Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№343

 

гр.Силистра,03.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети септември през 2019 година, в състав:

Председател: Люба Стоилкова

Секретар: Анета Алексиева

като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №571 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ И.И.Х., с ЕГН ********** и С.И.Х., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител И.Х.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв.В.Г., молят съда да разреши да пътуват в чужбина- в страните от Европейския съюз и съседните балкански държави, без съгласието на тяхната майка Ю.О.Х., а така също и да им бъдат издадени паспорти без съгласието на майката.

Твърдят, че майката се е дезинтерисирал от тях и не оказва нужното съдействие, за да могат те да упражняват правото си на свободно придвижване.

По тези причини, молят съда да замести съгласието на родителя им и да уважи молбата. Претендират от ответника разноските си по делото.

            ОТВЕТНИКЪТ Ю.О.Х., с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Др.Ч., е подала писмен отговор, с който заявява, че е съгласна с искането на децата и техния баща и представя декларация. Поради това,че не е създала причина за завеждане на делото, моли разноските по него да са за сметка на ищеца.

            ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА АГЕНЦИЯ”СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”- ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-С, не изпраща свой представител, нито завява становище по иска.

Като прецени становищата на страните и представените от ищците писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявена е молба с правно основание чл.127а,ал.2 от СК.

Бракът между родителите на децата е прекратен с развод /Решение №428 от 05.12.2017г. постановено по бр.д.№ 1115/2017г. по описа на СРС- л.5/, като местоживеенето им е определено при бащата. На него е предоставено упражняването на родителски права. Желанието на децата и бащата е да могат да пътуват до страните от Европейския съюз, съседните Балкански държави и Република Турция.

Във връзка с реализиране на това право, следва да им се издаде паспорт, за което е необходимо съдействието на родителите /чл.5 и чл.45 от ЗБЛД/. Съгласие е необходимо и, за да могат децата да напускат пределите на страната.

Според чл.127а, ал.2 от СК, при разногласие между родителите, спорът се разрешава от районния съд. Въпреки изразеното от страна на ответницата съгласие, до доброволно уреждане на спора не се стигна, което налага съдът да се произнесе по искането.

Предвид на изложеното и на основание цитираната разпоредба във връзка с чл.5 и чл.76,т.9 от ЗБЛС, съдът счита за основателна молбата за издаване на паспорти на децата както и за даване на разрешение двете деца да пътуват до страните от Европейския съюз, съседните Балкански държави и Република Турция за срок –не повече от 2 месеца /60 дни/ за всяка календарна година.

Ищците претендират заплащането на разноските по делото от ответницата, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.

Тя се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която, ако ответникът, с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Свидетелката С.Т.- баба на децата по бащина линия- заяви, че от Нова година са започнали да молят Ю.Х. да даде съгласие и да окаже нужното съдействие. Тя обещавала, но нищо не последвало. Разговаряли са пак през месец февруари. Тя  пак е обещала, но отново нямало реални действия.

С отговора на исковата молба, подаден на 29.05.2019г. , ответницата заявява, че действително свидетелката С.Т. е разговаряла с нея, но не са уточнили датата, на която да подадат документите за паспорти на децата. Преди това, по обективни причини- заболяване на детето ѝ М., налагащо болничен престой – не е могла да окаже необходимото съдействие.

С цел да демонстрира добрата си воля, спора да се разреши без съдебна намеса, заедно с отговора, тя представя декларация за съгласие и отправя покана до бащата да организират явяването си пред МВР за издаване на паспорти на децата.

Това е мотивирало съда да се разпореди препис от отговора да се връчи на ищеца и да предостави срок за постигане на споразумение./Разпореждане от 05.06.2019г. връчено на процесуалния представител на ищеца на 06.06.2019г.; разпореждането не е връчвано на процесуалния представител на ответницата;/ Съдът е предоставил срок до 21.06.2019г.

Тъй като до тази дата не е постъпило волеизявление от страните, че спорът им е разрешен извънсъдебно, с разпореждане от 24.07.2019г. /л.2/, съдът е насрочил съдебно заседание за 20.08.2019г. По молба на процесуалния представител на ответницата, счетена от съда за основателна, делото е пренасрочено за 20.09.2019г.

От изложената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

Преди предявяване на иска ответницата е изразявала съгласие да окаже нужното съдействие на бащата, за да реализира правата на децата. Свидетелката Т. потвърди, че при водените телефонни разговори майката е обещала да даде съгласие. Не бяха опровергани твърденията, че ищецът не е организирал съвместното  посещение на МВР с оглед подаване заявление за паспорти. 

С пасивност се отличава и процесуалното поведение на ищеца в настоящото производство. Очевидно е че значителен период от време-от получаване на отговора до съдебното заседание, ищецът е бездействал. От негова страна дори няма твърдения, че се е възползвал от предложението на ответница и е направил опит да се снабди с нужните документи.

Да, вярно е, че майката може да упълномощи бащата да подаде заявлението до МВР, но не е длъжна да стори това, тъй като това несъмнено е свързано с разходи за пътуването ѝ и такси за заверка.

Представената декларация не е заверена и не може да се ползва за нуждите на децата, но тя е свидетелство за ангажираността на майката да окаже съдействие.

Поради това, съдът приема, че ищецът не доказа, че ответницата е станала причина за завеждане на делото, поради което на основание чл.78,ал.2 от ГПК, ответникът не му дължи разноските по производството.      

По сметката на съда И.Т. следва да внесе окончателна държавна такса в размер на 20 лева / чл.78,ал.2 от ГПК/.

            Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

РАЗРЕШАВА да бъдат издадени паспорти на децата И.И.Х., с ЕГН ********** и С.И.Х., с ЕГН **********, без съгласието на тяхната майка Ю.О.Х., с ЕГН **********.

 

РАЗРЕШАВА на И.И.Х., с ЕГН ********** и С.И.Х., с ЕГН **********, да пътуват до страните от Европейския съюз, Балканските държави, съседни на Република България и до Република Турция, за период от 2 месеца/ (60 шестдесет) дни- всяка календарна година.

 

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението!

 

ОСЪЖДА И.Х.Т., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд-С. сумата от 20(двадесет) лева- окончателна държавна такса по гр.д.№ 571/2019г. по описа на СРС.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                      

 

/Л.Стоилкова/