Мотиви към присъда по НОХД № 2744 по описа за
2015 год. на ШРС
Подсъдимият К.Й.С. е предаден на съд за извършени престъпления по чл.206 ал.3
вр. чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ НК и по чл.211 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ НК.
В наказателното производство за съвместно
разглеждане са приети съответно предявеният от К.В. граждански иск за сумата от
1000 лева, предявеният от Х.Х. граждански иск за сумата от 3316 лева и
предявеният от „Аутолего“ ЕООД Щумен граждански иск за сумата от 800 лева срещу
подсъдимият С. за причинени от посочените
по горе престъпления имуществени щети , като споменатите по горе лица са
конституирани като граждански ищци, като юридическото лице в съдебно заседание
се представлява от управителя Д.П..
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
09.02.2016 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатите обвинения, като пледира за
налагане на наказания две години
„лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК..
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт
деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител-адв.С.С. от ШАК, пледира за
налагане на минимални наказания, също при условията на чл.55 НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият С. е неколкократно осъждан, като към 2014г., бил
безработен, но понякога се занимавал с поправка на автомобили. През месец юли
2014г. Х.Х. се нуждаел от ремонт на лекия си автомобил „Рено Рапид“,поради
което и се свързал с подсъдимия С., който му бил познат, тъй като преди
известно време му поправял колата. По тази причина Х. откарал автомобила в
ползвания от С. *** и му го оставил за ремонт. Периодично Х. оставял определени
суми пари на С. за части във връзка с ремонта на автомобила. До пролетта на
2015г. С. обаче не завършил ремонта и избягвал срещи с Х., като последният
започнал да се съмнява, че автомобилът му е все още у С., поради което и
започнал често да минава покрай гаража използван от подсъдимия. Автомобилът бил
там, но С. го нямало, като последният започнал да лъже, че ремонта се
усложнява. Впоследствие му заявил, че
автомобилът е станал обект на ПТП, като дори собственоръчно на 07.07.2015 г.
написал и подписал декларация, че до 14.07.2015 г. ще върне автомобила на Х..
Вместо това обаче С. решил да се разпореди с посочения по-горе лек автомобил в
своя полза и в изпълнение на намерението си го закарал в автоморга, находяща се в кв. Дивдядово на гр. Шумен,
където продал автомобила за сумата от 330 лева. Впоследствие от приятел, Х. разбрал,
че автомобилът му стои в автоморгата в кв. Дивдядово, поради което и отишъл на
место и потърсил автомобилът си, но тъй като не успял да си го вземе сезирал
компетентните органи. През месец юни 2014 г. К.В. оставил автомобила си марка
„Рено Еспейс“ на подсъдимия К.С. в гараж на вилен имот, където живеели
родителите на подсъдимия. Този имот се намирал в местността „Топхане“ в гр.
Шумен. Подсъдимият се ангажирал да ремонтира двигателя на автомобила/бензинов
двигател 2200 куб.см./. Периодично В. заплащал определени суми пари на С. за
части във връзка с ремонта на автомобила. Минали обаче няколко месеца, но
автомобила така или иначе не бил отремонтиран. При поредно обаждане от страна
на В., подсъдимият поел ангажимент да завърши ремонта до края на 2014 г., но
това така и не станало, поради което през месец юни на 2015г. В. депозирал
жалба в полицията. Няколко дни след това С. върнал автомобила на В., но
автомобилът бил без двигател, без други части, както и без оставени в него
вещи, всички собственост на В.. Тези вещи, а именно: бензинов двигател 2200
куб. см, множество авточасти за него /помпа за климатик, радиатор за климатик,
воден радиатор, стартер, динамо, хидравлична помпа/, както и 2 бр. механични
автомобилни крикове, автопожарогасител, акумулаторна батерия Монбат, блутут
служалка, обикновено буксирно въже за лек автомобил,въже с дължина 7-8метра за
закрепване на товари, 3 бр. вериги за моторен трион Щил, С. противозаконно
присвоил. След намесата на полицията С. върнал двигател същия модел и марка на
автомобил, но без важни агрегати за него, а впоследствие върнал и част от
изброените вещи. В периода месец юни – август 2015 г. подсъдимият С. посетил
посочената по-горе автоморга, стопанисвана от фирма „Аутолего“ ЕООД – Шумен, с
управител Д.П.. Тъй като С. и друг път посещавал тази автоморга, познавал много
добре продавача С.К.. С. искал да придобие за себе си безвъзмездно бензинов
двигател за л.а. „Рено Еспейс“ с обем 2000-2200 куб. см. В изпълнение на
намерението си излъгал К., че му трябвало такъв двигател за един час, за да го
покаже на застрахователи, като поел ангажимент да върне двигателя веднага след
това. К. се съгласил и предоставил двигателя на С., но последният така и не
върнал двигателя и повече не посетил автоморгата. В хода на досъдебното
производство е изготвена автотехническа експертиза, от която се установява, че
стойността на л.а. „Рено Рапид“ възлиза на 650 лева, на бензиновия двигател
2200 куб. см. за лек автомобил „Рено Еспейс“ заедно с посочените авточасти за
автомобила и оставените в автомобила вещи собственост на В., възлизат общо на
1100 лева, а стойността на бензиновия двигател собственост на „Аутолего“ ЕООД –
Шумен, възлиза на 150 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви
и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.206 ал.3 вр. чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29ал.1 б“а“ НК,
тъй като при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление в периода
юни 2015г.-м.август 2015г. в Шумен противозаконно присвоил чужди движими вещи,
които владеел, както следва лек автомобил „Рено Рапид“ на стойност 650 лева,
собственост на Х.Х., както и бензинов двигател 2200 куб. см за лек автомобил
„Рено Еспейс“, авточасти за него /помпа
за климатик, радиатор за климатик, воден радиатор, стартер, динамо, хидравлична
помпа/, както и 2 бр. механични автомобилни крикове, автопожарогасител,
акумулаторна батерия Монбат, блутут служалка, обикновено буксирно въже за лек
автомобил,въже с дължина 7-8метра за закрепване на товари, 3 бр. вериги за
моторен трион Щил, собственост на К.В. на обща стойност 1100 лева Деятелността
на С. следва да се квалифицира и като съставомерна по чл.211 вр. чл.209 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б “а“ НК, тъй като при условията на опасен рецидив в периода
м.юни- м.август 2015г. в Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у С.К. в качеството му на продавач-консултант в „Аутолего“ ЕООД –
Шумен /за това, че му е необходим двигател за лек автомобил „Рено Еспейс за
един час, който да покаже пред застраховател и след това ще го върне/ и с това
причинил на посоченото дружество имотна вреда в размер на 150 лева.
Деятелността на подсъдимия е квалифицирана по чл.29 ал.1 б“а“ НК, тъй като
престъпленията са извършени, след като С. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление-длъжностно присвояване/по НОХД№1568/2008г. на ШРС, влязла взаконна
сила на 17.11.2008г./ на „лишаване от свобода“ за срок не по малко от една
година-една година и шест месеца, наказание, което изпълнение не е отложено при
условията на чл.66 НК
От субективна страна и двете престъпления са извършени с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъпленията
следва да се отбележи незачитането от страна на С. на чуждото право на
собственост.
При
определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление,
наказуемо по чл. чл.206 ал.3 вр. чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1вр. чл.29ал.1 б“а“ НК, съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока, степента на обществена опасност
на подсъдимият - видно е че тя следва да се счита , като завишена , предвид предишните
му осъждания, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимите:
Съдът преценява, че за подсъдимият са налице
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – прави пълни самопризнания,
има добросъвестно поведение в наказателния процес и осъзнава вината си, критичен е към извършеното и разбира се не на
последно място, подсъдимия в хода на съдебното производство изцяло възстанови
на пострадалите лица Х. и В. причинените от деянието имуществени вреди,
заплащайки съответно сумите съответно от 455 лева и 223 лева.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимият, като наказанието бъде определено при наличието на констатираните
по горе смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по
чл.206 ал.3 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от три до десет години. Дори и наложено в
минимален размер обаче това наказание би се оказало несъразмерно тежко, както
за деянието, така и за извършителят. Поради това, съдът, намира, че справедливо
и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно -
“лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. С оглед предишните
осъждания на С., съдът постанови ефективно изпълнение на наложеното наказание,
което на осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС ,
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Съдът се ръководи от абсолютно
същите принципи и при определяне на наказанието за извършеното от подс.С.
престъпление, наказуемо по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ НК., тъй
като и на пострадалото юридическо лице възстанови сумата от 150 лева. За
престъплението по чл.211 от НК,
също е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от три до десет години. Дори и наложено в
минимален размер обаче това наказание би се оказало несъразмерно тежко, както
за деянието, така и за извършителят. Поради това, съдът, намира, че справедливо
и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно - “лишаване
от свобода” в размер на една година и шест месеца. В унисон с императивните
изисквания на чл.23 ал.1 НК определи общо наказание на С. между така посочените
по горе , а именно една година и шест месеца, което на осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС , подсъдимият следва да
изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо
заведение от закрит тип..
Съдът отхвърли предявените от Х.Х.,
К.В. ***, граждански искове за претърпени имуществени вреди в посочените по
горе размери, като неоснователни и недоказани,тъй като в хода на досъдебното
производство, както и в хода на
съдебното такова, подс.С. им възстанови изцяло сумите, които са фиксирани, като
стойности в обвинителния диспозитив
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи
на подсъдимия направените деловодни разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: