Р Е
Ш Е Н И Е № 2532
гр. Пловдив, 17.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 05.06.2019 г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20177 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Н.С.Ч., ЕГН **********
с правно основание чл. 422 ,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2513,17лв.- главница, дължима по
потребителски кредит с № ***, сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н.Ч., по отношение на който на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от 20.01.2018г. , 1063,13 лв. – договорна лихва за периода от
20.12.2017 г. до 20.10.2019 г.; 266,35 лв. –обезщетение за забава от 21.01.2018
г. до 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление –05.11.2018г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17410 по описа за 2018 г. на ПРС.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба се
твърди, че на13.10.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , като
кредитор и Н.С.Ч., като кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит с № *** ,при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписване на договора
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 3 000 лв., а кредитополучателят се задължава да го ползва
и върне съгласно условията на сключения договор. Страните постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД , като
застрахователната премия, която е в размер на 604,80 лв. е разделена на равен
брой вноски. С подписването на договора за кредит Кредитополучателят се е
съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 105
лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.
Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена на 5609,52 лв. , като договорната лихва е
уговорена в размер на 2609,52 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.10.2019г. , на 36 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка по 155,82 лв., при първа погасителна вноска на 20.11.2016г.
Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задълженията си,
поради което кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.5 от Условия към договора кредит.
Кредитополучателят е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост , с Уведомително писмо с изх. №***.
Съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава на плащането Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, като на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
21.01.2018г. до датана на подаване на заявлението в съда , в общ размер на
266,35 лв.
На 18.04.2018г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г. на основание чл.99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
„ ЕАД ,ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* ,
по силата на който вземането ,произтичащо от Договор за потребителски кредит с
№ *** сключен на дата 13.10.2016г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД
и Н.Ч. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , изцяло
с всичките привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви
, като длъжникът е уведомен по ред на чл.99, ал.3 ЗЗД
запродажбата с Уведомително писмо с изх. №***.
Тъй като ответникът не е
изплатил изцяло задълженията си договора за кредит, то ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно
гр. дело, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се
предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли
същият да бъде уважен. Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който признава предявените
искове. Не оспорва фактите изложени в исковата молба във връзка с твърденията
за сключения потребителски кредит. Не
отрича, че дължи сумите по процесния договор за потребителски кредит. Посочва,
че първоначално е заплащал дължимите суми, но впоследствие е изпаднала във
финансово затруднение, вследствие на което е преустановила плащанията. Заявява,
че желае да сключи споразумение за изплащане на сумите. Моли да се постанови
решение по реда на чл. 237 ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния
си представител в проведеното открито съдебно заседание е поискал
да бъде постановено решение при признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил, че ще
се произнесе с решение, съобрано направеното признание на иска.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Предявените искове за главница и обезщетение
за забава са допустими, валидно е
направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
то съдът следва да го зачете, като уважи
изцяло предявените искове.
Съдът констатира обаче, че по отношение на
сумата от 1063,13 лв. заповедният съд е отхвърлил заявлението, поради и което
липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на дължимост на
тази сума, като производството в тази част следва да се прекрати, като
недопустимо и в тази част решението ще има характер на определение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени за допустимите
установителни искове за главница и обезщетение за забава. Ищецът претендира и е представил доказателства
за направени разноски в размер от общо 150,52 лв. – платени държавни такси в заповедното и
исковото производство по отношение на допустимите искове и в размер от общо 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
отношение на предявения от
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Н.С.Ч., ЕГН **********
иск за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1063,13
лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.10.2019 г. поради недопустимост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.С.Ч., ЕГН **********,*** дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2513,17лв.- главница, дължима по
потребителски кредит с № PLUS-14024457 от 13.10.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 266,35 лв.
–обезщетение за забава от 21.01.2018 г. до 05.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявление –05.11.2018г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17410 по описа за 2018 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА Н.С.Ч., ЕГН **********,***
да заплати на на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* разноските
направени по ч.гр.д. № 17410 по описа за 2018 г. на ПРС и гр.д. № 20177/2018 г. по описа на ПРС в общ размер от
350,52 лв., включващи държавна такса в размер на 150,52 лв. и 200 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено на
основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в прекратителната част
има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ПОС с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ