Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
24.4.2019 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6830 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса на
застраховането (КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищцата С.З.П., действа чрез своята майка и законен представител Б.И.Д.,
твърди, че на 4.9.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, реализирано в гр.
Лом, ул. Софийска, е починал баща й З.П.З.. Твърди се ПТП да е виновно
причинено от водача на товарен автомобил влекач ДАФ ФТ ХВ с рег. №*****– Я.Т.Т., който напуснал лентата за движение, преминал през
насрещната лента за движение, разрушил оградата, намираща се в съседство с пътя
и жилищна сграда, ударил се в стената на сградата и я разрушил, като по този
начин смазал намиращия се вътре в къщата човек – бащата на ищцата. Настъпилата
смърт била неочаквана и мъчителна. Твърди се водачът на товарния автомобил да е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, поради което дължи обезщетяване на настъпилите вреди от смъртта на
баща й. Детето приемало трудно отсъствието на баща си и непрекъснато питало
къде е и кога ще се прибере да я види. Между починали и дъщеря му е имало силна
привързаност и обич. На 5-годишна възраст детето останало без своя баща и
неговата подкрепа. Срокът за произнасяне по предявената пред застрахователя
претенция изтекъл на 20.01.2017 г., като обезщетение не е било изплатено на
ищцата. Претендира осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на стойност 200000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както
и разноски по делото.
В отговор на исковата молба отвтеникът З. „Л.И.“
АД оспорва предявения иск. Оспорва за ищцата да са настъпили неимуществени
вреди, същите не се предполагат. Оспорва между ищцата и починалия да са били
налице отношения на привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати
единствено от пътния инцидент. Сочи размерът на претендираното
обезщетение да е завишен. Вина за настъпване на ПТП има и община Лом, стопанин
на пътя, тъй като инцидентът бил съпричинен поради
налични неравности, довели до изгубване на управлението на товарния автомобил.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. С.,
поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. А.,
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Трето лице-помагач на
ответника община Лом, чрез адв. Я., оспорва общината
да е съпричинила вредоносния резултат. Посочва процесния участък да се стопанисва от Агенция „Пътна
инфраструктура“, наред с това не са събрани доказателства неравностите в платното
за движение да са от такова естество, че да причинят последвалата загуба на
управление на ППС.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С.З.П. е родена на *** г. Нейни родители са З.П.З. и Б.И.Д..
По делото е представен Констативен протокол от 25.10.2016 г. на МВР Лом, в който е отразено,
че товарен автомобил ДАФ с рег. № ******, управляван от Я.Т.Т.,
при спускане в наклон и излизане от ляв завой е попаднал в неравности на
пътното платно и се блъснал в частен имот (къща), като е причинил смъртта на З.З.. За последното обстоятелство е съставен Акт за смърт №
317/06.09.2016 г. на община Лом.
Образувано е досъдебно производство № 589/2016 г. по описа на РУМВР гр. Лом
срещу Я.Т..
На 19.10.2016 г. ищцата е отправила до ответното дружество претенция за
заплащане на обезщетение в размер на 200000 лв. за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на З.З..
В приета Съдебна автотехническа
експертиза вещото лице С.А. сочи, че ПТП е настъпило извън платното за движение
на ул. Софийска, в едноетажна къща, намираща се вляво за посоката на движение
на товарната композиция, на около 109-110 метра след ориентира и на около 11-13
метра извън платното за движение. Същият е на левия бордюр срещу линията на
железобетонен стълб. на ул. Юнак,
перпендикулярна на ул. Софийска. От писмените доказателства е видно, че на
мястото на удара липсва стена на къщата откъм улицата. Товарна композиция в
състав седлови влекач марка дАФ
и полуремарке, управлявана от Я.Т., се е движела в
гр. Лом по ул. Софийска с посока от гр. Монтана към центъра на града. В кв. М.,
по пътен участък с паважна неравна пътна настилка и наклон надолу, след
излизане от ляв завой, композицията в зоната на ориентира и в продължение на
90-95 м. е оставила криволичеща следа, най-вероятно от леви колела, след което
е напуснала платното за движение, преминала е през дворна ограда и се е ударила
в дом № 19, събаряйки стената на къщата откъм улицата. Спряла се е в бетонна
греда (трегер) над вратата на къщата, която е разбита. В протокола за оглед
освен регистрираните следи са установени и две хлътналости
в паважната настилка – първата на 24,5 м. след ориентира и 5,60 м. вдясно,
втората – на 47,50 м. от ориентира и на 5,50 м. вдясно, като дупки в павета.
Според експерта въз основа на деформациите по предната част на седловия влекач, разрушенията по къщата, може да се приеме
с достатъчна точност, че скоростта на движение на товарния състав в района на
произшествието преди неравностите е 40 км/ч. В този пътен участък разрешената
скорост е 50 км/ч. Пътната настилка е била с неравности и течаща вода от
склона. Вещото лице отговаря, че материалите по делото (снимки, констативен
протокол и протокол за оглед) не дават възможност да се определи с голяма
точност от какво разстояние водачът на товарната композиция е могъл обективно
да възприеме констатираните неравности. С оглед левия завой, от който е излязъл
автомобилът, наклона надолу и предвид забележката, че между двете неравности е
течала вода, може да се каже, че съществува възможност водачът на товарния
състав да не може да възприеме неравностите в един по-ранен момент. Не са
описани дълбочина и широчина на неравностите. Вещото лице посочва, че
автомобилът е преминал през първата неравност, след което траекторията е
станала криволичеща, наподобяваща опит на водача да заобиколи
втората неравност. След втората неравност товарният състав е отишъл надясно,
следва завиване наляво, напускане на платното за движение вляво и удар в къща №
19. Вещото лице достига до извод, че с оглед конкретната пътна обстановка – ляв
завой, наклон надолу, вода, може да се приеме, че е съществувала възможност
водачът на товарната композиция да не може да избегне попадане в първата
неравност. Втората неравност се е намирала на 23 метра след първата, като при вдижение със скоросто около 40
км/ч разстоянието се изминава за около 2 секунди. При време за реакция 1,2
секунди и 0,3 секунди сработване на кормилния механизъм, се получават 1,5
секунди, през които композицията изминава около 17 метра. За оставащите 6 метра
(0,54 секунди) водачът на товарния състав би могъл да отклони автомобила, но не
би могъл да заобиколи изцяло втората неравност.
Опасната зона за спиране на товарната композиция при скорост на движение 40
км/ч, в конкретната пътна обстановка и условия, е била около 37 метра. С оглед
конкретната пътна обстановка и условия съществува възможност водачът да не е
имал възможност да спре преди достигане н апрепятствията
на пътя и да избегне попадането в тях. Вещото лице акцентира, че втората
неравност се е намирала на 61,5 – 62,5 метра преди удара на товарната
композиция в къщата. При опасна зона за спиране около 37 метра това означава,
че за водачът на композицията е съществувала техническа възможност да
спре състава преди удара в къщата. Последната се е намирала на около 109-110 метра след
ориентира и на около 11-13 метра извън платното за движение.
В съдебно заседание инж. А. допълва, че ширината на пътното платно е 7,20
м. и при товарен автомобил с габаритна ширина 2,50 м. е имало достатъчно
разстояние да мине встрани от дупките, като неравностите се вместят в
междуосието и гумите не преминават през тях.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице М.Г.. Експертът сочи, че смъртта на Златко Зайков е резултат от
тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, както и останалите
травматични увреждания във всички области на тялото. Смъртта е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Допълнително е отбелязано, че
водачът е могъл да спре, дори и преминавайки втората неравност, без да напуска
платното за движение. Следите по-скоро сочат, че водачът се е опитвал да
заобикаля неравностите и е напуснал платното за движение в един по-късен
момент.
Вещото лице по допуснатата Съдебна техническа експертиза отговаря, че процесния участък, на който е настъпило ПТП – ул. Софийска,
представлява част от второкласен републикански път ІІ-81 и се поддържа от
Агенция „Пътна инфраструктура“. В писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ е
отразено, че ул. Софийска в гр. Лом преминава през урбанизирана територия на
гр. Лом, кв. Младеново и на основание чл. 30 от Закона за пътищата АПИ и
общините отговарят съвместно за ремонта и поддържането на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии. В приета по делото справка към
деня на ПТП за процесния участък е бил наличен и пътен
знак „А12“ (неравности по платното за движение)) с допълнителна табела „Т2“ с
указано разстояние 3 км., включващо и мястото на ПТП.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г.Й.А.. Свидетелката сочи, че
ищцата и баща и са имали силна връзка, той се е грижел за нея и детето било
привързано към баща си. Учел я да кара колело. Сега питала къде е баща й,
натъжавала се, че на празник нейния баща го няма, а другите деца отиват със
своите бащи. На гробища утешава майка си, казвайки й: „Недей да плачеш, баща ни
е горе.“.
В приета Съдебнопсихологическа експертиза,
изготвена от вещото лице Б.К., се сочи че С.П. показва ясни белези на непреработена
загуба и продължава повече от година и половина след злополуката процес на
траур по загубения баща, за когото има ясен, силно положително емоционално
оцветен спомен. С.П. е клинично здрава, без белези на психическо заболяване. Тя
е момиче с много добро психологическо развитие, което скърби за загубата на
баща си.
Горното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и заключението на автотехническата експертиза, приети
от съда.
При така приетите за
установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на тежкотоварен влекач с рег. № ******,
управляван от Я.Т.. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието. По аргумент от § 22 ПЗР КЗ приложими са правилата
на КЗ (отм.), доколкото договорът за застраховка е сключен при действието на КЗ
(отм.) и няма данни страните да са договорили друго.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено
непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е
предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние –
причиняване на пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от
представените писмени доказателства, както и от заключението на автотехническата експертиза. Изводът, който се налага при
преценка на тези доказателства е, че водачът на товарния автомобил е допуснал
настъпване на произшествието поради управление на същото със скорост, несъобразена
скорост с налични неравности в платното за движение – чл. 20 ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват… със състоянието на пътя и на превозното средство…, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ Макар управлението да е извършено със скорост, по-ниска от
максимално допустимата, същата не е била адекватна на състоянието на пътя. За
последното обстоятелство водачите на МПС са били предварително сигнализирани
чрез пътен знак „А12“.
Съдът споделя изцяло изводите на вещото лице ударът да е бил изцяло
предотвратим, вкл. след преминаване на първата неравност. Ето защо няма основание
да се счете, че третото лице-помагач е съпричинило
вредоносния резултат.
По делото не се доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за
вина на водача на товарния автомобил. Ето защо съдът приема, че той виновно е
допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие бащата на ищцата. От разпита на свидетелката А.,
чийто показания се базират на лични впечатления и възприятия, както и
съобразявайки изводите на вещото лице по приетата и неоспорена Съдебнопсихологическа екпертиза е
видно, че и към настоящия момент са налице ясни белези от непреработена травма,
като за баща си детето има силно положително емоционално оцветен спомен.
При това положение отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от
настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение: Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди,
доказания интензитет на страданията на ищцата и начина, по който тя е приела
смъртта на баща си. Съдът съобразява също необратимите последици на увреждането
– загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения между ищцата и
баща й. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и
загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Като се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че
обезщетение от 150 000 лева отговаря на принципа на справедливост и е от
естество да компенсира претърпените вреди. Искът до пълния частично предявен
размер от 200 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва
за забава от 20.01.2017 г.
По отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото с разпореждане
от 02.06.2017 г. Ответникът дължи да заплати на адв. Я.В.С.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
размер на 5436 лв. с ДДС.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също
има право да получи разноски и възнаграждение за юрисконсулт и депозит за вещо
лице, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане по сметка на СГС
на държавна такса и разноски за вещи лица съобразно уважената част от иска в
общ размер 6600 лв.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се дължат
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С.З.П., ЕГН **********,
действаща чрез майка и законен представител Б.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от
150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно
събитие, настъпило на 04.09.2016 г. по причина на противоправното
поведение на водача на автомобил с рег. № ******, ведно със законната лихва 20.01.2017
г. до окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00
лева.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв.
Я.В.С., адрес: ***, на основание чл. 38 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 5436 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
6600,00 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.З.П., ЕГН **********,
действаща чрез майка и законен представител Б.И.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника
община Лом.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: