№ 22153
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110114494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника за
сумата от на 1402,92 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена електрическа
енергия за за периода от 06.07.2012 г. до 02.01.2024 г. по фактура № **********/12.02.2024
г., както и сумата от 772,46 лв., представляваща начислена от последния лихва на потребена
електроенергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул. „Младен
Стоянов“ бл. 6, вх. В, ет. 1, ап. 47 с кл. номер 200307105790, за периода от от 06.07.2012 г. до
02.01.2024 г. по фактура № **********/12.02.2024 г.
В исковата молба ищцата твърди, че въпреки извънсъдебното му позоваване на
изтекла погасителна давност с възражение до ответника, последният отказал да приложи
последиците на давността, поради което за него е налице правен интерес от водене на иск за
установяване недължимостта на процесното вземане на соченото основание.
С уточняваща молба от 24.07.2024 г. ищецът е пояснил, че счита, че следните суми са
погасени по давност: главница в размер на 977,43 лв. по 105 броя фактури за периода от
12.08.2012 г. до 10.02.2021 г. и лихва в размер на 717,67 лв. за периода от 12.08.2021 г. до
24.03.2021 г. като погасени с 3-годишен давностен срок. Също така пояснява, че счита за
недължими сумите в общ размер на 425,49 лв. главница по 36 броя фактури за период от
11.03.2021 г. до 12.02.2024 г. и сумата от 70,18 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 25.03.2021 г. до 15.04.2024 г. поради неоснователното начисляване на такса за
1
достъп до електропреносната мрежа при спряно електрозахранване за имота му.
Ответникът - „ЕП” ЕАД, оспорва предявените искове. Счита, че е недопустимо да се
предявява отрицателен установителен иск за установяване на изтекла погасителна давност.
Евентуално твърди неоснователност на иска. Поддържа, че в имота има електрозахранване,
поради което счита и иска за реално изпълнение за неоснователен. Ето защо моли исковете
да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с установителен иск с правно
основание чл.124, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
По предявения иск по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че има правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за погасени по давност
задължения, а именно, че ответникът не е отписал процесните задължения въпреки изрично
искане на ищцата и затова не възстановява електрозахранването в процесния имот.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на давността.
Между страните не се спори, че ищецът има качеството на потребител на
електрическа енергия по отношение на обект с адрес: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул.
„Младен Стоянов“ бл. 6, вх. В, ет. 1, ап. 47 с кл. номер 200307105790.
По делото е приложена и приета фактура № **********/12.02.2024 г., видно от която
ответникът претендира заплащане на суми за минал период, от които 1387,94 лв.
представляват главница, а 772,46 лв. лихва за забава. Макар във фактурата лихвата за забава
да е означена като неустойка, тълкуването на съдържанието на клаузата на чл. 35 от Общите
условия на доставчика на електрическа енергия води до заключението, че по правната си
същност представлява лихва за забава, а не неустойка.
По делото е приложен и приет заверен от страната препис от справка от електронната
платформа „epay.bg”, от която е видно, че ищецът има неплатени задължения за
електрическа енергия за периода от 2012 до 2017 г. Посочената справка представлява частен
удостоверителен документ, поради което следва да бъде преценяван по правилата на чл. 180
ГПК. Тъй като не се противопоставя на лицето, което го е издало, тази справка се ползва с
ниска доказателствена стойност в настоящото производство.
По делото е приложен и приет заверен от страната препис от електронно писмо от
27.02.2024 г по съобщение с входящ № **********/20.02.2024 г., изпратено от
*****@***********.** до *********@***.**, откъдето е препратено до ************@***.**.
Видно от съдържанието на имейла Боряна Цочева по пълномощно от „ЕП” ЕАД заявява, че
цената се формира на база утвърдената от ДКЕВР регулационна рамка, сочи, че процесните
вземания макар и да са погасени по давност в една част, те все още съществуват, поради
което не следва да бъдат отписвани и предлага подписване на споразумение за разсрочено
2
плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК: електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната
е длъжна да представи документа на електронен носител. А съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр.
с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.) „електронен документ” е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Имейлът
представлява такъв електронен документ и съответно на основание чл. 184 ГПК е
допустимо доказателствено средство, като е допустимо и да бъде представен под формата на
заверен от страната препис.
Видно от фактурата и електронното писмо ответникът претендира заплащане на
процесните суми, поради което следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са погасени по давност.
Правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. Той
винаги е конкретен и следва да бъде извлечен от фактите по делото. Действително чл. 118
ЗЗД предвижда, че изпълнението на задължението след погасяването му по давност не е
недължимо платено. Следователно кредиторът продължава да е носител на субективното
право, а правната промяна, която е настъпила, е възникване на правото на ответника да
възрази срещу претенцията на кредитора. Това възражение може да бъде направено при
всеки случай, в който кредиторът претендира своето вземане спрямо длъжника, вкл. и
извънсъдебно. В настоящия случай правният интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните вземания поради изтекла в полза на
длъжника погасителна давност се обосновава с претендирането от страна на ответника на
погасените по давност вземания, обективирано в приложената фактура и отказът на
кредитора да заличи вземанията след отправеното възражение от страна на ищеца за
погасяването им по давност.
Давността е уредена като институт, целящ санкциониране на бездействието на
кредитора без уважителна причина за дълъг период от време. Поради това при определени
видове задължения чл. 111 от ЗЗД предвижда по-кратка давност, когато са повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. Такъв
е случаят и с вземанията за електрическа енергия, поради което съгласно задължителната
съдебна практика давностният срок за задълженията за електрическа енергия е 3-годишен на
основание чл. 111, б. ,,в”, пр. 3 ЗЗД (така: Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Последната фактура, за която
ищецът претендира да е погасена по давност съгласно уточняващата молба е издадена на
10.02.2021 г. и е с падеж 23.02.2021 г. Следователно за вземането по тази фактура давността
започва да тече от 24.02.2021 г. и изтича на 24.02.2024 г. През този период няма данни да са
били предприети действия, водещи до спиране или прекъсване на давността нито по
3
отношение на вземането по последната фактура, нито по отношение на вземанията по
предходните фактури, поради което следва да бъде прието, че вземанията са погасени по
давност за този период.
По отношение на вземанията по фактури за периода 28.02.2017 г. до 09.04.2020 г.
давностният срок е бил спрян на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., който постановява спиране на всички давностни срокове, с които се погасяват или
придобиват права, в това число и погасителната давност, до отмяната на извънредното
положение – на 14.05.2020 г. Разпоредбата е императивна, поради което следва да се
приложи, макар и да няма изрично позоваване от страна на ответника. като съгласно § 13. от
ЗИДЗЗ Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., като съгласно посочената разпоредба
сроковете по чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. продължават да текат от
21.05.2020 г. Спирането на давностния срок по отношение на тези фактури е довело до това,
че давностният срок за последната от тях – тази от 09.04.2020 г. е започнал да тече на
21.05.2020 г. и е изтекъл на 21.05.2023 г.
По отношение на акцесорните вземания за лихви върху главниците за периода от
12.08.2012 г. до 10.02.2021 г. настоящата инстанция счита, че всякакви акцесорни вземания,
включително и вземанията за лихви върху процесните суми се погасяват по давност заедно с
погасяването по давност на главното вземане на осн. чл. 119 ЗЗД, макар и давността за тях да
не е била изтекла към момента на погасяване по давност на главното вземане.
По отношение на дължимостта на такса за достъп:
По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че размерът на главницата по фактури за периода 11.03.2021 г. до 12.02.2024 г. е
в общ размер на 425,49 лв., а лихвата върху вземанията по тези фактури за лихвен период от
25.03.2021 г. до 12.02.2024 г. е в размер на 67,43 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „Достъп” е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Посочената наредба е
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
4
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,
респ. приложимата към момента Наредба № 6 от 28 март 2024 г.за присъединяване на обекти
към електрическите мрежи. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, приети от ДКЕВР (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е регламентирано
задължението на всички небитовите клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, да заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Съгласно дадената
дефиниция § 1, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата
редакция „мрежови услуги” са достъп до електропреносната мрежа, пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителна
мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа, достъп до
затворена електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през
затворена електроразпределителна мрежа и други услуги по мрежите, определени в
нормативен акт. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху използваната/отдадената електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. Въз основа на тази нормативна уредба се установява, че заплащането на такса
за достъп е нормативно установено задължение, а неговата цена се определя по решение на
КЕВР. Като съгласно чл.26 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия цената за достъп до електропреноснатамрежа, която се образува въз
основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно
количество електрическа енергия за продажба на територията на страната или
предоставената/договорената мощност за съответния регулаторен или ценови период.
Следователно дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа
не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Липсата на потребление на
електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане
на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова задължение след
присъединяване към визираната мрежа, сключване на договор за продажба на ел. енергия и
предоставянето на заявената от потребителя и договорена между страните по договора
мощност, може да е следствие само от прекратяване на облигационната връзка по визирания
договор или от преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа (така:
Решение № 452/26.02.2018г. по т. д. № 5341/2017г. на САС).
Предвид констатацията, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа е
дължима заради ангажирането на определен капацитет от мрежата за определен обект,
следва, че целта на таксата за достъп е да покрива разходите по поддръжка на
електроразпределителната мрежа в частта й, представляваща съоръжения за присъединяване
5
на съответния индивидуален обект. Съгласно § 1, т. 18 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за
присъединяване на обекти към електрическите мрежи, респ. § 1, т. 14 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, приложима към процесния
период, постановяват, че „Съоръжения за присъединяване" са съвкупност от
електропроводи, електрически уредби и друго електрическо оборудване, предназначени за
пренос, преобразуване и доставка на електрическа енергия от електрическата мрежа до
електрическите съоръжения на обект. Наличието на такива съоръжения за присъединяване
на обекта към електропреносната мрежа осигурява възможността на отделния потребител на
електрическа енергия да ползва електроразпределителната мрежа, доколкото функцията е
доставка на електрическа енергия от производителите на електрическа енергия до крайните
потребители. Съгласно чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа
осигурява поддържането на обектите и съоръженията на електропреносната мрежа в
съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. Като
това задължение се отнася до електропреносната мрежа до границата на собствеността.
Аргумент за това може да бъде изведен от чл. 10 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕП“ АД, които предвиждат, че прехвърлянето на
собствеността на електрическата енергия се осъществява на границата на собствеността и
съответно задължението на потребителя да поддържа електроразпределителната мрежа след
границата на собствеността. Следователно възможност да се ползва
електроразпределителната мрежа съществува при наличието на отклонение от
електроразпределителната мрежа за съответния индивидуален обект до границата на
собствеността и цената за достъп се дължи именно за поддръжката на това отклонение от
електроразпределителната мрежа за отделния обект.
Съгласно констатациите на съда освобождаването от задължението за заплащане на
цената за достъп след присъединяване към визираната мрежа, сключване на договор за
продажба на ел. енергия и предоставянето на заявената от потребителя и договорена между
страните по договора мощност, може да е следствие само от прекратяване на
облигационната връзка по договора или от преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
В настоящия случай ответникът е преустановил електроснабдяването поради
незаплатени задължения по договора за продажба на електрическа енергия. Съгласно чл. 12
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП“ АД
договорът за продажба на електрическа енергия не се ограничава със срок, освен в изрично
предвидените случаи, но настоящия случай не попада в тези изключения. Поради това и при
липса на данни за прекратяване на договора на друго основание настоящата инстанция
счита, че договорът не е прекратен. Вместо това прекъсването на снабдяването с
електрическа енергия съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия и съответно чл. 42 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи по
6
правната си същност представлява упражняване на възражение за неизпълнен договор по
чл. 90 от ЗЗД като отлагателно (дилаторно) възражение, упражнено извънсъдебно. В
хипотеза на договор за продажба на електрическа енергия е възможно упражняване на
възражение за неизпълнен договор, тъй като, от една страна, в рамките на
правоотношението съществуват насрещни задължения: електроснабдителното дружество е
задължено да доставя електрическа енергия (арг. от чл. 19, т. 1 от Общите условия), а
потребителят на електрическа енергия е задължен да заплаща цена за потребената
електрическа енергия и за предоставените мрежови услуги (чл. 14, т. 2 от Общите условия).
На второ място, тези задължения нямат еднороден предмет, доколкото едното задължение е
парично, а другото е за прехвърляне на собственост върху енергия и предоставяне на
определени услуги. Поради това при настъпване на изискуемостта на вземанията за цена по
договора за продажба на електрическа енергия и в съответствие със специалната нормативна
уредба електроразпределителното дружество може да упражни възражение за неизпълнен
договор. Но това възражение има отлагателен ефект, а не води до прекратяване на договора
между страните (така: Решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
По отношение на въпроса дали преустановяването на снабдяването с електрическа
енергия представлява преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа
настоящиата инстанция счита, че следва да даде отговор тълкувайки систематически чл. 42
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Разпоредбата се намира в гл. 3, раздел 4, озаглавен „преустановяване на присъединяването и
на снабдяването с електрическа енергия”. Видно от заглавието на раздела законодателят
разграничава хипотезите на преустановяване на присъединяването към мрежата от
хипотезите на преустановяване на снабдяването с електрическа енергия. Разпоредбата на чл.
42 от Наредбата и съответно чл. 31 от Общите условия регламентират преустановяване на
снабдяването с електрическа енергия, но не уреждат като последица преустановяване на
присъединяването към електроразпределителната мрежа. Разграничението на двете хипотези
се налага от това, че съществуват вече изградени и поддържани от
електроразпределителното дружество съоръжения за присъединяване на отделния обект към
електроразпределителната мрежа, а въпросът за фактическото използване на
електроразпределителната мрежа за доставка на електрическа енергия зависи от желанието
на потребителя на електроенергия. Съгласно чл. 45, ал. 1 от същата наредба съответният
мрежови оператор възстановява присъединяването и/или снабдяването с електрическа
енергия след отстраняване на причините за преустановяването им. В настоящия случай е
релевантна хипотезата, касаеща възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. От
тази разпоредба следва изводът, че при заплащане на дължимите суми
електроразпределителното дружество е задължено да възстанови снабдяването с
електрическа енергия, а пък дали ще бъдат заплатени дължимите суми зависи изцяло от
волята на потребителя на електрическа енергия. Поради това настоящата инстанция приема,
че прекъсването на електроснабдяването не представлява преустановяване на достъпа до
7
електроразпределителната мрежа.
Освен това между страните не е спорно, че електроснабдяването не е било
преустановено неправомерно, а следствие на неизпълнение на задължение за плащане на
цена за електрическата енергия, което неизпълнение поражда за доставчика право да спре
доставката на енергия на основание чл. 31 от Общите условия. Поради това
преустановяването на електрозахранването не води до отпадане на задължението за
заплащане на мрежова услуга „достъп” (така: Решение № 266282 от 28.10.2021 г. по в. гр. д.
№ 3337 / 2021 г. на Възз. II-б. състав на Софийски градски съд). Допускането на
противното би означавало, че посредством своето неправомерно поведение, изразяващо се в
неплащане на дължимата цена, длъжникът може едностранно да измени облигационното
отношение, изключвайки от съдържанието му едно свое задължение в противоречие с
правилото на чл. 20а, ал 2 от ЗЗД. В съответствие с общия принцип на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
страните могат по взаимно съгласие да изменят или прекратят облигационната връзка
помежду си, а една от тях може да се освободи от обвързаност, без съгласието на другата,
само като изпълни задължението си или като упражни уредено от закона съответно
потестативно право (така: Решение № 149 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 5105 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Поради това неизпълнението на
задължението за заплащане на цена за мрежови услуги не може да има за правна последица
изменение на съдържанието на облигационната връзка, доколкото представлява
неизпълнение на договора, а не упражняване на потестативно право или точно изпълнение
на задълженията. Преустановяването на електрозахранването, от друга страна, също не
представлява едностранно изменение на облигационното отношение поради вече
изложените аргументи за характера му на възражение за неизпълнен договор. За пълнота на
изложението настоящата инстанция счита, че допълнителен аргумент може да бъде изведен
и от обстоятелството, че изменението на договора представлява юридически факт с
правопроменящо действие, като промяната съществува до прекратяване на облигационната
връзка или до ново изменение, докато чл. 31, ал. 1 от Общите условия и съответно чл. 42 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
предвиждат, че преустановяване на електроснабдяването има временен характер.
Законодателят е възложил в тежест на оператора на електропреносната мрежа да
предоставя равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите - чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл.
113, ал. 1, т. 3 ЗЕ. За предоставянето на услугата "достъп до разпределителната мрежа"
ползвателите на мрежата дължат цена, която е нормативно установена. Това е така, защото
мрежовите оператори извършват едни относнително постоянни разходи по поддръжка на
мрежата, така че да се осигури надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
съответната електроразпределителна мрежа и предоставяне на заявената мощност от всеки
клиент (в този смисъл: Решение № 2277 от 03.05.2023 г. по в. гр. д. № 1852 / 2022 г. на
Софийски градски съд, Решение № 1026 от 02.03.2023 г. по в. гр. д. № 14674 / 2021 г. на
Софийски градски съд).
8
Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител (арг.
от чл. 14, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 25, ал. 1 от Общите условия). Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа съществува като елемент от мрежовата услуга, която се
предоставя на ползвателите на мрежата и винаги се е заплащала от тях. Поначало всички
потребители на електрическа енергия дължат цена за достъпа до електроразпределителната
мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Цената за достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното
количество енергия, а от ангажирания от обекта капацитет на мрежата. Следователно дори и
да бъде преустановено временно снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент,
то това не прекратява задължението на клиента за заплащане на цена за достъп. (така:
Решение № 1729 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. № 9218 / 2019 г. на Възз. II-б. състав на
Софийски градски съд).
Настоящата инстанция счита, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на иска в частта за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: главница в размер на 977,43 лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки) по 105 бр. фактури за периода от 12.08.2012 г. до 10.02.2021 г. и
лихва в размер на 717,67 лв. върху главницата, а в останалата си част искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, като е доказал, че действително е сторил такива в общ
размер на 626,12 лв., от които 520 лв. представляват адвокатско възнаграждение и 106,12 лв.
представляват държавна такса. Поради което следва да му бъдат присъдени такива на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 485,07 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 600 лв., от които 300 лв.
представляват юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Ищецът е направим възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящата инстанция счита, че така
направеното възражение е неоснователно, тъй като макар делото да не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ответника е извършил
редица правни действия, взел е становище по доказателствата и е участвал в проведените
открити съдебни заседания. Поради това настоящата инстанция счита, че на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 135,17 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ЕТ „ИГ”, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. МОШИНО, ул. „МЛАДЕН
СТОЯНОВ” бл. 6 вх.В ет.1 ап.47, не дължи на „ЕП” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, следните суми: главница в размер на 977,43 лв. (деветстотин седемдесет и
седем лева и четиридесет и три стотинки) по 105 бр. фактури за периода от 12.08.2012 г. до
10.02.2021 г. и лихва в размер на 717,67 лв. върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ЕТ „ИГ”, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. МОШИНО, ул. „МЛАДЕН СТОЯНОВ”
бл. 6 вх.В ет.1 ап.47, не дължи на „ЕП” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център, по фактури за периода 11.03.2021 г. до 12.02.2024 г. сума в общ размер на 425,49 лв.
и лихва върху вземанията по тези фактури за лихвен период от 25.03.2021 г. до 12.02.2024 г.
в размер на 67,43 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕП” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, да заплати на ЕТ „ИГ”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. МОШИНО, ул. „МЛАДЕН СТОЯНОВ” бл. 6 вх.В ет.1 ап.47, сума в размер
на 485,07 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и седем стотинки), представляващи
деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, ЕТ „ИГ”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
МОШИНО, ул. „МЛАДЕН СТОЯНОВ” бл. 6 вх.В ет.1 ап.47, да заплати на „ЕП” ЕАД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, сума в размер на 135,17 лв. (сто тридесет и пет
лева и седемнадесет стотинки), представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10