Определение по дело №192/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.11.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 02 ноември…………………………………………… през две хиляди и двадесета година…….……..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 192 по описа за 2020 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Предявен е иск от Ю.В.В. *** и е образувано гр.д. 192 по описа на БРС за 2020 година. Производството е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, развива се на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 8/2020 година по описа на БРС.

Ищецът в производството твърди, че между него и ответното дружество на 01.04.2019 година бил сключен граждански договор. По силата му ищецът приел да участва в разработването, планирането и провеждането на политиката на компанията в областта на продажбите. Срещу изпълнение на поетото, ответното дружество се задължило да му заплаща нетно месечно възнаграждение в размер на 3 037.90 лева, което следвало да бъде превеждано по банков път до 30то число на месеца. Ищецът изпълнявал договора до 30.08.2019 година. Тогава към него било отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.09.2019 година. Предложението е изпратено на служебния електронен адрес на ищеца, до който последният вече нямал достъп. Така на 30.09.2019 година същото предложение било препратено на личния имейл на ищеца. Последният подписал необходимите за прекратяване на договора документи и на 17.10.2019 година ги предал лично в оригинал на главния търговски директор. Въпреки предадените отчети за извършена работа, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответното дружество не било заплатило на ищеца възнаграждението за месец юли и август 2019 година. След образуване на заповедното производство, ответното дружество заплатило на ищеца частично дължимото възнаграждение за м.юли 2019 година. В тази връзка последният оспорва въведеното във възражението срещу издадената заповед за изпълнение твърдение, че ответникът е направил прихващане с дължима сума за командировка за м.юли 2018 година. Предвид направеното от ответника възражение, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск и моли съда, да постанови решение, с което приеме за установено вземането му в размер на 64.25 лева дължимо възнаграждение по цитирания по – горе договор за м.юли 2019 година; 3 037.90 лева дължимо възнаграждение по същия договор за м.08.2019 година, платими ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забава – 2.46 лева за периода 31.08.2019 до 15.01.2020 година, дължими върху сумата от 64.25 лева и 90.30 лева за периода 01.10.2019 – 15.01.2020 година върху сумата от 3037.90 лева. Претендира и разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „Електростарт” АД взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението за наличие на облигационна връзка между страните, възникнала по силата на договора от 01.04.2019 година. Твърди, че преди тази дата страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 01.04.2019 година по взаимно съгласие на страните. В рамките на изпълнение на трудовите задължение, ищецът бил в служебна командировка в изпълнение на заповед 91/09.07.2018 година на изпълнителния директор. За целта по банков път му била преведена сума в размер на 520 евро служебен аванс. Въпреки, че декларирал неизползването на сума в размер на 64.25 лева, ищецът не я възстановил на дружеството. Твърди, че през месец август ищецът не е изпълнявал дейности, възложени му с договора от 01.04.2019 година и не е представил отчет за такива дейности. Изпратеният такъв отчет месец по – късно не е утвърден и подписан от търговския директор на предприятието. Освен това този отчет е изготвен формално, без посочените в него дейности да са реално извършени. В обобщение – предявените искове се явяват неоснователни, като по отношение на претендираната сума от 64.25 лева ответникът прави възражение за прихващане с вземане от невъзстановена сума по предоставен служебен аванс, а сумата от 3037.90 лева е недължима поради липса на престирано изпълнение по договора.

 

При така изложените твърдения, съдът определя правното основание на иска по чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.286 ЗЗД. Доколкото между страните е безспорен фактът за наличие на облигационна връзка за процесния период, подчинена на разпоредбите на договора за поръчка, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице изпълнение от негова страна за месец август и то „като добър стопанин” по смисъла на чл.281 ЗЗД. Допустими са всички предвидени в ГПК доказателства. Ответникът дължи доказване на възраженията си, в т.ч. и на възражението за прихващане, т.е. че е налице насрещно вземане срещу ищеца, възникнало на посоченото в отговора основание.

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети. Не се налага ответникът да бъде задължаван да представя договори и длъжностни характеристики с посочените в раздел доказателствени искания лица, доколкото техните правомощия не се оспорват от ответника.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: удостоверение за актуално състояние, граждански договор № 002/01.04.2019 г. с приложение № 12 бр. електронни писма от 03.12.20419 г. и от 30.08.2019 г., отговор на предложение от 30.08.2019 г., сметка за изплатени суми, обходен лист 2 бр., 2 бр. електронни визитни картички, ел. писма от 04.11.2019 г. с прикачени файлове писмо от 30.08.2019 г.изх. № 287 с отговор от 30.08.2019 г., отчет, ел. писмо от 04.11.2019 г., приемо-предавателен протокол, заповед за прекратяване, удостоверение, както и представените с отговора трудов договор 8/03.10.2016 г., заповед за командировка, платежно нареждане, авансов отчет.

 

         ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. 8/2020г. по описа на Районен съд Берковица.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.11.2020 година от 11.15 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

         УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :