Решение по гр. дело №8775/2018 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 29.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 8775 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на “Л.Б.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, чрез процесуалния си представител адв.И.Н. срещу „А.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***В.Г.. Ищецът твърди, че е разпространител и вносител на *** за земеделието. Твърди, че през 2017г. осъществил контакти с ответника и извършил пет отделни продажби на ***, с които му продал 2135 литра *** на обща стойност 31755 лева с включен ДДС. Твърди, че за извършените продажби били издадени съответните фактури. Твърди, че при получаване на стоката, фактурите са подписани от представители на ответното дружество. Ищецът твърди, че към момента, стойността на издадените фактури, по които ответникът е получил стока не е заплатена изцяло. Платена била част от сумата, с голямо закъснение. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 26755 лева главница и 4236,78 лева лихва за забава върху главницата за периода 20.03.2017г. до 03.12.2018г.

Ответникът не е представил отговор в едномесечния срок и не е изразил становище по исковете.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв.Н., поддържа предявените искове и моли съда с оглед процесуалното поведение на ищеца да постанови неприсъствено решение.

Съдът е приел, че ответникът „А.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***В.Г. е редовно призован за съдебно заседание, тъй като видно от приложеното на лист 46 от делото писмено доказателство, призовката е получена от С.Я.Т., упълномощена от ***да представлява дружеството, с нотариално заверено пълномощно, приложено по делото. Препис от исковата молба и доказателствата по делото са изпратени на адреса, където е седалището и управлението на ответното дружество, видно от представеното удостоверение от ТР. На същия адрес, след три посещения в рамките на един календарен месец, е залепено уведомление. В едномесечния срок ответникът не е подал писмен отговор. Съдът приема, че съгласно чл.133 от ГПК ответникът е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения, да оспори представени с исковата молба доказателства, както и да направи доказателствени искания и да представи писмени доказателства. С призовката за съдебно заседание, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение. Заедно с това ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 28.03.2019г. за което е бил редовно призован, като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.    

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е продало на ответното ***, за което са издадени фактури. С исковата молба са приложени копия от петте броя фактури, като към всяка фактура има представено и нареждане за експедиция. Видно е, че във всяко нареждане за експедиция има положен от представител на ответното дружество подпис, от което се установява, че закупената стока е получена без забележки. Тези писмени  доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът не е назначавал съдебно-икономическа експертиза. По делото са представени доказателства за датата на дължимостта на сумата по всяка фактура, а именно от издаването и, което е датата на възникване на данъчното събитие до датата на подаване на исковата молба. Ищецът подробно е посочил претенцията си за лихва върху всяка фактура от датата на издаване на фактурата до датата на подаване на исковата молба. Тези претенции не са оспорени от ответника, поради което съдът не е назначавал съдебно-счетоводна експертиза и приема, че лихвата за забава върху дължимата сума по фактура 6522/20.03.2017г. за периода от 20.03.2017г. до 03.12.2018г. е в размер на 154,70 лева, дължимата сума по фактура 6637/27.03.2017г. за периода от 27.03.2017г. до 03.12.2018г. е в размер на 2032,30 лева, дължимата сума по фактура № 6672/29.03.2017г. от 29.03.2017г. до 03.12.2018г. е в размер на 506,93 лева, дължимата сума по фактура № 7116/03.05.201г. от 03.05.2017г. до 03.12.2018г. е в размер на 464,93 лева и дължимата сума по фактура № 7734/02.06.2017г. за периода от 02.06.2017г. до 03.12.2018г. е в размер на 1077,92 лева. Общия размер на дължимите суми за лихва е 4236,78 лева и съдът приема, че искът за лихва за забава върху всяка сума по отделните фактури е доказан по основание и размер.

Поради липсата на писмен отговор от ответната страна по делото липсват права и обстоятелства от твърдяната в исковата молба фактическа обстановка, които да се признават от ответника. Като се има предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е възложил върху ищеца да докаже, че двете дружества са били в облигационни отношения, както и че е доставил договорената стока на ответното дружество без забележки. Тези твърдения съдът приема, че са доказани от представените с исковата молба писмени доказателства. В тежестта на ответното дружество, съдът е възложил да докаже, че е заплатил претендираните сума за доставената стока, каквито доказателства не са представени.

Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата молба документи – данъчни фактури, и нареждания за спедиция, които при това носят подпис на представител на ответното дружество като получател на стоката, то съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор и доставката и на услугата не се нуждаят от друго доказване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1239,68 лева за държавна такса, 1500 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по обезпечителното производство в размер на 2198,35 лева, от които 46,35 лева държавна такса, 1000 лева адвокатско възнаграждение, 152 лева платена такса по изп.дело 20188150403140 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС, както и 1000 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.327 ТЗ вр. чл.70 ЗЗД  „А.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***В.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “Л.Б.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** сумата от 26755,00 лв., представляваща общо дължима главница по фактура 6522/20.03.2017г., фактура №6637/27.03.2017г., фактура №6672/29.03.2017г., фактура №7116/03.05.2017г и фактура №7734/02.06.2017г. издадени за продажба и доставка на ***, ведно със законната лихва от 03.12.2018г. до изплащане на вземането

ОСЪЖДА на основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД  „А.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***В.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “Л.Б.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** сумата от 4236,78 лв. представляваща обезщетение за забава от датата на дължимостта на сумата по всяка фактура до 03.12.2018г.

ОСЪЖДА на основание  чл.78, ал.1 от ГПК „А.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***В.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “Л.Б.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** сумата от 4938,03 лева, от които 1239,68 лева за държавна такса, 1500 лева за адвокатско възнаграждение, 46,35 лева държавна такса по обезпечителното производство, 1000 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 152 лева платена такса по изп.дело № 20188150403140 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС, както и 1000 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.               

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: