Р Е Ш Е Н И Е
№617/24.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 570 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на Й.Н.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0340-000053/09.04.2020 г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР
Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
се иска да бъде отменена. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, описано в АУАН, не е присъствал на съставянето на последния и не
му е предявяван, както и не му е предявяван талон за изследване. За тях научил
при връчването на атакуваната заповед. Ангажират се доказателства в тази насока.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
моли за отмяна на ЗППАМ, претендира разноски.
Ответната
страна - Началник РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик, в писмено становище сочи,
че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0340-000053/09.04.2020
г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.171, т.2а,
б. „б“ ЗДВП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство с рег. № ..
за срок от една година. Основание за издаване на заповедта е съставения АУАН серия
АA, № 445729/09.04.2020 г. против Й.Н.Д.
за това, че на 09.04.2020 г., около 23,20 часа в село Варвара, е управлявал товарен
автомобил „Ф. Д.“ с рег…., негова собственост, като отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и отказал да
изпълни предписанието за лабораторно изследване.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия АA, № 445729/09.04.2020 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. Посочено
е, че нарушителят е отказал да подпише АУАН и е отказал да получи препис от
АУАН. Последното е удостоверено от подписа на свидетеля Й.М.. Към АУАН е
приложен и талон за изследване от същата дата, в който е посочено, че Д. отказва
проба, като е отказал да получи екземпляр от талона, удостоверено с подпис на
един свидетел. Към преписката е приложена и докладна записка, от която е видно,
че след спирането на жалбоподателя за проверка от полицейските служители С.
(съставител на АУАН) и М.. (посочен като свидетел в него) жалбоподателят преди
съставянето на АУАН и издаването на талона за изследване, отказал устно да бъде
тестван за алкохол, след което се укрил, като АУАН и талона за изследване са
съставени впоследствие в негово отсъствие. В тази насока по делото е разпитан
като свидетел и полицейския служител Й.М., посочен като свидетел на отказа на
жалбоподателя да получи препис от АУАН. Последният беше категоричен, че АУАН и
талона за изследване са съставени в отсъствие на жалбоподателя, по същество не
са му предявявани, а са оформени при отказ с подписите на двама други
полицейски свидетели – именно М. и колегата му И...
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН серия АA, № 445729/09.04.2020
г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДВП.
Същата
е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН,
който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните
фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. В случая обаче не са налице предпоставките по чл.171, т.2а,
б. „б“ ЗДВП за прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая от доказателствата по
делото е видно, че АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН – в отсъствие
на нарушителя. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя обаче не
освобождава контролния орган да му го предяви, тъй като това са две отделни самостоятелни
процесуални действия. В случая категорично се установява от доказателствата по
делото – докладна записка и разпита на свидетеля М., че съставеният АУАН, както
и издаденият талон за изследване в отсъствието на Д., не са предявени на
последния. Нещо повече – М. заяви, че реално въобще не е виждал нарушителя, тъй
като когато пристигнали на място той и колегата му, водачът на автомобила вече
не бил там. При това положение няма как М. и колегата му да са свидетели на
отказ от получаване на АУАН и отказ за изследване, направен евентуално от Д.,
защото дори не са виждали последния. Смисълът на въведените законови изисквания
е, че отказът на лицето да получи АУАН се удостоверява с подпис на един
свидетел, който да е свидетел на самия отказ, а не който е свидетел на съставянето
на самия АУАН и реално потвърждава отказа, който възпроизвежда въз основа на
твърденията на самия актосъставител. След като М. не е присъствал на отказ от
страна на Д., то съставения АУАН е при съществени нарушения на процесуалните
правила и следователно не е годно основание за издаване на ЗППАМ.
В
случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката не са били налице. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно
чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, но
само ако е редовно съставен. Не такъв е конкретният случай, тъй като АУАН не е
редовно съставен. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, като ще следва
да се отмени издадената ЗППАМ като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски общо в размер на 510 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и
доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие и вносна
бележка, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0340-000053/09.04.2020
г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пазарджик да
заплати на Й.Н.Д.
с ЕГН: ********** ***
сторените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/