№ 93
гр. Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Гражданско дело №
20214500100336 по описа за 2021 година
Производството е по чл.439 ГПК.
Образувано е по предявен от Е.. Й. Ц.,лично ив качеството на ЕТ“Е.Ц. Е.“ и В. М.
Ц.,лично и в качеството на ЕТ“В.Ц.-В.“,които твърдят,че пвъз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ,издадена по ЧГД № 9879/2012 год.са осъдени да
заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“АД сумите,посочени в изпълнителния
лист,издаден в същото производство.По молба на Банката е образувано изпълнително
производство под № 75/2013 год.по описа на ЧСИ В.М. рег.№ *** на КЧСИ,по което са
събрани част от дължимите суми.Ищците твърдят,че последното валидно изпълнително
действие е публична продан на недвижим имот,на 13.ІІІ.2015 год.С постановление от
20.ХІ.2019 год.ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.2
ГПК.Към този момент първоначалният взискател е цедирал взЕ.нето си към ищците на
ответника по настоящото дело „Агенция за събиране на взЕ.нията“ЕАД,които в деня на
прекратяване на производството поискали и получили от ЧСИ изпълнителния лист.По тяхна
молба ЧСИ е образувал ново изпълнително дело под № 978/2019 год.По твърдение на
ищците към този момент Постановлението за прекратяване не е влязло в сила,не е било
налице основание за връщане на изпълнителния лист ,поради което изпълнителното дело е
образувано в нарушение на закона .Като следствие тази незаконосъобразност опорочава
всички изпълнителни действия,извършени по изп.дело № 978/2019 год.Последното валидно
действие по принудително изпълнение е извършено на 13.ІІІ.2015 год. и в период от 5
години не са осъществени други действия,които да прекъсват давността.Затова считат
взЕ.нето погасено по давност и искат от съда да постанови решение,с което да приЕ.е за
установено по отношение на ответното дружество,че не дължат солидарно сумите
100 642,47 лв.главница,69909,33лв.лихви върху главницата.
1
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът възразява срещу допустимостта
и основателността на претенцията.Твърди,че погасителната давност не води до погасяване
на взЕ.нето,то продължава да съществува и длъжникът продължава да го дължи.В този
смисъл поддържа,че иска за установяване на недължимост на взЕ.нето поради погасяване по
давност е недопустим и иска прекратяване на производството.Поддържа и евентуално
становище за неговата неоснователност.Твърди,че последното валидно действие по
принудително събиране на задължението е извършено на 5.ІV.2015 год.чрез удръжка на
трудовото възнаграждение на ищцата.От този момент е започнал да тече нов давностен
срок,който към момента на образуване на изп.дело №978/2019 год.не е изтекъл.По тези и
други,подробно и конкретно изложени в отговора възражения счита иска за неоснователен и
иска от съда да постанови решение за отхвърлянето му.
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заповед за изпълнение ,издадена по ч.гр.д.№ 9879/2012 год.по описа на
РРС е издаден изпълнителен лист ,с който ЕТ“Е.Ц.-Е.“,представлявана от Е. Е.. Й.
Ц.,ЕТ“В.Ц.-В.“,представляван от В.М. Ц.,Е.. Й. Ц. и В. М. Ц. ,длъжници по договор за
банков кредит от 26.V.2008 год.,анекс № 1/11.ХІ.2010 год. и анекс № 2/18.ХІ.2011 год.са
осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“АД сумата от 51457,68 евро
неизплатена главница по договора за кредит и анексите към него,ведно със законната лихва
върху главницата считано от 21.ХІІ.2012 год.до окончателното плащане,3617,83 евро лихва
за периода 20.VІ.-20.ХІІ.2012 год. и 3986,99 лева разноски по делото.По молба на кредитора
на 25.І.2013 год.пред ЧСИ В.М.,рег.№ *** на КЧСИ с район на действие РОС е образувано
изпълнително дело № 75/2013 год.по описа на ЧСИ.В молбата за образуване на
производство са поискани различни способи на принудително изпълнение съобразно вида на
установеното имущество на длъжниците-възбрана върху недвижими имоти,запор върху
движими вещи,върху банкови сметки,трудово възнаграждение.Поискано е също насочване
на принудителното изпълнение върху недвижим имот,върху който в полза на взискателя е
учредена договорна ипотека за обезпечаване на взЕ.нето с нотариален акт № 42 т.ІV.от
27.V.2008 год.на нотариус рег.№ 221 на НК.На 6.ІІ.2013 год.на ищците са връчени покани за
доброволно изпълнение ,като е наложена възбрана върху ипотекирания в полза на
взискателя имот.Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Е.Ц.,което
получава при ЕТ“Б. П.-Г.“.Съгласно отбелязванията на гърба на изпълнителния лист на
5.ІV.2015 год.този работодател на ищцата е направил последно плащане.
Наложен е запор върху банкови сметки на ЕТ“В.Ц.-В.“ в Банка Пиреос България АД.
В периода от 25.ІІІ.2013 год.до 23.Х.2014 год.многократно е обявявана публична
продан на ипотекирания имот,по които не са постъпили валидни наддавателни предложения
и с постановление на ЧСИ са обявени за нестанали.Публичната продан ,обявена за периода
12.ІІ.2015 год.-12.ІІІ.2015 год. ,е приключила с обявяването на купувач и Постановление за
възлагане на недвижим имот от 19.ІІІ.2015 год.
На 26.ІІ.2019 год.по делото е постъпила молба от „Агенция за събиране на взЕ.ния“АД
2
за конституирането й като взискател на основание сключения с „Уникредит Булбанк“АД
договор за прехвърляне на взЕ.ния от 15.Х.2018 год.,по която ЧСИ е издал разпореждане от
27.ІІ.2019 год.за конституирането на ответното дружество като взискател в изпълнителното
производство.С молба от 19.ХІ.2019 год.то е поискало прекратяване на делото на основание
чл.433,ал.1,т.2 ГПК и връщане на изпълнителния лист.С постановление от същата дата ЧСИ
е прекратил производството по изп.дело № 75/2013 год.на посоченото от взискателя
основание,за което ищците са уведомени на 25.ХІ.2019 год.Към датата на прекратяване на
делото непогасеният остатък от главницата възлиза на 100 642,47 лв.,а задължението за
лихви е в размер на 69909,33 лв.
На 20.ХІ.2019 год.по молба на ответника с приложен към нея издадения по ч.гр.д.№
9879/2012 год.изпълнителен лист е образувано изп.дело № 978/2019 год.по описа на ЧСИ
В.М.. Наложени са запори на банкови сметки на ищците както следва:на 21.ХІ.2019 год. в
ТЕ ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ на Е.Ц. , В.Ц. и на ЕТ“В.Ц.-В.“;на 5.ІІІ.2021 год.на ЕТ“В.Ц. –
В.“ в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД;на същата дата на Е.Ц. в ТБ „ИНВЕСТБАНК“АД;на
8.ІІІ.2021 год.на В.Ц. в ЦКБ АД.На 11.ІІІ.2021 год.е наложен запор на лек
автомобил,собственост на двамата ищци.Наложен е запор върху трудовото
възнаграждение,което ищцата получава в Дирекция национална систЕ. 112,на 24.ІІІ.2021
год.
Изложените фактически обстоятелства съдът приЕ. за установени след обсъждане на
събраните по делото писмени доказателства.Те обосновават от правна страна следното:
Предмет на предявения от ищците иск по реда на чл.439 ГПК е несъществуването на
правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност.В хипотезата на
висящ изпълнителен процес,предявяването на отрицателен установителен иск от
длъжника,че взЕ.нето на кредитора е погасено по давност,цели да установи погасяване на
изпълняЕ.ото право ,подлежащо на принудително изпълнение,поради настъпил след
издаване на изпълнителното основание нов факт.Успешното провеждане на иска има за
последица прекратяване на изпълнителния процес ,тъй като липсата на изпълняЕ.о право
отнЕ. материалноправната основа на принудителното изпълнение.Предявеният иск е
допустими подлежи на разглеждане по същество.
Поддържаната от ищците теза за погасяване на изпълняЕ.ото право се основава на
твърденията,че към 20.ХІ.2019 год.когато ЧСИ е върнал по молба на взискателя
изпълнителния лист,Постановлението за прекратяване на изп.дело № 73/2013 год.от същата
дата не е влязло в сила.Считат,че получаването на изпълнителното основание от взискателя
преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и
образуването на ново изпълнително дело прави последното незаконосъобразно ,поне до
момента на влизането му в сила- на 3.ХІІ.2019 год.,когато е изтекъл срока за обжалването
му.Едва след тази дата ЧСИ можел да извършва валидни действия по принудително
изпълнение ,като считат че първото такова е налагане на запор върху банкови сметки на
ищците на 3.ІІІ.2021 год.Към този момент изпълняЕ.ото право било погасено поради изтекла
давност,считано от последното действие по принудително изпълнение,извършено по
3
изп.дело № 73/2013 год.на 13.ІІІ.2015 год.с приключване на публичната продан на недвижим
имот с обявяването на купувач.
Установените по делото факти сочат,че последното изпълнително действие по
изп.дело № 73/2013 год.по описа на ЧСИ е извършено на 5.ІV.2015 год.На тази дата
работодателят на ищцата ЕТ“Б. П.-Г.“ е направил плащане чрез удръжка от трудовото й
възнаграждение.От този момент до прекратяване на изпълнителното производство с
постановлението от 20.ХІ.2019 год.взискателят не е поискал извършването на нови действия
по принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перЕ.пция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприЕ.нето на последното по врЕ.е валидно изпълнително действие.В този смисъл е и ТР
№2/26.VІ.2015 год.по т.д.№ 2/2013 год.на ОСГТК.В настоящия случай новата давност
започва да тече от 5.ІV.2015 год. и към датата на образуване на изпълнителното
производство под № 978/2019 год.давностният срок не е изтекъл.Без правно значение е
влизането в сила на Постановлението на ЧСИ от 20.ХІ.2019 год.-,тъй като към този момент
изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона и на основанието по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Изложените съображения водят до извода,че изпълняЕ.ото право не е погасено по
давност,което прави предявения иск неоснователен.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ищците разноските на
ответника в настоящото производство в размер на 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.. Й. Ц.,лично и в качеството на ЕТ“Е.Ц. -Е.“ и В. М.
Ц.,лично и в качеството на ЕТ“В.Ц.-В.“против „Агенция за събиране на взЕ.ния“ЕАД да се
признае за установено,че не дължат солидарно на „Агенция за събиране на взЕ.ния“ЕАД
сумата 100642,47 лева неизплатена главница по договор за банков кредит от 26.V.2008
4
год.,анекс № 1/11.ХІ.2010 год. и анекс № 2/18.ХІ.2011 год. и сумата 69 909,33 лева лихви
върху главницата по изпълнителен лист,издаден по ЧГД № 9879/2012 год.на РРС,за
принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 978/2019 год.на ЧСИ В.М.,рег.
№ *** на КЧСИ с район на действие РОС.
ОСЪЖДА Е.. Й. Ц.,лично и в качеството на ЕТ“Е.Ц.- Е.“ и В. М. Ц.,лично и в
качеството на ЕТ“В.Ц.-В.“, да заплатят на „Агенция за събиране на взЕ.ния“ЕАД сумата
350 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5