№ 4356
гр. Варна, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Б. Д. Г. срещу Решение № 3218 от
09.10.2023г. по гр.д. № 9863/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. г. № 5
„С.“, гр. Варна, ЕИК ................... искове за признаване на уволнението й извършено със
Заповед № РД-09-647/14.06.2023г. на директора на ДГ, с която е наложено дисцип.рно
наказание уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, считано от 14.06.2023г., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на
Б. Д. Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в ДГ;
както и за осъждане на ответника да и заплати сумата от 11 664.04 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за времето от
14.06.2023г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.08.2023г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата e основана на оплаквания за необоснованост и несъобразеност на решението
със събраните по делото доказателства, както и за постановяване в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложените съображения са, че в исковата молба е оспорена законността на уволнението с
доводи, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисцип. са недоказани.
Конкретно за визирания „системен тормоз“ върху децата от ДГ, липсват установени
предходни нарушения от този вид; за „порочна практика“ – физически наказания над деца;
„уронване достойнството на децата“; причиняване на „регулярни, травматични увреждания
с кръвонасядания“ са посочени в заповедта формално, без да са събрани доказателства за
1
осъществяването на тези деяния, поради което не може да се приеме, че такива са
осъществени. От мотивите на заповедта не се установяват конкретните нарушения и при
какви обстоятелства са установени нарушенията. Въззивницата е работила с група „М. П.“ в
ДГ № 5 „С.“ в продължение на две години и до 18.05.2023г., съответно 19.05.2023г. сигнали
от родители за системен тормоз над децата не са постъпвали. От доказателствата по делото
не се установяват и извършени от ищцата нарушения на 18.05.2023г. по отношение на
детето А. и на 19.05.2023г. по отношение на детето Р.. От показанията на свидетелката Й.
/майка на детето Р./ е установено, че детето било взето от баща му от д.та г., заведено за
уикенда при баба му в друго населено място, където било без родителите си, като бащата не
е съобщил за констатирана синина. Такава родителите установили едва след като прибрали
детето в неделя от баба му. В понеделник майката посетила съдебен лекар, който издал
удостоверението, установяващо кръвонасядания в областта на лявата мишница. За липса на
данни за упражнявано физическо насилие над деца и прилагане на неприемливи методи за
възпитание от страна на въззивницата са събраните по делото данни от възпитателите,
помощник-възпитателите, психолога и от членовете на етичната комисия при ДГ, а за
положителните оценки от работата й говорят продължителността на трудовия й стаж в д.та
г., както и атестациите й в карти за оценки от комисия по трудово представяне в д.та г. по
конкретни критерии и показатели. Ето защо дисцип.рните нарушения послужили като
основание за налагане на наказанието уволнение – упражняване на физическо насилие над
деца, не са доказани да са осъществени от въззивницата. По тези съображения е отправено
искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата Д. г. № 5 „С.“, гр. Варна, представлявана от директора оспорва
доводите в нея като неоснователни и неотносими. Посочва, че правилно в обжалваното
решение ВРС е приел, че дисцип.рното наказание „уволнение“ в случая е наложено на
ищцата за нарушение на чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ и чл. 52, ал. 2,
т. 3 от Етичния кодекс на работниците в д.та г., изразяващо се във физическо насилие
спрямо детето А. К., извършено на 18.05.2023г. и спрямо детето Р. Й., извършено на
19.05.2023г. Така осъществените дисцип.рни нарушения се установяват от съвкупността на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. След извършена проверка и оценка на
цялостното поведение на ищцата, работодателят установил, че описаните в оплакването и
сигнала форми на физическо насилие от г-жа Г. не са инцидентни, а са прилагани
многократно спрямо децата от група „М. П.“. Установените нарушения са оценени като
тежки, а цялостното поведение на ищцата като несъвместимо със заеманата от нея
длъжност. Прилагането на форми на физическо и психическо насилие, осъществено от
ищцата спрямо деца, поверени й за обучение и възпитание и използване на методи,
уронващи достойнството на децата, представлява тежко нарушение на трудовата дисцип. и
единственото съответно на нарушението наказание е най-тежкото. Ето защо заповедта е
законосъобразна, а предявените искове неоснователни. Отправя искане обжалваното
2
решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл. 317 вр. чл. 310,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба са обективирани доказателствени искания за приемане на
писмени доказателства – копие на трудова книжка и регистрационна карта в Дирекция
„Бюро по труда“, с оглед установяване на актуалния трудов статус на въззивницата.
Отправени са също искания на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът
ДГ № 5 „С.“ да представи присъствена форма за м. май 2023г., а на основание чл. 192, ал. 1
от ГПК да се задължи Държавна агенция за закрила на детето да представи документи от
извършена проверка на 05. и 06.06.2023г. в ДГ. Отправено е искане и за допускане на ССчЕ
за установяване на точния размер на предявения иск за обезщетение за оставане без работа.
Исканията са обосновани с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускане,
обсъждане и приобщаване на доказателствени искания на ищцата.
Исканията са оспорени в отговора на жалбата.
За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:
Писмените доказателства са процесуално допустими, доколкото са призвани да
установят осъществяването на факти в обективната действителност към настоящия момент,
както и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, а
именно факта на оставане без работа на въззивницата до 14.12.2023г. В този смисъл
исканията са процесуално допустими и следва да бъдат уважени.
В останалата част, ВОС съобрази, че идентични искания за събиране на доказателства
ищцата е релевирала още в исковата молба, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Ето защо в случая са налице
процесуалните предпоставки на чл. 266, ал. 3 от ГПК и доказателствените искания са
поначало допустими. При преценка на основателността им, съдът съобрази, че към отговора
на исковата молба е представен Констативен протокол за извършена проверка по сигнал от
05 и 06.06.2023г. от Държавна агенция за закрила на детето, който в пълнота съдържа
констатациите на комисията по сигнала и установеното от проверената документация по
случая. Същевременно искането за задължаване на трето лице да представи по делото
документ не отговаря на формалните изисквания на чл. 192, ал. 1 от ГПК /не е представена
писмена молба/, нито съдържа опис на конкретен документ/документи, за представянето на
които да бъде задължено третото лице. При това съдът е лишен от възможност да формира
преценка за относимост на искането към спорните отношения по делото. Ето защо искането
3
по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение.
По искането за задължаване на ответника да представи по делото присъстване форма
за м. май 2023г., съдебният състав констатира, че доказателство в този смисъл е представено
и прието пред ВРС – рекапитулация – календар за м. май 2023г. на л. 200 от
първоинстанционното дело. Ето защо искането като безпредметно следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 05.12.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА в качеството на писмени доказателства по делото на
представените с въззивната жалба надлежно заверени копия на писмени документи, както
следва: копие на трудова книжка № 23 на Б. Д. Г., приложено на л. 10-12 от делото и
регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ на л. 13 от делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК провеждане на СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със задача вещото лице, след като се запознае с предмета
на спора, доказателствата по делото и счетоводната документация при ответника, да даде
заключение по следните задачи:
Какъв е размерът на полученото от въззивницата брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца на уволнението по смисъла на чл. 228, ал. 1 от КТ;
Какъв е размерът на обезщетението, дължимо от работодателя в размер на брутното
трудово възнаграждение на въззивницата за времето от 14.06.2023г. до 14.12.2023г.;
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по ССчЕ в размер на
300 /триста/ лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача М.
П., което да бъде уведомено за ангажираността му по делото незабавно по телефона.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК доказателственото
искане на въззивницата за задължаване на трето лице Държавна агенция за закрила на детето
да представи по делото документи от извършена проверка на 05. и 06.06.2023г. в ДГ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК доказателственото
искане за задължаване на ответника да представи по делото присъствена форма за м. май
2023г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
4
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5