Р Е
Ш Е Н
И Е
№
65 01.03.2023
г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Златко
Мазников
Членове:
Секретар: Николина Николова
Прокурор: Разгледа
докладваното от съдия ЗлаткоМазников административно дело № 15 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „АВРОС“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Ст. Тошев“ №
6, ет. 8, ап. 44, ЕИК *********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0287-000093 от 08.12.2022 г., издадена от Началник РУ-Котел
към ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на
„АВРОС“ ООД гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт (АА) по съображения за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
твърди, че нито е допускал, нито е разрешавал притежавания от него автомобил да
бъде ползван и управляван от неправоспособен водач, тъй като последният е
откраднал автомобила му, съответно липсва противоправно поведение, което да
обуслови налагането на ограничителната мярка, както и че това е обстоятелство е
било известно на административния орган (АО) при издаване на ЗППАМ.
По подробно изложените в
жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник РУ-Котел
към ОД на МВР гр. Сливен, представя
писмено становище, с което оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че
обосновано е прието наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.
2а, б. „а” от ЗДвП за прилагането ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС“
на собственик, чието превозно средство (ПС) е управлявано от лице, лишено от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) по административен ред, като смята, че е правно ирелевантно дали
собственикът е знаел за това обстоятелство и дали е предоставил МПС на водача,
за да го управлява, тъй като основанието за налагане на ПАМ е извършеното от
водача административно нарушение, а не субективния принос на жалбоподателя към
това нарушение. По съображения, че оспореният АА е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при правилно приложение на материалния и на
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона, е направено искане за
отхвърляне на жалбата, като неоснователна. В случай, че жалбоподателят
претендира за разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното от него
адвокатско възнаграждение и моли размерът им да бъде намален.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна по административно-правния спор следното:
„АВРОС“ ООД гр. Стара Загора
притежава лек автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******(л.
15 от делото).
На Ф. А. А., ЕГН **********,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АД, № 416219 от 08.12.2022 г. (л. 21 от делото) за две нарушения по ЗДвП, извършен на 08.12.2022 г. около 01.15 часа в гр. Котел,
едното от които се изразява в това, че е управлявал лек автомобил „Форд Торнео
Конект“ с рег. № *******, като неправоспособен водач – свидетелството му за
управление на МПС (СУМПС) било отнето.
С оспорената ЗППАМ № 22-0287-000093
от 08.12.2022 г., издадена от Началник РУ-Котел към ОД на МВР гр. Сливен (л. 9 от делото), на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „АВРОС“
ООД гр. Стара Загора е наложена ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“, като от фактическа страна е посочено, че на 08.12.2022 г. в
гр. Котел е бил управляван лек автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******,
собственост на „АВРОС“ ООД, от Ф. А. А., ЕГН **********, който не притежавал
свидетелство за управление, както и че ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН, серия
АД, № 416219 от 08.12.2022 г.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя
на 12.12.2022 г.
(л. 9 от делото), като при връчването й управителката
на „АВРОС“ ООД – Валерия Балакчиева-Колева (л. 14-15 от делото), възразила писмено, че не
е предоставила автомобила на лицето Ф. А. А. и че на 08.02.2022 г. е подала заявление
за кражбата му във Второ РУ при ОД на МВР гр. Стара Загора, за което
обстоятелство представила входящия номер на „заявлението“ (л. 10 от делото).
В хода на съдебното
производство бяха разпитани като свидетели Д.Ф.А. и А.Д.К., показанията на
които потвърждават обстоятелствата относно кражбата на процесния автомобил,
заявени от управителката на „АВРОС“ ООД при връчване на ЗППАМ, като не се
събраха доказателства, които да ги оборват, а от изисканите и приети като
писмени доказателства справка от Районна прокуратура Стара Загора с приложено
към нея заявление (л. 53 – 54 от делото) се установява, че на 08.12.2022 г.
св. А.К. в качеството си на съдружник в „АВРОС“ ООД гр. Стара Загора е подал
сигнал във Второ РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора за това, че на същата дата
автомобилът им „Форд Торнео Конект“, рег. № *******, е бил паркиран на паркинг
пред общежитие в гр. Стара Загора и отнет от лицето Ф. А. А., както и че по
случая има образувано досъдебно производство – № 8245-зм-98/2023 г. по описа на
Второ РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора,за това, че на 08.12.2022 г.
противозаконно е отнето чуждо МПС – лек автомобил „Форд Торнео“ с рег. № *******,
собственост на „АВРОС“ ООД гр. Стара Загора, от владението на Д. Ф., без негово
съгласие с намерение да бъде ползвано – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед ПАМ, в законово установения преклузивен срок и против АА, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
б. 4а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство заповед № 349з-3031 от 31.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание заповед № 8121з-1632 02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43,
ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Сливен, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ по ЗДвП, включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, сред които са и
началниците на РУ Сливен, Нова Загора, Твърдица и Котел. Следователно
обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен АО – Началник
РУ-Котел при ОД на МВР гр. Сливен, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от АО
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. „а” от ЗДвП на собственика, чието МПС е било управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС. С оглед на това съдът намира, че са изпълнени изискванията
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на
мотивиран АА.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения
АА обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган
релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се
субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно
– следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23
от ЗАНН.
В случая ЗППАМ е издадена на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” на собственик, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
ПАМ, приложена с обжалвания АА,
от фактическа страна се основава на това, че на 08.12.2022 г. в гр. Котел
собственият на жалбоподателя автомобил е бил управляван от лицето Ф. А., който
не притежавал СУМПС, т.е. наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а”, предложение последно от ЗДвП – на собственик, чието
превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.
Не е спорно по делото, а и се
установява от представеното Свидетелство за регистрация на МПС – л. 16 от
делото, че МПС, което е било управлявано от лицето Ф. А. и което е обект на
приложената с оспорената заповед ПАМ, е собственост на жалбоподателя. Макар
ответникът да не ангажира доказателства за отразеното в АУАН обстоятелство, че
лицето Ф. А. е било неправоспособен водач – свидетелството му за управление е
било отнето (съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но тази обвързваща доказателствена сила на акта важи за административния
орган, а не за съда, пред когото на общо основание подлежат на доказване чрез
допустимите доказателствени средства всички относими факти и обстоятелства), същото не се оспорва от жалбоподателя.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП при управление на ППС от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от такова лице, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС – за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. От доказателствата по делото обаче по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят с никакви действия или бездействия не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач, тъй като към датата на извършване на нарушението, за което е съставен АУАН, автомобилът му е бил откраднат и за това обстоятелство органите на МВР са били сигнализирани своевременно – преди извършване на нарушението. Следователно в случая управлението на автомобила от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС.
Предвид така установените по делото
факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и
неправилно от гледна точка на закона АО е приел, че жалбоподателят е допуснал
собствения му лек автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач, като
основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а”, предложение последно от ЗДвП.
Действително,
както правилно се сочи от ответника, за прилагането на ПАМ в цитираната хипотеза
– на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е
неправоспособен водач, законът не регламентира като елемент от правопораждащия
фактически състав за налагането на ограничението наличието на субективно
отношение (знание,
съгласие и т.н.)
на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС
административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна
предпоставка на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава,
че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на
собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна
деятелност той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се
свързва осъществяваната държавна принуда. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая,
освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел, мярката не се основава на действия или бездействия, сочещи на съпричастност
на собственика на автомобила към установения противоправен резултат –
управление на МПС от неправоспособен водач. Ето защо с наложената на жалбоподателя
ПАМ се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, тъй като преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, сочещи, че собственикът
на МПС не е предоставил автомобила си за управление на неправоспособния водач,
който най-вероятно е и лицето, откраднало автомобила му преди извършване на
нарушението, за което е бил съставен
АУАН.
С оглед на
изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на
закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При
този изход от спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР
гр. Сливен като
юридическо лице, в структурата на което е включено РУ-Котел, чийто
началник е издател на оспорената заповед,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 1055,50 лева – 50 лева
за държавна такса и 5,50 лева банкова такса за внасянето й съобразно представените
вносни бележки (л. 32 – 33
от делото), както
и 1000 лева за адвокатско възнаграждение на един адвокат, платено в брой съобразно представения
договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото). В случая направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му съответства на минимално предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „АВРОС“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Ст. Тошев“ № 6, ет. 8, ап. 44, ЕИК
*********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0287-000093
от 08.12.2022 г., издадена от Началник РУ-Котел към ОД на МВР гр. Сливен, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „АВРОС“ ООД гр. Стара
Загора е наложена принудителна административна мярка – „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Сливен да заплати на „АВРОС“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Ст. Тошев“ № 6, ет. 8, ап. 44, ЕИК *********,
сумата в размер на 1055,50 лева (хиляда
петдесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ
от ЗДвП.