№ 14456
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110102229 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Р. И. И. искова молба,
срещу „А.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, вр. с
чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на
ищеца със Заповед № 285-ОП/20.12.2021 г. на „А.Б.“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че се
намира в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 53 от 09.11.2007 г.,
сключен с работодателя „Е.А.Д.Б.ЗПД“ ЕАД, който бил променен по реда на чл. 123,
ал. 1, т.7 КТ. Последното допълнително споразумение, променящо трудовия договор
било подписано на 30.11.2021 г. със страни ищцата и ответника. На 16.12.2021 г.
ответникът връчил на ищцата искане за обяснения по три въпроса във връзка с
процедура по налагане на дисциплинарно наказание. На 17.12.2021 г. ищцата
депозирала отговор, в който заявила, че не е извършила дисциплинарни нарушения и
представила доказателства. На 20.12.2021 г. ответникът връчил на ищцата заповед №
285-ОП/20.12.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“, която
заповед била подписана от Л.Д.Т., в качеството й на пълномощник на управителя на
дружеството, но не било приложено пълномощно. Сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, немотивирана и несправедлива, както и че не е извършено
индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че заповедта не
съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 195, ал. 1 КТ и в тази връзка
сочи, че липсват мотиви по същество, както и описание на нарушението и кога е
установено. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Излага, че в
заповедта не е посочен период и дати на извършване на нарушението, при какви
обстоятелства е извършено и пред кого. Твърди, че заповедта не съдържа мотиви, от
които служителят да узнае как работодателят е установил факта на дисциплинарното
нарушение, събрал ли е и оценил ли е доказателства. Поддържа, че са допуснати и
нарушения на материалния закон. В тази връзка сочи, че не е извършила вменените й
нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че от месец март 2020 г. работи от своя
дом дистанционно и чрез интернет връзка. Сочи, че обучението на служители от Индия
е проведено в периода от края на месец август 2021 г. до 22.11.2021 г., като
обучаващият екип е провеждал онлайн срещите си всеки работен ден от 10:00 до 11:00
часа и следователно е била в непрекъсната връзка с колегите си от отдела, поради
1
което и не било възможно да каже, напише или извърши нещо, без колегите й да станат
свидетели. Същите тези колеги, ищцата била посочила в писмените си обяснения, че
ще свидетелстват за правомерното й поведение и настоявала работодателят да поиска и
техните обяснения, което обаче не било сторено. При тези твърдения, моли съда да
отмени заповед № 285-ОП/20.12.2021 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че с ищцата се
намират в трудови правоотношения, както и че правоотношението е възникнало по
силата на сключен трудов договор № 53/09.11.2007 г. между ищцата и „Е.А.Д.Б.ЗПД“
ЕАД, който работодател впоследствие е променен и към настоящ момент такъв е
ответникът, също и че на 30.11.2021 г. между страните е сключено Допълнително
споразумение към трудовия договор. Излага, че съгласно чл. 7 от трудовия договор
служителят подписва кодекс с вътрешни правила на работодателя и в тази връзка
представя потвърждение от ищцата от 13.01.2021 г., с което последната е потвърдила,
че се е запознала с политики на дружеството, сред които е и глобална политика
зачитане на личността. Сочи, че цитираната политика забранява всякакъв вид
непочтително поведение, тормоз, дискриминация или насилие на работното място,
като в тази връзка изброява подробно и възможните форми на непочтително поведение
и тормоз. Излага, че в т. 5 от Политиката е посочено, че нарушението на Политиката
може да доведе до дисциплинарни действия. Твърди, че на 21.10.2021 г. служител на
ответното дружество – Е. А. е наВ. твърдения за извършено нарушение на трудовата
дисциплина и е уведомила работодателя за дискриминационен проблем, като в сигнала
е посочила конкретни лица, сред които и ищцата. Е. А. категоризирала поведението на
ищцата като расизъм, проявяван ежедневно по време на провеждане на онлайн срещи и
е заявила, че е пряк свидетел на извършените нарушения. Сочи, че лицето Е. А. в
сигнала си е заявила, че по време на срещите, индийските колеги били наричани
неграмотни и глупави, техният имидж и репутация били накърнени, на тях се гледало
като по-маловажна част от екипа, по-некомпетентни и неспособни. Във връзка с
установяването на нарушението, ответникът твърди, че след сигнала са проведени
няколко интервюта не само с ищцата, но и с други служители. Първото такова било
проведено с Е. А., няколко дни след като последната е подала сигнала. На 04.11.2021 г.
било проведено интервю и с друг служител – Й. П., която също е споделила, че си
спомня ищцата да е използвала думата „неграмотни“ по отношение на колегите й от
индийски произход, както и че ищцата винаги е правила шеги и неуместни коментари
по адрес на служителите от индийски произход. Посоченото лице било споделило и
още, че ищцата наричала колегите си от индийски произход „глупави“, както и че по
време на срещите се подигравала с английския им акцент. На 17.11.2021 г. било
проведено интервю и с ищцата, но последната е дала отрицателен отговор на
въпросите, свързани с поведението й спрямо индийските колеги. Сочи, че на
16.12.2021 г. от ищцата са поискани писмения обяснения на основание чл. 193, ал. 1
КТ, както и ще ищцата е била информирана, че работодателят е узнал за нарушенията
на 21.10.2021 г. В искането за обяснения било посочено, че поведението на ищцата
представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и на вътрешните правила –
Глобална политика – зачитане на личността. На 17.12.2021 г. ищцата подала писмени
обяснения, с които е отрекла да е проявявала обидно, дискриминационно или
унизително отношение към колегите си. С оглед изложеното на 20.12.2021 г. била
издадена заповед, с която работодателят наложил наказание забележка. Твърди, че в
заповедта било посочено, че наказанието е наложено във връзка с удостоверено
нарушение на трудовата дисциплина, а именно: проява на неуважително отношение от
служителя, за което дружеството е уведомено на 21.10.2021 г., към свои колеги чрез
изказване на негативни и неуважителни коментари. Заповедта била връчена на
20.12.2021 г. Ответникът развива подробни съображения в насока, че законовата
процедура по налагане на дисциплинарно наказание е спазена. Оспорва твърдението
2
на ищеца, че са допуснати нарушения на материалния закон в дисциплинарното
производство, като в тази връзка отново излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, вр. с чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищеца със Заповед №
285-ОП/20.12.2021 г. на „А.Б.“ ЕООД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно съществуването на
трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание
„забележка“.
В тежест на ответното дружество е да докаже по делото пълно и главно, че е
спазил процедурата по налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, в която
нарушението е описано с обективните му и субективни признаци.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказването между страните следните обстоятелства: че страните се
намират в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 53/09.11.2007 г.,
сключен между ищцата и „Е.А.Д.Б.ЗПД“ ЕАД в качеството му на работодател, който
впоследствие е променен и към настоящ момент такъв е ответникът, че на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за което е издадена Заповед № 285-
ОП/20.12.2021 г., която е връчена на работника на 20.12.2021 г.
С исковата молба се навеждат доводи, че Заповед № 285-ОП/20.12.2021 г., с
която на ищцата е наложено процесното дисциплинарно наказание е издадена в
нарушение на закона, доколкото същата не съдържа задължителни реквизити,
регламентирани в материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. По
въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. - решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г.
на IV г. о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. гр. дело №
67/2016 г., по гр. д. № 162/13.07.2016 г. на IV г. о., гр. дело № 4554/2014 г. по гр. д. №
181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия състав:
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на
заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено дисциплинарното наказание и работникът или служителят да
има възможност да разбере причината, поради която същото му е наложено, а съдът да
може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е
наложено законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен
документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е
този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е
задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не
позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени
с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в
бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за
определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл.
195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като
3
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото
тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени
изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и
да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно.
В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без значение е дали в заповедта е посочена
разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е
квалифицирал (терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за
мотивирането на заповедта, както стана ясно, е индивидуализацията на самото деяние
(действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта не е мотивирана съгласно
изискванията на материалния закон, доколкото не са индивидуализирани дата/и на
извършените нарушения или период, през който са извършени същите, което
обстоятелство на първо място е пречка да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ,
доколкото двата срока по чл. 194, ал. 1 от КТ - двумесечният срок - от откриване на
нарушението, и едногодишният - от извършването му, са преклузивни и съдът следи
служебно за спазването им от работодателя / в този смисъл Решение № 432 от
25.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 795/2001 г. /. Липсата на изискуеми се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено,
че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до
задължително спазване на предвидена в закона форма. Липсата на мотиви в заповедта
за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието, както и спазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ /
Решение № 1803 от 18.12.2001 г. на ВКС по д. № 24/2001 г. /.
На следващо място липсата на дата или период на извършване на процесното
нарушение поставя съда в невъзможност да прецени и изискването за еднократност на
наложеното наказание, доколкото при така формирана заповед за налагане на
наказанието, не е налице никаква пречка на ищцата да бъде наложено второ наказание
за същото нарушение, тъй като липсва дата или период на извършване.
Липсва индивидуализация и на друг елемент от нарушението, а именно на
мястото на извършване на същото, което е съществен признак, доколкото от
материалите по делото се установи, че е имало ежедневни работни срещи между
работния екип, извършващ обучението, без присъствието на обучаваните индийски
граждани, а след това отделни екипи са провеждали онлайн обучение. Начина на
индивидуализация на нарушението на трудовата дисциплина поставя съда в
невъзможност да извърши преценка дали описаните в заповедта изрази са отправяни
по време на сутрешните работни срещи, на които са присъствали единствено
служителите на ответното дружество, извършващи обучението или същите са
отправяни към обучаваните индийски граждани по време на обучителния процес в
тяхно присъствие.
На следващо място този дефицит на индивидуализация на нарушенията на
трудовата дисциплина на първо място е поставил работника в невъзможност да се
защити, доколкото същият не е имал яснота за нарушенията, за които му се налага
дисциплинарно наказание, на следващо място поставя съда в невъзможност да
извърши преценка за законосъобразност на уволнението.
Неизлагането на мотиви за наложено дисциплинарно наказание води до неговата
незаконосъобразност и е основание за отмяната му. Задължителните изисквания за
налагане на дисциплинарно наказание, въведени в чл. 195, ал. 1 от КТ, са с оглед
възможността на работника да организира защитата си, както и предвид правомощията
на съда за преценка относно извършено ли е нарушението и съответно ли е
наложеното наказание. Излагането на причини за наказанието едва в съдебно заседание
4
и посочването на доказателства за установяването им е недопустимо, поради
нарушаване правата за защита на наказания, охранени от императивната норма на чл.
195, ал. 1 от КТ. Нарушаването на въведените в закона изисквания при налагане на
дисциплинарното наказание води до незаконността му и е основание за отмяната му,
без да се разглежда трудовият спор по същество / Решение № 1191 от 18.07.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 1522/2001 г., III г. о. /.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
предявения иск се явява изцяло основателен, като с оглед констатациите за нарушение
при налагане на процесното наказание, в частност нарушение на материалноправната
разпоредба на чл. 195 КТ, трудовият спор не следва да се разглежда по същество.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00лв. / договор л. 6/
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на СРС, държавна такса в размер на 80.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, като
незаконсъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено на Р. И. И.,
ЕГН **********, със Заповед № 285 – ОП/20.12.2021г., на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Р. И. И., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00лв.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 80.00лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5