Решение по дело №1515/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260689
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20215530101515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        29.07.2021г.                     гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                              ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на осемнадесети май                                                                    2021година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                            Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 1515 по описа за 2021 година,

 

Делото е образувано по иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ, предявен от “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД гр.Ямбол, против С.Г.Д., като твърди, че ответникът работил в ищцовото дружество в периода от 01.03.2019г. до 19.06.2019г., когато спрял да идва на работа – до 24.06.2019г., като със Заповед от 03.07.2019г. трудовият му договор бил прекратен на  осн.чл.330,ал.2, т.6 от КТ – с дисциплинарно уволнение. Дължал на работодателя сума в размер на 1600лева – основно и допълнително трудово възнаграждение за един месец, които ищецът претендира за заплащане, ведно със законната лихва върху главниците и направените по делото разноски.

 В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, че не дължат търсената сума – била налице незаплатена сума на ищеца, за трудово възнаграждение и обезщетенията, която следвало да бъде прихваната, като молят иска да бъде отхвърлен и да се присъдят разноски. 

 В исковата молба ищецът „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД гр.Ямбол излага твърдения, че С.Г.Д. бил назначен на работа във „Вакуум ел систем“ ООД по силата на трудов договор № 2518/01.03.2019г. на длъжност „оператор робот“. Трудовият договор бил сключен на осн. чл.67, ал.1,т.1 от Кодекса на труда, като с него при условията на чл.66, ал.1. т.7 от Кодекса на труда, в т.1.2 било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение в т.1.3. в размер на 850лева. В t.V от трудовия договор бил договорен срок на предизвестие при прекратяването му 30 дни. На 19.06.2019г. С.Д. престанал да ходи на работа, като не уведомил работодателя за причината за това, нито представил доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването си. С констативен протокол от 24.06.2019г. работодателя констатирал, че работника С.Г.Д. не се е явявал на работа повече от два последователни работни дни - от 19.06.2019г. до 24.06.2019г., което представлява нарушение на трудовата дисциплина и при спазване разпоредбите на Кодекса на труда поканил работника да даде обяснения по този повод. Със заповед № 52/03.07.2019г. на управителя на „Вакуум ел систем“ ООД на С.Г.Д. било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовият му договор бил прекратен на осн.чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда. Съгласно чл.221, ал.2 от Кодекса на труда при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. На основание изложеното ищецът „Вакуум ел систем“ ООД предявява иск срещу С.Г.Д. иск на осн.чл.221, ал.2 от Кодекса на труда - за осъждането му да заплати на ищеца „Вакуум ел систем“ ООД обезщетение поради дисциплинарното му уволнение в размер на 1600лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск и да бъде осъден ответникът С.Г.Д. да заплати на „Вакуум ел систем“ ООД обезщетение поради дисциплинарното му уволнение в размер на 1600лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане, като присъдите на доверителите ми направените по делото разноски.

  На основание чл.131 от ГПК ответникът С.Г.Д. представя писмен отговор, в който заявява, че  по отношение на предявения иск по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда считал, че същият бил допустим, но бил неоснователен. Не оспорвал, че е работил в ищцовото дружество „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор №2518/01.03.2019г. Оспорвал всички останали твърдения, изложени в исковата молба. Оспорвал обстоятелството, че е получил и узнал съдържанието на заповед №52/03.07.2019г. на управителя на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД, с която му било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е бил прекратен трудовият му договор. Узнал бил за съдържанието на посочената заповед едва с връчването на исковата молба на 09.02.2021г, поради което считал, че декларираните в нея обстоятелства не са произвели правно действие. Оспорвал размера на претендираното обезщетение, защото същото не отговаряло на изискванията на чл.228, ал.1 от КТ, тъй като не е определено на база полученото му брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В настоящия случай брутното трудово възнаграждение, получавано от него било различно за всеки месец положен труд, като най-ниско то е било през месец май 2019г. - месеца, предхождащ този, в който е извършено дисциплинарното нарушение, поради което считал, че размерът на предявения иск бил необосновано завишен. Видно от приложеният като доказателство Трудов договор № 2518/01.03.2019г. основното месечно възнаграждение на ответникът било в размер на 750лв., поради което оспорвал, че същият дължал на работодателя сума в размер на 1600лева. Ответника е получавал бонуси, но никога в размер на 850лева, поради което оспорвал, че същата сума била част от брутното му трудово възнаграждение. Отделно от гореизложеното, правел възражение за прихващане, тъй като ищеца също дължал суми на ответника, поради което претендираната от ищеца сума следва да бъде намалена и е неизплатена на ответника и дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.06.2019г. до 18.06.2019г. включително, в който период е изпълнявал трудовите си задължения, както и с неизплатеното от ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 7 дни. Съгласно представената с исковата молба заповед № 52/03.07.2019г., претендираното от ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ би следвало да бъде удържано от последното неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими съгласно действащото законодателство обезщетения. Последното получено от ответника възнаграждение било заплатената от „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМИ“ ООД на 17.06.2019г. по банковата сметка на ответника сума от 928.30лева, представляваща заплата за месец 05.2019г. Следователно в настоящото производство ищецът искал присъждане на пълния размер на обезщетението, въпреки че е декларирал намерението си да удържи претендираното обезщетение от сумите, които дължи, но не е заплатил на ответника - за трудово възнаграждение за месец 06.2019г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Поради това считал, че претендираното с исковата молба обезщетение е било в завишен размер и следвало да бъде намалено с дължимите от ищеца на ответника суми за трудово възнаграждение и обезщетения. С оглед на гореизложеното, моли да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМИ“ ООД иск, или алтернативно да бъде уважен в по-нисък от претендирания размер, след като се извърши прихващане на дължимите от ищеца на ответника суми за трудово възнаграждение и обезщетения.

В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от адв.А., моли иска им да бъдат уважен изцяло и не оспорва допустимостта на направеното възражение за прихващане, за основателността на което предоставя на преценката на съда, като моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, представляван от пълномощника си адв.З., моли да бъде прихванато дължимото на ответника обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ, установено от заключението на назначената по делото експертиза. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:

От събраните и приети като доказателства по делото Трудов договор № 2518/01.03.2019г., констативен протокол № 51/24.06.2019г., искане за представяне на документи за обстоятелства по чл.333 КТ, покана за даване на обяснения – получени на 24.06.2019г. от ответника, заповед № 52/03.07.2019г. за наложено дисциплинарно наказание, която му е изпратена по куриер на 05.07.2019г., същият в офис на куриерската служба/според отбелязването, извършено от служителите/, поискал да отвори пратката, преди да я приеме, напуснал офиса и до 13.08.2019г. не се върнал да я получи. Ищците изпратили Нотариална покана № 4671 на 25.09.2019г. съпровождаща Заповедта за уволнение, като в самата покана било посочено съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение. Същата била връчена от нотариус Денчо Недялков – констатирал служебно връчване на 12.11.2019г. след залепяне на уведомление и изтичане на законовия срок. Били изпратени уведомления от ищеца до НАП – при назначаване на ответника и след прекратяване на договора му - според представените справки изх.№ 28388193003896/02.03.2019г. при назначаване и изх.№ 28388193023344/29.11.2019г. за прието уведомление за извършеното прекратяване на трудово правоотношение – видно от материалите в личното трудово досие на ответника, представени в съдебно заседание от адв.А., ответникът С.Г.Д. от 01.03.2019г. е бил в правоотношение с „Вакуум Ел Систем”ООД-Ямбол, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750лева основно и 850лева допълнително трудово възнаграждение, със срок за изпитване три месеца в полза на работодателя, на длъжност „оператор робот”, като ответникът постъпил на работа на 05.03.2019г. След 05.03.2019г. договорът му преминал в безсрочен, за който според т.V от договора се предвижда срек на предизвестие за прекратяването му в размер на 30дни.  

Съгласно разпоредбата на чл.221,ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Налице е прекратяване на трудовото правоотношение на ответника поради дисциплинарно уволнение, съобщено й по реда на чл.195,ал.2, предложение 2-ро, налагащо дължимост на обезщетение по чл.221,ал.2 КТ.

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която, размера на трудовото възнаграждение на ответника за месец май 2019г. е 1200,20лева, за отработени 17дни от общо 20 работни дни, при уговорено възнаграждение в размер на 1600лева месечно. Експертизата е изчислила дължимото към ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ на сума в размер от 1623,80лева, като при извършената проверка е установила начислено и удържано обезщетение по чл.221,ал.2 КТ по ведомост за месец юни 2019г. в размер на 170,56лева – нетен размер на начисленото трудово възнаграждение за м.юни 2019г. Вещото лице е установило дължим остатък от обезщетение по чл.221,ал.2 КТ от ответника на ищцовото дружество/след приспадане на удържаното в размер на 170,56лева/ до размера на 1453,24лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.

При направеното възражение за прихващане от страна на ответника, до размера на евентуално дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, вещото лице е установило недължимост на суми, представляващи трудови възнаграждения от ищеца към ответника, но неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни/изчислени според чл.156 КТ и т.IV от трудовия договор между страните/, определящ 20 дни платен годишен отпуск, за които според вещото лице се дължи сума в размер на 444,78лева/нетен размер – след приспадане на ДОД/.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице – като компетентно и добросъвестно изготвено отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните, като следва от установения размер на дължимо обезщетение по чл.221,ал.2 КТ да бъде приспаднат – поради възражението за прихващане размера на дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, или искът следва да бъде уважен до размера на 1008,46лева – след извършеното прихващане, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното й заплащане. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът С.Г.Д. следва да бъде осъден да заплати частта от направените от ищеца разноски от общо 464лева - за възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лева, 64лева внесена държавна такса и 50лева за вещо лице, до размера на 292,45лева - съразмерно на уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена частта от 350лева направени разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска – до размера на 129,40лева. Следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда и 55,45лева – съразмерно на отхвърлената част от иска от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, по сметка на Старозагорския районен съд. Следва в решението да бъде посочена банковата сметка на ищеца, представена по делото – BG 64 BPBI 7934 1084 96 1301 в Юробанк кл. Ямбол.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА С.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ж.З. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ”ООД, гр.Ямбол, с ЕИК: *********, със седалище гр.Ямбол, адрес ул.“Ямболен“ № 1, представлявано от управителя Илиан Аврамов, съдебен адрес ***, офис 5, представлявано от адв.Р.А. ***, сумата от 1008,46лева/хиляда и осем лева и 46стотинки/,представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, след извършеното прихващане по възражение на ответника /между дължимото обезщетение по чл.221,ал.2 КТ от ответника към ищеца в размер на 1453,24лева и дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 КТ от ищеца към ответника в размер на 444,78лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното заплащане на сумата и 292,45лева/двеста деветдесет и два лева и 45 стотинки/ направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по чл.221,ал.2 КТ в останалата му част – над присъдените 1008,46лева до търсените общо 1600лева – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Сумите могат да бъдат преведени по банкова сметка ***”ООД, гр.Ямбол, с ЕИК: *********, IBAN - ***. Ямбол.

 

 ОСЪЖДА „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ”ООД, гр.Ямбол, с ЕИК: *********, със седалище гр.Ямбол, адрес ул.“Ямболен“ № 1, представлявано от управителя Илиан Аврамов, съдебен адрес ***, офис 5, представлявано от адв.Р.А. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ж.З. *** сумата от 129,40лева/сто двадесет и девет лева и 40стотинки/, направени от ответника разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ”ООД, гр.Ямбол, с ЕИК: *********, със седалище гр.Ямбол, адрес ул.“Ямболен“ № 1, представлявано от управителя Илиан Аврамов, съдебен адрес ***, офис 5, представлявано от адв.Р.А. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 55,45лева/петдесет и пет лева и 45стотинки/, представляваща частта от платеното от бюджета възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска. 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: