Р Е Ш Е Н И Е
№260623/23.2.2021г.
гр.Варна 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10889/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищеца Р.П. твърди, че ответниците М.С. и Адвокатско дружество „Ц. и Б.“ гр.Пазарджик са съсобственици на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ** намиращ се в гр.Варна, ** целия с площ от 231кв.м. и изградените в него жилищна сграда с идентификатор ** с лице към ул.“**“ състояща се от избен етаж с площ от 69.90кв.м. и жилищен етаж с площ от 75кв.м. и сграда на допълващо застрояване с идентификатор ** с изградена върху нея лека метална конструкция-асма с лице към ул.“**“, а ищцата Р.П. и отв.Ж.А. са ползватели на същия, като първата от тях има запазено право на ползване върху 1/4ид.ч. от имота, а втората върху 3/4ид.ч. Сочи се, че в имота са изградени няколко постройки. Твърди се, че страните не могат доброволно да уредят помежду си начина на ползване на посочените имоти и намиращите се в имота насаждения молят съда да разпредели ползването от тях при посочените вече квоти и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното адвокатско дружество в отговора си по чл.131 от ГПК е заявило, че счита иска за основателен.
Ответника М.С. също е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК сочи, че иска е частично основателен, като за ищцата Р.П. е видно, че не е запазила право на ползване върху сграда на допълващо застрояване с идентификатор **, изградената върху нея асма и насажденията в имота. Сочи се, че между страните е на лице постигната уговорка съгласно която Р.П. ползва две стаи, складово помещение, сервизно помещение и коридор на приземен жилищен етаж, а М.С. със семейството си и Ж.А. ползват останалата част от жилищната сграда вкл. Целия първи жилищен етаж, като така разпределеното ползване съответства на правата им и се моли съдът да се съобрази при постановяване на решението си с установеното положение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.32, ал.2 от ЗС.
Съставът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна на осн.чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Ищцата Р.П. обосновава интереса си от водене на делото от запазено за нея пожизнено право на ползване върху имот представляващ 1/4ид.ч. от дворно място с площ по документи за собственост 227кв.м., а по скица 234.42кв.м. с адм. адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, **, съставляващ поземлен имот №**, вкл. в УПИ VІ-1860, 1861, 1862 в кв.92 по плана на 28 подрайон на гр.Варна, ведно с 1/4ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, състояща се от избен етаж и жилищен етаж с площ съответно 69.90кв.м. и 75кв.м., като учредяването на правото е обективирано в нот.акт №**, т.ІV, рег.№**, нот.д.№****/2008г. на нотариус с район на действие РС Пещера изповядал сделка за замяна на имоти в различни съдебни райони, като към момента на учредяване на запазеното право на ползване ищцата е била с други фамилни имена-М.-В.. При посочената замяна ответното адв.дружество е придобило само собствеността върху имот отговарящ на запазеното от ищцата право на ползване. От друга страна от представените два нот.акта с №** и ** се установява, че с първия отв.Ж.А. на 28.09.2006г. е дарила на отв.М.С. 1/4ид.ч. от вече коментирания по-горе имот и веднага след това на същата дата е продала на същия ½ ид.ч. от имота, като си е запазила правото на ползване и при двете сделки.
Настоящия състав съобразявайки посоченото по горе намира, че адв.дружество „Ц. и Б.“ и М.С. са носители само на правото на собственост, но не и на право на ползване на придобитите от тях имота, а именно М.С. 3/4ид.ч. и за дружеството 1/4ид.ч., като от друга страна Р.П. и Ж.А. са носители на право на ползване върху 1/4ид.ч. от имота за Р.П. и 3/4ид.ч. за Ж.А..
Първият, но и най-важен правен въпрос е между кого следва да се разпредели правото на ползване, като отговора на този въпрос се намира в това какво обхващат запазените права на ползване на двете ползвателки. Съставът намира, че Р.П. и Ж.А. могат да искат разпределяне на ползването само за общи части обслужващи правото на ползване на всяка една от тях, всеки друг обект изграден след учредяване на правата на ползване е обект който излиза извън техните права и не може да се разглежда като прирещение. Това е така защото правото на ползване на всяка една от тях е ограничено до обема който е имало и е уговорен към момента на учредяването му. При учредяването на ограниченото право на ползване неговия обем е лимитиран до отразеното в сделката и предвид липсата на други уговорки не може да бъде разширяван. Иначе казано те двете могат да спорят само за разпределяне ползването на всеки от двата етажа на жилищната сграда и на дворното място към нея, а ако искат да спорят за леката метална конструкция асма и неизвестните по вид и количество насаждения в двора е следвало да ** не е описано в нито един от нотариалните актове поради което съдът приема, че ищцата не може да иска разпределяне ползването на посочения обект, тъй като тя няма учредено право на ползване за него. Претенцията се явява неоснователна и по отношение на исканото разпределяне правото на ползване на леката метална конструкция-асма, тъй като съгласно СТЕ тя е изградена именно върху допълващото застрояване за което съставът приема, че не влиза в обхвата на учредените права на ползване.
При това положение и след съобразяване на заключението на в.л. по приетата СТЕ се установява, че разпределяне на правото на ползване следва да се извърши само върху сградата с идентификатор *** и поземления имот с идентификатор ***. Вещото лице обаче е посочило, че разпределяне ползването на двата етажа при съобразяване квотите на двете ползвателки е невъзможно без извършване на промени, но не само това според настоящия състав е основание за отхвърляне на искането за разпределяне ползването на имота, а и факта, двата етажа на сградата имат различно предназначение, като единият е жилищен, а другият има качеството на складово помещение.
Предвид
посочените технически пречки съдът приема, че не следва да се извършва
разпределяне на ползването и на сградата с идентификатор ***
По отношение на разпределяне ползването на останалата свободна част от поземления имот възлизаща на 124.70кв.м. съдът приема следното:
Съгласно представената скица на л.180 от делото основната сграда и сградата представляваща допълващо застрояване са разположени по начин по който на практика не е възможно да се обособи самостоятелна площ от 31.18кв.м.-колкото се полагат на ищцата П., и тази площ да бъде предоставена за ползване на същата, а останалата част от имота да се предостави на Ж.А., още повече че следва да се има предвид, че е необходимо да се определи и общ за двете проход през имота до съсобствената им сграда, като площа на този проход следва да се приспадне пропорционално от припадащите им се части от имота.
Предвид изложеното решаващия състав намира, че макар да се е установило, че Р.П. и Ж.А. са съсобственици на ограничено право на ползване, М.С. и адв.дружество „Ц. и Б.“ притежатели на право на собственост върху процесните имоти то иска за разпределяне правото на ползване на същите следва да бъде отхвърлен, а ищцата следва да се осъди да заплати на ответника Ж.А. сумата от 300лв. сторени разноски и още толкова на отв.М.С. на същото основание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.32, ал.2 от ЗС иск от Р.В.П. ЕГН********** *** срещу М.Р.С. ЕГН********** ***, Ж.И.А. ЕГН********** *** и адвокатско дружество „Ц. и Б.“ Пазарджик, БУЛСТАТ********** ** на ОС Пазарджик с адрес гр.Пазарджик** за разпределяне ползването на
поземлен имот с идентификатор ** намиращ се в гр.Варна, ** целия с площ от 231кв.м. и изградените в него жилищна сграда с идентификатор ** с лице към ул.“**“ състояща се от избен етаж с площ от 69.90кв.м. и жилищен етаж с площ от 75кв.м. и сграда на допълващо застрояване с идентификатор ** с изградена върху нея лека метална конструкция-асма с лице към ул.“***“.
ОСЪЖДА Р.В.П. ЕГН********** *** да заплати на М.Р.С. ЕГН********** *** сумата от 300лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.П. ЕГН********** *** да заплати на Ж.И.А. ЕГН********** *** сумата от 300лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: