Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Велико
Търново, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10077/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Европейски пътища“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, срещу Решение № 21/ 10.01.2022 г. по
АНД № 20214110201279/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № ВТ-11-ДНСК-53/
11.08.2021 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/, с което на „Европейски пътища“ АД – гр. Пловдив, за извършено
нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, и на основание чл. 237,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал.
1, т. 15 от ЗУТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 15
000,00 лв. и дружеството е осъдено да заплати на ДНСК разноски в размер на
150,00 лева.
В касационната жалба се твърди
неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на
закона, при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна
несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Развива подробни доводи за неправилна преценка от
страна на виззивния съд на събраните в производството
пред него доказателства, необосновано недопускане на поискани такива,
необсъждане оплакванията на санкционираното лице. По същество намира за
недоказани елементите от фактическия на претендираното
от АНО противоправно деяние, както и че при
издаването на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
На последно място изтъква, че размерът на наложената имуществена санкиция е над определения в закона минимум, без
определянето на такъв размер да е мотивирано от наказващия орган –
обстоятелство, което също не е било взето предвид от районния съд. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и да се произнесе по
съществото на спора, като отмени наказателното постановление, алтернативно да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да намали
наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си ***К.З.,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в представено
писмено становище.
Ответникът по касационната жалба
началникът на ДНСК – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирано писмено становище от пълномощника му по делото ***М.П., жалбата се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразността на
наказателното постановление и за правилност на решението на районния съд, като
при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи основания за неговата отмяна. Иска се същото
да бъде оставено в сила, претендира се присъждане на разноски.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново взема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира изводите на съда за правилни и основани на събрания доказателствен материал, а по същество – че потвърденото
наказателно постановление е издадено при спазване на установените процесуално
правила и закона, вкл. относно определяне размера на наложената имуществена
санкция. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по
куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът
не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Обратно на твърденията на касатора, районният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото. Същата е подробно описана в обжалваното решение и е излишно
да бъде преповтаряна. От събраните в административната и съдебната фаза на
производството доказателства се установява по безспорен начин, че при извършени
от служители на ДНСК проверки на 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г., е било
установено извършването на строеж - земен насип, изпълнен чрез отнемане на
хумусен слой и разчистване на земна площадка с неправилна площ с приблизителни
размери – дължина 227,00 м. и широчина от 33,00 до 62,00 м. и изграждане по
трите страни на площадката страни /южна, северна и западна/, на насипи с
приблизителна височина от 2,5 до 3 метра и приблизителна широчина от 17,00 до
24,00 метра. , по три страни (южна, северна и западна) на площадката. Освен
изпълнението на насипи, при проверките е установено, че по източната страна на
площадката е започнато изграждане на „прозирна ограда“, като за целта са
набивани бетонни колове. На място и след получаване на допълнителни данни от
Служба по геодезия, картография и кадастър - В. Търново е било установено, че
описаните работи се извършват в поземлени имоти с идентификатори 40782.31.36,
40782.31.37, 40782.31.38 и 40782.31.39, в землището на с. Куцина, общ. Полски
Тръмбеш, обл. В.Търново, които имоти попадат изцяло в
обхвата на трасето на Автомагистрала „Хемус“ - Етап 2, между път II-35 „Плевен- Ловеч“ и път 1-5 „Русе - Велико Търново“,
участък км 189+344 до км 222+000. При проверката на място на 09.06.21 г., била
констатирана строителна техника, която извършвала дейностите по разместване на
земна маса и по оформянето на земен насип, като от разговори с работници се
установило, че дейността се извършва от „Европейски пътища“ АД. Това
обстоятелство е било заявено и от лицето В.Т., което се представило като
ръководител на обекта и представител на „Европейски пътища“ АД и обяснило, че
извършваните дейности били свързани с негови нужди и за осигуряване на площадка
за разполагане на строителна техника. За установените обстоятелства при първата
проверка на място е бил съставен Констативен протокол от 09.06.2021 г., в който
освен това е отразено, че на контролните органи не са били представени
документи и строителни книжа за извършваните СМР. Впоследствие
административната преписка е била попълнена с доказателства за наличието на
договорни отношения между „Автомагистрали“ ЕАД – гр. София и „Европейски
пътища“ АД - гр. Пловдив, с предмет предоставяне от страна на касатора, за временно и възмездно ползване на транспортни
средства, строителна техника и оборудване, на обект посочения по-горе участък
от АМ „Хемус“. Същевременно „Автомагистрали“ ЕАД писмено е удостоверило, че не
е възлагало на „Европейски пътища“ АД, извършване на строителни дейности,
свързани с отнемане на хумусен слой и оформяне на площадка за паркиране на
строителна техника - писмо изх. № РД-18-1138-1/ 10.06.2021 г. на „Автомагистрали“
ЕАД, получено в РДНСК - Велико Търново на 14.04.2021 година. При тези данни от
извършващите проверката инспектори в РДНСК – Велико Търново е издаден
Констативен акт № 1-ДД/ 15.06.21 г., с точно описание
на строежа, поземлените имоти в които той е извършен и техните собственици,
възложител на обекта /„Автомагистрали“ ЕАД - гр. София/, изпълнител на строежа
/„Европейски пътища“ АД/, както и че при
проверка не са представени одобрен проект, или съгласувани части от такъв,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво, заповедна книга. Констативният протокол от
09.06.2021 г. и констативния акт от 15.06.2021 г. са били връчени на
„Европейски пътища“ АД, както и на останалите изброени по-горе заинтересовани
лица. На 16.06.2021 г., от участвал в проверката служител в РДНСК – Велико
Търново е издаден АУАН № ВТ-11/ 16.06.2021 г. за извършено от „Европейски
пътища“ АД за извършено нарушение на чл. 148, ал. 1, вр.
с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя и надлежно връчен на датата на издаването му. В АУАН
не са вписани възражения, писмени такива са подадени по реда на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, с твърдения за неяснота в описанието на нарушението, липса на извършен
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ и неправило определяне на неговия
изпълнител. След обсъждането им, възраженията са приети за неоснователни и въз
основа на съставения АУАН, от началника на ДНСК – гр. София е издадено Наказателно
постановление № ВТ-11-ДНСК-53/ 11.08.2021 г., с което на „Европейски пътища“ АД
– гр. Пловдив, за извършено нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, и на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 15 000,00 лева. Наказателното постановление е връчено на
санкционираното лице на дата 31.08.2021 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в
срока по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН /в приложимата редакция/. Горната фактическа обстановка е била установена от събраните
в хода на въззивното производство писмени
доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително
представени от страните и показанията на свидетелите Д.Д./актосъставител/, М.В.и В.Т.. В производството пред районния
съд, „Европейски пътища“ АД е оспорило фактическите констатации в
издадения АУАН, относно извършените на място дейности по изпълнение на насип и
относно извършителя, като е поискало изготвяне на техническа експертиза,
последното оставено без уважение от районния съд. Навело и доводи за допуснати
в административната фаза на производството нарушения на процесуални правила /неправилно посочена дата на
нарушението, немотивиране размера на санкцията/. С
обжалваното решение ВТРС е приел жалбата за неоснователна, като е преценил че деянието
представлява извършване
на незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и осъществява от
обективна страна признаците на нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 1 от същия
закон. Той
е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на
същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното
нарушение и съответствие на наложеното наказание като вид и размер, с
предвиденото за нарушения от този вид. Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията за
допуснато от въззивния съд съществено нарушение на
процесуални правила при разглеждане на делото. Обратно на поддържаното от касатора, съдът е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всяко от наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства,
които е обсъдил подробно, поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил мотиви
относно тяхната преценка. Обстоятелството,
че при тази преценка съдът е достигнал до изводи, различни от на касатора, без да е налице логическо противоречие с
обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Не съставлява
процесуално нарушение, ограничаващо процесуални права на страните, конкретно
соченият отказ на районния съд да бъде назначена исканата от санкционираното
лице техническа експертиза. Същият е надлежно мотивиран в съдебно заседание с
обстоятелството, че отговорът на поставените към експертизата въпроси не
изисква специални знания. Изводът на съда е правилен, предвид въпросите, поставени към експертизата
от санкционираното лице – относно разликата между насип и
депо на земни маси и при определянето на насипа като строителен следва ли да е
функционално свързан със строителен обект. В случая назначаването на
строително-техническа експертиза не би спомогнало и за допълнително изясняване
характеристиките и параметрите на строителството, тъй като към момента на
отправянето му /в ОСЗ на 15.11.2021 г./, незаконният строеж вече не е
съществувал, което е мотивирало и прекратяване производството по неговото
премахване, образувано на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, със Заповед № ДК-02-ВТ- 2 от 23.07.2021 г.. на началника на
РДНСК - Велико Търново. Противно на изложеното в касационната жалба, преценката
за законността на конкретен строеж се извършва от съответните специализирани
административни органи, като съдебен контрол относно законосъобразността на
тази преценка може да бъде осъществяван както в съдебни производства по АПК,
така и в такива по ЗАНН, в зависимост от обусловените от нея правни последици.
Не се установяват други допуснати от въззивната
инстанция съществени процесуални нарушения, съставляващи отменително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанията са съставяни протоколи. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона, като изводите на ВТРС относно преценката на събраните
от него доказателства и установяващите се посредством тях факти, се споделят
изцяло от настоящата инстанция. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица и в рамките на правомощията им, определени с чл. 238,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съответно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Обратно на
твърдяното пред въззивната инстанция и в касационната
жалба, същите отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им,
установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Както в акта,
така и в НП е дадено достатъчно точно словесно описание на установените на
място дейности и относимите към съставомерността
на деянието характеристики на заварения строеж – насип с параметри надвишаващи
посочените в чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, т.е. изискващ предварителното
издаване на разрешение за строеж и съответните строителни книжа. Съобразно претендираното от АНО нарушение, сред неговите съставомерни елементи не попадат както категорията на
строежа, така и дали същият има характер на временен строеж /доколкото и за
такъв се изисква разрешение от органа, разрешил основното строителство/, поради
което тяхното непосочване не съставлява нарушение на чл. 42, т. 4, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗАНН /в приложимите
редакции/. Поначало за такъв вид строеж е дължим изричен разрешителен акт, на
основание чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, независимо от конкретното му
предназначение. Законът за устройство на територията не предвижда други
специални правила за този вид обекти, вкл. не въвежда соченото от касатора понятие за „строителен“ насип или изисквания към
материалите с които е изпълнен и техниката на изпълнението му. Изброените белези
не са относими към битието на насипите като „строеж“,
достатъчно за признаването им е съществуването на обект, превишаващ
показателите по цитираната по-горе норма, и който се е появил вследствие на
човешка дейност, а не на действието на природни сили. Без значение за
ангажиране имуществената отговорност на извършителя е и конкретното
предназначение на строеж от процесния вид, като за
пълнота следва да се посочи, че съгласно описателната част на АУАН и НП, че
същият има оградни функции по отношение оформяната
площадка за престой на техника, без обаче да съответства на изискванията на чл.
48 от ЗУТ. При така изложеното, правилни са изводите на решаващия състав на
ВТРС, че АУАН и НП съдържат изчерпателно фактическо описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е било извършено.
Правилни са и изводите на въззивната инстанция относно другото изтъквано пред нея и в
касационната жалба нарушение – наличието на разлика между АУАН и НП относно
датата на изпълнение на незаконния строеж. Същите намират своето основание в
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗАНН /приложимата редакция/, като посочената
от АНО дата – 09.06.2021 г. попада във времевия обхват, отразен в АУАН
/08.06.2021 г. - 10.06.2021 г./, и определянето й не съставлява въвеждане на
нова фактическа обстановка за първи път с НП. Въпросната дата е и тази на
извършване на нарушението, доколкото в случая съвпада с датата на извършване на
проверката от служителите на ДНСК и установяване параметри на строежа,
надвишаващи посочените в в чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
Неоснователни са и оплакванията за
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, поради посочване на
различна правна квалификация на нарушението в АУАН и НП. Действително, в АУАН е
посочена като нарушена нормата на чл. 148, ал. 1, вр.
с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, а в наказателното постановление – тези на чл. 148, ал.
1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Същевременно обаче в акта извършеното нарушение е в
достатъчна степен индивидуализирано чрез посочване на признаците от неговия
състав по начин, че да няма съмнение какъв е той, а именно извършването на
незаконен строеж без издадено разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен
проект. В тази връзка следва да се има предвид, че
въпреки изискването на по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, меродавната
в производството правна квалификация на административното нарушение се определя
от наказващия орган, и именно тя подлежи на преценка от съда при проверката за
законосъобразност на наказателното постановление. Такава коректна правна
квалификация в случая е извършена от АНО, при което, макар да е налице соченият
от касатора порок във формата на АУАН, този порок не
е съществен и не би могъл да наруши правото на защита на санкционираното
дружество.
Правилни са и изводите на ВТРС и относно
съответствието на НП с материалния закон. Обратно на твърдяното от касатора, от доказателствата по делото се установяват по
убедителен начин както осъществяването на претендираното
от АНО нарушение, така и неговият автор. Посочените в НП норми на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ вменяват по императивен начин изискванията строежите
се изпълняват в съответствие с предвижданията на съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти, и след като са разрешени от съответния компетентен
орган, а изричната разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ дефинира строеж
неотговарящ на тези изисквания, като „незаконен“. Извършеното от касатора изпълнение на насипи с приблизителна дължина
227,00 м., 33,00 м. и 62,00 м., приблизителна височина от 2,5 до 3 метра и
приблизителна широчина от 17,00 до 24,00 м. е безспорно доказано и попада в
обхвата на дефиницията за незаконен строеж и съдържа признаците на
административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Независимо от положените процесуални усилия, в
производството пред ВТРС „Европейски пътища“ АД не е оборило фактическите
констатации в АУАН и НП, както относно характера и параметрите на
строителството, така и относно субекта, който го е извършил. Направената в тази
насока преценка от районния съд е базирана на събрания по делото доказателствен материал, споделя се от настоящата инстанция
и е безпредметно да бъде преповтаряна нейната мотивировка. Неоснователни са
оплакванията, че решаващият състав не е кредитирал изцяло показанията на
свидетеля В.Т., предвид това, че последният е
служител на санкционираното дружество – качество, което не е било спорно между
страните и което обуславя възможно заинтересованост от изхода на делото.
Показанията на въпросния свидетел, в частите им, които не са взети предвид от въззивния съд, касаят вида на извършваните на процесния обект работи и техния изпълнител. Същите
противоречат както на показанията на останалите свидетели, така и на писмените
доказателства по делото, вкл. на констативния протокол от проверката на
09.06.2021 г., подписан от Т.и обективиращ негови
изявления, направени в хода на тази проверка. Поради това въпросните показания
правилно са били възприети като целящи подпомагането на градената от
санкционираното лице защитна позиция, която обаче не кореспондира с обективно
установена фактология по делото. Наличните в
преписката доказателства относно собствеността на техниката, извършваща строежа
и принадлежността на лицето, заявяващо се като негов ръководител /Т./ към
персонала на „Европейски пътища“ АД, установяват и извършителя на нарушението,
а именно касаторът в настоящото производство. За
целите на административно-наказателното производство отговорен за незаконното
строителство е неговият фактически изпълнител, без значение дали същият попада
в кръга от субекти, визирани в Глава девета, Раздел II
от ЗУТ, а не е доказано възлагането на процесното
строителство от трето лице към „Европейски пътища“ АД.
Деянието осъществява фактическия състав
на визираните в наказателното постановление норми и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в чл.
237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на
деянието, издирил е нарушената материалноправни
разпоредби и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание. Обратно
на поддържаното от касатора, като правилно е възприел
съставът на ВТРС, в наказателното постановление АНО е обсъдил смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, вкл. вредните последици от извършеното
незаконно строителство. Обстоятелството, че това обсъждане не е нарочно
структурно обособено в мотивите на НП, не може да се приравни на неговата
липса.
Неоснователни са и оплакванията по
същество относно размера на определеното от АНО наказание. Санкционната норма
на чл. чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ гласи,
че за нарушение от вида на процесното, на
нарушителите се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000
лева. В случая наказанието е определено в размер на 15 000,00 лв., т.е.
над минималния, но под средния такъв за извършеното нарушение, като не е
обсъждано наличието на други извършени от лицето нарушения по ЗУТ. Същевременно
нарушението по самия си характера и обема си е такова, увреждащо, вкл. чрез
ограничаващо упражняването на права, множество лица - собственици на
засегнатите поземлени имоти. Отделно от гласните и писмени доказателства по
делото се установява поведение на касатора, което е индиция за упоритост при преследване на целта,
обосноваваща противоправното
му поведение. Фактът, че след първоначалната проверка на място, извършителят на
строежа е продължил тази си дейност най-малко и на следващия ден, сочи на
пренебрежително отношение към установените задължителни правила за поведение.
Ето защо,
обратно на поддържаното в касационната жалба, определеният размер на
наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН, като същевременно
способства за постигане целите на административното наказание, определени в чл.
12 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, вземайки предвид и липсата на
данни за влошени финасови възможности на нарушителя,
и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд
правилно е приложил закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата
на „Европейски пътища“ АД – гр. Пловдив пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, „Европейски пътища“ АД – гр. Пловдив следва да
бъде осъдено да заплати на ДНСК - гр. София, разноски за производството пред
настоящата инстанция, в размер на 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН, и чл. 63, ал. 5 съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 21/ 10.01.2022
г., постановено по АНД № 20214110201279/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Осъжда „Европейски пътища“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, да заплати на
Дирекция за национален строителен контрол - гр. София, разноски за настоящата
инстанция в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.