Решение по дело №1665/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430201665
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.11.2019г., град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1665 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № ***/ 19.04.2019г. на *** на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - П., на К.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - П.. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в АУАН и НП не е посочено кое предложение на чл.140 ал.1 ЗДвП се явява нарушено, като по този начин нарушителят е поставен в невъзможност да организира защитата си; некоректно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, която не е забранителна по своя характер. Наред с това, оспорва и доказаността на извършеното административно нарушение като изтъква, че собственик на процесното МПС, което е управлявал жалбоподателя, е трето лице, което обаче не е било уведомено за служебното прекратяване на регистрацията на превозното средство; че самият жалбоподател не е знаел за служебното прекратяване регистрацията на автомобила и в този смисъл – че неговото поведение не е съставомерно от субективна страна. Не на последно място изтъква, че случаят е следвало да бъде преценен като маловажен, в съответствие с чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително изтъкват, че задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил, е сключена непосредствено след съставяне на АУАН, а оттам – е възстановена и регистрацията на същия автомобил. Пледират за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – П. – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия АА 201071//05.03.2019г. от страна на Д.А.Х. – мл.автоконтрольор при ОДМВР - П., в присъствието на свидетеля Н.З.И. и нарушителя – К.Д.П.. Съставен е за това, че на 05.03.2019 г. около 02:15 часа, в гр. П., ул. „***“, до представителство „***“, с посока на движение - ж.к. „***“, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен № ***/не е негова собственост/, като горепосоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред – с прекратена регистрация на 11.02.2018 г., поради несключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 10.04.2019г. по преписка №***/2019г. по описа на РП – П. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 НК, като преписката е изпратена на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – П. – за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. Административнонаказващият орган приел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка и издал обжалваното НП, с което на К.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица (л.20 – 21 от делото).

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Не съставлява такова нарушение неконкретизирането на предложението по чл.140 ал.1 ЗДвП. Следва да бъде подчертано, че както евентуално некоректното посочване на т.нар.“предложение“ от законова алинея, точка или буква, така и липсата на такова посочване, не може да обуславя съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба. Релевантно е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая; от друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт. На следващо място, обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП последователно излага фактите и обстоятелствата на процесния случай, в т.ч. – че се касае за управление на нерегистрирано /със служебно прекратена регистрация, в резултат на несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ МПС, което не е собственост на жалбоподателя. Следователно, неоснователно се твърди, че е неясно за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност – напротив, представената в АУАН/НП фактическа обстановка по никакъв начин не препятства упражняването на правото на защита на жалбоподателя. В същия ред на мисли, посочването на разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП като нарушена, от една страна, не е некоректно в контекста на изложените вече съображения, а от друга – по никакъв начин не препятства нарушителя да научи за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, за да организира надлежно правото си на защита.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не констатира и други нарушения от процесуален характер при провеждането на административнонаказателното производство. Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства /л. 12 – 14, л.17 – 19, л.27 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Д.А.Х. и Н.З.И.. Съдът намира, че показанията на свидетелите Х. и И. са относително подробни, безпротиворечиви и взаимнопотвърждаващи се; наред с това, същите са изцяло в подкрепа на изложената в АУАН фактическа обстановка. Съдът счита, че не са налице основания показанията на който и да било от свидетелите да бъдат приети като недобросъвестни; напротив, показанията на двамата свидетели са убедителни и последователни. Поради това, Съдът отдава вяра на показанията на свидетелите Х. и И.. Именно от показанията на посочените двама свидетели и приобщените справки от Сектор „ПП“ –П. във връзка с регистрацията /и прекратяване на регистрацията/ на  лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, както и справката от ***във връзка с наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на същия автомобил, следва по убедителен начин предадената по-горе фактическа обстановка, поради което Съдът я приема за доказана по несъмнен начин – и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 НПК не се явява опровергана.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя по съществото на делото. Действително, към 05.03.2019г., собственик на л.а. „***“ с регистрационен № ***е трето лице - Д. К. П. – син на жалбоподателя, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като задължението, изводимо от разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване да бъдат управлявани само МПС, които са регистрирани по надлежния ред - се отнася за всеки водач, т.е. собствеността върху превозното средство е без значение. Именно поради това, административнонаказателната разпоредба на чл.175 ал.3 ЗДвП предвижда общ, а не особен субект на нарушението – например, собственик на моторното превозно средство, за което не е налице надлежна регистрация. На следващо място, задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ е възложено върху лицата по чл.483 ал.1 КЗ, т.е. в случая задължението е възложено върху собственика Д. К. П.. Всяко задължено по чл.483 ал.1 КЗ лице обаче е длъжно самостоятелно да следи за сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл, извън всяко съмнение, Д. К. П. е бил наясно с факта, че за „***“ с регистрационен № ***, към 05.03.2019г. не е бил налице действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нещо повече – независимо дали Д. К. П. е бил уведомен преди или след 05.03.2019г. за служебното прекратяване на регистрацията на л.а. „***“, наред с това, отново извън всяко съмнение, същият е бил уведомен на основание чл.574 ал.10 КЗ, а оттук – е можел да допусне, че след предвидения в същата разпоредба 14-дневен срок, полицейските органи ще бъдат уведомени за необходимостта от служебно прекратяване регистрацията на МПС – чл.574 ал.11 изр.2 КЗ. С други думи, собственикът Д.П. е бил наясно не само с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил, но по силата на необоримата презумпция за познаване на закона – е бил наясно и с последиците от продължаващото непредприемане на действия по сключване на такъв договор. Аналогично, жалбоподателят К.П., преди да приведе в движение процесният лек автомобил, е бил длъжен да се увери, че по отношение на превозното средство е налице необходимата не само техническа, но и правна изрядност, в т.ч. – сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Дали жалбоподателят е комуникирал със своя син – собственик на превозното средство, във връзка с липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – е ирелевантно, защото всеки водач следва самостоятелно да се увери, че не са налице пречки както от техническо, така и от законово естество, за управлението на конкретно МПС. Такава пречка, в настоящия случай, като минимум е съставлявала липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а изводима от същата липса е и опасността от настъпила междувременно служебна дерегистрация на превозното средство. В този смисъл, дори жалбоподателят да не е бил известен от своя син, че регистрацията на л.а. „***“ е служебно прекратена, в т.ч. – поради това, че самият Д. К. П. не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията, въпреки това К.П. е следвало сам да изясни дали за лекия автомобил има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а като се увери, че такъв липсва – е можел да допусне и възможните неблагоприятните правни последици, включително – служебното прекратяване на регистрацията на превозното средство; като минимум обаче, е бил длъжен да се въздържа от управление на това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване – и очевидно, не е изпълнил това свое задължение за бездействие, сам поставяйки се в положението да извърши нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. В този смисъл – жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази евентуалната служебна дерегистрация на МПС, а оттук – деянието му е непредпазливо по смисъла на чл.11 ЗАНН вр.чл.11 ал.3 НК. Да се приеме обратното, а именно – че в случая е налице субективна несъставомерност, не отговаря нито на стриктния прочит на Закона, нито – на неговия дух. Впрочем, приемането на подобна теза, на практика би означавало жалбоподателят да черпи благоприятни последици от собственото си незаконосъобразно поведение – било че не се е уверил дали за л.а. „***“ има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, било – че се е уверил, че такъв договор липсва, но все пак е привел автомобила в движение на 05.03.2019г. Напротив, поведението на жалбоподателя е виновно, а при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗАНН – и наказуемо по административен ред. Що се отнася до непосредственото сключване /още на 05.03.2019г./ на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „***“ – а оттам и последвалото възстановяване на регистрацията на превозното средство – касае се за обстоятелства, следващи извършването на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП и относими към определяне размера на санкцията, а не към предпоставките за възникване на административнонаказателната отговорност.

Въз основа на изложеното дотук Съдът приема, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили и квалифицирали извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Също така правилно, административнонаказващият орган е наложил административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Посочените размери на наказанията не подлежат на намаляване, тъй като са в самия минимум, предвиден в чл.175 ал.3 ЗДвП. Този санкционен подход съответства на обстоятелствата на случая – жалбоподателят има чисто съдебно минало, както и относително малък брой влезли в сила административни наказания за предходни нарушения на ЗДвП. Случаят обаче не може да се разглежда като „маловажен“, тъй като все пак такива наказания в миналото са налице, т.е. налице е известна тенденция към неспазване на правилата за движение по пътищата, а наред с това – обществената опасност на извършеното нарушение в никакъв случай не е по-ниска от обичайния случай на нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; напротив, същата обществена опасност е типична за този вид административно нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/ 19.04.2019г. на *** на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - П., с което на К.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П., в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: