че й следи всички комуникации и знае, че
през лятото ще ходи със сестра си в гр. Обзор. Ч.о. Л. много се притеснила за
своята племенница, тъй като подс. М. й казвал, че ако
има дете, той ще го отвлече.
Ч.о. Л. се придвижила до място, където имало
хора, при което подс. М. я оставил.
След като се срещнали със св. В., двете
започнали да се разхождат в Морската градина, като ч.о.о Л. споделила с нея, че
е видяла подс. М.. Докато се разхождали в района на
Морско казино, подс. М. отишъл до тях и започнал да крещи на ч.о. Л. като й казвал
да каже на св. В. каква е, защо е умрял баща й. Казал й да си признае, че е
проститутка, както и, че е проститутка, а го е лъгала , че е манекенка. Баща й
за това е умрял и господ ще я накаже. Няма да има деца или ще бъдат уроди.
В един момент подс. М.
се отдалечил, а св. В. и ч.о. Л. продължили разходката си, като се опитвали да
се успокоят.
След малко подс. М.
се появил отново и викал на чо.о Л. да му върне
телефона веднага.
Св. В. много се уплашила и позвънила на тел.
112, при което била насочена към полицейски патрул на входа на Морската
градина. Подс. М. си тръгнал.
На входа на морската градина ч.о. Л. и св. В.
обяснили на полицейските служители какво се случва, като същевременно при тях
пристигнал подс. М..
Пдос.
М. отрекъл да е вярно това, което св. В. и ч.о. Л. споделили с полицаите, като
казал, че просто се разхождал в района и като ги видял, се сетил, че ч.о. Л.
има да му връща телефон.
Полицейските служители посъветвали двамата да
уредят отношенията си занапред, след което се всички си тръгнали.
Тормозът от страна на подс.
М. продължил до месец април 2017г., когато била издадена Заповед №35 /04.04.2017г. на ВРС, ГО, 17 състав и на подс.
М. било забранено да доближава ч.о. Л. на разстояние , по- малко от 50 метра на
осн. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.
Свидетели на действията на подс.
М. станали св. В., която работела с ч.о. Л. в една фирма и св. К..
През м. октомври 2016г. св. В., докато отивала,
за да си закупи фреш от магазинче в близост до
работното й място, видяла ч.о. Л., която вървяла по тротоара на бул. „Цар
Освободител“, а автомобил се движел до нея бавно. Св. В. възприела, че мъжа от
автомобила крещи и вика нещо на ч.о. Л., като същевременно ръкомахал. Щом видял
св. В. мъжът, която тя възприела като подс. М.,
потеглил и се оттеглил в посока към центъра. Двете се прибрали в магазина, като
ч.о. Л. била видимо притеснена. Споделила със св. В., че подс.
М. я заплашвал, като св. В. възприела, че е заплашен живота на ч.о.о Л.. Малко
по- късно св. В. видяла подс. М., който си купувал фреш от същото място.
През м. ноември 2016г Л. била на работното си място със св. В. и в
един момент й заявила, че отива до аптеката, но веднага след това се върнала
притеснена и обяснила на св. В., че подс. М. се
появил, когато била на пешеходната пътека и започнал да й крещи и да я
заплашва. Св. В. погледнала навън и видяла подс. М.,
който стоял отсреща . Подс М. останал през целия ден
срещу магазина.
След това ч.о. Л. подала жалба и св. В. за
известно време не виждала подс. М. срещу магазина.
През месец ноември и декември 2016г. св. К. – работодател на
ч.о. Л. и ч.о. Л. започнали да спортуват, като посещавали тренировки по пластика
три дни седмично.
Св. К. знаела за заплахите от страна на подс М. срещу ч.о. Л., като чула за тях от своите колеги,
поради което държала винаги след тренировка да придружи ч.о. Л. до дома й. При
това ставала свидетел как подс М. стои пред входа на
блока в кола и чака да види с кого и кога ще се прибере ч.о. Л..
След като се приберяла вкъщи св. К. звъняла по
телефона на ч.о. Л. , за да разбере дали всичко с нея е наред.
На св. К. правело впечатление поведението
на ч.о. Л., която била много притеснена и стресирана, подскачала при влизане на
клиенти в магазина и се стресирала.
През месец януари 2017г. св. В. два пъти
виждала подс. М., който с таксиметров автомобил
преследвал ч.о. Л..
На излизане от работа, Св. В. възприела ч.о. Л.,
която отивала към пешеходна пътека и продължавала към дома си, както и
таксиметров автомобил с подс. М. в него, които я
следвали.
На следващия ден св. В. отново възприела подс. М. в таксиметровия автомобил, който паркирал на
паркинга и от него слязъл подс. М.. Св. В. записала
номера на таксиметровия автомобил и го изпратила на ч.о. Л..
През месец февруари 2017г. куриер донесъл в
магазина, където ч.о. Л. работела, букет червени рози и пакет и тъй като ч.о. Л.
не присъствала в момента там, ги оставил.
При пристигането си ч.о. Л. изхвърлила букета
и пакета, а впоследствие споделила със св. К., че е намерила розите разпръснати
пред входа, в който живее.
Видно от назначената по делото СПЕ
освидетелстваната С.Р.Л. не страда от психично разстройство в тесния смисъл на
думата - психоза. Налице са анамнестични данни за
Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптация. Протрахирана
депресивна реакция. През първите три дни тя е била в състояние на Остра
стресова реакция, а след това поради неразрешаване на стресовата ситуация
преминава в разстройство на адаптацията. Протрахирана
депресивна реакция. Психогенното разстройство при освидетелстваната е пряк
резултат на това, че за времето от м.03.2016г. до м.04.2017г. тя е изпитвала
основателен страх за живота си.
Видно от заключението на допълнителната
съдебно- психиатрична експертиза освидетелстваната С.Р.Л. не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са анамнестични
данни за Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптация. Протрахирана
депресивна реакция .
От медицинската документация е видно, че осв. Л. страда от автоимунен тиреоидит.
По данни на лекуващият лекар, заболяването на осв. Л.
в последните години е в еутиреоидно състояние, т.е.
щитовидните хормони са в норма. От две години автоимунния тиреоидит
при осв. Л. е в компенсирана фаза, т.е. от 2016г. до
настоящия момент, което включва и периода на обвинението. Компенсираната фаза
при редовно лечение с Еутирокс не би могло по никакъв
начин да повлияе върху психичното състояние на осв.
Протрахираната
депресивна реакция е провокирана от хроничните психотравмени
изживявания за времето от м. март 2016г. до м. април 2017г. Тези оплаквания
нямат нищо общо с ендокринния статус.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Л.; А.; В.; М.; В. и К., заключението по изготвените и приети от съда
съдебно психиатрични експертизи, приетите от съда писмени доказателства –
заповед ЗДДН от 04.04. 2017г.; решение по гр. дело №4544/2017г.; протокол за предупреждение от 23.02.2017г.
от полицейски орган при ІІІ РПУ; свид.съдимост и др.
За да приеме за установено по безспорен начин,
гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
По делото са сформирани две версии относно случилото се –
тази на подс. М., който категорично отрича да е
извършвал деянията, предмет на обвинението и тази на ч.о. Л., която сочи, че
във визирания с обвинението период срещу нея са били насочени закани както за
нейното здраве, така и за нейния живот.
Съдът намери, че твърденията на подс.
М. не могат да бъдат кредитирани, тъй като остават напълно изолирани от целия доказателствен материал по делото.
В подкрепа на обясненията на подс.
М. прави опит да депозира показания св. Иванова – майка на подсъдимия.
Показанията на тази свидетелка не водят до изясняване на
факти от значение за съставомерността на обвинението,
доколкото същата пресъздава чути от внучката си детайли от ежедневието на своя
син и ч.о. Л. или такива от посещенията си в дома на подс.
М., когато след забележка от страна на съпруга й – бащата на подс. М. относно качеството на сервираната вечеря, ч.о. Л.
се разплакала и напуснала жилището.
Преценката на обясненията на подс.
М. и показанията на св. И. води до издов, че липсват каквито и да било
доказателства, обосноваващи тезата на подсъдимия.
Показанията на ч.о. Л. от друга страна се подкрепят
частично от показанията на свидетели – очевидци на поведението на подс. М..
В
показанията си св. В. и св. К. сочат на възприети лично от
тях действия на подс. М. в периода м. октомври 2016г.
– месец февруари 2017г.
Така, св. В., през м. октомври 2016г.
възприела, ч.о. Л., която вървяла по тротоара на бул. „Цар Освободител“, а
автомобил се движел до нея бавно. Св. В. възприела, че мъж от автомобила крещи
и вика нещо на ч.о. Л., като същевременно ръкомахал. Щом видял св. В. мъжът,
която тя възприела като подс. М., потеглил и се
оттеглил в посока към центъра.
Св. В. възприела състоянието на ч.о. Л., която
била видимо притеснена и й споделила, че
подс. М. я заплашвал. Св. В. не може да възпроизведе
точните закани, но възприела, че е заплашен живота на ч.о. Л..
През м. ноември 2016г ч.о. Л. споделила със
св.В., че отивайки до аптеката, подс. М. се появил,
докато пресичала пътното платно на пешеходната пътека и започнал да й крещи и
да я заплашва. Св. В. възприела лично подс. М., който стоял отсреща. Възприела още, че подс. М. останал през целия ден срещу магазина.
През месец януари 2017г. св. В. два пъти
виждала подс. М., който с таксиметров автомобил
преследвал ч.о. Л..
На излизане от работа, св. В. възприела ч.о. Л.,
която отивала към пешеходна пътека и продължавала към дома си, както и
таксиметров автомобил с подс. М. в него, които я
следвали.
На следващия ден св. В. отново възприела подс.М. в
таксиметровия автомобил, който паркирал на паркинга и от него слязъл подс. М.. Св. В. записала номера на таксиметровия автомобил
и го изпратила на ч.о. Л..
През месец ноември и декември 2016г. св. К. –
и ч.о. Л. започнали да спортуват. Тъй като св. К. знаела за заплахите от страна
на подс. М. срещу ч.о. Л., винаги след тренировка
придружавала ч.о. Л. до дома й. При това ставала свидетел как подс. М. стои пред входа на блока в кола и чака да види с
кого и кога ще се прибере ч.о. Л..
На св. К. правело впечатление поведението на
ч.о. Л., която била много притеснена и стресирана, подскачала при влизане на
клиенти в магазина и се стресирала.
През месец февруари 2017г. куриер донесъл в
магазина, където ч.о. Л. работела, букет червени рози и пакет и тъй като ч.о. Л.
не присъствала в момента там, ги оставил.
При пристигането си ч.о. Л. изхвърлила букета
и пакета, а впоследствие споделила със св. К., че е намерила розите разпръснати
пред входа, в който живее.
Св. В. споделя пред съда личните си възприятия относно
случилото се на 02.04.2017г. , когато двете с ч.о. Л. решили да се разходят в Морската
градина в гр. Варна.
Първоначално ч.о. Л. й споделила, че е видяла подс. М. , а впоследствие , докато се разхождали в района
на Морско казино, подс. М. отишъл до тях и започнал да крещи на ч.о. Л. като й казвал
да каже на св. В. каква е, защо е умрял баща й. Казал й да си признае, че е
проститутка, както и, че е проститутка, а го е лъгала , че е манекенка. Баща й
за това е умрял и господ ще я накаже. Няма да има деца или ще бъдат уроди.
В един момент подс. М.
се отдалечил, но след известно време се появил отново и викал на ч.о Л. да му
върне телефона веднага.
Св. В. много се уплашила и позвънила на тел.
112, при което била насочена към полицейски патрул на входа на Морската
градина. На входа на морската градина ч.о. Л. и св. В. обяснили на полицейските
служители какво се случва, като същевременно при тях пристигнал подс. М.. Полицейските служители посъветвали двамата да
уредят отношенията си занапред, след което се всички си тръгнали.
Св.
А. в показанията си сочи на събитие, значително предхождащо във времето периода
на обвинението, но изяснява състоянието на ч.о. Л., както и поведението на подс. М. – през есента на 2015 година тримата се срещнали до
ресторант „Хоризонт“, където се намирал св.А.. При това ч.о. Л. споделила със
св. А., че това е настоящият й приятел, който е проверил телефона й и видял, че
я е търсил св. А.. Обяснила още, че я заплашва, насила я набутал в автомобила и
дошли при св. А..
В един момент подс. М.
се върнал в автомобила и заявил на св. А., че трябва да спре да търси ч.о. Л.,***
е червена и ще загази в службата. Държал се грубо и блъскал, а ч.о. Л. била
силно изплашена и притеснена.
Св. А. слязъл от автомобила, а подс. М. и ч.о. Л. си тръгнали.
Св А. сочи още,
че през месец 03.2017г.се намирал в района на фризьорски салон , който ч.о. Л. посещавала и видял
отвън подс. М..
Св. А. предположил, че в салона ще е ч.о. Л., отишъл там и действително
я намерил вътре, след което я предупредил, че е видял отвън подс.
М..
Показанията на свидетелите А., В. и К. не установяват конкретни реплики,
употребени от страна на подс. М. срещу ч.о. Л., но
изясняват цялостното му поведение, което е насочено към преследване и тормоз
над ч.о. Л. със значителен интензитет и продължителност във времето. Дори и
само такова поведение само по себе си, предвид и на физическите качества и пола
на преследвача и преследвания, провокира чувство на страх за здравето и живота
на преследвания, като значително повлиява върху психическото му здраве и
качество на живот.
Пред съда депозира показания и св. М., който е шофьор на
таксиметровия автомобил, визиран в показанията на св. В. и ч.о. Л..
Съдът намира, че следва да кредитира показанията му като
обективно дадени.
Доколкото обаче този свидетел сочи, че управлява
таксиметровия автомобил, но не познава никой в залата и престоява с
таксиметровия автомобил на различни места и вози на ден по 20-30 човека, съдът
намира, че показанията му не водят до установяване на факти от значение за
обективната и субективна съставомерност на деянието.
При изясняване на фактическата обстановка съдът намери,
че показанията на ч.о. Л., св. А., св. В., св. В. и св. К. въз основа на които
се гради обвинителната теза се подкрепят косвено и от приобщените като
доказателства докладна от 21.02.2017г. и
протокол за предупреждение от 23.02.2017г., както и Заповед ЗДДН от 04.04.2017г. и решение
по гр. дело №4544/2017г.
Показанията на ч.о. Л., св. А., св. В., св. В. и св. К.
кореспондират и със заключенията на СПЕ и допълнителната СПЕ, съобразно които
ч.о. Л. не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са анамнестични
данни за Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптация. Протрахирана
депресивна реакция . Първоначално тя е била в състояние на Остра стресова
реакция, а след това поради неразрешаване на стресовата ситуация състоянието й
е преминало в разстройство на адаптацията. Протрахирана
депресивна реакция.
Психогенното разстройство при ч.о. Л. е пряк резултат на това, че за
времето от м.03.2016г. до м.04.2017г. тя е изпитвала основателен страх за
живота си.
Ч.о. Л. страда от автоимунен тиреоидит., който от две години е в компенсирана фаза, т.е.
от 2016г. до настоящия момент, което включва и периода на обвинението.
Компенсираната фаза при редовно лечение с Еутирокс не
би могло по никакъв начин да повлияе върху психичното състояние на осв. Л.. Протрахираната
депресивна реакция няма нищо общо с ендокринния статус.
Предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да керидира изцяло показанията на ч.о. Л., като обективно
отразяващи фактическата обстановка. Съдът кредитира показанията на пострадалата
изцяло, независимо, че се подкрепят частично от показанията на разпитаните
свидетели, при отчитане на факта, че повечето от заплахите са били отправяни
към нея в случаите, когато са били сами с подс. М., в
отсъствието на преки свидетели, и при положените усилия от страна на подс. М. да не бъде записван.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна,
че подсъдимия М. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление:
по чл.144 ал.З пр.1 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, на
неустановени дни , в периода от м.03.2016г. до м.04.2017г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на С.Р.Л., с
думите-„ще платя на някой, да те осакати, ще ти обърна коленете на
обратно", „няма да си намериш място на тази земя, където и да отидеш ще те
намеря", „вечно ще те преследвам и ще направя така, че постоянно да се
оглеждаш и ще те побъркам", „ ще си платиш за всичко, че си тръгна от мен
и постъпи така с мен, че ме унижи публично, като ме напусна", „няма да те
убия, а ще те осакатя само, така че да се мъчиш цял живот, като платя на някой
цигани да ти обърне коленете, за това няма да ти направя услуга да те убия,
трябва да се мъчиш", „никога няма да се откажа от теб, вечно ще те
преследвам и когато ти е най-хубаво, ако си имаш мъж и дете, ще се появя и ще
ти взема детето, ти ще откачиш и ще те пратят в лудницата", „така ще те
ударя, че няма да помръднеш, няма да си изкараш медицинско, защото мога с един
удар да те убия изучавал съм техники, но се подписах, че няма да ги
прилагам", „ще те обеся на червата ти, ако се подиграваш с мен", ще
те закарам на Аладжа манастир", ще те вържа на
някое дърво и ще те оставя да не изядат чакалите", „да не мислиш, че ще ти
се размине, ако някой нарани мен или семейството ми, съм готов да убия човек,
като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у С.Р.Л..
За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от изплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително
да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
Съдът
намира, че отправените заплахи и изрази от подсъдимия : „така
ще те ударя, че няма да помръднеш, няма да си изкараш медицинско, защото мога с
един удар да те убия изучавал съм техники, но се подписах, че няма да ги
прилагам", „ще те обеся на червата ти, ", ще те закарам на Аладжа манастир, ще те вържа на някое дърво и ще те оставя
да не изядат чакалите", „да не мислиш, че ще ти се размине, ако някой
нарани мен или семейството ми, съм готов да убия човек“ по отношение на ч.о. Л.,
както и въздействието, което са оказали те върху свидетелката, следствие на
начина по който са отправени, обуславят съставомерността на деянието от обективна страна.
От
показанията на свид. А., св. В. , св. В. и св. К. безспорно
се установява, че следствие на отправените заплахи от подс.М.,
ч.о.Л. е била в състояние на силна уплаха и стрес.
Нещо
повече заплахите срещу живота и са били отправени след като същата вече е била
преживяла множество ситуации на упражнено спрямо нея физическо и вербално насилие от страна на
подсъдимия.
По
делото е установено, че същия е отправял и закани срещу личността на ч.о. Л.
извън тези за убийство -„ще платя на някой, да те осакати, ще ти
обърна коленете на обратно", „ ще си
платиш за всичко, че си тръгна от мен и постъпи така с мен, че ме унижи
публично, като ме напусна", „няма да те убия, а ще те осакатя само, така
че да се мъчиш цял живот, като платя на някой цигани да ти обърне коленете, за
това няма да ти направя услуга да те убия, трябва да се мъчиш"и др., като
в един момент ч.о. Л. е възприемала всяко действие и дума на подс. М., насочено срещу нея като заплаха за своя живот .
Подсъдимият
е целял да възбуди страх у лицето към което е отправил заканите за лишаване от
живот и такъв е бил постигнат тъй като следствие на неговите действия ч.о. Л. се принудила да търси закрила от
компетентните органи – съд , полиция и прокуратура.
Предвид
горното съдът намира, че тези признаци, изискуеми от текста на закона за съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК, са
налице в настоящият случай.
Правилно,
при положение, че се касае за продължавано престъпление е отчетена разпоредбата
на чл.26 ал.3 от НК и деянието е било квалифицирано по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, независимо, че не всички от употребените
изрази са представлявали закана за убийство на ч.о. Л..
Както
вече съда коментира по- горе, цялостното поведение на подс.
М. е било насочено към възбуждане на страх у ч.о. Л. и държането й в подчинение
поради тази причина. Заканите за убийство са повлияли в основна степен върху
психиката на ч.о. Л. и тя е изпитвала постоянен страх за своя живот. Вследствие
на преживяното, у ч.о. Л. са развити реакция на тежък стрес
и разстройство в адаптацията - протрахирана
депресивна реакция.
Субект - пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От субективна страна - обв.
е действал при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и целял тяхното настъпване - обвиняемият е съзнавал, че отправя
закани спрямо живота и здравето на ч.о. Л., както и че същите се възприемат от последната като
основателни, но въпреки това в значителен период от време е
продължил отправянето на такива.
Субективни причини - незачитане на установения в страната
ред.
Причина
за извършване на престъпленията – незачитане от страна на подсъдимия на
установените порядки на общуване.
Субект
на престъпленията е пълнолетно, вменяемо физическо
лице, български граждани, неосъждан.
Преди да приеме от правна страна, че подсъдимият М.
осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.чл.26
ал.1 от НК , съдът прецени възраженията на защитата по същество като взе
предвид, че на практика се оспорва приетата по-горе фактология.
По отношение на приетите за установени факти и въз основа
на кои доказателсва съдът приема фактическата
обстановка са изложени подробни мотиви по горе. Подробни доводи защо кредитира
показанията на ч.о. Л., св. А., св. В., св. В. и св. К., както и коментар на
техните показания съдът също е изложил по-горе,
поради което и не е необходимо тяхното преповтаряне.
В тази насока следва да се отбележи, че с изключение на
обясненията на подсъдимия съдът е приел за достоверни и останалите събрани в
хода на съдебното следствие гласни доказателства, включително и на поисканата
от страна на защитата свидетелка, като е изложен коментар че същите не водят до
промяна на приетата фактология.
Както вече беше отбелязано по- горе, правилно, при
отчитане на значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и
на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност деянието
е било квалифицирано по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.55
от НК.
С оглед горното съдът извърши преценка на
степента на обществена опасност на конкретното деяние като намери, че същата е висока, сравнено с обикновените
случаи от този вид, предвид високият интензитет на действията при осъществяване
на деянието- многократно са изпозвани различни заплахи срещу живота и здравето на ч.о. Л.,
последствията за същата са били тежки – изпаднала е в продължителна депресия,
както и се е наложило продължителен период от време да използва услугите на психиатър и психолог.
От
друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на дееца, като взе
предвид следното :
По делото са установени единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства: подсъдимият е с чисто съдебно минало и
добросъвестно поведение в процеса.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
От изложените обстоятелства, предвид вида и
характера на конкретното деяние- високата степен на обществена опасност на
деянието от една страна, наличието на смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства от друга срана съдът формира извод, че не
са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, но същевременно следва
да се определи наказание с насоченост към предвиденият минимум в правната
норма.
По изложените съображения на основание
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26
ал.1 и чл.54 от НК съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Съдът намери, че за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия не е необходимо да бъде изолиран от обществото и с
определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на
генералната и специалната превенция.
С оглед изложеното, съдът намери, че следва
да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок но над минималния
размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК
ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието на подсъдимия с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото разноски.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :