Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
град Велико Търново, 07.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІ - ми състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Румяна Пеева
при
участието на секретаря Д.С.разгледа докладваното от съдия Пеева административно
дело № 851/2017 година по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по жалба на Е.Е.Й. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0352 - 000559/06.10.2017 година на началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново, с която, на основание чл. 171 т. 2А от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е прекратена регистрацията на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ВТ ***АР за срок от 6 месеца, считано от 05.10.2017 година Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, и постановена в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, посочено в заповедта. Моли същата да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът по делото - началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново не се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес - жалбоподателят е адресат на акта, посредством който се засягат негови права и законни интереси. По същество жалбата се явява неоснователна предвид на установеното от фактическа и правна страна по спора:
За да издаде процесната заповед, административният орган е приел за установено, в резултат на извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП, че при извършена проверка, на 05.10.2017 година е спрян за проверка процесния лек автомобил с водач С.Е.Й. без да притежава валидно СУМПС. Съставен е АУАН № 1495/05.10.2017 година, който е връчен на същия ден на С.Й. срещу подпис. Издадена на жалбоподателя е оспорената заповед, която му е връчена на 23.10.2017 година.
За доказване на горепосочените факти и обстоятелства по делото е представена изцяло административна преписка по издаването на процесната ПАМ.
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. При издаването й органът спазил административнопроизводствените правила. В тази връзка жалбоподателят не сочи никакви конкретни възражения, като такива няма включително и такива, направени при съставянето на АУАН. Във връзка с правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното: Съгласно чл. 171 т. 2а от ЗДвП / в редакцията към датата на извършеното нарушение/ се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай принудителната административна мярка касае управление на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.
Следва да се отбележи, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. С изтичането на срока за който държавата е признала на съответното лице право да управлява МПС, то се прекратява . Срочността на правото е отразена в издаденото по отношение на водача Свидетелството за управление на моторно превозно средство, което съставлява официален удостоверителен документ. След изтичане на всеки 10 (5) години, макар на проверка да не подлежат знанията, уменията и поведението на водача, на такава подлежи физическата му годност и само ако последната е налице, лицето отново придобива право да управлява МПС, за следващия срочен период. Следователно изискването в чл. 171, т.2а от ЗДвП за "съответно свидетелство за управление на МПС" не касае единствено случаите, в които изначално водачът е неправоспособен, СУМПС е иззето по административен и съдебен ред или лицето не притежава свидетелство за управление относимо към категорията на моторното превозно средство което управлява, но и със срока на неговата валидност. В този смисъл управляването на МПС със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без съответно свидетелство. В тази насока са както практиката на ВКС, така и практиката на ВАС изразена в Решение № 223/09.01.2015 г. по ад.д.№ 3037/2014 на ВАС, Решение № 7071/27.05.2014 г. по ад.д.№ 337/2014 г. на ВАС, включително най-актуалната такава по приложението на нормата на чл. 171, т.2а от ЗДвП - Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС, която настоящият състав изцяло възприема.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ, тъй като по делото безспорно се доказва, че на 05.10.2017 година процесният лек автомобил на жалбоподателя е бил управляван от лице непритежаващо към този момент съответно (валидно) свидетелство за управление на моторно превозно средство. Възражението, направено в жалбата, че жалбоподателят не е извършил нарушението, освен, че е неоснователно е и безсмислено, тъй като той не отрича да е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена.
При наличие на предпоставките на чл. 171, т.2а, от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Следователно от материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по - благоприятен вариант с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл. 171, т.2а от ЗДвП, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока.
Административният орган правилно е издал процесната ПАМ, чиято цел е преустановяването занапред на административни нарушения по ЗАвтП, като е посочил точно фактически и правни основания за издаването й. Така се налага категоричен правен извод, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени нарушения на производствените правила.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Административен съд Велико Търново, седми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.Й. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0352 - 000559/06.10.2017 година на началник РУ Свищов към ОД на МВР Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: