Р Е Ш Е Н И Е №261265
20.04.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5046 по описа на същия съд
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на А.С.В., ЕГН **********,***, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Славянска № 29 ет.7
Според
изложеното, между страните имало договор
за потребителски кредит/ паричен заем „Кредирект“ ******, сключен на дата 21.01.2019 год., по силата на който на ищеца
били предоставени заемни средства в размер на 800 лв. при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите – 48.36% и срок за
погасяване на заема 12 месеца. Договорено било и ищецът да предостави
обезпечение на кредитора си, като в случай на непредставяне на обезпечение,
била уговорена неустойка в общ размер на 1068.57 лв., като всички вземания
следвало да бъдат платени разсрочено на погасителни вноски в размер на 174 лв.
месечно. Ищецът получил заемните средства.
Изложени са обаче доводи, че В. не дължи плащания,
тъй като договорът за кредит бил нищожен по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, (ЗПК), тъй като
не били спазени изискванията на чл. 10 и 11 от същия.
Договорът съдържал и неравноправни по смисъла
на чл.143 от Закона за защита на потребителите клаузи , поради което бил нищожен на основание чл. 146 от същия
закон.
На следващо място твърди се, че към момента на
сключване на договора ищецът, макар дееспособен, не е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и ръководи действията си поради болест, при което се моли
договорът да бъде унищожен по реда на чл.31 от ЗЗД.
Алтернативно се прави довод за недействителност
на клаузите за неустойка и се моли да се прогласи нейната нищожност независимо
от това дали съдът ще прогласи нищожност на целия договор. Същото се отнася и
за клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, по отношение на която
е възразено, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва за същия период от
време.
Ответното дружество оспорва исковете като
неоснователни; отрича каквито и да било пороци на договора.
Допустими искове с правно основание чл. 26
и чл. 31 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК и чл. 143
и 146 и сл. от ЗЗП.
Вещото лице по проведената медицинска експертиза дава заключение, че при
ищеца е установен в ранна детска възраст менингоенцефалит, при което същия страда
от органично разстройство на личността , трайно и необратимо състояние. Към
датата на сключването на договора не е
могъл поради състоянието си да разбира свойството и значението на постъпките си
или да анализира информацията в договора.
Исковете са допустими, при интерес от
исканото установяване.
Съдът, като се запозна със становищата на
страните и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното:
Сключването на договора за кредит е безспорно между страните.
Тъй като същия попада под дефиницията на чл.
9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от
1.07.2018 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не трябва да надхвърля повече
от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски и техния размер. Не се намери
основание , което да е достатъчно за съда да приеме , че договора за кредит е
недействителен на общото основание по чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Съдът
обаче намира договора да е унищожаем на основанието по чл. 31 от Закона за
задълженията и договорите. Според заключението на вещото лице по психиатричната
експертиза , към датата на сключването
на договора В. не е могъл нито да разбира постъпките си, нито да ги ръководи.
Съдът кредитира това заключение, доколкото по делото няма данни , които да му
противоречат, напротив - събра се обилна
медицинска документация, еднопосочна със заключението в твърдението си, че
ищецът страда от заболяване, довело до трайно и необратимо разстройство на познавателните му процеси.
Затова договорът следва да бъде унищожен на основанието по чл. 31 от ЗЗД.
По останалите съединени искове съдът няма да
се произнася, не се сбъдна условиято , при което са предявени.
Разноските по делото се присъждат в тежест на
ответника с оглед изхода на евентуално съединения иск по чл. 31 от ЗЗД, като ответното дружество, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
дължи и хонорар на процесуалния
представител на ищеца, а на основанието
по чл. 78 ал. 6 от ГПК - държавна такса
по сметка на РС Пловдив за таксите , доколкото ищецът е бил освободен от
такава, На същото основание се дължат и платените от бюджета на съда разноски
за експертизи.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на А.С.В., ЕГН **********,***,
да се прогласи против „Сити кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Славянска № 29 ет.7, нищожност на договор за паричен
заем „Кредирект“ ******, сключен на
дата 21.01.2019 год., по смисъла на чл.
22 от ЗПК , чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП,
като неоснователни.
Унищожава , по иск на А.С.В., ЕГН **********,***,
сключения с ответника „Сити кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Славянска № 29
ет.7 договор за потребителски кредит/ паричен заем „Кредирект“ ******/21.01.2019 год. , на основание чл. 31 от Закона за задълженията и договорите – като
сключен от дееспособно лице, което при
сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Славянска № 29 ет.7„ да заплати на
адвокат Д.Л. Ф., САК, личен номер на
адвокат ******, адрес на дейност****************сумата от 376.16 лева хонорар
по делото на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Славянска № 29 ет.7„ да заплати по
сметка на РС Пловдив за таксите сумата от 50 лева държавна такса по делото, а
по депозитната сметка на същия съд – сумата от 260 лева хонорари на вещи лица,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ