Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Г. С. от [населено място], [улица],******, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. И. И. от АК-Търговище, срещу Решение № 216/13.11.2023 г., постановено по АНД № 584/2023г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление №23-1292-001017/11.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР [населено място]. Визира се незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в хода на производството са били събрани доказателства за допуснато процесуално нарушение досежно получаването на наказателното постановление от друго лице, с което се е нарушило правото на защита на касатора, доколкото поради това същият е пропуснал да поиска повторно изследване на кръвната проба. В обжалваното решение било прието, че касаторът е пропуснал тази възможност и съдът се бил произнесъл по направеното искане за ново изследване още с разпореждането за насрочване на съдебното заседание, а направеното повторно искане било станало след изтичане на 3 месечния срок за съхранение на пробата. Касаторът счита, че разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН предполага само лично връчване на НП на нарушителя и връчване на всяко друго лице водело до опорочаване на административно - наказателната процедура. Ето защо моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСТ и на потвърденото със същото наказателно постановление като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски пред двете инстанции.

В с.з. касаторът се представлява от процесуалния пълномощник адв. И. И. от АК – Търговище, който изцяло поддържа подадената касационна жалба и моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за решаване на спора по същество с отмяна на потвърденото с това решение НП или алтернативно за отмяна на обжалваното съдебно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РСТ.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“ Търговище, не се явява и не изпраща представител по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в производството пред РС не е допуснато толкова съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до връщане на делото за ново разглеждане, като изтъква, че вече е изтекъл срока за съхранение на контролната кръвна проба и не може същата да бъде изследвана. Посочва, че от приетата от въззивния съд разпечатка от техническото средство следва, че количеството от 0.96 промила е единственото отчетено количество в рамките на няколко часа преди и няколко часа след извършване на проверката на касатора. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Въпросът за подаване на касационната жалба в законовия срок е решен с влязло в сила 19.03.2024г. Определение №383/19.03.2024г.по ЧКАНД №89/2024г. по описа на АдмСТ.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №216/13.11.2023 г., постановено по АНД № 20233530200584 по описа за 2023 година на Районен съд - Търговище е потвърдено Наказателно постановление № 23-1292-001017 от 11.07.2023 година на началник група ПП при ОДМВР - Търговище, с което на К. Г. С. от [населено място] за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение К. Г. С. от [населено място] е осъден да заплати на ОДМВР, сектор ПП, сумата от 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните и ценени доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

На 25.06.2023 г. в 03.05 ч. в [населено място], [улица]с посока на движение към кръстовището с [улица]жалбоподателят К. С. управлявал собствен л.а. „*******“, с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от издишания от водача въздух - 0.96 промила, установено по надлежния ред с техническо средство А. Д. 7510 с фабр. №ARDN. На водача била показана пробата и съответно бил издаден талон за медицинско изследване с бл.№080000. С Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №73/26.06.2023г. на ОДМВР Търговище се доказвали 0.96 промила алкохол в кръвта. За констатираното нарушение бил съставен АУАН GA № 971922 от 25.06.2023 година, подписан без възражения. Писмени възражения не бил депозирани в срока по ЗАНН. На основание АУАН било издадено и НП № 231292-001017 от 11.07.2023 година.

Районният съд е счел жалбата, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. Аргументирал се е с това, че при съставяне на АУАН и на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН, че описаната в НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин от представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства/показанията на свидетелите М. С. и Т. Т., които са обсъдени в решението и са кредитирани от съда/. Обсъдени са и показанията на поисканата от жалбоподателя и допусната от съда свидетелка М. С. - съпруга на жалбоподателя и пътувала с него в автомобила при спирането му за проверка. Отчетено е, че тази свидетелка е посочила, че преди да бъде извършена проба на съпруга ѝ, бил спрян за проверка и изпробван друг водач, като тя не видяла зануляване на техническото средство преди да бъде изпробван жалбоподателя. В решението е прието, че показанията на свидетелката се опровергават от разпечатка от паметта на техническото средство, според която в периода от време около проверката не е имало резултат от извършване на тест с установена употреба на алкохол, което евентуално да доведе до грешен резултат в пробата на жалбоподателя. Съдът е категоричен в мотивите си, че няма основания за съмнения в коректността на извършения кръвен тест в лабораторията към ОДМВР. Досежно направеното искане от жалбоподателя за повторен анализ на кръвната проба в друга лаборатория в обжалваното решение е посочено, че съдът се е произнесъл по това искане в самото разпореждане за насрочване на делото и е отразил, че срокът за повторно изследване е изтекъл, като това обстоятелство е било известно на жалбоподателя. Изтъкнато е, че нито след получаване на разпореждането на съда, нито в първо съдебно заседание е направено възражение, че жалбоподателят е пропуснал 7 - дневния срок за повторно изследване по независещи от него причини, а едва в последното съдебно заседание такова възражение е направено, като предвид изтичането на тримесечния срок за съхранение на кръвната проба, искането за ново изследване се явява невъзможно. РС е приел, че правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП предвид количеството на алкохол, като е наложена и фиксираната административна санкция по този ред - лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000.00 лева. Обсъдено е, че съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗАНН, правилотона чл. 28 ЗАНН не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, касационният съд установи следното:

Относно оплакването на касатора за ненадлежно връчване на наказателното постановление, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, приложими са разпоредбите на чл. 180, ал. 1 и 2 от НПК, съобразно които призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени, а когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. И след като тази възможност е приложима за връчване на съдебни книжа на лица в качеството им на обвиняеми/подсъдими, то на по – силно основание може да се прилага и за връчване на НП на нарушителя. Следователно, дори и НП да е връчено на друго лице, различно от визирания нарушител, с това не е допуснато нарушение на процесуалните правила. В случая обаче, ако това е сторено, е налице непрецизно оформяне на връчването, тъй като не са посочени имената на лицето, на което е връчено НП, и връзката му с нарушителя, за да се прецени дали това лице попада в кръга на посочените в чл. 180 ал.2 НПК лица. Доколкото обаче допуснатото нарушение при оформяне на съобщението не се е отразило върху спазване на законния срок за обжалване на НП от нарушителя, касационният състав не намира същото за съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП.

Относно съдържащото се в касационната жалба второ оплакване, свързано от касатора с първото визирано нарушение, а именно за нарушено право на защита на касатора, тъй като поради неизвършеното лично на него връчване на НП, същият пропуснал да поиска повторно изследване на кръвната проба, касационният състав прецени следното:

Още с подадената на 31.07.2023г. жалба срещу НП жалбоподателят е направил искане да се назначи нова експертиза на кръвната проба в лабораторията на МБАЛ „Св.А.“ - [населено място]. С разпореждане [номер]/10.08.2023г., с което е насрочил открито съдебно заседание по делото, районният съдия е приел за недопустимо това искане, поради пропускане на 7-дневния срок по чл. 27 ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След изискването на разпечатка от паметта на техническото средство, с което е извършена пробата за алкохол при проверката, и приемането ѝ във второто съдебно заседание на 11.10.2023г., касаторът отново е настоявал да се подложи на експертиза дадената от него кръвна проба, което искане е отхвърлено от съда с мотива, че вече е изтекъл и тримесечния срок за съхранение на пробата. Изложените факти сочат на допуснато от районния съдия съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на жалбоподателя на защита. Действително нормата на чл. 27 ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. предвижда, че в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. Със сигурност в случая този срок не е спазен, тъй като жалбата срещу НП е подадена в предпоследния ден на 14-дневния срок за обжалване. Освен изтъкнатите от касатора аргументи за пропускане на този 7-дневен срок, поради връчване на НП на друго лице, настоящият състав държи да отбележи, че този срок не е преклузивен и изтичането му не погасява правото на водача да поиска ново изследване на кръвната проба, когато последната все още се съхранява и не е унищожена. В този смисъл е налице константна съдебна практика на ВКС по наказателни дела - Решение № 189 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 833/2019 г., III н. о., НК и Решение № 225/2009 г. по н. д. № 222/2009 г. на III н. о. От приетата по АНД № 584/2023г. на РСТ разпечатка от паметта на техническото средство А. Д. 7510 се вижда, че в почти един момент с това техническо средство са извършени два теста на 25.06.2023г.: в 03:05:35 часа с показание 0.96 промила и в 03:06:42 часа с показание 0.00 промила. Извършването на две проверки на двама водачи по едно и също време кореспондира с показанията на свид. М. С.. Ето защо, а и по принцип, с оглед всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, е следвало районният съдия да допусне исканата от жалбоподателя експертиза чрез повторно извършване на химически анализ на взетата му кръвна проба. Към момента на подаване на жалбата – 31.07.2023г., тримесечният срок за съхранение на кръвните проби по чл. 26 ал.4 от Наредба №1/19.07.2017г. още не е бил изтекъл, тъй като кръвната проба е взета на 25.06.2023г. Пренебрегвайки направеното от жалбоподателя доказателствено искане, районният съд е извършил грубо нарушение на правото му на защита в процеса, в резултат на което остава неизяснено съмнението относно извършено от жалбоподателя нарушение поради несъбиране на всички допустими доказателства, които биха изяснили категорично въпроса за отговорността на жалбоподателя. Съгласно чл. 348 ал.3 т.1 НПК, допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила е винаги съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Правото на водача да поиска повторен анализ на контролната кръвна проба по реда на чл. 27 ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. е неизменна и съществена част от регламентираната в тази наредба процедура относно способите за доказване употребата на спиртни напитки, и досежно начините за вземане, съхраняване, транспортиране и изследване на кръвните проби. Като не е допуснал прилагане на тази част от разписания в закона ред, районният съдия е подходил избирателно по отношение на способите за доказване като е отдал значение само на приложените такива от органа и е елиминирал посочения от жалбоподателя способ за установяване на концентрацията на алкохол. При това положение е налице доказателствена непълнота и неизяснена по категоричен начин фактическа обстановка, поради което не може да се приеме за безспорно и несъмнено доказано извършването на описаното в обжалваното НП нарушение от касатора.

Поради констатираното допуснато от РС съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на касатора, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 348 ал.1 т.2 НПК. Поради факта, че вече отдавна е изтекъл срока за съхранение на контролната кръвна проба, чието изследване е било поискано своевременно от касатора пред РС, дори и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав, това доказателствено действие не би могло да бъде извършено. Ето защо на база събраните до момента доказателства, чиято доказателствена сила не е безспорна, и предвид съществуващото съмнение относно наличието на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0.8 промила и изобщо за наличие на алкохол, обжалваното пред РС НП не може да бъде годно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Ето защо, решавайки спора по същество, настоящата касационна инстанция следва да отмени и оспореното пред РСТ НП.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е направена такава претенция от страна на касатора като е претендирано присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред РС- Търговище и в настоящото касационно производство. Според представените по двете производства договори за правна защита и съдействие са договорени и платени в брой адвокатски възнаграждения в размер на по 400 лв.за всяка съдебна инстанция. Договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваните актове са отменени. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на въззивното решение и на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни средства, в чиято структура е органът, издал обжалваното НП, следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 800 лева, представляваща реално направени от него разноски по въззивното и касационното производства.

Воден от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №216/13.11.2023 г., постановено по АНД № 20233530200584 по описа за 2023 година на Районен съд - Търговище, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 23-1292-001017 от 11.07.2023 година на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, и К. Г. С. от [населено място] е осъден да заплати на ОДМВР, сектор ПП, сумата от 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1292-001017 от 11.07.2023 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН ОДМВР - Търговище да заплати на К. Г. С. от [населено място], с [ЕГН], сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени разноски за платени адвокатски възнаграждения по въззивното и касационното производства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 223 АПК.