Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72, 15.07.2016 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на седми юли две хиляди и шестнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 250 по описа за 2015 г.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер на 11 170,19 лв. – имуществени вреди
и по чл. 86 ЗЗД – мораторни лихви за забава в размер на 1 000 лв.
В
исковата молба ищеца твърди, че е собственик на Нива от 32,277 дка, имот №
119017, в местността „Гората” в землището на с. И., общ. Д., обл. В.. Сочи, че
в продължение на години, ответника по делото неправомерно е ползвал имота му, а
именно: през периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г., с което му е причинил
имуществени вреди, съизмерими с нереализирана реколта от 14 800 кг пшеница – за
стопанската 2013 г./ 2014 г., 18 100 кг царевица за стопанската 2012/ 2013
г., които вреди са в размер на общо 7 000 лв., както и му е причинил вреди
за стопанската 2014/ 2015 г. – нереализирана
печалба от 6 132,63 кг. слънчоглед, в размер на 4 170,19 лв. В исковата молба, ищеца излага, че за
отстраняването на ответника, като ползвател на имота без правно основание, са
издадени заповеди на Община – Д., за отстраняване на ответника.
Предвид горното ищеца моли, съдът
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да му заплати
обезщетение от 7 000 лв., представляваща обезщетение за нереализирана реколта
от имота му, неправомерно ползван от ответника, както следва: 14 800
кг пшеница – за стопанската 2013 г./ 2014 г., 18 100 кг царевица за
стопанската 2012/ 2013 г., ведно с мораторната лихва за забава за периода
20.07.2011 г. – 20.01.2014 г., в размер на 1 000 лв., както и 4 170,19
лв. – обезщетение за нереализирана реколта за стопанската 2014/ 2015 г. от 6 132,63 кг. слънчоглед, в размер
на 4 170,19 лв.
По искане на ищеца, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна и съдебно – оценителна експертиза.
По искане на ищеца, по делото е
представено ДП № 315/ 2014 г. по описа на РУ «П» - Белоградчик.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника
е депозирал отговор на исковата молба. В отговора, ответника оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва, че е ползвал имота за стопанските 2012/ 2013 г., и 2013/ 2014 г., но твърди, че
въз основа на издадени от Община – Д. Заповеди по реда на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ,
е заплатил по сметка на Общината, обезщетение за ползване на процесния имот,
съизмеримо с трикратния размер на годишно арендно плащане, поради което и ищеца
е обезщетен.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна :
Съдът, предвид обстоятелствата
изложени в исковата молба, прие, че е предявен иск по чл. 45 ЗЗД – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана реколта,
причинени на ищеца, които същия е могъл да е реализира, но не е реализирал,
поради това, че ответника неправомерно е ползвал имота му.
Предвид правната квалификация на
предявения иск, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът вмени в тежест на ищеца, да
докаже следните обстоятелства : че е собственик на Нива от
32,277 дка, имот № 119017 в местността „Гората” в землището на с. И., общ. Д.,
обл. В.; че ответника е ползвал имот – Нива от 32,277 дка,
имот № 119017 в местността „Гората” в землището на с. И., общ. Д., обл. В., за
периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г. /признато/, както и през стопанската
2014/ 2015 г.; че с деянието са причинени
имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран
добив, в размер на 7 000 лв. за периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г. и на
4 170,19 лв. – за стопанската 2014/ 2015 г.; че
ищеца е щял да произведе описаната от негова страна в исковата молба реколта,
чиято равностойност се претендира; че е
извършил действия, предполагащи извършването на действия по засяване на
имотите, осигуряване на техника и др. ; предполагаемия
добив на пшеница и царевица за периода -
20.07.2011 г. – 20.01.2014 г. и за стопанската 2014/ 2015 г. от имот
Нива от 32,277 дка, имот № 119017 в местността „Гората” в землището на с. И.,
общ. Д., обл. В.; причинна връзка между деянието
и вредите; размера на вредите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за доказано, че ищеца е
собственик на процесния имот – Нива от 32,277 дка, имот № 119017 в местността
„Гората” в землището на с. И., общ. Д., обл. В.. От представените по делото
Заповеди, както и Скица на имота, се установява, че действително земеделския имот
описан по – горе, е негова собственост.
Доказано
по делото е и второто вменено в тежест на доказване на ищеца обстоятелство – че
ответника е ползвал процесния имот за периода, за който ищеца претендира
обезщетението за имуществени вреди. В тази връзка, по делото са представени
Заповед № РД – 02 – 343/ 27.12.2013 г. /л. 5/, Заповед № РД – 02 – 191/
11.06.2012 г. /л.8/, Заповед № РД – 02 – 345/ 20.10.2015 г. – всички на Община
– Д., както и Протоколи от 22.01.2014 г. /л. 4/, Протокол № 09 – 37/ 2 от 09.09.2015
г. /л.144/. От всички описани по – горе писмени доказателства, се установява,
че ответника е ползвал имота на ищеца неправомерно, поради което и са били
издадени горецитираните Заповеди с оглед отстраняването на ответника от имота.
Нещо повече – по отношение ползването на имота за периода 20.07.2011 г. –
20.01.2014 г., ответника признава че го е ползвал, за което е заплатил и по
сметка на Община – Д. обезщетение, съизмеримо с трикратния размер на годишно
арендно плащане.
По
отношение обаче на другите обстоятелства, вменени в тежест на доказване на
ищеца, съдът приема, че не е проведено пълно и главно доказване на предявения
иск.
Предвид
изложенията на обстоятелствата в исковата молба, които очертават предмета на
делото и на търсената защита, и от които съдът е обвързан, на доказване
подлежат именно обстоятелствата, които съдът вмени на ищеца с доклада по
делото.
В случая претендираното обезщетение е за
вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучен добив от процесния имот през периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г. –
нереализирана реколта от 14 800 кг. пшеница – за стопанската 2013 г./ 2014 г.,
18 100 кг. царевица за стопанската 2012/ 2013 г., в размер на общо
7 000 лв. и за стопанската 2014/ 2015
г. – от 6 132,63 кг. слънчоглед в размер на 4 170,19 лв. Пропуснатата полза е налице, ако има
неосъществено увеличение на имуществото на ощетеното
лице, което увеличение
е щяло да настъпи със
сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било
противоправното поведение на ответника. Поради това, с оглед претенцията заявена с исковата
молба, за ищеца ще е налице основание и право да получи обезщетение, в случай, че докаже, че със сигурност е щял да
произведе съответното
количество пшеница, царевица и слънчоглед и да получи печалба от тях
в твърдяните количества и на твърдяната стойност.
Сигурността, че ищецът е щял да придобие описаната от него реколта, следва да
се извлече от конкретните му действия, като например такива по подготовка на
площите, евентуално придобиване на семена, осигуряване на техника и др. В този смисъл е установената съдебна практика по такива казуси. Така Определение
№ 205 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6010/2015 г., III г. о., ГК.
Водим от тази практика, както и от
теорията, описваща характеризиращите белези на пропуснатите ползи, съдът с
доклада по делото, указа на ищеца, че следва да докаже в процеса именно тези
обстоятелства – че е щял да произведе описаната от негова страна в
исковата молба реколта, чиято равностойност се претендира; че е извършил действия, предполагащи извършването на
действия по засяване на имотите, осигуряване на техника и др.; предполагаемия добив на пшеница и царевица за периода
- 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г. и за
стопанската 2014/ 2015 г. от имот Нива от 32,277 дка, имот № 119017 в
местността „Гората” в землището на с. И., общ. Д., обл. В..
Видно
от представените по делото доказателства, ищеца не е поискал ангажирането на
каквито и да било доказателства за доказване на тези обстоятелства – писмени,
гласни такива, назначаване на агрономическа експертиза и др., чрез които да докаже
претенцията си.
Нещо
повече – с доклада по делото, съдът на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, изрично указа
на ищеца, че за тези обстоятелства не сочи доказателства и му
даде възможност съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК, да предприеме съответните процесуални
действия.
Въпреки
това, ищеца не поиска ангажирането на каквито и да било доказателства в тази
връзка и изрично заяви, че няма да сочи други доказателства и няма други
искания, като счита, че чрез представените писмени доказателства по делото,
исковете му са доказани.
Съдът е изчерпал правомощията си,
дадени му закон – да изготви подробен доклад по делото и да укаже на страните
за кои обстоятелства не сочат доказателства. От тук насетне, страните следва да
предприемат съответните процесуални действия за доказване на твърденията си.
Пасивното процесуално поведение на ищеца, който е страната инициирала процеса и
на когото принадлежи изцяло доказателствената тежест, води до недоказаност на
предявените искове.
Съдът, с оглед принципа на
диспозитивното начало залегнал в чл. 8 ГПК, не разполага с процесуална
възможност да инициира събирането на доказателства, след като те да са поискани
от страната и след изрично изявление, че страната не желае събирането на
доказателства, тъй като би нарушил принципа на състезателното начало, както и
този за равнопоставеност на страните в процеса.
При това положение, макар и да са
налице данни, че ответника неправомерно е ползвал имота на ищеца за исковия
период, то недоказването на релевантни за изхода на делото обстоятелства от
ищцовата страна, води до постановяване на един отхвърлителен за ищеца съдебен
акт.
По никакъв начин не се доказаха
причинените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, техния размер, причинната
връзка между противоправното поведение на ответника и причинените вреди.
Предвид гореизложените мотиви,
съдът приема, че ищеца не проведе пълно и главно доказване на така предявения
си иск, тъй като недоказани от негова страна останаха вменените му в тежест на
доказване обстоятелства. При така събраният по делото доказателствен материал,
съдът не може да постанови едно положително за ищеца решение.
По иска за мораторни лихви за
забава:
Тъй като недоказан е главния иск
за имуществени вреди, то недоказан е и акцесорния такъв – за мораторни лихви за
забава върху главницата в размер на 1 000 лв., поради което съдът отхвърля
и този иск.
По разноските:
Въпреки, че съдът отхвърля
предявените обективно съединени искове, не присъжда в тежест на ищеца
направените от ответника разноски в процеса за адвокатско възнаграждение. По
делото – на л. 111, е представено Пълномощно, по силата на което управителя на ответника,
е упълномощил адвокат да представлява дружеството в настоящия процес, но в
същото липсват данни за договорено адвокатско възнаграждение и за негов размер.
Други разноски от страна на ответника, не са направени в процеса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Б.В.
***, с ЕГН **********, против „СИЛВИЯ 7” оод, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, район Искър, ж.к.
„Дружба” 1, Искърско шосе № 13 А, представлявано от Д.С.З. – управител, иск по чл. 45 ал. 1 ЗЗД –
обезщетение за имуществени вреди за периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г., в размер на 7 000 лв., както и
за стопанската 2014/ 2015 г. в размер на
4 170,19 лв., както и предявения иск по чл. 86 ЗЗД – мораторни лихви за
забава за забава за периода 20.07.2011 г. – 20.01.2014 г., в размер на
1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред В.ски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :