№ 829
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500716 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 09.05.22г. /с участието на секретаря Михайлова/
въззивно гражданско дело № 716/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-7 състав от 29.11.21г. по г.д. № 3394/20г. е уважен частично /до
размера на сумата 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - следствие от ПТП-е/ иск /с
правно основание чл. 432 от КЗ/ на А. М. против ЗД „Бул инс“ АД.
Решението на СГС се обжалва от двете страни както следва:
От ищеца – в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 70 000 лева до 100 000
лева.
От ответника – в частта, с която искът е уважен за сумата над 20 000 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства /писмени,
гласни и експертни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на
страните/ установяват, че:
На 16.12.18г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищецът /като пешеходец/ е
претърпял физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и
психически страдания – неимуществени вреди/. Инцидентът е причинен от Д. Г. /водач на МПС-
во/. Всички обстоятелства, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента,
противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между
деянието и резултата, и вината на Д. Г./ са удостоверени със събраните пред СГС доказателства
/писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност; в това число и при условията на чл. 300
1
от ГПК – с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/. Към датата на ПТП-е Д. Г. е имал
действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства /които са надлежно доказани в процеса, а и не се явяват спорни
към момента – предвид съдържанието на въззивните жалби и отговорите към тях/ удостоверяват
пряко предпоставките на чл. 423 от КЗ /поради което искът следва да се окачестви като – доказан
по основание/.
Спорни на практика /към момента – предвид съдържанието на въззивните жалби и
отговорите към тях/ се явяват единствено обстоятелствата: налице ли е съпричиняване /по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ и какъв размер /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ обезщетение се дължи на
ищеца /пострадалия/.
В тази връзка /в горните две насоки/:
Възражението на ответника /по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 113 от ЗДвП/ се
явява неотносимо към конкретния механизъм на инцидента /както е удостоверен в процеса с
писмени, гласни и експертни доказателства, а и при условията на чл. 300 от ГПК – с влязъл в сила
съдебен акт на наказателен съд/: пешеходецът не е пресичал пътя, а се е движил по протежение на
същия.
Възражението на ответника /по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 108 от ЗДвП/ също
е неоснователно: събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен –
преценен в съвкупност/ сочи, че: пешеходецът се е движил по пътното платно в съответствие с
изискванията на цитираният законов текст от ЗДвП /при отсъствие на тротоар и при затрупан със
сняг банкет – пострадалият се е движил вляво по пътното платно, близо до лявата граница на пътя,
противоположно на движението на МПС-ва/. В допълнение: съпричиняване на вредоносния
резултат – не е констатирано и в рамките на приключилото наказателно производство /а това
обстоятелство винаги се съобразява – отчита от наказателния съд в рамките на преценката,
касаеща индивидуализацията на наказанието/.
Събраните в процеса: писмени доказателства /медицински документи/, медицинска
експертиза и свидетелски показания /преценени в съвкупност/ удостоверяват /подробно и
конкретно/ вида и естеството на претърпените от ищеца физически увреждания /травми/;
предприетите спрямо пострадалия лечения /медицински интервенции/; възстановителния период
/като изтекло време и като оздравителен процес/; настоящото здравословно състояние на А. М.;
перспективата за възстановяването /лечението/ му. Същите доказателства установяват и
психическите травми /неимуществените вреди/, които ищецът е претърпял вследствие на
физическите увреждания /травми/, съответно вследствие и на последвалите медицински
интервенции. От друга страна /в последната връзка/: наличието на психически травми /страдания/
следва - и да се презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза – физическата болка
винаги създава психическо страдание/. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/;
в контекста на възрастта на ищеца; в контекста на липсата на основание за прилагане на санкцията
по чл. 51, ал. 2 от ГПК /съобразно изложеното по-горе/ и преди всичко в контекста на фактите, че
– инцидентът /въпреки, че и проведено несвоевременно лечение на една от травмите е допринесло
за това; но този факт не може да изключи отговорността на застрахователя предвид правилата на
чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и чл. 127, ал. 1 от ЗЗД/ е наложил /в тази насока е
крайната констатация на приетата по делото медицинска експертиза/ смяна на двете стави /на
едното рамо и на едното коляно/ на пострадалия с изкуствени, което е ограничило непосредствено
2
след инцидента, към момента /а такава е перспективата и за в бъдеще – съгласно експертното
заключение/ обема на движение на ръката и крака на ищеца - обосновават присъждане на
обезщетение в размер на сумата 70 000 лева.
Върху горното обезщетение се следва /така е и присъдена от СГС/ законна лихва за
периода – след 28.09.19г. /в тази част първоинстанционният съдебен акт не се атакува – предвид
съдържанието на въззивните жалби и отговорите към тях/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде - потвърдено.
С оглед изхода на спора пред САС /отхвърляне и на двете жалби/ в полза на нито една
от страните не се следват съдебни разноски /в това число и възнаграждение по чл. 38 от ЗА/.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-7 състав от 29.11.21г. по г.д. № 3394/20г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3