№ 518
гр. Перник, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201025 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5639418 на ОД на МВР
Перник, с който на М. А. Ф., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „И-КЛИНИК” ЕООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон,
извършено на 01.03.2022г. в 14:26 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 81+400,
бензиностанция „NPC”, когато с автоматизирано техническо средство №
11743d0 е заснет лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с рег. №
******** със скорост от 86 км/ч, което е превишение с 26 км/ч, предвид
позиционирания пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч и променящ общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място.
По изложени в жалбата доводи М. Ф. моли процесния фиш да бъде
отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което не ангажира и свой пълномощник.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
1
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.03.2022г. в 14:26 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция
„NPC” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил
„Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с рег. № ******** със скорост от 89 км/ч при
разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 13:55 часа до
15:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
02.03.2022г. с № 1158р-1998.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на „И-КЛИНИК” ЕООД, ЕИК ********, чийто
законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него
процесния ЕФ, с който отчетената скорост била редуцирана на 86 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 26 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2,
т.3 от същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6
от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Не е спорно, с оглед приетата справка по регистрация на моторни
превозни средства, че лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с рег. №
******** е собственост на „И-КЛИНИК” ЕООД, ЕИК ********, чийто
законен представител е именно жалбоподателя М. А. Ф., поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
2
От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално
упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото
по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице
последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно
срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, което е вписано както в
обжалвания фиш, така и в съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. АТТС е одобрен на 07.09.2017 г. тип
средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство
удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по
метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически
изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за
проверка № 03-СГ-ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” към Българския институт по метрология,
удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото
автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията
за техническата изправност на измервателния уред.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор.
Позоваването от страна на жалбоподателя на ТР № 1 от 26.02.2014г. по
т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно и с оглед
съобразяване със задължителните му указания е въведено изменение на чл.
189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното
определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за
които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
3
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на ЕФ и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
В конкретния случай нарушение е установено чрез преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0,
което е мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, предвид
временното му разположение на пътния участък.
С последващите законодателни изменения от 09.07.2017г. на чл. 165,
ал.2, т.8 от ЗДвП отпадна изискването контролните органи да обозначават,
чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или чрез интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез
АТСС, поради което и въведеното строго ограничение с ТР № 1 от
26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС, че издаването на ЕФ е възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им,
към процесния случай е неприложимо.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0452704, който по силата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателствено средство, се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ,
тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по
ясен и категоричен начин. Същевременно пресечната точка от пресичането на
маркерите на четирите страни на снимката е именно на този с рег.№
********, поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение
за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е точно измерената скорост от 89
км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана на 86 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между установената и разрешената скорост – 26 км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
4
скорост, а установена стойност на скоростта, като е вписано, че е отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
поради което и са голословни направените възражения за несъобразяване с
максималната допустима грешка при определяне на наказуемата скорост.
Обжалваният ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението,
предвид изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в
неговото съдържание недвусмислено е посочено, че местоизвършването на
деянието е в населено място - път І-6, км 71+400, намиращ се в гр. Перник, в
посока на движение към гр. София, при ограничение на скоростта от 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ вмененото
нарушение, поради което не може да се сподели като основателно
направеното възражение в жалбата, че е налице объркващо описание, водещо
до съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е
съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или
нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да
е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице, каквото в
конкретния случай не е налице. Законодателят не е предвидил при описание
на нарушението да се посочва мястото на което е бил разположен пътния знак
В26, тъй като меродовно е заснемането да е извършено в зоната на неговото
действие. Това обстоятелство категорично е доказано по делото както
предвид направеното вписване в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., така и от данните, съдържащи се в приетото като
писмено доказателство писмо изх. № 11-00-212 от 03.08.2022г. на Областно
пътно управление Перник. Налице е и пълна идентичност между мястото на
нарушението, посочено в приложеното по административнонаказателната
преписка изображение № 11743D0/0452704 от 01.03.2022г., където е
конкретизирана локацията, която е отразена в издадения ЕФ като място на
нарушението и която е вписана и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Последният като официален
удостоверителен документ също доказва използването на споменатото
техническо средство при посочените обстоятелства на процесната дата и
място.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на
деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената
5
разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но
това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в
обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за
нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с
изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения
участък, който попада в границите на гр. Перник, който безспорно е населено
място.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер, в
зависимост от превишената стойност на скоростта, в шест отделни точки.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.3 от ЗДвП (за превишаване от 21 до 30 kм/ч), което предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е
била и наложена на М. Ф.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй
като с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и последната е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5639418 на ОД на МВР
Перник, с който на М. А. Ф., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „И-КЛИНИК” ЕООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на
01.03.2022г. в 14:26 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 81+400, бензиностанция
„NPC”, когато с автоматизирано техническо средство № 11743d0 е заснет лек
6
автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с рег. № ******** със скорост от 86
км/ч, което е превишение с 26 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото
ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7