№ 3887
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106884 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
член 224, ал. 1 КТ, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена
от Д. К. П., ЕГН **********, представляван от адв. А. П., срещу
„СЕКЮРИТИ ГЛОБЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********.
Предявен са искове да бъде осъден ответника да му заплати следните
суми: 1620 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2018, 2019 и 2020г.; 6062,48 лева, представляваща доп. трудово
възнаграждение за положения извънреден труд в периода 1.04.2018г. до
21.12.2020г. /след изменение на иска в последното по делото открито съдебно
заседание/; 720,24 лева мор. лихва за периода 30.05.2018г. -23.04.2021г. /след
изменение на иска в последното по делото открито съдебно заседание/,
законна лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 26.04.2021г. до окончателното плащане и присъждане на
разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в периода
14.07.2017г., като „***” с *** работен ден и ОМВ ***. ТПО било прекратено
със заповед № 196/21.12.2020г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно
1
съгласие.
Твърди, че в процесния перод от време е полагал изв. труд, понеже
работата е била осъществявана по график на ***, следвани от ***. Излага се
да не е ползвал платен годишен отпуск, който при прекратяването на ТПО не
му бил платен. Ето защо моли исковете да се уважат, претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника адв. Т. Ф., с който се взема становище за
неоснователност на исковете.
Твърди се, че работата на ищеца се изразява в осъществяване на ***
на *** по график при сумирано изчисляване на работното време, определено
в т. 7.14 от трудовия договор, съгласно утвърдени от работодателя месечни
графици. Сочи, че съгласно изготвените графици за работа няма данни да е
полаган изв. труд. Относно иска за заплащане на обезщетение за ПГО се
излага, че ищецът е ползвал полагаемия му се ПГО за 2018, 2019 и 2020г. Ето
защо се моли за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, и от приложените към исковата молба
писмени доказателства – заверено копие от трудов договор и заповед за
прекратяване на ТПО, се установява, че в процесния период ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“ на обект
***, при уговорено работно време – пълно, при осемчасов работен ден при
петдневна работна седмица, с основно месечно възнаграждение *** и ДТВ за
ТСПО 0,6 % годишно. Уговорен е ПГО в р-р на 20 дни. ТПО е прекратено,
считано от 21.12.2020г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
За да се уважи искът по чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено с посочената заповед, на посоченото основание, размера
на последното брутно ТВ – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224,
ал. 1 от КТ, колко дни неползван ПГО е останала на ищеца, и размера на
обезщетението.
2
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
От ответника са представени молби за отпуск и заповеди за
разрешаването им. Молбите за отпуск са оспорени от ищеца досежно
положените подписи в първото по делото съдебно заседание, но не са били
ангажирани доказателства за оспорване на истинността на положения за
ищеца подпис, ето защо поради необорване на презумпцията за истинност на
подписа, следва да се приеме, че подписите върху молбите за отпуск са
положени от ищеца. По делото е изслушано заключение с в.л. К., от което е
видно, че за процесния период се полагат 69 дни платен годишен отпуск, от
които ищецът е ползвал 69 работни дни.
Въз основа на изложеното искът за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск се явява недоказан и неоснователен.
За да се уважи исковата претенция за заплащане на положен изв. труд,
е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказаване полагането на изв. труд за процесния период /че е работил брой
часове надвишаващи продължителността, установена при подневното
отчитане на работното време/ по разпореждане на работодателя съобразно
изготвени от същия графици за *** и размерът на дължимото доп.
възнаграждение за положените часове изв. труд.
За установяване полагането на изв. труд ищецът е ангажирал гласни
доказателства, като и е представил графици за ***, които *** не са изготвени
от *** и не са утвърдени от работодателя, каквито са изискванията на член
4.3 и 4.4. от Правилника за вътрешния ред, приложен по делото /л. 56-59/.
За оспорване полагането на извънреден труд ответникът ангажира
писмени и гласни доказателства.
От ответника се представят Заповед № *** на *** на дружеството за
сумирано изчисляване на работното време и утвърден от ***я Правилник за
вътрешния трудов ред. Според правилника *** в предприятието е с
продължителност от *** часа, а не ***, с начало на ***, с начало на редовната
смяна от ***, а нощната смяна е от ***. На осн. член 142, ал. 2 от КТ е
въведено сумирано изчисляване на работното време за ***, ***, като е
определен едномесечен период на отчитане, изчисляване и изравняване на
работното време.
3
Представени са графици за работа за процесния период, изготвени от
*** и утвърдени от работодателя, които са оспорени от ищеца, с твърдението,
че част от посочените в графиците ***и не работят на ***, както и че не
отразяват реалния график на ***, на който *** ищецът е работил на *** ***.
Обратно на твърденията на ищеца ответникът сочи, че по график нощните и
дневни *** са ***.
По искане на ищеца от *** е изискана справка за периода август
2017г.-м. септември 2020г. относно постъпили на осн. член 51, ал. 1 от ЗЧОД
уведомления за назначените *** за *** ***. С писмо с рег. № *** е посочило,
че е подадена справка за ***, за което е приложена изготвена от С.Н. справка
с данни за трите имена, ЕГН, сключен трудов договор и заповед за
прекратяване на ТПО на *** ***. Следва да се посочи, че за двама от тези ***
труд. правоотношение е прекратено, като за процесния период ***ите на ***
*** се свеждат до ***, като през 2019 година остават ***. В писмото е
посочено, че на осн. член 51, ал. 3 ЗЧОД от дружеството „Сикюрити глобъл“
ЕООД е изискана и представена справка за служителите, работили в *** ***
за процесния период, в която справка са посочени назначените и освободени
служители в периода м. 08 2017г. – м. 09.2020г. При съпоставяне на лицата,
посочени в справката от дружеството и тези в графиците съдът не откри
разминаване.
От ТД на НАП Пловдив са представени справка актуално съС.ие на
всички трудови договори, сключени със „СИКЮРИТИ ГЛОБЪЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, от които се установяват данни за периода и кода по
ЕКАТТЕ, но не и за наетите лица по *** в обхвата на един и същ ЕКАТТЕ.
Дадени са обяснения от ***я на ответниковото дружество К., от които
става ясно, че *** в *** *** е ***, че ***ите се правят периодично и устно, че
графиците се правят в началото на месеца, както и че ***ите работят по ***,
като на *** работят и ***.
Разпитан е с. К., който заема длъжността „***“, и което лице е
изготвило справката до *** за наетите в *** ***и. От показанията му се
установява, че той изготвя графиците за работа на служителите и че един
служител дава около 13 броя *** *** на месец. Така също, че не си спомня в
периода 2018-2020г. колко охрана е работила в *** *** и че не си спомня
колко и кои лица са работили ***, както и че в дружеството не се води книга
4
за ежедневни ***и, а ежедневните ***и се правят по телефона.
От разпита на с. на ищеца С.Д., става ясно, че в *** има различни ***.
Единият от ***, което е с ***, *** в седмицата, като там са работили ***ите
Ф.П., С.Д. и Д. П..
Разпитаният с. на ищеца С.С. казва, че е правил графиците за *** до
края на 2019г. по устно възлагане от ***я на дружеството, но че не работи по
трудов договор с дружеството-ответник. От показанията му се изяснява, че в
*** *** има няколко ***. *** с ***, дневен *** ***, денонощен *** в ***, и
***. *** били длъжни да се подписват ежедневно в книгата за ***. Казва, че
на *** освен ищеца, са работили С.Д., В.Б. и Р.Х., а останалите *** в ***.
Когато били четирима ***и на *** смените били по ***, а имало периоди,
когато оставали само по два –трима ***и.
По делото е изслушано заключение, което е изготвило два варианта.
Първият е съобразно твърденията на ищеца за работа на *** ***, а вторият е
изготвен въз основа на графиците за работа на работодателя. При първия
вариант вещото лице е изчислило, че положеният изв. труд от ищеца възлиза
на 848 часа на стойност 4524,72 лева, а според втория вариант изв. труд
възлиза на *** в размер на 125,84 лева.
След приемане на заключението ищецът е изменил исковете си в
установените от вещото лице размери по първия вариант.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че
ищецът не доказа безспорно и несъмнено твърденията си да е работил на 24-
часови смени на ***. Тези негови твърдения се опровергават от
представените от ответника правилник за вътрешния ред, съгласно който
смените са *** и графиците за работа, в които съдът не откри каквито и да е
разминавания по списъчен състав. Графиците за работа са изготвени от лице,
заемащо съответната за това длъжност в дружеството, което съгласно член
4.1 от правилника за вътрешния ред е оправомощено да ги изготвя. Същите
графици са утвърдени от ***я на дружеството съгласно член 4.2 от ПВР.
Представените от ищеца графици за работа не са утвърдени от ***я,
като освен това от тях не става ясно кое е лицето, което ги е съставило, ето
защо същите не се кредитират от съда. Не се кредитират и показанията на св.
С., доколкото това лице не заема никаква позиция в ответниковото
дружество, нито е сключил трудов или граждански договор с ответниковото
5
дружество, за да има правомощия да утвърждава графици за работа.
Ето защо искът за заплащане на изв. труд ще се уважи до размера на
125,84 лева за положен *** изв. труд в периода м. април 2018г. до м.
декември 2020г., искът за мор. лихва ще се уважи до размера на 20,87 лева,
изчислена върху всяка главница от падежа на плащане -30.05.2018г. до
завеждане на исковата молба в съда, а за разликата над тези размери до
пълните предявени от 6062,48 лева изв. труд и 720,94 лева мор. лихва
исковете като недоказани и неоснователни ще се отхвърлят.
Вземането за изв. труд е лихвоносно, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за присъждане на законна лихва от
завеждането й до окончателното плащане на сумите ще се уважи.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Представени са доказателства за платени 2000
лева за адв. възнаграждение, като с оглед изхода от спора ще му се присъдят
разноски от 43,26 лева.
Ответната страна е претендирала разноски от 1600 лева, като има
право на такива съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
1596,80 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева по иска по чл. 262 от КТ за положен
изв. труд и 50 лева по иска по 86 ЗЗД. В негова тежест следва да се възложат
по съразмерност и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на
сумата от 4 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЕКЮРИТИ ГЛОБЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Д. К. П., ЕГН ********** следните суми: 125,84 лева главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за положени 24 часа
6
извънреден труд, за периода м. април 2018 – м. декември 2020г.; сумата от
20,87 лева мор. лихва, изчислена върху всяка главница за изв. труд от падежа
на плащане -30.05.2018г. до завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.04.2021г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и
сумата от 43,26 лева разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над тези размери до пълните
предявени от 6062,48 лева за изв. труд и 720,94 лева за мор. лихва, като
недоказани и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. П., ЕГН ********** против
„СЕКЮРИТИ ГЛОБЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г. в
размер на 1620 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 26.04.2021г. до окончателното
плащане на дължимите сума, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на „СЕКЮРИТИ
ГЛОБЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по съразмерност за адв.
възнаграждение в размер на 1596,80 лева.
ОСЪЖДА „СЕКЮРИТИ ГЛОБЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 100 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 4 лева разноски за ССчЕ
от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7