Определение по дело №327/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл.226,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 223,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като главен иск и евентуален иск по чл.45 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, за присъждане на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва , считано от 07.04.2010 г. до окончателното им изплащане и имуществени вреди в размер на 308.35 лв. В исковата си молба К. Г. Д. от гр. К., чрез А.Св.М. , твърди , че на 07.04.2010 г. с двете й сестри пътували с автомобил марка „Пежо 306” с водач Е. Г. Д. по посока К.- И. В един момент автомобила излезнал от пътя , прелетял в дясно разположената канавка и се блъснал в крайпътно дърво. В резултат на удара Д. и сестрите й пострадали, а тя получила следните увреждания : счупване на гръбначен стълб на нивото на трети поясен прешлен, счупване на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на седмо и осмо ребро вляво, с което й било причинено трайно затруднение в движението на снагата и трайно затруднение в движението на лявата ръка. Настъпилите увреждания се дължали на виновното поведение на Е. Г.Д. , който П. управлението на автомобила нарушил правилата за движение- чл.20,ал.2 от ЗДвП. И тъй като осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343,ал.3,пр.4,б.”а”,пр.2, вр. с ал.1,б.”б”,пр.2, вр. с чл.342,ал.1 от НК втория ответник бил осъден по НОХД № 63/2010 г. по описа на РС-И. Установената вина на Д. и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, за причинените физически болки и емоционални страдания, последствията върху начина й на живот, обосновават правния й интерес да предяви настоящия иск. След тежката катастрофа била превозена в М.”А.Д. – К., извършена била операция на ръката и била с обездвижен гръбнак. Болничния престой бил до 16.04.2010 г., а след това възстановителния период продължил в домът й. Налагало се да лежи неподвижно заради счупването на гръбначния стълб, болките били непоносими, налагало се да използва памперси, трудно поддържала хигиена, живеела сама/съпругът й починал/ и за най-елементарни нужди ползвала услугите на добросърдечни близки, за да се снабди с храна и да й бъде запалена печката.Към момента се придвижвала трудно, изпитвала силни болки в гръбнака и невъзможност да се служи с лявата ръка, затворила се в къщи, не поддържала контакт с останалия свят, наложило се да преустанови дейността си като счетоводител на различни фирми, което довело до нарушаване на бюджета й, не можела да помага на семейството на синът й. Счита, че за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, съобразно КЗ, Регламент /ЕО/ № 2494/95 на Съвета от 23.10.1994 г. и Регламент/ЕО/ № 701 на Съвета от 25.04.2006 г. и поради тежките емоционални и духовни вреди и ограничения, които претърпяла и търпи и понастоящем, са необходими 60 000 лв. По отношение на имуществените вреди заявява, че до момента изразходваната сума за лечение била 308.35 лв., за която представя писмени доказателства. Моли съдът да осъди З. И. , със седалище Г. да й заплати сумата от 60 000 лв. неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди в размер на 308.35 лв., представляващи разходи за лечение.Ако главният иск срещу З. И. , със седалище Г., бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, предявява евентуален иск срещу Е. Г. Д. от гр. К за неимуществени и имуществени вреди в посочените размери. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. от ЗА и чл. 1,чл.2,ал.2 и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения в полза на адвоката. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск със същите съображения. Представя писмени и гласни доказателства.

В писмения отговор на исквата молба З. И., със седалище Г., оспорва иска по размер.Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, тъй като не ползвала предпазен колан по време на пътуването. П. използване на предпазен колан би получила травми от различен характер.

Е. Г. Д. в писмения отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на твърдяните увреждания и произшествието, механизма на осъществяване на транспортното произшествие, за вината за настъпването му, за оздравителния период, и, че закупените медикаменти не са използвани по предназначение във връзка с уврежданията. Оспорва размера на претендираните вреди, счита че е прекомерен и не е в съответствие с чл.52 от ЗЗД с оглед съпричиняването на вредите.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата , приема за установено следното:

Безспорно се установява по делото, че на 07.04.2010 г. в района на с.С., обл.Х. е станало ПТП с автомобил марка”Пежо-306” с рег. ДК № К3723АТ, управляван от Е. Г. Д. от Г.. В автомобила пътувала ищцата К. Г. Д. на седалката до водача, а двете й сестри били разположени на задната седалка. Ищцата пътувала с предпазен колан. В резултат на настъпилото ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на гръбначния стълб на трети поясен прешлен, счупване на лъчевата кост на лявата ръка и счупване на седмо и осмо ребро вдясно, които довели до трайно затруднение движението на снагата и трайно затруднение движението на лявата ръка. Установява се, че по НОХД № 63/2010 г. по описа на РС-И. Е. Г. Д. е бил признат за виновен за настъпилото на 07.04.2010 г. ПТП, за това,че на посочената дата П. управлението на автомобил „Пежо306” е нарушил правилата за движение- чл.20,ал.2 от ЗДвП – водачите на ППС са длъжни П. избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата – престъпление по чл.343,ал.3,пр. 4,б.”а” ,вр. с ал.1,б.”б” , пр.2, вр. с чл. 342,ал.1, във вр. с чл.78а, във с чл.54 от НК и на тези основания Е. Г.Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.

По делото се установява, че автомобил „Пежо 306” е застрахован П. З. И. гр. С. с комбинирана застрахователна полица № * от 26.02.2010 г. със срок на действие на полицата до 25.02.2011 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

С уведомление вх.№ 23/ 08.04.2010 г. втория ответник е уведомил З. И. гр. С. за настъпилото застрахователно събитие и е поел задължение за уведомяване за хода на досъдебното производство и това за евентуални претенции за неимуществени и имуществени вреди.

По делото е представена епикриза за престоя на ищцата Д. в М.”А.Д. -К. от 07.04.2010 г. до 16.04.2010 г. и за наличието на три телесни повреди.

От писмените доказателства- копие от 2 бр. фактури с 2 бр. фискален бон, копие от 2 бр. оригинални данъчни фактури с рецепта от Д. О.Г. се установява, че ищцата е заплатила общо 308.35 лв. на М.”А.Д. -К. за извършени услуги и на ”Г. М. – К. и „И.-А. и К.”КД, гр.Ст.З.”- за медицински материали през м. април 2010 г.

Гласните доказателства- св.А., Д. установяват, че след произшествието ищцата е била в болница, а впоследствие в домът й. Била на легло, неподвижна, изцяло на памперси, налагало се обслужване от друго лице и за целта наела жена.Това състояние продължило 40-50 дни. В момента била с постоянни болки в гръбнака, движела се, рехабилитатор провеждал процедури за възстановяване. Преди произшествието била жизнена, активна жена, работела, въпреки че била пенсионер и произшествието променило начина й на живот, затворила се в домът си и ограничила контактите с близки и приятели.

Съдебно-медицинската експертиза, която не се оспорва от страните, установява, че на К. Г.Д. е причинено счупване на третия поясен прешлен Л-3 , което наложило болнично и домашно лечение и продължителна стабилизация на счупването с носене на лумбостат; счупване на лява лъчева кост , което наложило мануална репозиция и гипсова имобилизация чрез покой и обезболяващи средства. Описаните увреждания са получени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по начина отразен в исковата молба - П. ПТП. Понастоящем поясния отдел на гръбначния стълб се намира в състояние на ограничени и болезнени движения. Контрактура на паравербалната мускулатура. Лявата гривнена става е с деформация под формата на байонет, отслабена сила на ръката, ограничени и болезнени движения.`Гръден кош- болезненост на 7 и 8 ребро в дясно П. физически натоварвания и промяна на времето. Острия възстановителен период за фрактурата на поясния отдел на гръбначния стълб е продължил 6-8 месеца.За фрактурата на ребрата и костите на предмишницата около 30 дни. Настоящото състояние на ищцата може да се определи като следствие на травмата получена на 07.04.2010 г. Счупването на гръбначния стълб в поясния отдел Л-3 е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, което продължава и по настоящем. Счупването на костите на предмишницата в долния край е усложнено с посттравматична деформация, ограничени и болезнени движения и отслабена сила на ръката е довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка за около 2-3 месеца.Счупването на 7 и 8 ребро в дясно е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Дали травмите на ищцата биха настъпили ако тя е ползвала предпазен колан е извън медицинската компетентност на в.л.

От съдебно-медицинската експертиза , представена по НОХД № 63/2010 г. по описа на РС-И., се установява, че П. ПТП ищцата е получила счупване на 7 и 8 ребро вляво, както се твърди и в исковата молба. Очевидно се касае за техническа грешка П. изготвянето на експертизата в наказателното производство , която е по писмени данни. Съдът намира за достоверна изслушаната от съда съдебно- медицинска експертиза, която е в съотвествие с установеното от прегледа на в.л.счупване на 7 и 8 ребро вдясно и в този смисъл е и епикризата за състояние на ищцата П. престоя й в здравното заведение.

В съдебно заседание искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза не се поддържа от втория ответник и такава съдът не назначи. Процесуалния представител на втория ответник обосновава становището си като заявява, че не оспорва обстоятелството, че ищцата е пътувала с предпазен колан на 07.04.2010 г.

П. тези факти съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.226,ал.1 от КЗ , увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Според чл.45,ал.1 от ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същата разпоредба, П. всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Основателността на иска по чл.45 от ЗДЗ предполага установяване в съдебното производство на тези елементи в съответствие с конкретната фактическа обстановка, установена по делото. От доказателствата по делото се установява, че е налице непозволено увреждане. Наказателното производство е приключило с влязло в сила решение по чл.78а от НК , което има последиците на присъда и е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца/чл.300 от ГПК/. Установява се , че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил , който е нарушил правилата на движение – чл.20,ал.2 от ЗДвП, П. което по непредпазливост е причинил на ищцата телесни увреждания, подробно описани по-горе в изложението, и за престъплението по чл. 343,ал.3,пр.4,б.”а” , пр.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342,ал.1 вр. с чл. 78а, вр. с чл.54 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. Или от изложеното следва, че причинената вреда на ищцата е доказана, доказан е и факта, че причиненият вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното поведение на водача на автомобила, П. което презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД не се опровергава.

Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като по време на пътуването е била без предпазен колан, не се доказа. От наказателното производство и в съдебно заседание се установява, че на 07.04.2010 г. ищцата е пътувала с предпазен колан, който след произшествието втория ответник премахнал, за да може ищцата да бъде изведена от автомобила. Установява се по делото, че автомобила е застрахован П. първия ответник по задължителна застраховка”Гражданска отговорност”, валидна до 25.02.2011 г. и покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него вреди на пострадалите, свързани с използване на автомобила. Застрахователния договор включва покриване на щети П. ПТП- неимуществени и имуществени вреди на ищцата съгласно чл.223,ал.1 КЗ.

От изложеното следва, че предявеният е доказан по своето основание, а размерът му следва да бъде определен по правилата на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. П. определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази вида, характера, броя и степента на уврежданията на ищцата, възрастта/66 години/ й, продължителността на възстановителния период П. конкретните увреждания, който за трите телесни повреди/две средни и една лека телесна повреда/ е различен, продължаващите болки и страдания на гръбнака и към момента на разглеждане на делото, негативните емоционални преживявания на ищцата след произшествието, които са създали социален дискомфорт П. продължителната имобилизация на тялото и лявата ръка за определен период от време П. положение, че е била жизнена и активна жена на пенсионна възраст. Справедливото обезщÕтяване по чл.52 от ЗЗД прието с ППВС №4/68 г. означава да се определи от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията , причинени на ищцата, но и настъпилите емоционални, физически и психически сътресения в резултат на увреждането. Съдът намира че на основание посочените критерии на ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., което да бъде изплатено от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2010 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част да размера на 60 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на имуществените вреди съдът се съобрази с представените писмени доказателства, които не се оспорват от страните по делото и се установява, че извършените здравни услуги и разходи за медицински материали са необходими и са във връзка с причинените увреждания на ищцата, от което следва, че искът е основателен и доказан по размер и се дължат от застрахователя в размер на 308.35 лв.

П. този изход на делото в тежест на първия ответник следва да останат направените по делото разноски в размер на 105 лв. за вещо лице и д.т. в размер на 1000 лв. в полза на окръжния съд.

Искането за заплащане на адвокатско възнаграждение за А.- М. е основателно. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и А.М., от който се установява, че посочения адвокат е оказал безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА на материално затруднено лице, от което следва , че възнаграждението за адвоката следва да бъде определено на 950 лв. съобразно чл.38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да бъде заплатено на адвоката от първия ответник.

С оглед на изложените съображения по главния иск срещу З. И. -С, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск срещу Е. Г.Д..

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З. И. ЕИК *,Г. 1000, Р. „Т.”, ул.”Л.” № * и адрес гр. С.,бул. „В.” № *, съдебен адрес гр. С., бул."Д. Б." *, да заплати на К. Г. Д. с ЕГН * от гр. К., с адрес за призоваване гр. Р., ул.”А.” № *, вх.*,.* А. С. М. АК-Русе, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от Е. Г. Д. с ЕГН * от гр. К., на 07.04.2010 г., в размер на 25 000 лв./двадесет 1и пет хиляди лв./, ведно със законната лихва от 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди от същото ПТП в размер на 308.35 лв.

ОСЪЖДА З. И. ЕИК *,Г. 1000, Р. „Т.”, ул.”Л.” № * и адрес гр. С.,бул. „В.” № *, съдебен адрес гр. С., бул."Д. Б." *, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. разноски по делото, включващи възнаграждение за в.л. в размер на 105 лв. и д.т. в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА З. И. ЕИК *,Г. 1000, Р. „Т.”, ул.”Л.” № * и адрес гр. С.,бул. „В.” № *, съдебен адрес гр. С., бул."Д. Б." *, да заплати на А. С. М. – АК-Русе възнаграждение в размер на 950 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до размера на 60 000 лв.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: