Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 29,06,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16594 по описа за 2015год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.А.А. срещу Ж.П.А.
обективно съединени искове, при условията на евентуалност с пр. кв. чл. 26, ал.
2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07,11,2014год., обективиран в
НА № ****, т. 2, peг. № 7298, нот. д. №
329/2014год. на нотариус В.В.по силата на който ищцата е продала на ответника/
нейна дъщеря/ недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********” ,
представляващ ап. № 3, в ********, със застроена площ 76,67кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото зимнично
помещение, заедно с 1,97% ид.части от общите части на сградата, при съседи -описани
в акта, представляващ имот с идентификатор 68134.1602.6161.2.3, с иск с
пр.кв.чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, за недействителност на сделката поради липса на
основание, тъй като липсва престация по сделката в размер на продажната цена,
иск с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, вр.чл. 576, вр.чл.579, ал.1 от ГПК, недействителност поради неспазване на формата, тъй като
съдържанието на акта не е прочетено на
участващите в сделката лица, иск с пр.осн.чл.29 от ЗЗД за унищожаемост, поради въвеждане в заблуждение с участието
на трето лице относно естеството на сделката, иск с пр.осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договора поради пълно неизпълнение на задълженията на купувача
за заплащане на продажната цена.
Ищцата поддържа с процесния договор от 07,11,2014год.
да е прехвърлена на ответницата собствената ѝ идеална част от правото на собственост върху имота. Сочи
изповяданата сделка да е недействителна поради липса на съгласие за
извършването й, тъй като между страните са съществували лоши отношения. Цената
по договора за продажба в размер на 35000лв. не е получавана от продавача,
поради което сделката е лишена от основание. Не са изпълнени формалните
изисквания на чл.576, вр.чл.579 от ГПК, поради което нотариалното действие е
нищожно, а извършената сделка недействителна поради неспазване на установената
форма. Поддържа да са налице основания за унищожаемост, тъй като за
подписването на нотариалния акт, ищцата е била въведена в заблуждение от трето
лице-нейна внучка и дъщеря на ответницата, която я е завела при нотариус с
обяснение за извършване на завещание. При условията на евентуалност предявява
иск за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението за плащане на
продажната цена.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът-Ж.П.А. извън указания законоустановен
едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва да са налице сочените пороци на процесната сделка. Оспорва
страните по делото да са били във влошени взаимоотношения. Напротив такива са
били налице между ищцата и сина й З.А.. Изпълнени са изискванията на чл. 579 от ГПК. Липсата на заблуждение е установена с
изготвената от П. извънсъдебна експертиза. Поддържа да е налице висящо дело с
№69490/2015год., по
описа на СРС, 77 състав за
делба на процесния имот с ответник З.А..
С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт за
собственост апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ от 14.07.1972 г., № 109, том
VI, дело № 1109 г. на П. П. – I-ви нотариус при Софийския народен съд /л. 47/
на П.И.А. е признато право на собственост върху апартамент №******на ж.к.
„Югоизточен район“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрения план от 76,67 кв.м., при съседи на
апартамента: стълбище, И. и Л.В.и двор от две страни, ведно със зимнично
помещение, при съседи: коридор, Н. иВ.С., двор, М.М.и двор, заедно с 1,97 %
идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху
държавна земя, съставляваща квартал в местност „Югоизточен район“.
От представеното по
делото Удостоверение за наследници изх. № ГР-3-750/27,10,2014 г. на Столична
община /л. 46/ се установява, че след
смъртта си П.И.А. е оставил наследници по закон: Н.А.А.-съпруга, З.П.А.-син и Ж.П.А.-дъщеря.
С нотариален акт № 162, том II, рег. №
7298, дело № 329 от 07,11,2014г. на нотариусВ.В./л. 12/, Н.А.А., в качеството
на продавач е прехвърлила на Ж.П.А., в качеството на купувач 4/6 идеални части
от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, Столични община, район „*********1, в жилищна сграда блок **вход
„А”, на втори стаж, с площ от 76,67 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, И. и Л.В.и двор от две
страни, заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ съгласно
доказателствения нотариален акт, при съседи: коридор, Н. иВ.С., двор, М.М.и
двор, заедно с 1,97 % идеални части от общите части на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата - държавна земя на стойност 606 лв. към 1972 г., който апартамент
съгласно актуални схема представлява имот с идентификатор 68134.1602.6161.2.3,
с адрес на имота: гр. София, район „********вход „********апартамент 3, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 76,67 кв.м., прилежащи части: зимнично
помещение; 1,97 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, имоти с идентификатори: на същия етаж:
68134.1602.6161.2.4, под обекта: 68134.1602.6161.2.1 и над обекта: 68134.1602.6161.2.5, стар идентификатор: няма, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, на осем етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6161.
Уговорена е продажна цена
от 35000,00 лв. В нотариалния акт, продавачът е заявил, че е получил от
купувача посочената сума изцяло преди подписване на нотариалния акт. В т.2 е
посочено ищцата – продавач да си е запазила пожизнено и безвъзмездно, вещното
право на ползване върху продадените от нея идеални части от собствеността върху
недвижимия имот, подробно описан в точка първа от договора.
Представена е декларация от
07,11,2014г. от ищцата, с нотариална заверка на подписа рег. № 7297/2014 на
нотариусВ.В./л. 94/, с която Н.А. декларира, че е получила сумата от 35000,00
лв. от дъщеря си – ответницата Ж.А. цена за продажбата на 4/6 идеални части от
процесния недвижим имот.
По делото е представен документ
за извършена извънсъдебно психиатрична консултация на д-р М.Х.С.– п., на работа в
ЦПЗ „*******“ – София – град“ ЕООД /л. 14/, от която се установява, че
съставителят на документа, на 07,11,2014 г., при амбулаторни условия, в
сградата на ЦПЗ „*******‘ ЕООД, е освидетелствал ищцата по нейно и на близките
ѝ желание.
По делото са ангажирани
доказателства за наличие на саморъчно завещание от 28,09,1988г. /л. 117/ на П.И.А. завещал на жена си Н.А.А. цялото си
движимо и недвижимо имущество, което ще остане след неговата смърт. С протокол
за обявяване на саморъчно завещание на Д.Т., V-ти нотариус при СРС /л. 118/ на 07,07,1989 г. завещанието е било обявено
по реда на чл. 27 от ЗН. /Приложена е преписката по н.д.№2242//1988год. от
саморъчно завещание от 28,09,1988год., от
която не се установява твърдението на ищците Ж.А. да е знаела за оставеното
завещание./
С нотариален акт № 26,
том II, рег. № 6907, дело № 215 от 04,12,2015г.на
нотариус А.Ш./л. 114/, Н. А. е прехвърлила на сина си З.А., собствените
си 2/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот
срещу задължението за гледане и издръжка, като си е запазила пожизненото
правото на ползване върху апартамента.
Представен е и документ
за проведена психиатрична консултация на д-р Х.А.Т.– П. /л. 16/, който е
освидетелствал амбулаторно ищцата на 03,12,2015 г. по нейно желание и по повод
желанието ѝ да прехвърли процесния недвижим имот.
Видно от писмо на
Столична община, дирекция „общински приходи“, отдел „общински приходи –
студентски“, изх. № ДСТ16-ДИ11-37/28,03,2016 г. и приложените към него
декларации по чл. 14 от ЗМДТ /л. 40/ по отношение на процесния апартамент са
подадени следните декларации: Декларация с вх.№ **********/27.10.2014 г. и
партида 7223Н40868, подадена от Ж.П.А., като съсобственик с Н.А.А. и З.П.А., при идеални части съответно - 1/6, 4/6 и 1/6;
Декларация с вх.№ **********/30.09.2015 г. и партида 7223Н40868, подадена от Ж.П.А.,
като съсобственик със З.П.А., с идеални части съответно - 5/6 и 1/6 и ползвател
Н.А.А.; Декларация с вх.№ **********/17.11.2015 г. и партида 7223Н40868,
подадена от Н.А.А. като съсобственик с Ж.П.А. с идеални части съответно 2/6 и
4/6 и ползвател Н.А.А..
Установява се ответницата Ж.А.
да е подала жалба вх.№14,10,2015год. до прокуратурата /л. 95/ и допълнение към
жалба /л. 101/, в която заявила, че е отстранена по насилствен начин от
процесния апартамент от брат си З.А..
С нотариална покана акт №
44, том III, рег. № 7408/2015 г. /л. 108/, връчена на
27,11,2015 г., З.А. е бил поканен от ответницата да ѝ предаде намиращите
се в апартамента нейни лични вещи, парични средства и документи, както и да
ѝ предостави възможност да се грижи за майка ѝ – ищцата Н.А..
Не е спорно наличието на
висящо производство, образувано по искова молба вх. № 22198/12,11,2015 г. пред СРС, по предявен иск за делба срещу З.П.А. /л.
121/, като образуваното гр.д. № 69490/2015 г. по описа на СРС /л. 119/ е спряно.
Във връзка с възражението
за липса на престация по сделката е
представено писмо от НОИ,
дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес процеси“, изх. №
1029-40-7341#1 от 10,09,2017 г. /л. 161/, в което е
посочен осигурителният доход на ответницата за 2014 г. От писмо на НАП,
Централно управление изх. № 94-В-310#1/18,08,2017 г. /л. 163/,
се установява, че ответницата не е подавала декларация за 2014 г.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелят З.А. – син на ищцата и
брат на ответницата, които съдът цени по реда на чл.172 ГПК. Свидетелят
бил информиран от ищцата Н.А., че заедно с племеницата му и сестра му
тя е посетила нотариус за да подписва някакви документи. По сведение на Н. /Ж. А. и А.внучка на Н./ казали на ищцата, че
отишли да подпишат завещание като свидителят не бил известен за това. Проверил
в Агенция по вписванията и установил, че действително са подписвани документи.
С ищцата посетили нотариуса изповядал сделката и от там ѝ били издали
копие на документа, който подписала, като дотогава никой не ѝ бил издал такъв.
Това се случило през лятото на 2015 г. Ставало дума за нотариален акт за
покупко-продажба. Ищцата му казала, че са я излъгали, защото ѝ били обяснили,
че ставало въпрос за завещание. Не ставало дума за пари. Свидетелства, че няма
как майка му да е получавала пари и той да не знае за това, доколкото живеели
заедно. Половин година преди сключването на сделката, ищцата си счупила крака.
Той заплатил лечението и се е грижил за нея. Тя била трудно подвижна, едва се е
движела с проходилка. В това състояние те са я взели, изчакали са докато него
го е нямало. Ищцата не е знаела къде
отива, единственото което е знаела, е че подписвала завещание и била с това
впечатление през цялото време. Казали ѝ, че това завещание било за
половината от собствеността върху апартамента, която е следвало да бъде
придобита от сестра му. Тя му казала, че към момента била в много лошо
здравословно състояние и не разбирала много какво подписва. Сочи, че до 1997 г.
ответницата, дъщеря ѝ и семейството на дъщеря
ѝ са живеели при ищцата. Между ищцата и ответницата и дъщерята на
последната настъпили свади поради това, че ищцата била принуждавана да плаща
половината от „наема“ на апартамента, а се оплаквала, че не ѝ давали да
се храни добре. Тези обстоятелства довели до свада между тях, по време на която
ищцата била замерена с чиния. Наложило се свидетелят да я води в медицинска
академия, за да се извади медицинско свидетелство. След този случай, те се
отказали да живеят при нея. От 2000 г. до изповядване на сделка, с изключение
на спорадични контакти по време на празници, те не са поддържали отношение
помежду си. През пролетта на 2014 г. му са се обадили, ако можело ответницата
да поседи известно време у тях. Повода за новите контакти
е бил, че след като ищцата се е прибрала от болница са били предписани
рехабилитационни процедури. В тази връзка се съгласил племенницата му да я
посещава, доколкото била завършила кинезитерапия в спортната академия. Племенницата
посещавала ищцата в отсъствие на свидетеля, за което ищцата плащала по 20лв. на
посещение. Ищцата споделила, че ответницата и дъщеря ѝ всеки ден са
настоявали и са я увещавали да прехвърли апартамента. Тя не искала да има
конфликти между свидетеля и ответницата и за това се съгласила да подпише
завещание, като знаела, че във всеки един момент можела да го развали. След
подписването на нотариалния акт, ищцата казала на свидетеля, че била излъгана и
не искала повече да вижда дъщеря си – ответницата Ж.А.. Ответницата живяла в
апартамента от началото до края на 1997 г.
Не е подавал декларация, че 1/6 от имота е негова собственост. Знаел е
за наличието на завещание от баща му, като със сестра му са подписвали
документи в тази връзка през 1986г. След като прибрал ключовете от апартамента
била подадена жалба в полицията и към него имало изискване да предаде документи
на Ж.А.. Вещите на ответницата били събрани в кашони, но при посещение на
адреса тя отказала да ги вземе.
Показанията на свидетелят-
А.А.С.– внучка на ищцата и дъщеря на ответницата, които следва да бъдат ценени
също при условията на чл.172 от ГПК сочат, че до 1997г. действително е живяла в процесния апартамент заедно с ищцата,
ответницата, както и бившият й съпруг и синът й. Отношенията с Н. били
нормални. След като ищцата си счупила крака, свидетелката и помагала в
рехабилитацията. Първоначално ищцата искала да прехвърли апартамента на Ася, но
свидетелката не се съгласила / не можело да се прескача майка ѝ -ответницата
Ж.А./. След като ищцата си счупила крака, вуйчо й /З.А./ завел ищцата в хоспис,
а тя се уплашила, че искат да я върнат отново там и за да е сигурна, че няма
как да я изхвърлят от апартамента, искала да го прехвърли на свидетелката. Не
са имали уговорка за цена, такава е била включена в
договора, с оглед законовите изисквания да бъде посочена оценка на идеалните
части от правото на собственост. Майка ѝ извадила данъчна оценка и по
този начин и по оценката била назована цената. Това било начин след сключване
на сделката да се избегнат проблеми с вуйчо ѝ. Свидетелства, че
продажната цена по договора била събрана от нея. Била в кантората по време на
сделката, но не и в помещението, в което се е изповядвала. Предоставила парите
на майка си, а тя на ищцата. Ответницата и ищцата живели заедно шест месеца
след сключването на сделката. След сключването на сделката видяла ищцата само
веднъж, случайно, на улицата. Свидетелства, че ищцата ѝ споделяла, че
вуйчото ѝ сменил телефона с цифров и проверявал всяка вечер на кого е
звъняла и по тази причина не смеела да вдига телефона или да се обажда. Майка
ѝ (ответницата Ж.А.) напуснала жилището поради това, че вуйчо ѝ по
някакъв начин разбрал за сделката – взел ключовете и затворил
вратата, като багажа на майка ѝ и документите останали в апартамента.
След сделката, по желание на ищцата отишли на П., за да не може да се каже, че
не е била добре при сключване на сделката. 15000,00 лв. от продажната цена били
нейни лични средства, а 20000,00 лв. били на приятеля ѝ и на майка
ѝ.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са основания за
нищожност на процесната сделка, както следва– липса на съгласие, липса на
основание, порок в нотариалното производство, поради непрочитане на акта, при
условията на евентуалност унищожаемост поради въвеждане в заблуждение и разваляне поради договорно неизпълнение.
Съобразяваки
задължителната съдебна практика във връзка с релевирани няколко възражения за
недействителност, /пр.Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г.,
Г.К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013,
ВКС, ІV ГО по ч.гр. д. № 5990/2014/, независимо от заявената от страната
поредност на исковете, съдът дължи произнасяне по всички искове, които се
считат предявени в условията
евентуалност, като следва да разгледа първо основанията за нищожност, според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките -
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
противоречие на морала, до най-лекия - липса на форма. В случай, че сделката се
приема да е валидна, то подлежи на разглеждане релевирано основание за унищожаемост,
а в случай да са заявени няколко, също подлежат на разглеждане според
тежестта на порока -неспазване на режима на настойничеството и попечителството,
на следващо място неспособност да се
разбират или ръководят действията, заплашване, измама, поради грешка, до
най-лекия - поради крайна нужда.
Съобразявайки горните
мотиви преимуществено подлежи на разглеждане исковата претенция с
пр.осн.чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, нищожност поради липса
на основание:
Това основание за
недействителност е приложимо само при каузалните сделки, т.е. тези, при които
се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация.
Законът не изисква абстрактните сделки да имат основание, поради което те не
могат да бъдат нищожни на това основание. В чл.26, ал.2 от ЗЗД е установена оборима законна презумпция, съгласно която
основанието се предполага до доказване на противното, следователно в тежест на
ищцата, позоваваща се на липсата на основание е да обори презумпцията за
наличието му.
Във
връзка с процесната сделка ищцата твърди, че е налице липса на основание,
поради това, че ответницата – купувач по договора не е заплатила продажната
цена. В конкретния случай е налице основание на договора – за ответницата е
възникнало задължение да заплати продажната цена в размер на 35000,00 лв. Дали
това задължение е погасено, чрез плащане или по друг начин е въпрос на
изпълнение на договора и не се отнася до неговата валидност, а е
обстоятелство относимо към развалянето му.
Предвид изложеното, съдът
намира искът за обявяване на нищожността на процесния договор поради липса на
основание за сключването му за неоснователен, поради което подлежи на
отхвърляне.
По иска с пр.осн. чл. 26, ал. 2, пред. второ:
Липсата на съгласие като
основание за нищожност е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар.
„съзнавана липса на съгласие“ – изтръгнато чрез насилие, направено е без
намерение за обвързване. В тежест на ищцата е доказването на твърдения порок. По
делото не се установява упражнено насилие над ищцата, в качеството на продавач,
нито други обстоятелства, които могат да подведат поведението и под хипотезата
на чл. 26, ал. 2, пред. второ. Налице е волеизявление относно всички съществени
елементи от договора за покупко-продажба-предмет и цена. Изложените твърдения,
обосноваващи липса на съгласие са свързани с това, че ищцата е имала съзнанието за съставяне на
завещание, а не договор за покупко-продажба на идеални части. Създаването на
грешни представи за естеството на договора и правните му последици, е относимо
към основание за унищожаването на сделката поради измама по чл. 29 от ЗЗД,
респ. грешка по чл. 28 от ЗЗД, но не води до нищожност поради липса на съгласие.
Предвид изложеното, искът
по чл. 26, ал. 2, пред. второ ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска с пр.осн.чл. 26, ал. 2, пред. трето от ЗЗД, вр. чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК:
Принципно съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт при спазване
на правилата на чл.569-579 от ГПК. В този смисъл привидното спазване на формата,
предписана за валидността на дадена сделка, не е достатъчно, а е необходимо да
са спазени и правилата, предписани за нейното извършване. Ето защо в случаите
на нищожно нотариално действие съобразно чл.576, вр.чл.579 от ГПК, нищожна би
била и сделката, оформена с порочния нотариален акт. Релевираните
доводи опорочаващи формата на сделката са относно неизпълнение изискването на чл. 579, ал. 1 от ГПК за прочитане на нотариалния акт на участниците в нотариалното производство.
В частта, с която нотариусът удостоверява
извършените от него и пред него действия /в частност прочитането на акта на
страните по сделката/ съставения нотариален акт има характер на официален свидетелстващ документ, който
има обвързваща за съда материлна доказателствена сила. Оборването на същата е
изцяло в тежест на позоваващата се на нищожността страна. В
процесната хипотеза ищцата е подписала акта и по този начин е
удостоверила, оспореното обстоятелство, че същия
е бил прочетен. От друга страна ангажираните доказателства за
установяване неспазване на изискването на чл. 579, ал. 1 от ГПК
са свидетелските показания на З.А., които не са преки,
удостоверяващи правно релевантни факти а възпроизвеждат споделено
от ищцата и в този смисъл не следва да се кредитират.
Предвид изложеното, този
иск следва да бъде отхвърлен.
По предявения при условията на евентуалност иск с
пр.кв. чл. 29, ал. 2 от ЗЗД:
Фактическият
състав на измамата по чл. 29, ал. 2 ЗЗД изисква: Да е сключена сделка; едната
страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката,
така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено
от трето за сделката лице и другата страна по сделката е знаела или да не е
могла да не знае за нея; сделката да е сключена поради заблуждението. Измамата
представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Въвеждането в заблуждение, чрез създаване на погрешна,
невярна представа се обусловя от създадена, чрез изопачаване на
действителността или нейното премълчаване, представа, в резултат на което е
сключена сделката. Заблуждението може да се отнася както до всички елементи
на сделката относно нейното съдържание, така и
до формиране на мотивацията за сключване на сделката. Обичайно доколкото измамената страна е дееспособно
лице съзнаващо свойството и значението на извършеното, то съзнава съдържанието
на сделката, в конкретния случай фактът, че се разпорежда с вещно право на
собственост върху притежавания от него имот. Основен
критерий за наличие на предпоставките по чл.29 ЗЗД е това, че опорочаването на волята на
лицето се обосновава именно с мотива
за сключването, т.е. ако лицето е действало съзнавайки действителното
положение никога не би сключило такава сделка.
Ищцата излага твърдения,
че е въведена в заблуждение, тъй като е била със съзнанието, че подписва
завещание, а не договор за прехвърляне на идеалните ѝ части от правото на
собственост върху процесния недвижим имот. За установяване на това
обстоятелство са ангажирани показанията на свидетеля З.А., които, както бе
посочено, са производни, базирани единствено
на сведения от ищцата, че е излъгана и си мислела, че подписва завещание. От
друга страна същите са в противоречие с показанията на св.А.С., с които се сочи,
че ищцата имала намерение да прехвърли
апартамента, но за да няма разногласия със сина си за "по -сигурно"
сделката следва да е покупко-продажба. Т.е. от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове по категоричен начин ищцата да е
предприела извършването на сделката със съзнание за съставяне на завещание като
не е знаела за характера на сключената сделка, последиците от същата и поетите
по нея задължения. Още повече по делото да не се опроверга твърдението
нотариалния акт да не е прочетен на прехвърлителя. От друга страна евентуалното
установяване на факт, че ищцата е имала намерение да прехвърли имота
на внучката си или дъщеря си посредством договор за дарение, но за да се "избегнат
проблеми със синът й" е сключен договор за продажба сочи на
привидност на сделката, какъвто довод за недействителност не е заявен.
Изложеното в уточнителни
молби, както и в обстоятелствената част на исковата молба, относно това, че
ищцата е била с влошено здравословно състояние и "не е разбирала какви
документи подписва" не е релевирано като довод, че ищцата не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си, което съставлява самостоятелно основание за
унищожаемост.
Ирелевантни по делото са
обстоятелствата във връзка с деклариране на собствеността върху имота, в
частност от Ж.А., от които извод за въвеждане в заблуждение не може да се
изведе. Недоказано е по делото и наведеното твърдение, ответницата да е знаела
за оставено от П. А. в полза на ищцата завещание/ косвено опровергаващо
становището на ответната страна, тъй като приложената
преписка по н.д. 2242/1988год. не съдържа доказателства за информация предоставяна на Ж.А./,
което пък от своя страна оборва твърдението на свидетеля З.А., че заедно със
сестра му са подписвали нотариални документи във връзка със завещанието.
Ирелевантно е обстоятелството дали при извършване на рехабилатция на ищцата от
свидетелката А.С. ищцата е заплащала или не такса,
както и не налага извод за въвеждане в заблуждение фактът, че посещенията са
извършвани при отстъствие на свидетеля З.А..
Този извод не се следва и от извършването на психиатричен преглед след
изповядване на сделката още повече, че са налице данни за повторно
освидетелстване по повод сделката, с която ищцата прехвърля на З.А. 2/6ид.части
от имота.
Предвид изложеното и при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, разгледани в своята
последователност и взаимовръзка не се установява в условията на пълно и главно
доказване предпоставките за възникване на преобразуващото право по чл. 29 от ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иск с пр.осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Правото на разваляне на
договора има акцесорен характер и би могло да бъде упражнено
само
при валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти се осъществява по реда на императивната норма
на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предпоствака от
фактическия състав на конститутивния иск е неизпълнение на задължението на насрещната
страна по договора, /в конкретната хипотеза-неизпълнение задължението на
купувача да заплати продажната цена/, което да не е незначително с оглед
интереса на ищцата съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД. Неизпълнението да се дължи по
причина, за която длъжникът отговаря.
В исковата молба се
навеждат доводи, че не е платена цената по договора. Изявлението на продавача в
нотариалния акт, че продажната цена е заплатена изцяло преди подписване на
акта, няма обвързваща материална доказателствена сила, тъй като в тази част НА
има характер на частен свидетелстващ документ за осъществяване на факт с правно
значение. Предвид ограничението на чл.164, т.4 от ГПК погасяването
на установени
с писмен акт парични задължения не може
да се установява със свидетелски показания, поради което гласните доказателства
в тази насока не подлежат на обсъждане.
От друга страна по делото е представена декларация изходяща от продавача
от 07,11,2014 г. на ищцата, с нотариална заверка на подписа, в която последната
декларира, че е получила сумата от 35000,00лв. от дъщеря си – ответницата Ж.А. -цена за
продажбата на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот. Посочената
декларация следва да бъде ценена като частен свидетелстващ документ, съдържащ
признание на кредитора, че задължението е погасено и доколкото съставлява
неизгоден за него факт относно погасяване на вземането се ползва с
доказателствена сила относно факта на плащането. Ограничението на чл.164 ГПК не
е налице в случай, че изявлението на кредитора
е симулативно, каквито твърдения от ищцата не са въведени.
Ирелаванти са
доводите на ищеца за липса на престация, предвид
ограничението на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Евентуално нарушение
на законовото задължение за плащане по банков път, би било основание за
ангажиране на административно наказателна отговорност, но не и относно
валидността на престацията./ Определение №7/07.01.2016 по дело № 6247/2015 на
ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 388/11,07,2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на
ВКС, Т.К., II Т.О. и др./
Без значение е и
обстоятелството, че ищцата е декларирала доходи, недостатъчни да направят
възможно заплащането на продажната цена. Размерът на декларираните доходи не
изключва възможността ищцата да е имала достъп до средства от източник, различен
от трудови възнаграждения и този източник да е останал недеклариран. В същото
време, съществува възможност и ищцата да е получила заем, без да е задължително
той да е в правоотношение възникнало с кредитна институция. Несериозни са
показанията на св.А., че тъй като живее с ищцата в едно домакинство би знаел, ако е
получила парична сума в размер на 35000лв.
В този смисъл и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест искът за разваляне подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода от спора
на основание чл.78, ал. от ГПК на ответника се дължат разноски, но по делото
няма данни за извършени такива, поради което не се присъждат.
На осн.чл.38 от
ЗАдв. на адв. В.Г. се дължи адв.
възнаграждение в размер на определен по
реда на чл.7, ал.2, вр.ал.6 от НМРАВ съобразно цената на исковата
претенция в размер на 1601,13лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.А.А., ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу Ж.П.А., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, обективно съединени при условията на евентуалност искове за прогласяване
на нищожност на договор, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на
идеални части от недвижим имот със запазване право на ползване от 07,11,2014 г.
№ 162, том II, рег. № 7298, дело № 329 от 2014 г. наВ.В.–
нотариус с район на действие – Районен съд - гр. София, рег. № 268 в НК, по
силата на който Н.А.А. продава на Ж.П.А. 4/6 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.
София, Столични община, район „*********1,
в жилищна сграда блок **вход „А”, на втори стаж, с площ от 76,67 кв.м., състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище,
И. и Л.В.и двор от две страни, заедно със зимнично помещение, без посочени
номер и площ съгласно доказателствения нотариален акт, при съседи: коридор, Н.
иВ.С., двор, М.М.и двор, заедно с 1,97 % идеални части от общите части на
сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
имота, в който е построена сградата - държавна земя, който апартамент съгласно
актуални схема представлява имот с идентификатор 68134.1602.6161.2.3, с адрес
на имота: гр. София, район „********вход „********апартамент 3, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 76,67 кв.м., прилежащи части: зимнично
помещение; 1,97 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, имоти с идентификатори: на същия етаж:
68134.1602.6161.2.4, под обекта: 68134.1602.6161.2.1 и над обекта: 68134.1602.6161.2.5, стар идентификатор: няма, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, на осем етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6161, като ищцата си е запазила пожизненото и
безвъзмездно право на ползване върху имота, с правна
квалификация по чл. 26, ал. 2, пред. четвърто от ЗЗД поради липса
на основание за сключването му, чл. 26, ал. 2 пред. второ ЗЗД, поради липса
на съгласие, чл.
26, ал. 2, пред. трето от ЗЗД, вр. чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК, поради липса
на форма поради непрочитането на съдържанието на
нотариалния акт на участващите лица, иск с пр. кв. чл. 29, ал. 2 от ЗЗД, за унищожаемост
на договора, обективиран в процесния нотариален акт, като сключен в резултат на
извършена от трето лице измама, както и иск с пр.
кв. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договора като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплати на адв.В.П.Г. на осн.чл.38,
ал.2 от Задв. сума в размер на 1601,13лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: