Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 12.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№708 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 вр. чл.205 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „***“ЕАД и ответника Р.Р. **бил сключен Договор за мобилни услуги на 15.08.2016г. В този смисъл ответникът била абонат на ищцовото дружество с клиентски №***и титуляр по предпочетения мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма „Нонстоп 29,99 лева“, с уговорен срок на действие от 24 месеца, до 15.08.2018г. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, ответника взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***по програма „Нонстоп 29,99 лева“ с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от 23.08.2016г. с уговорен срок на действие до 23.08.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора, взела и мобилно устройство „Самсунг“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,59 лева всяка, съгласно уговорен лизингов план по лизинговия договор. Ищецът твърди, че  ответника взела и трети абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0888/927790 по същата програма, с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от 23.08.2016г. с уговорен срок на действие до 23.08.2018г. Въз основа на посочения договор Р. **ползвала предоставените от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под горепосочения клиентски номер на абоната. За потребените от ответника услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.01.2017г. ищецът издал общо три фактури- №**********/15.09.2016г. за сумата от 40,19; №**********/15.10.2016г. за сумата от 91,37 лева и №**********/15.11.2016г. за сумата от 75,62 лева. Въпреки издадените фактури, Р. **не заплатила ползваните от нея мобилни услуги на обща стойност 370,28 лева. С Кредитно известие, издадено на 15.12.2016г. за извършена корекция по дълга е била сторнирана сумата от 20,30 лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси. Начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 14,59 лева, като оставащото задължение за плащане възлиза на сумата от 364,57 лева. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му да заплати тази сума, ищеца прекратил едностранно индивидуалните договори на Р. **и издал крайна фактура №**********/15.01.2017г. с начислена сума за плащане в размер на 2213,91 лева. В тази сума била включена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 1557,54 лева. Фактурирана била цената дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 291,80 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 364,57 лева. Датата на деактивация на процесния абонамент била 05.12.2016г. Ищецът заявява, че в настоящото производство няма претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1557,54 лева, като същата не била част от иска. Претендира неплатените лизингови вноски за предоставения на ответника апарат „Samsung Galaxy Xcover 3 VЕ“ за периода от м.януари 2017г. до м.юли 2018г. в размер на 291,80 лева. На 21.02.2019г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Р.Р. **. Образувано било ч.гр.д.№423/2019г. по описа на РС-Димитровград, по което на 08.03.2019г. съдът издал Заповед №250 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника-ответник да заплати на кредитора-ищец сумата от 656,37 лева- незаплатени задължения по Договор за далекосъобщителни услуги от 15.08.2016г., лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 135,27 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. В законоустановения срок ответника възразила, че не дължи посочените в заповедта суми, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество 364,57 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***за периода от 15.08.2016г. до 14.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. до окончателното плащане на сумата. На следващо място иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 291,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.08.2016г. за устройство „Samsung Galaxy Xcover 3 VЕ“, взето във връзка с мобилен номер 0896/605867 за периода след м.01.2017г. до м.юли 2018г. с абонатен №*********. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

С молба-становище от 27.08.2019г. ищецът заявява, че при направено от ответника признание на исковите претенции, моли на основание чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл.131 ответникът Р.Р. **не депозира отговор на исковата молба, въпреки, че препис от същата й е бил връчен лично със съобщение на 15.05.2019г. Редовно призована, се явява в проведеното на 17.10.2019г. съдебно заседание по делото, като заявява, че телефона, получен от ищеца се ползвал от друг човек и неплатените сметки били негови. Тя била титуляр по договорите, но не платила направените сметки. Изрично заявява, че ще плати, въпросните суми на ищеца, като иска да се споразумее с него за разсрочено плащане на задълженията. Предвид желанието на ответника да сключи спогодба с ищцовото дружество за изплащане на дължимите суми, предмет на настоящото производство, както и отсъствието на негов представител в проведените по делото съдебни заседания, съдът даде възможност на страните да се спогодят в срок до следващо съдебно заседание. В това заседание, проведено на 19.11.2019г., страните не се явиха, като не бяха представени и доказателства за проведени между тях разговори и евентуално постигната спогодба.

Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направила изрично изявление за признаване на предявените против нея два иска. Същата не е оспорила изложеното в исковата молба и при явяването си в съдебно заседание не е възразила, че дължи претендираните от ищеца суми. В проведеното на 17.10.2019г. съдебно заседание изрично заявява, че не е плащала направените сметки, във връзка, с които е получавала писма. Заявява, че ще ги плати, като не възразява срещу техния размер, нито против основанието въз основа на което ги претендира ищеца.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Няма доказателства за изплащане от страна на ответника на ползваните услуги и лизингови вноски, предмет на исковата претенция по делото.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за основателен и доказан.

По същия начин, предвид направеното от ответника признание на иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че и той се явява основателен и доказан.

С оглед изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 75 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 180 лева. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е станала причина за завеждането на иска, като е възразила против Заповед №250/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№423/2019г. по описа на РС-Димитровград с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането.

Искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение също се явява основателно, но тези разноски не следва да се присъждат в пълен размер, доколкото в настоящото производство е предявен установителен иск само за част от сумите по заповедта за изпълнение, като в частта за главницата над 364,57 лева до пълния предявен размер от 654,37 лева и за лихвата за забава в размер на 135,27 лева за периода от 31.01.2017г. до 11.02.2019г., заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена. В този смисъл, на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 25 лева за платена държавна такса и 82,89 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Р. **, с ЕГН **********,***, дължи на „***”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата от 364,57 лева /триста шестдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ - незаплатени задължения за абонатен №***по Договор за далекосъобщителни услуги от 15.08.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща част от сумите, за които е издадена Заповед №250/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№423/2019г. по описа на РС-Димитровград.  

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед №250/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№423/2019г. по описа на РС-Димитровград  В ЧАСТТА й за сумата над 364,57 лева до пълния предявен размер от 654,37 лева, както и за присъждане на лихва за забава в размер на 135,27 лева за периода от 31.01.2017г. до 11.02.2019г.

 

ОСЪЖДА Р.Р. **, с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата от 291,80 лева /двеста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.08.2016г. за устройство „Samsung Galaxy Xcover 3 VЕ“, взето във връзка с мобилен номер ***за периода от м.януари 2017г. до м.юли 2018г., с абонатен №*********.

 

ОСЪЖДА  Р.Р. **, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***”ЕАД, с ЕИК ***, направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 255 /двеста петдесет и пет/ лева, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на 107,89 лева /сто и седем лева и осемдесет и девет стотинки/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: