Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.03.2022 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.12. 2021
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА Н.
като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.д. № 21 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Е.Н.М. твърди, че е пострадала при ПТП на
02.07.2020 г. Твърди се, че произшествието е настъпило при следния механизъм:
около 08.05 ч., в гр. *, на ул. „***“ се движил л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от Р.Н.П. и срещу № 17 блъска
пешеходката Е.М.. В резултат на удара М. получила телесни травми.
Съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р- 17288/03.07.2020 г. от РУ на МВР - Казанлък, а на
виновния водач е съставен АУАН № АА-625462/02.07.2020 г.
Твърди се, че причина за настъпване
на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „***“ с peг.
№ ***нарушения на правилата за движение по пътищата и съществува пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач П. и настъпилите общественоопасни
последици - нанесените телесни увреждания на Е.М..
Посочва се, че за увреждащия „***“
с per. № ***, управляван от водача П. има сключена с
ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
BG/22/120000878629, със срок на валидност от 27.03.2020 г. до 27.03.2021г. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото
лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Е.М. предявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев инс“ АД.
Претенцията е получена от застрахователя на 12.08.2020 г. и са били приложени
всички документи, с които е разполагала пострадалата. Образувана е била
преписка по щета № 0000-1000-03-20-7477, но към настоящия момент не е изплатено
застрахователно обезщетение.
При процесното ПТП Е.М. получила следните травматични
увреждания: контузио капитис,
комоцио церебри и фрактура осис пубис.
След настъпването на
катастрофата, с линейка е откарана в Хирургично отделение към МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ — Казанлък, със силни болки в областта на дясна
тазобедрена става и невъзможност да движи дясно бедро, без ясен спомен за
случилото се. След провеждането на лабораторни и образни изследвания, е
назначено лечение. Изписана е на 08.07.2020 г.
В резултат от
уврежданията, ищцата претърпяла силни болки и страдание. Принудително била
обездвижена за дълъг период от време и е изпитвала много неудобства и
ограничения при извършването на ежедневните битови дейности. За пострадалата е
било невъзможно сама да се обслужва, нуждаела се непрекъснато от някой, който
да й помага за елементарни битови нужди - хранене, обличане, тоалетна, миене,
пазаруване, готвене. Преди процесното ПТП Е. била
активна жена, въпреки възрастта си, сама се е грижела за себе си, в добро
здравословно състояние, но поради травмите, получени при инцидента за дълъг
период от време е била лишена от възможността сама да се придвижва, да извършва
обичайните си дейности. Е. все още е лишена от обичайния си начин на живот, от
обичайното си социално общуване. Освен болките, ищцата изживяла и силен стрес и
страх, които в съвкупност с получените от нея физически травми се отразява
изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние. ,
Към настоящия момент Е.
все още не е възстановена от получените травми, още изпитва болки, не може да
ходи нормално, значително е намаляла двигателната й активност.
С оглед на изложеното
моли ответникът ЗК “Лев инс“ АД да бъде осъден да
заплати на Е.Н.М. сумата в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 90
000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените увреждания от
ПТП на 02.07.2020г.
Претендира се лихва
от датата 09.07.2020 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с
чл. 430, ал. 1 от КЗ.
Моли за присъждане на
направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло по основание и по размер предявения иск за неимуществени и
имуществени вреди.
Оспорва твърденията
за осъществено виновно и противоправно поведение от водача. Посочва, че срещу
водача Р.Н.П. няма влязла в сила съдебна присъда, удостоверяваща вината на
водача, застрахован при ответника, няма данни да е управлявал МПС с
несъобразена или превишена скорост, възможно е по обективни причини, намалена
видимост, да не е възприел своевременно пешеходката. В представения Констативен
протокол не е посочено да е образувано досъдебно производство за изясняване на
случая. Видно от представения Констативен протокол 284р-17288/03.07.2020 г.,
съставен от ОД на МВР Стара Загора по л.а. „“ТАТА“ с peг. № СТ 6980ВК, няма
реципрочни щети или следи от удар с пешеходка.
Оспорва
причинно-следствената връзка между описаното събитие и неблагоприятните
последици за ищцата. Оспорва описания в исковата молба механизъм на нараняване.
Навежда доводи, че ищцата сама си е причинила твърдените в исковата молба
увреждания, като се е спънала в бордюр или друга неравност и е паднала на
пътното платно. Увреждането — рана на дясно бедро и контузия на главата
кореспондирало на увреждане получено от падане на ищцата върху пътната
настилка.
Оспорва твърдението,
че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие от 02.07.2020
г., за ищцата са настъпили всички описани в исковата молба, като вид и характер
увреждания и здравословни състояния, като оспорва твърденията относно медико -
биологичния им характер, относно характеристиките на лечебния процес и на
здравословното състояние на ищцата, както и за продължителността на лечението.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдението за силни болки на дясна
тазобедрена става, невъзможност да движи дясно бедро, нужда от чужда помощ при
хранене, стрес и страх и процесния пътен инцидент.
Оспорва претенцията
за неимуществени и имуществени вреди по основание и по размер. В случай, че
предявените искове за неимуществени вреди бъдат уважени, моли същите да бъдат
приети за изключително завишени и неотговарящ на вида на травмите, на
принципите на справедливостта и определяне на обезщетения при подобни случаи.
Оспорва претенцията
по размер, като твърди, че същият е прекомерен и не кореспондира с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърденията за настъпили
неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление, че същите са настъпили в
резултат от осъществяване механизма на транспортния инцидент, както и
твърденията за периода, през който са търпени,.
Оспорва твърденията
за изживени от ищцата Е.Н.М. страхове, промяна в обичайния начин на живот,
болки на дясна тазобедрена става, невъзможност да движи дясно бедро, нужда от
чужда помощ при хранене и др. Оспорва същите да имат връзка със събитие от
02.07.2020 г.
С оглед твърденията
по основанието на предявената претенция поддържа, че претендиралата от ищцата,
като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона.
Посочва, че съгласно
чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане
на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице в
максимален размер, съобразно твърденията в исковата молба и претърпени болки и
страдания от Е.Н.М. обезщетението за контузия на кракът и на главата, равняващо
се от 2 до 4 точки по 610 лв. (МРЗ)= от 1220 лв. до 2440 лв., без отчитане на
съпричиняване.
Счита предявената по
настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване
и обществените критерии за справедливост. Прави възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай,
че се установи механизмът описан в исковата молба, то навежда доводи, че има
висок процент на съпричиняване от ищцата.
Посочва, че
пешеходката е възприемала отдалече автомобила и неговите светлини, докато
водачът не е възприел пешеходката докато достигне до нея. Тоест произшествието
е било предотвратимо за пешеходката. Твърди, че пешеходката е създала
предпоставки за ПТП. Твърди, че ищцата е възприела опасността и въпреки това се
е движела по пътното платно, вместо по тротоара, по посока на движение на
автомобилите или е предприела пресичане на уличното платно, в непосредствена
близост до автомобила, като е могла да изчака отминаването на автомобила и
тогава да пресече улицата.
Навежда доводи, че
ищцата е пострадала при неправилно пресичане на пътното платно, не е изпълнила
задължението да се съобрази с разстоянието до преминаващите превозни средства,
навлиза внезапно на платното за движение, без да се огледа или се е движела
неправилно по пътното платно, попътно на движението, нарушавайки изискванията
на чл. 108 от ЗДВП или на чл. 113 и чл. 114 от ЗДВП, като пострадалата сама се
е поставила в опасност, от която за нея, са настъпили вредни последици, които
следва да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на виновния
за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне
размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД счита, че обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице
следва да бъде намалено.
Оспорва твърдението
за осъществяване на покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като оспорва твърдението ищцата да има
качеството на трето увредено лице, с право на обезвреда
по смисъла на чл. 429 от Кодекса за застраховането, доколкото ищцата сама е
причинила ведите си,поради което не може да възникне задължение за застрахователя.
Оспорва претенцията
за лихви, като неоснователна и недължима. Недължимостта
на главния иск води до неоснователност на претенцията за лихва, която е
акцесорна.
Посочва, че тъй като
ответникът не е присъствал на непозволеното увреждане, същият изпада в забава,
след като бъде уведомен и се представят всички необходими документи,
включително банкова сметка ***. Застрахователят е длъжен да се произнесе в три
месечен срок, след уведомяване, съгласно чл. 496 от КЗ. Застрахователят счита,
че не е дал повод за завеждане на дело, не е отказал да плати обезщетение.
Претендират се лихви от дата 09.07.2020 г., преди застрахователят да получи
уведомление, а до настоящия момент не била представена банкова сметка ***,
поради което същата се намирала в забава на кредитор.
С допълнителната
искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената искова молба. С оглед обстоятелството,
че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност“ за процесния л.а. “***“, моли съда
на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да обяви това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички
възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и
недоказани.
Неоснователно
ответникът оспорвал вината на водача на увреждащия лек автомобил. Обръща
внимание, че доколкото Констативният протокол за ПТП е изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползвал с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице
факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Посочва, че противоправното поведение на водача на л.а. П.
е предмет на установяване в настоящото производство.
За неоснователно
счита и оспорването от страна на ответника на причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и получените от ищцата увреждания. Твърди се, че всички
описани в исковата молба травматични увреждания, болки и страдания, техният
интензитет и проявление са настъпили следствие процесното ПТП видно от
представените с исковата молба медицински документи.
Неоснователно се
оспорвал и претендирания размер на обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди. Твърди, че предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата
вследствие получените от нея увреждания при процесното ПТП, а от друга страна -
с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Изложеното от
процесуалния представител на ищцата във връзка с проект на Методика за
определяне размера на обезщетенията въобще не следвало да бъде коментирано,
поради липсата на регламентация на същия.
Възраженията на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, също счита за
неоснователни и недоказани, тъй като от представените писмени
доказателства няма данни, от които да се направи извода, че ищцата е извършила
нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
Неоснователно и
незаконосъобразно ответникът оспорвал искането за присъждане на лихва.
Приложимата правна норма била тази на чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е
изпълнено, то за застрахователя възниквало задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 09.07.2020
г. Прави уточнението, че периодът на претендираната лихва е от 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с
възраженията на ответника, моли да се има предвид, че непредставянето на
банкова сметка, ***еля да определи и изплати
обезщетение. Нещо повече, съгл. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ, той не можел да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение при
представен Констативен протокол за ПТП. Най -късният момент, от който
възниквало задължение за лихви бил 12.08.2020 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя, което не
се оспорва от него.
С отговора на
допълнителната искова молба се поддържат всички оспорвания и искания, направени
с първоначалния отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на около 08.05 ч., в гр.
Казанлък, на ул. „***“ се движил л.а. „***“ с peг. № ***,
управляван от Р.Н.П., срещу № 17 е възникнало ПТП, при което пострадала
пешеходката Е.М..
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р- 17288/03.07.2020 г. от РУ на МВР - Казанлък, а на
водача е съставен АУАН № АА-625462/02.07.2020 г.
За лек автомобил марка „***“ с peг.
№ ***, управляван от Р.Н.П. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, при
ответното застрахователно дружество - ЗК „Лев инс“ АД
- полица № BG/22/120000878629, със срок на валидност от 27.03.2020 г. до
27.03.2021 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на
06.11.2019 г. ищцата Е.М. предявила писмена молба-претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев инс“ АД.
Образувана е била преписка по щета № 0000-1000-03-20-7477, но не е изплатено
застрахователно обезщетение.
От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява, че при ПТП на 02.07.2020 г. Е.Н.М. е получила следните травматични
увреждания:
-контузия на главата;
-мозъчно сътресение;
-счупване на дясна срамна кост/от КАТ/;
-счупване на дясна седалищна кост/от КАТ/;
-рана в теменната област на главата с дължина 30 мм;
-рана на дясна ушна мида
-разкъсно контузна рана на дясно бедро по горно външна повърхност.
Счупването в областта на предно долната част на таза е
свързано с болка в областта на съответната тазобедрена става и ограничаване на
движенията в нея. Поради тази причина ищцата е търпяла болки през целия първи
месец след травмата. В края на този период и в началото на втория месец са
започнали пробите по изправянето й и поставянето й в седящо положение. След
7-мата седмица от такава травма се счита, че фрактурата е обхваната от фиброзен калус, т.е. е
възстановена относителната й здравина. Тогава е започнато раздвижването й и
опитите за прохождане. В началото на този период то се е осъществявало с
проходилка. Обикновенно към 70-75 ден пациентите
започват да правят опити за самостоятелно придвижване.
От момента на травмата до 90-ия следтравмен ден ищцата
е ползвала чужда помощ за обслужване, хранене, тоалет и придвижване.
Оздравителния процес при ищцата Е.М. е приключил, но с
остатъчни по-ограничени движения в ДТБС спрямо нормалните.
Пешеходната се е движила по платното за движение на
ул. „***“, в близост до кръстовището с ул. „Родопи“, източно от него.
Няма данни в материалите по делото пешеходната да е
имала ограничена видимост към приближаващия от дясната й страна автомобил.
Далечината на видимост за нея зависи от зрителните й
функции: острота на зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на
различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация към различната
осветеност. При едни и същи обективни условия различните индивиди имат различна
възможност на виждане, в зависимост от свойствата на техните зрителни функции и
е трудно да се посочи конкретно разстояние.
От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим
за пешеходката, ако преди да навлезе на платното за движение се съобрази с
разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение.
При падане на терен от собствен ръст би могло да се
получи подобно счупване на пубисната и седалищната
кости, ако се има предвид напредналата възраст и налична степен на остеопороза на потърпевшия.
На 02.07.2020 год., около 08:00 часа, в гр. Казанлък,
по ул. „***“, в посока от запад на изток със скорост на движение от 40 км/ч и
опасна зона за спиране от 21,73 м се е движил л.а. *** с peг.
№ *** с водач Р.П.. По същото време пешеходката Е.М. е предприела пресичане на
платното за движение в посока от север на юг. Водачът е възприел пешеходката в
последния момент, завъртял е кормилния кръг наляво, за да предотврати ПТП, но
на около 5,70 м източно от ориентира и на около 1,50 - 1,70 м северно от южната
граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и пешеходката.
Мястото на удара е в южната пътна лента на ул. „***“. За лекият автомобил
първоначалният удар е бил в областта на предна дясна странична част, а за
пострадалата - в долен десен крайник. Към момента на удара пешеходката е била
ориентирана с лице на юг, МПС с предните си състави насочени на изток. В
резултат на удара, тялото на пешеходката се е завъртяло по часовата стрелка,
гледано отгоре и е изпаднало на пътната настилка, встрани от автомобила.
Установило се е в покой в позиция „по гръб“. В резултат на ПТП са нанесени
телесни увреждания на пешеходката.
Причините за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на МПС, който не е възприел своевременно движещата се отляво
надясно спрямо посоката му на движение пешеходка, не е намалил скоростта на
движение на МПС и не е спрял преди мястото на удара.
Скоростта на движение на л.а *** преди ПТП и в момента
на удара е била около 40 км/ч.
Мястото на удара върху платното за движение се намира:
По дължина на пътното платно — на около 5,70 м източно
от ориентира „О”.
По ширина на пътното платно — на около 1,50 - 1,70 м
северно от южната граница на платното за движение.
Мястото на удара е в южната пътна лента на ул. „***“,
от източната страна на кръстовището с ул. „Родопи”
Водачът на лек автомобил *** с per.
№ *** е имал техническата възможност да предотврати ПТП, независимо от
скоростта на движение на пешеходката, ако своевременно възприеме опасността и
предприеме намаляване на скоростта на движение, а при необходимост и спиране на
МПС.
Мястото на което е настъпило произшествието е от
източната страна на кръстовището на ул. „***” и ул. „***“ и в непосредствена
близост до него. Пешеходката е пресичала платното за движение на ул. „***“ в
посока от север на юг и е изминала около 4,50 м от него в момента на удара.
Мястото на удара не е на маркирана пешеходна пътека.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че т.нар отстояние на автомобила от мястото на удара е всъщност
разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента, в който пешеходката е
предприела пресичане и е стъпила на платното за движение. Посочва, че
пешеходката е изминала 4,5 м. Единствено водачът твърди, че е изскочила
внезапно, но пешеходката е изминала повече от половината от платното на
движение, независимо от нейната скорост на движение, ударът е бил предотвратим,
даже само ако намали скоростта на движение.
Освен данните на шофьора, обективни
данни за внезапност няма.
От показанията на свидетеля Р.Н.П. се
установява, че е управлявал л.а. „***“ при настъпване на процесното ПТП. Твърди,
че се движил със скорост с 40 км/ч, нямало е паркирани превозни средства и нищо
не е пречело на видимостта. Посочва, че пешеходката се е намирала зад голямо
разлистено дърво и е стояла от източната страна на дървото, като дънера я е
скривал. Предприела е пресичане, като в този момент е настъпил удара. След
ПТП Р.Н.П. е отишъл при пострадалата и е
сигнализирал на телефон 112. Твърди, че е отишъл в болницата да посети
пострадалата, но не е пуснат.
От показанията на свидетеля Тотьо
Христов Мирчев /син на пострадалата/ се установява, че ищцата е хоспитализирана
за 5-6 дни. След изписването той е полагал грижи за нея, като през деня е
ангажирал в помощ жена, тъй като майка
му е била обездвижена. Посочва, че се е грижил за тоалета и всички дейности в
ежедневието, тъй като тя не е можела да се придвижва около 30-40 дни. След това
е започнала придвижване с проходилка. Твърди, че все още изпитва болки и страх
при излизане.
От показанията на свидетелката Красимира
Иванова Велева, която е полагала грижи за пострадалата се установява, че ищцата
е била обездвижена за около месец, като е била с поставени памперс и катетър.
Изпитвала е силни болки в краката и таза, появил се е световъртеж от
обездвижването. Сочи, че са провели раздвижване, тъй като е рехабилитатор.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
– 02.07.2020 г. за лек
автомобил марка „***“ с peг. № ***, управляван от Р.Н.П.
е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, при ответното застрахователно дружество - ЗК „Лев инс“ АД - полица № BG/22/120000878629, със срок на
валидност от 27.03.2020 г. до 27.03.2021 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка на
12.08.2020 г. за изплащане на обезщетения пред ЗК “Лев Инс“ АД гр.
София.
По случая е заведена щета с щета №
0000-1000-03-20-7477/18.08.2020 без да е изплатено застрахователно обезщетение, по
която застрахователят
е изискал документи. Не е
осъществено плащане по същата. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза
техническите причини за възникване на ПТП са субективните действия
на водача на МПС, който не е възприел своевременно движещата се отляво надясно
спрямо посоката му на движение пешеходка, не е намалил скоростта на движение на
МПС и не е спрял преди мястото на удара.
Водачът на лек автомобил ,,***‘‘ с peг.
№ *** е имал техническата възможност да предотврати ПТП, независимо от
скоростта на движение на пешеходката, ако своевременно възприеме опасността и
предприеме намаляване на скоростта на движение, а при необходимост и спиране на
МПС.
С оглед изложеното
съдът намира, че с това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са
длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на л.а. ,,***‘‘ са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата вреди от следните травматични увреждания, а именно: от
изслушаните по делото съдебно –
медицинската експертиза и свидетелските показания се установява -контузия на главата;мозъчно
сътресение;счупване на дясна срамна кост/от КАТ/;счупване на дясна седалищна
кост/от КАТ/;рана в теменната област на главата с дължина 30 мм;рана на дясна
ушна мида; разкъсно контузна
рана на дясно бедро по горно външна повърхност.
Счупването в областта на предно долната част на таза е
свързано с болка в областта на съответната тазобедрена става и ограничаване на
движенията в нея. Поради тази причина ищцата е търпяла болки през целия първи
месец след травмата. В края на този период и в началото на втория месец са
започнали пробите по изправянето й и поставянето й в седящо положение. След
7-мата седмица от такава травма се счита, че фрактурата е обхваната от фиброзен калус, т.е. е
възстановена относителната й здравина. Тогава е започнало раздвижването й и
опитите за прохождане. В началото на този период то се е осъществявало с
проходилка. Обикновено към 70-75 ден пациентите започват да правят опити за
самостоятелно придвижване.
От момента на травмата до 90-ия следтравмен ден ищцата
е ползвала чужда помощ за обслужване, хранене, тоалет и придвижване.
Оздравителния процес при ищцата Е.М. е приключил, но с
остатъчни по-ограничени движения в ДТБС спрямо нормалните.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпените от ищцата травми,
обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 3 месеца, през
което време движението и било силно ограничено и е изпитвала интензивни болки,
Вещото лице уточнява в съдебно
заседание, че в резултата на счупване в предно-долната част на тазовия пръстен,
ищцата ще има болка при ходене по голяма нужда.
Следва да бъде отчетен и фактът,
че ищцата е имала нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по
време възстановителния период, че е развила негативни психически последици от
произшествието, изрязяващи се в безпричинен страх от излизане
навън.
Не на последно място следва
да бъде отчетен и факта, че ищцата е във възраст, в която оздравителните
процеси при фрактури протичат по – бавно.
От гореизложеното съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 90 000 лева.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата.
Съобразно с въведеното с т.
7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна
на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които
предпоставки следва да са налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е
сторено от страна на пешеходеца.
В настоящия случай се
установи от заключението на автотехническата експертиза и уточненията, дадени
от вещото лице в съдебно заседание, че пешеходката е изминала 4,5 м. по
пешеходната пътека и не са налице обективни данни за внезапност,т.е. тя вече е
била на пешеходната пътека и водачът е бил длъжен да я възприеме.
Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от датата– 09.07.2020 г. От представените
доказателства се установява, че на 12.08.2020 г. ответното дружество е уведомено за настъпване
на застрахователното събитие, видно от известие за доставяне /лист 12 от
делото/. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 12.08.2020 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да
се начислява лихва за забава, като за периода от 09.07.2020 г. до 11.08.2020 г.
искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 3 230 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер 3 876 лева с ДДС
за всеки един от тях.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх“ №
51Д следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 36 000 лв. за държавна такса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Е.Н.М., ЕГН **********
***,,***‘‘ № *, вх. *, ет. *, ап. 23 сумата
от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на
02.07.2020 г., ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 09.07.2020 г. до
11.08.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес:***, офис № * адвокатско възнаграждение в размер на 3 876 лева с ДДС
за осъществена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 36 000
лева за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :