Решение по дело №297/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 226
Дата: 4 септември 2019 г. (в сила от 3 октомври 2019 г.)
Съдия: Цветанчо Димитров Трифонов
Дело: 20191440100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш  Е Н И E    №

гр.Козлодуй, 04 септември, 2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйския районен съд,  първи състав, в публично съдебно заседание на шести август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              Председател: Цветанчо Трифонов

 

при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 297 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното.

 

 

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание  чл. 124, ал. 1 вр.чл.439  от  ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от И.К.И.,  с ЕГН **********,*** срещу „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и адрес: *** обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вземанията на ответника, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №73/2008 г. по описа на ЧСИ с рег.№723 – Момчил Нелов с район на действие ОС- Враца, следва да се считат за погасени по давност по смисъла на ЗЗД, тъй като съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания, сред които са и процесните вземания за доставена електрическа енергия, се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2008 г., издаден по ч. гр. дело № 51/2008 г. по описа на Районен съд- Козлодуй, с който са присъдени процесните задължения, било образувано изпълнително дело № 73/2008 г. по описа на ЧСИ с рег.№723 – Момчил Нелов с район на действие ОС- Враца. Твърди се, че взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело от 26.02.2008г. е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника  движими и недвижими вещи и наличие на осигурителни данни. На основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил проучване на имущественото състояние на длъжника, както и определяне начина на изпълнение. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия частният съдебен изпълнител е изискал информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Козлодуй и от ТД на НАП – гр.Враца.  Получен е отговор от ТД на НАП с изх.№06033080014 от 14.03.2008г., в който е посочено, че лицето няма регистрирани банкови сметки като е приложена справка за регистрирани трудови договори. Получен е отговор от Община Козлодуй с изх. №11-03-66-2/17.03.2008г., в който е посочено, че длъжникът няма декларирани недвижими имоти и движима собственост. Покана за доброволно изпълнение с изх.№668/10.04.2008г. е изпратена до длъжника, но същата не е получена, видно от известие за доставяне. На 10.04.2008г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Община Козлодуй за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 23.04.2008г. е получен  отговор от Община Козлодуй, че лицето не работи в Община Козлодуй и подразделенията й. След повече от четири години, на 11.12.2012г. частният съдебен изпълнител отправя второ искане до ТД на НАП- гр.Враца за данни относно трудови договори, движимо и недвижимо имущество на длъжника, на което е получен отговор от ТД на НАП с изх.№060331200271443/12.12.2012г., че лицето не притежава недвижими имоти и движима собственост и е приложена справка за регистрирани трудови договори.  Отбелязва се, че посочените действия изчерпват съдържанието на изпълнителното производство. Прави се извод в исковата молба, че единственото извършено действие на принудително изпълнение е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, който обаче не е породил действие, защото длъжникът не е работел по трудов договор, когато е изпратено запорното съобщение. Посочва се, че вземането по изпълнителния лист е за консумирана електрическа енергия, което ставало ясно от изпълнителния лист, издаден по ЧГД №51/2008г.на РС-Козлодуй, в който е посочено, че вземането произтича от консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода м.05.1999г. до м.01.2005г. включително. Застъпва се становището, че по отношение на посоченото вземане е изтекла кратката погасителна давност, която е тригодишна, тъй като същото е периодично. В тази връзка ищецът поддържа искане за установяване недължимостта на търсените от ответника суми за главница, както и сумите за изтекли лихви и съдебни разноски.

Като излага подробни съображения за недължимост на сумите по изпълнителния лист от 22.01.2008 г., издаден по ч. гр. дело № 51/2008 г. по описа на Районен съд- Козлодуй, а именно: сумата от 5 058,45 лева, включваща 3654,50 лева главница за потребена електрическа енергия за периода от месец 05.1999г. до месец 01.2005г., лихва за забава в размер на 1 403,95 лева  за периода 31.10.2002г. до 14.01.2008г., законната лихва от 21.01.2008г. до изплащане на вземането и отделно от тази сума- направените разноски в заповедното производство в размер на 104,17 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лева, поради изтекла погасителна давност, ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на  „Ч.Е.Б.”ЕАД, че не дължи на дружеството същите суми като погасени по давност, както и да бъдат присъдени в тежест на ответника направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество  е депозиран  писмен отговор, подаден от юрисконсулт Александър Василев, който оспорва предявения иск по основание и размер и излага  подробни съображения. Твърди, че предявеният отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество исковата сума поради погасяване по давност, е недопустим, евентуално неоснователен.  Поддържа, че въпросът за изтичането на давността е неотносим към настоящия спор поради обстоятелството, че вземанията на ответника към длъжника и след евентуалното им погасяване по давност продължават да съществуват като естествено материално право като цитира научни трудове на различни автори.

В съдебното заседание ищецът не се явява, а се представлява от пълномощника си – адв.О., която поддържа иска. Представена е и писмена защита по делото с подробно изложение.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, но е подал чрез пълномощника се юрисконсулт Василев молба, с която оспорва иска и поддържа аргументите в отговора по чл.131 от ГПК на исковата молба.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното.

Безспорно установено между страните е, че ищецът И.И. е абонат на ответника за доставка на ел.енергия за обект -  къща, находяща се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Калина” № 15 с клиентски № 300232708637. За да бъде титуляр на задължено за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди е „физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот“. Този факт не се оспорва от ищеца и изрично се потвърждава в отговора по чл.131 от ГПК.

Безспорно е установено по делото, че ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Видно от приложен по делото изпълнителен лист от 22.01.2008 г., издаден по  ч. гр. дело № 51/2008 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,  И.К.И.  е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД *** лева, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода от месец 05.1999г. до месец 01.2005г., от които главница 3654,50 лева, лихва за забава в размер на 1 403,95 лева  за периода 31.10.2002г. до 14.01.2008г., законната лихва от 21.01.2008г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 104,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лева. По делото е приложен препис от изпълнително дело № 73/2008 г. на ЧСИ с рег.№723 – Момчил Нелов с район на действие ОС - Враца. Същото е образувано по молба на взискателя (ответник в настоящото производство), към която е приложен изпълнителен лист от 22.01.2008 г, издаден в полза на „Ч.Е.Б.“ АД, ***, срещу И.К.И.. Изпълнителният лист от 22.01.2008 г. е за   сумата 5 058,45 лева, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода от месец 05.1999г. до месец 01.2005г., от които главница 3654,50 лева, лихва за забава в размер на 1 403,95 лева  за периода 31.10.2002г. до 14.01.2008г., законната лихва от 21.01.2008г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 104,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лева. Съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не е получена от същия, видно от отбелязване върху известие за доставяне, приложено в изпълнителното дело. Изискани са различни справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, но не са извършвани конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника.

Страните не спорят, че ответникът е имал вземане към ищеца, както и че то е в размерите и за периода, посочен в изпълнителния лист от 22.01.2008 г., издаден по  ч. гр. дело № 51/2008 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,

От страна на ищеца не се оспорва нито възникването на задължението да заплати на ответника суми за консумирана електрическа енергия към датата на издаване на изпълнителния лист, нито тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 22.01.2008 г. към момента на издаването им. Твърдението на ищеца е за недължимост на сумите към ответника поради погасяването им по давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай се претендира главно задължение за стойност на консумирана електрическа енергия, начислена за периода м.05.1999г. – м.01.2005г. Поначало вземанията на ответника за потребената електрическа енергия възникват от момента на доставка на услугите (консумация на електрическата енергия).  До издаването на изпълнителния лист  вземанията на ответника за доставена електрическа енергия имат установена точна падежна дата за всеки конкретен период по конкретни фактури, видно от представена справка от ответника с посочени фактури, дати на издаване, падежи и суми на задълженията по всяка фактура. От представената справка е видно, че падежът на задължението по последната фактура с №**********/19.01.2005г. е 10.02.2005г. Следователно от тази дата –10.02.2005г., т.е. от  падежа на задължението по последната фактура до 10.02.2008г.  кратката погасителна давност по отношение на това вземане е изтекла. Изтекла е и давността по отношение на вземанията за главница по всички останали предходни фактури, т.е. за целия визиран период от  м.05.1999г. – м.01.2005г.

Вземането на ответника е за доставяне на електрическа енергия има периодичен характер като за него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Съдът намира иска за допустим и основателен предвид постановеното в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда. Със същото е прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността, са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение; проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са насочване на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В настоящия случай, след запознаване с изпълнително дело № 73/2008 г. на ЧСИ с рег.№723 – Момчил Нелов с район на действие ОС-Враца, съдът приема, че по него след образуването на изпълнителното дело съдебният изпълнител не е извършвал  действия, прекъсващи давността. По горепосоченото изпълнително дело са извършвани действия, с които не се прекъсва давността – изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки по установяване на имуществото на длъжника, налагане на запор, който не е породил действие, поради това, че ответникът не е работел по трудов договор към момента на налагане на запора. Съдът приема, че действията по проучване на имущественото състояние на длъжника не съставляват действия по принудителното събиране на вземането, които да са прекъснали петгодишната давност. Подадената от „Ч.Е.Б.“ АД, ***,  молба за снабдяване с изпълнителен лист и самият изпълнителен лист от 22.01.2008 г.  не са прекъсвали  давността и не представляват основание за прекъсване на давността в нито една от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е основателна и следва да се уважи, тъй като  тригодишната погасителна давност по отношение на вземането на ответника за главница е настъпила три години след датата на падежа по последната издадена фактура от исковия период-Фактура №**********/19.01.2005г. с падеж 10.02.2005г, а именно на 10.02.2008 г. Към последната дата – 10.02.2008г., когато давността вече е била изтекла, дори още не е било образувано изпълнителното производство, а то е образувано с молба от 26.02.2008г.

     С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедното производство. Съдът не приема доводите на ответника, наведени в отговора на исковата молба, че съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, тъй като цитираната разпоредба е специална по отношение на чл.119 от ЗЗД. В решение №349/20.11.2018г.  по в.гр.д.№537/2018г. на ОС-Враца се приема, че съгласно ОУ  на „Ч.Е.Б.“АД  в чл.35 е посочено ,че "потребител, който не изпълни задължението си за заплащане в срок дължимата сума за използвана ел. енергия дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден". Следователно  това не е неустойка, а обезщетение за забава. Поради това не намира приложение чл. 114, ал.4 от ЗЗД , а чл. 119 от ЗЗД.

Следва също да се отбележи, че с горепосоченото Тълкувателно решение №2/2013 г. е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., като е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното изпълнително производство не спира течението на давностния срок, както и че давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Неоснователно е възражението на ответника, че въпросът за изтичането на давността е неотносим към настоящия спор поради обстоятелството, че вземанията на ответника към длъжника и след евентуалното им погасяване по давност продължават да съществуват като естествено право.         Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. С други думи погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на физическо или юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде упражнено.

От страна на длъжника по изпълнителното дело И.К.И. са подадени настоящите искове с направено възражение за изтекла давност и следователно ищецът не се е отказал от действието на погасителната давност.

С оглед на гореизложените съображения предявените искове се явяват основателни.

Процесуалният представител на ищеца  е поискал присъждане на разноски като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора се дължат, а именно такива за адвокатското възнаграждение на адв.О., което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес и съобразно общият размер на исковата сума – 5202,62 лв. минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 590,13 лева. С оглед твърдението в отговора по чл.131 от ГПК да не се присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, респективно да се редуцира до 300,00 лева,  съдът счита, че следва да определи адвокатско възнаграждение съобразно практика на СЕС, обективирана в 2 български дела - С427/16 и С428/16, по които СЕС е постановил решение  на преюдициално питане и е прието,че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004 г., би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар, като в тази наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия. Затова СЕС постановява, че съдът  не следва да се съобрази  при възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК с мин.размер на адв.възнаграждение, определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното от  упълномощения адвокат по делото и  може  да намали адв. възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това мнение се споделя и в редица последващи  решения и определения на СГСъд /решение от 22.10.2018 г по въз.гр.д. №1061/18 г., решение от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г, определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г/. В този смисъл е и практиката на ВрОС, формирана в приетото в определенията, постановени по в.ч.гр.д.№ 212/2010г. и в.ч.гр.д.№ 313/2019г. Ето защо съдът счита, че съобразно действително извършените действия от адвоката по делото следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

     Ответното дружество следва да заплати на РС-Козлодуй и държавната такса, от която ищецът е бил освободен при образуване на делото, в размер на 208.10 лева.

     Водим от горното съдът

 

Р  Е Ш И   :

 

Признава за установено по отношение на И.К.И., с ЕГН **********,***,  и на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***, че И.К.И., с ЕГН **********, не дължи „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК *********  вземане в размер  общо 5202,62 лева /пет хиляди двеста и два лева и шестдесет и две стотинки/, от които главница  в размер на 3654,50 лева /три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и петдесет стотинки/ за потребена електрическа енергия за периода от месец 05.1999г. до месец 01.2005г., лихва за забава в размер на 1 403,95 лева /хиляда четиристотин и три лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода 31.10.2002г. до 14.01.2008г., законната лихва от 21.01.2008г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 104,17 лева /сто и четири лева и седемнадесет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лева /четиридесет лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 51/2008 г. по описа на РС – Козлодуй, поради погасяване на вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Обезсилва изпълнителен лист по ЧГД № 51/2008 г. по описа на РС – Козлодуй.

Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***, представлявано от Кремена Стоянова и Карел Крал,  да заплати на адвокат Е.О. ***  адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00 лева.

Осъжда Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***, представлявано от Кремена Стоянова и Карел Крал да заплати на Районен съд – Козлодуй държавна такса в размер на 208.10 лева.   

 Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. 

 

 

                                                                                   Районен съдия: