Присъда по дело №9537/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 98
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110209537
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 98
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниСВЕТЛАНА СТ. МАРИНОВА

заседатели:ГАЛИНА ХР. Д.-ДОБРЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора А. В. М.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20211110209537 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. Г. Т., с ЕГН:**********, роден на 26.02.1997г., живущ
в гр.Гоце Делчев, .............. и с адрес за призоваване в гр.София, к..................,
българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, студент,
неосъждан.

за ВИНОВЕН в това, че
на 07.07.2020г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Професор
доктор И. Странски”, пред №7А, държал акцизни стоки без бандерол, когато
наличието на бандерол е задължително и се изисква по закон - чл. 2, ал.1, т.2
от Закон за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат
тютюневи изделия”; чл.12, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните
складове: „Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши
без допълнителна индустриална обработка”; чл. 12, ал. 2 от Закон за акцизите
и данъчните складове: За "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени
изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
1
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за
пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на
тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в
твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества; чл. 100, ал. 1 от
Закон за акцизите и данъчните складове: „… тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с
бандерол.“ чл.28 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за
акцизите и данъчните складове.; § 4, т. 6 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия: "Тютюн за водна лула" е тютюнево изделие за
пушене, което може да се консумира чрез водна лула. Ако изделието може да
се използва както за консумация чрез водна лула, така и за ръчно свИ.е на
цигари, то се смята за тютюн за ръчно свИ.е на цигари.”, а именно 24 бр.
потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница “OS TOBACCO”,
съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от които с тегло
200 грама с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една
опаковка в размер на 30,40 (тридесет лева и четиридесет стотинки) с обща
цена 1 488,00 (две четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на
дължим акциз 729,60 (седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки) и 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница
“HOLSTER TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула
(наргиле), всяка от които с тегло 200 грама с цена за една опаковка 62,00
(шестдесет и два) лева и акциз за една опаковка в размер на 30,40 (тридесет
лева и четиридесет стотинки) с обща цена 1 488,00 (две четиристотин
осемдесет и осем лева) и обща сума на акциза 729,60 (седемстотин двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки) или всичко с общо тегло 9.600кг., с обща
стойност 2 976,00лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева) и
дължим акциз в размер на 1459,20лв. (хиляда четиристотин петдесет и девет
лева и двадесет стотинки), е извършил административно нарушение по
чл.123, ал.1 от ЗАДС, поради което и на основание чл.305, ал.6 вр. чл. 301,
ал.4 от НПК и на основание чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” в двойния размер на дължимия акциз, а именно 2918, 40 лева,
платими в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на СРС, като на основание
чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото и поддържано обвинение с
деянието да е извършил престъпление по чл.234, ал.1 от НК и случаят да не е
маловажен, както и общият дължим акциз за държания тютюн да е в размер
на 2236,80 лева.
ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС
акцизни стоки без български бандерол, подробно описани в диспозитива на
присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Г. Т., с ЕГН:********** /със снета по
делото самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка
на СДВР сумата от 760,95 лева, представляваща направени разноски по
2
делото в досъдебната фаза на процеса, както и 532,57 лева по сметка на
Висшия съдебен съвет.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ ПО Н.O.Х.Д. № 9537/2021г., СРС, НО, 116ти СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№15179/2020г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. преписка вх.№20667/2020г. по описа на
Софийска районна прокуратура срещу М. Г. Т., с ЕГН:********** за това, че на 07.07.2020г.
в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Професор доктор И. Странски”, пред №7А , държи
акцизни стоки без бандерол, когато наличието на бандерол се изисква по закон - чл. 2, ал.1,
т.2 от Закон за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат тютюневи
изделия”; чл.12, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове: „Тютюн за пушене (за
лула и цигари) е: тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован
на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка”; чл. 12, ал. 2 от
Закон за акцизите и данъчните складове: За "тютюн за пушене" се смятат и изделия,
съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна
лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на
растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи
вещества; чл. 100, ал. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове: „… тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол.“ чл.28
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти
само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове.; § 4, т. 6 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия: "Тютюн за водна лула" е тютюнево изделие за пушене, което може
да се консумира чрез водна лула. Ако изделието може да се използва както за консумация
чрез водна лула, така и за ръчно свИ.е на цигари, то се смята за тютюн за ръчно свИ.е на
цигари.”, а именно 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница “OS
TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от които с тегло
200 грама с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една опаковка в
размер на 46,60 (четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки) с обща цена 1 488,00 (две
четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на дължим акциз 1 118,40 (хиляда сто и
осемнадесет лева и четиридесет стотинки) и 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис
на латиница “HOLSTER TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле),
всяка от които с тегло 200 грама с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и
акциз за една опаковка в размер на 46,60 (четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки) с
обща цена 1 488,00 (две четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на акциза 1
118,40 (хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет стотинки) всичко с общо тегло
9.600кг., обща стойност 2 976,00лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева) и
дължим акциз в размер на 2 236,80лв. (две хиляди двеста тридесет и шест лева и осемдесет
стотинки) и случаят е немаловажен - престъпление по чл.234, ал.1 от НК

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, в които съобщава, че
често пуши наргиле (водна лула), като периодично си купува тютюн от други държави, но
безпроблемно преминава границите и митническите проверки. Съобщава, че заедно с
приятелка компания около 7-8 момчета пушат наргиле и поради липсата на голямо
разнообразие от вкусове и аромати на тютюн за наргиле на българския пазар преди и през
2020г. правили поръчки за тютюн от други държави, който си разделяли и пушели заедно и
поотделно, но никога не знаели, че не е допустимо с пощенски пратки да се извършват
такива доставки или че извършват правонарушение, когато придобиват тютюн с чужд
бандерол, а не с български. От чуждестранни сайтове поръчвали и други консумативи за
1
наргиле, включително и въглени. За конкретното инкриминираното деяние съобщава, че той
заедно със свидетелите Ю., Г., Д. К., А.и К. и К. направили обща поръчка през интернет сайт
dostavki.org, като искали да си разделят поръчаното количество тютюн поравно и да им
стигне за цяло лято. Не било ясно кой ще вземе пратката, но се случило така, че заедно с
подсъдимия пътувал свидетелят К. и тогава се разбрало от свидетеля Д. К., който се свързал
по телефон с подсъдимия, че пратката е пристигнала и може да бъде взета от офис в гр.
София, където отишъл да я вземе, но при излизането от офиса бил спрян от икономическа
полиция. Подсъдимият в хода на обясненията си признава да е направил поръчката през
сайта, като знаел, че същият е от Република Германия, като неустановено лице от
компанията заплатило чрез PayPal цената, а парите получавало впоследствие от другите
поръчали бройки кутии с тютюн за наргиле. По-рано през месец юли подсъдимият признава
да е взел и друга пратка с въглени и други консумативи за наргиле, която не съдържала
тютюн. Сочи, че като получател на пратката била посочена бабата на Д. К.. Подсъдимият
знаел преди получаването на пратката, доколко съобщава това в хода на разпита си, че
пратката ще е с немски бандерол, но не знаел, че това не било позволено. Изразява
съжаление за извършеното и се извинява за стореното.

След първоначално проведените съдебни прения, по време на тайното съвещание,
съдът е преценил, че делото не е изяснено от фактическа страна и на основание чл.302 от
НПК е възобновил съдебното следствие, в рамките на което е изготвена и приета назначена
служебно от съда допълнителна оценителна експертиза.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението и препраща
към предходната си пледоария. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението
се доказва по несъмнен и безспорен начин, като предлага да се кредитират експертизите по
делото, намира, че случаят не е маловажен с оглед дължимия акциз като първоначална
стойност, посочена в обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание към минимума.

Упълномощеният защитник на подсъдимият – адв. Т. също препраща към пледоарията
си от съдебното заседание от 14.02.2023г., излага възприетата от него фактическа
обстановка, в която акцентира, че не се установява инкриминираните смески да
представляват тютюн като намира експертизата за необоснована. Намира, че свидетелските
показания по делото следва да бъдат кредитирани. Счита, че не е осъществен състав на
престъпление. Намира решението за закупуване на тютюна колективно решение и
подсъдимият не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и липсва субективен
елемент. Посочва, че поставянето на немски бандерол е достатъчно за притежаването и
държането на тютюн на територията на Република България. Аргументира позицията си с
чл.26, 28 и 37 от ДФЕС, които гарантират свободното движение на стоки, поради което
счита деянието за маловажен случай. Излага доводи, че подсъдимият е с добри
характеристични данни, а и че деянието е малозначително. Моли за оправдателна присъда
или за налагане на наказание по административен ред.
Подсъдимият в пледоарията си изразява съжаление за извършеното, заявява, че се
разкайва, като заявява, че не е знаел, че нарушава закона и той и компанията му са се били
заблудили. Намира деянието за извършено поради „невежеството“ си. Моли да бъде
оправдан и да му се наложи глоба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
2

Подсъдимият М. Г. Т. е с ЕГН:**********, роден на 26.02.1997г., живущ в гр.Гоце
Делчев, обл.Благоевград, ************ и с адрес за призоваване в гр.София, кв.“Студентски
град“, *********, българин е, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
студент, неосъждан и за него са събрани добри характеристични данни.
Подсъдимият Т. живеел в гр. Гоце Делчев, бил студент и често пътувал до гр. София,
където също имал близки контакти с живущи в населеното място. Същият бил любител на
водната лула (наргиле) и често пушил самостоятелно, както и заедно със свои приятели, сред
които и свидетелите Ю., Г., Д. К., А.и К. и К.. Тъй като водната лула не била много
разпространена на територията на страната, предлаганите видове и аромати тютюн за
наргиле не били изобилни, което мотивирало компанията да си поръчва от чужбина тютюн
за наргиле през интернет сайтове, който винаги им бил доставян и те си заплащали и
разделяли. Случвало се през интернет сайтове да си поръчват от компанията и други
консумативи за наргиле, включително въглени, които не били стоки под специален акцизен
режим. Понякога, когато някой член на компанията пътувал в чужбина, носил тютюн за
наргиле и за другите от приятелите.
На неустановена по делото дата подсъдимият, заедно със своите приятели, изброени по-
горе, направил поръчка през интернет сайта dostavki.org за избран от всеки от компанията и
предназначен за него тютюн за пушене с водна лула, като същият бил по равно за всеки от
свидетелите и подсъдимия. Последният направил поръчка на въглени за наргиле и други
консумативи, както и отделно поръчката за тютюн за пушене с водна лула. Подсъдимият
знаел, че тютюнът ще пристигне с немски бандерол, но не знаел, че е необходимо за целите
на акцизното облагане по Закона за акцизите и данъчните складове същият да бъде обложен
от страна на българската държава в изпълнение на поетите ангажименти на Република
България във връзка с правото на ЕС и вторичните му източници. Тютюнът, който следвало
да бъде доставен в изпълнение на така направената поръчка, бил освободен за потребление
на територията на Република Германия, за което свидетелства залепеният върху кутиите
немски бандерол.
В данни за получател на пратката с консумативи за наргиле, несъдържаща акцизни
стоки, било посоченото дружеството МГ Инвест 2018 ЕООД, с управител бабата на
подсъдимия – свидетелката П. и бил посочен за контакт телефонният номер на подсъдимия
Т. – **********. За получател на пратката с тютюн за пушене с водна лула била посочен
Р.Ц., а като телефон за контакт бил посочен телефонен номер ************, който бил
регистриран на дружеството К.С ООД, управлявано от майката на свидетеля Д. К. –
свидетелката Г. К.. Реално телефонният номер се ползвал от свидетеля Д. К.. След направата
на поръчката същата била заплатена от член на компанията на подсъдимия, но неустановен
по делото, чрез системата PayPal, като всеки от приятелите следвало да заплати своята част
от тютюна за наргиле – около 6 броя кутии.
Свидетелят Х. А. пътувал до територията на Република Германия в началото на месец
юли 2020г., като в гр. Берлин се запознал с лице с малко име С., неустановено по делото,
който му предложил срещу възнаграждение да превози 4 кашона пратки до България, като
заявил, че в тях има препарати. В действителност част от кашоните представлявали
поръчаният от компанията, в която участвал и подсъдимият Т., тютюн за пушене с водна
лула, а другите два представлявали консумативите за наргиле, които компанията си била
поръчала. Свидетелят А. се съгласил, като кашоните били разтоварени от лекия автомобил
марка БМВ на лицето С. и били натоварени в автомобила на свидетеля А.. Инструкциите от
изпращача до свидетеля били в Република България да ги препрати до лицата крайни
получатели чрез куриерска фирма. Прибирайки се в гр. Търговище, свидетелят изпълнил
указанията като изпратил два от кашоните чрез куриерска фирма ЕВРОПЪТ до друг офис на
превозвача в гр. София , ул. „Професор доктор И. Странски”, пред №7А. Запитан от
3
служителката на куриерската фирма какво има в кашоните, които били силно
ароматизирани, същият заявил, че са препрати.
В офиса на куриерска фирма ЕВРОПЪТ работила свидетелката А., която приела
пратките, която познавала свидетеля А., който често идвал да изпраща пратки от офиса.
Двете пратки пристигнали в офиса в гр. София на куриерска фирма ЕВРОПЪТ, като
пратката с консумативи за наргиле била получена преди 07.07.2020г. от подсъдимия Т. – на
03.07.2020г. В офиса на фирмата обаче служителите се усъмнили в съдържанието на втората
пратка, която реално съдържала тютюн за пушене с водна лула и същата била отворена от
неустановен служител на фирмата и се установило нейното съдържание. Било съобщено на
полицията, като обаче обработването на пратката продължило по предвидения за това ред
от куриерската фирма. Било съобщено на посочения телефонен номер на самата пратка,
ползван от свидетеля Д. К., че пратката е налична в офиса на куриера. Свидетелят К. се
свързал по телефона с подсъдимия М.Т. като му съобщил, че пратката с тютюна за пушене с
водна лула е наличен в офиса и може да бъде взет. По това време подсъдимият пътувал с
личния си автомобил заедно със свидетеля К. към гр. София, като последният искал да си
закупи автомобил и използвал приятеля си да го превози. Същият чул разговора между
двамата, както и че тютюнът е за компанията на подсъдимия и ще си го разделят. Т. решил
да вземе пратката, тъй като щял скоро да пристигне в гр. София. При пристигането в офиса,
тъй като пратката била адресирана до Р.Ц., служителят на куриера се свързал с посочения в
товарителницата телефон отново със свидетеля К. и го попитал дали пратката може да бъде
получена от Т., на което Д. К. отговорил утвърдително и същата му била предадена.
Във връзка със съобщеното от куриерската фирма за пратка с тютюн на
07.07.2020г. в гр.София била проведена специализирана полицейска операция при участието
на служителите на МВР - свидетелите Й. Н. Й., Б. Л. Д. и И. В. И. във връзка с получена
оперативна информация за пратка, съдържаща тютюн за наргиле без акцизен български
бандерол. Служителите на МВР се намирали на адрес в гр.София, ул. „Професор доктор И.
Странски”, пред №7А, където се намирал офис на куриерска компания „Европът“. Около
12.15ч на 07.07.2021г. на посоченото място пристигнал управляваният от М. Г. Т. автомобил
„Сеат“ с рег.№Е **** МТ,. Подсъдимият слязъл от автомобила и влязъл в офиса на
куриерска фирма „Европът“. След няколко минути Т. излязъл от офиса на дружеството, като
носел със себе си два броя кашони. М.Т. бил спрян за извършване на полицейска проверка
от свидетелите Й. Н. Й., Б. Л. Д. и И. В. И.. Полицейските служители го попитали какво
съдържат кашоните, като подсъдимият им обяснил, че в същите се намира тютюн за
наргиле, който е изпратен от Германия. След като била установена неговата самоличност, а
също така и тази на свидетеля Д. К., на място бил извършен оглед на местопроизшествие.
При извършения оглед било установено, че в кашоните, носени от Т. се съдържат, както
следва: 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница “OS TOBACCO”,
съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от които с тегло 200 грама - с
цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една опаковка в размер на
30,40 лева с обща цена 1 488,00 (две четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на
дължим акциз 729,60 лева, видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-
оценителнаекспертиза. Също така, били установени и 24 бр. потребителски опаковки - кутии
с надпис на латиница “HOLSTER TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула
(наргиле), всяка от които с тегло 200 грама - с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два)
лева и акциз за една опаковка в размер на 30,40 лева с обща цена 1 488,00 (две четиристотин
осемдесет и осем лева) и обща сума на дължим акциз 729,60 лева, видно от изготвената по
делото допълнителна съдебно-оценителнаекспертиза. Съгласно допълнителната съдебно-
оценителна експертиза, иззетите вещи, представляващи тютюн за наргиле, който бил без
акцизен български бандерол и на обща стойност от 2 976,00лв. (две хиляди деветстотин
седемдесет и шест лева) и дължим акциз в размер на 1459, 20 лева.
4

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Т. в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетеля Й. от съдебна фаза и приобщените по
реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от досъдебна фаза, показанията на Б. Д. от съдебна фаза
и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от досъдебна фаза, показанията на И.
И. от съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от досъдебна
фаза, показанията на Д. К. от съдебна фаза, показанията на свидетеля Х. П. от съдебна фаза
и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от досъдебна фаза, показанията на
свидетелката А. от съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от
досъдебна фаза, показанията на свидетеля Д. К. от съдебна фаза и приобщените по реда на
чл.281, ал.4 вр, ал.1 от НПК от досъдебна фаза, показанията на Г. К. от съдебна фаза,
показанията на свидетелката С. П. от съдебна фаза, Показанията на Д. Д. от съдебна фаза и
приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр, ал.1 от НПК от досъдебна фаза, показанията на Х.
А. от съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр, ал.1 от НПК от досъдебна
фаза, показанията на свидетелите Ю., Г., А.и К. и Д.К. от съдебна фаза, както и изготвените
експертизи – графическа експертиза от ДП, оценителна експертиза (частично кредитирана),
допълнителна оценителна експертиза, видеотехническата експертиза, графическа
експертиза, веществените доказателства по делото – 2 броя кашони с кутии тютюн за
наргиле, писмените доказателства – 2 броя товарителници и другите, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители Й., Д. и И., които след
анализ установи, че са логични, последователни, хармонични и вътрешно непротиворечиви.
Същите взаимно се подкрепят, а и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. От показанията на тези свидетели се установява цялото
провеждане на полицейската операция, разстановката на екипа, мястото на провеждане,
автомобилът, с който подсъдимият е пристигнал на мястото. И тримата свидетели са
категорични, че именно подсъдимият Т., който бе и посочен в съдебна зала,е лицето, което е
взело пратката и което е установено с двата кашона тютюн за пушене с водна лула.
Свидетелите съобщават и с категоричност какво е съдържанието на кашоните, като броят
кашони, макар и свидетелят Й. да твърди, че е само един, не се кредитира от съда, доколкото
е логично да не помни, но поддържа приобщените си по реда на чл.281, ал.5 от НПК
показания от досъдебната фаза, също както и свидетелите И. и Д.. Обяснимо е показанията
на тези свидетели от ДП да са по-подробни с оглед дългия изминал период от провеждане на
полицейската операция до датата на разпита им пред съда, което обстоятелство, взето под
внимание заедно с естеството на работата на тримата свидетели аргументирано води до
извода, че детайли във връзка с количеството установен тютюн не биха могли да
възпроизведат. Ето защо съдът се довери и на показанията от досъдебна фаза на тези трима
свидетели, които допълват заявеното пред настоящия съдебен състав. Видно от показанията
и на тримата свидетели от съдебна фаза, подсъдимият е оказал пълно съдействие при
проверката, съобщил е коректно съдържанието на кашоните, като от показанията на
свидетелите се установява, че Т. е бил напълно наясно, че кутиите, съдържащи тютюн за
пушене с водна лула, имат поставен немски бандерол, но не и български, както е съобщил
на проверяващите. От показанията им също се установява, че подсъдимият Т. е бил силно
притеснен, като дори се наложило свидетелят Д. да му купи вода.
Кредитират се с доверие и показанията на свидетеля К., който е пътувал заедно с
подсъдимия Т. в управлявания от последния автомобил до гр. София и е останал в колата да
5
чака, докато Т. получи пратката. Показанията на този свидетел съдът счита за
добросъвестно депозирани, логични и последователни и не намери причина да не ги
кредитира, доколкото същите се подкрепят от показанията на полицейските служители, от
обясненията на подсъдимия, както и от показанията на Д. К.. Видно от показанията на този
свидетел, същият се е възползвал от пътуването до гр. София, осъществено от Т., за да
стигне до града с цел закупуване на автомобил. Свидетелят е възприел провеждания
разговор между М.Т. и свидетеля Д. К., в който последният е уведомил подсъдимия за
пристигането на пратката, респективно за възможността да я вземе той, дори и да не е
вписан като неин получател. Отделно от това се установява, че получател на пратката е
следвало да бъде бабата на Д. К., която свидетелят К. заявява в хода на разпита си, че се
казва Д.Ц. макар и получател, видно от товарителницата да е Р.Ц., която свидетелят К. не
познава. Доколкото обаче в разговора между М.Т. и Д. К., свидетелят К. е чул, че пратката е
била до бабата на К., отчитайки и съвпадението във фамилиите на вписания получател и
бабата на Д. К., както и относителното сходство в имената Р. и Д., съдът намира, че при
изпращането на пратката и вписването на нейните данни се е стигнало до объркване в
собственото име на получателя като същият вместо Д. е вписан като Р., но с правилна
фамилия. Това е така, доколкото проследявайки изпращането на пратката от Германия до
офиса на куриерска фирма ЕВРОПЪТ, е напълно възможно да е допусната тази грешка
както от лицето С., неустановено по делото, както и от свидетеля А., който е изпратил
кутиите от Търговище до София. Следва да се отчете обстоятелството, че свидетелят К. е
абсолютно незаинтересован от изхода на делото, респективно неговите показания съдът
намира за напълно достоверни и щом пред него е обсъждано, че пратката е следвало да се
получи от бабата на К. – Д., то единственият възможен извод е, че е станал грешка в
посочването на адресата. В тази насока са и показанията на Д. К., който съобщава, че
получател следва да е неговата баба, обясненията на подсъдимия, както и показанията на
другите свидетели, част от компанията на подсъдимия, поръчали общо тютюна. Този факт
не е с особено значение за съставомерността на деянието, но доколкото изяснява в цялост
фактическата обстановка, съдът намери за необходимо да изложи изводите си по този
въпрос. От показанията на свидетеля К. също се установява, че той е наясно, че тютюнът е
получен от подсъдимия физически, но е бил предназначен за компания от около 6-7 човека.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. и П., които са участвали в
качеството си на поемни лица при извършването на оглед на мястото на инцидента пред
офиса на куриерската фирма ЕВРОПЪТ в гр. София. Съдът кредитира показанията им,
доколкото същите са логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. Видно от показанията им и двамата са присъствали на самото извършване на
действието по разследването, надлежно са се запознали с неговото извършване и със
съдържанието на инкриминираните кашони, като са видели и тютюна вътре. Съдът не
кредитира единствено показанията на свидетеля П., доколкото същият в съдебно заседание
твърди да не е видял наличието на чуждестранен бандерол върху кутиите, но при
приобщаване на показанията му по реда на чл.281, ал.5 от НПК се установява, че същият
действително е възприел наличието на чужд бандерол. Видно от показанията на П.,
подсъдимият е съдействал изцяло при извършване на проверката, а свидетелят дори го
определя и като смутен.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката А., която е служител в офиса на
куриерска фирма ЕВРОПЪТ в гр. Търговище, от който са изпратени две пратки до гр.
София, получени от Т. на различни дати, както и техният подател, респективно адресати.
Свидетелката както в съдебна фаза, така и на досъдебна (доколкото показанията бяха
приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК) подробно разяснява процеса по получаване на
пратките и тяхната обработка. Видно е, че свидетелката познава изпращача – свидетеля А.,
като същата си спомня и проведения разговор с него във връзка със съдържанието на
пратките, както и отговора на А., че това са препарати, което обяснявало възприетата силна
6
миризма на парфюм от кашоните при обработката им.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Д. К. от съдебна фаза на
наказателното производство, доколкото намери след анализ показанията му за, вътрешно
непротиворечиви и житейски логични, същите намират опора в останалия доказателствен
материал, което мотивира съда да им се довери и да изгради фактическите си изводи на
тяхна база. От показанията на този свидетел се установява телефонният номер, който той
ползва, който всъщност е този, записан за получателя на инкриминираната пратка с тютюн
за пушене с водна лула, която пратка е получил физически подсъдимият. Това обстоятелство
мотивира съда да даде вяра на показанията му от съдебна фаза за сметка на тези от
досъдебна фаза, в които свидетелят твърди, че М.Т. го е помолил да вземе пратка, за която
свидетелят Д. К. не е знаел, но впоследствие самият Т. е получил. Свидетелят К. не
поддържа показанията си от досъдебното производство като излага и логично обяснение за
заявената неистина, а именно, че се е бил уплашил като още не е имал навършени 18 години
и не е искал да признава, че е участвал в самата поръчка, респективно, че за него е било
предназначено част от количеството тютюн. Отделно от това следва да се има предвид, че в
съдебна фаза показанията му намират опора в целия останал доказателствен материал, за
разлика от изолираните показания от досъдебна фаза, в която свидетелят твърди да няма
нищо общо с пратката, същата да не е била предназначена за него или да е молен от Т. да я
получи вместо него. Дори майката на този свидетел дава показания, че е наясно с хобито на
сина си да пуши наргиле и задно с Т. са в една компания, която си поръчва тютюн от
чужбина. В тази връзка и при положение, че обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите Ю., Г., А.и К. и Д.К. подкрепят заявеното от Д. К., че всъщност
е част от компанията им и че и той е участвал в поръчката на тютюн, логично съдът се
довери на съобщеното от Д. К. в съдебна фаза, още повече, че той е дал своя номер за
получаване на пратката, а свидетелят К. е възприел именно разговор межди подсъдимия и
този свидетел, в който разговор е станало ясно, че Д. К. е наясно с пратката, нейното
съдържание и даже се е съгласил да я получи, в която насока са показанията на служителите
и собственика на куриерската фирма. В този смисъл категорично се установява, че заявеното
от този свидетел в хода на разпита пред съда е достоверно за сметка на изолираните и
неподдържани от свидетеля показания от досъдебната фаза. От показанията на този
свидетел също се установява, че пратката е била поръчана и заплатена от всички членове на
компанията, била е обща поръчка, направена с цел да се снабдят с тютюн за пушене с водна
лула, който не е бил наличен на българския пазар. Също от показанията съдът установи, че
пратката първоначално е била с адресат бабата на Д. К., както и нейното име Д.Ц. както и че
свидетелят не познава и няма роднина с имена Р.Ц..
Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. К., майка на свидетеля Д. К.,
доколкото показанията и се явяват житейски обосновани и намират опора в другите
доказателствени източници по делото. Видно от показанията същата действително ползва
телефонен номер ************, посочен като такъв за адресата на инкриминираната пратка.
В останалата част свидетелката подкрепя показанията на сина си от съдебна фаза,
включително и причината той да не каже истината в хода на досъдебната фаза,
притеснявайки се както от баща си, така и че едва тогава разбрал незаконността на
извършването на поръчки за тютюн от чужбина. Видно от показанията , действително
компания, в която участват синовете Д. и А.и К. и подсъдимия Т., консумира често тютюн
за пушене с водна лула, като поръчвали от чужбина.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля Д. Д., които също са вътрешно
непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетелят, като
собственик на офиса, в който подсъдимият е задържан с пратката, съдържаща тютюн за
пушене с водна лула, разяснява подробно начина на обработка на пратката, както и
обстоятелството, че тя като съмнителна е била отворена от служител на офиса и след което е
установено нейното съдържание, и е сигнализирано на полицията, който сигнал очевидно е
7
станал причината да се проведе полицейската операция. Свидетелят не си спомни
обстоятелства във връзка с предаването на самата пратка, но от приобщените му по реда на
чл.281, ал.5 от НПК показания се установява какви разговори е водил с лице, отговорило на
номера на получателя, в случая свидетеля Д. К., респективно, че същият се е съгласил
пратката да бъде получена от Т..
Съдът дава вяра и на съобщеното от свидетеля А., доколкото показанията му намират
опора в тези на свидетелката А., приела пратката в офис на куриера в гр. Търговище. От
показанията на А. се установява, че лице на име С. му е предоставило двете пратки, които Т.
е получил, едната с адресат МГ Инвест 2018 ЕООД, съдържаща консумативи за наргиле,
различни от акцизни стоки, и инкриминираната пратка, която е следвало да бъде адресирана
до бабата на Д. К. - Д.Ц. но погрешно било посочено името Р.Ц.. Свидетелят подробно
описва начина на превозване на пратката от Германия до България, респективно действията
си по нейното изпращане до адресатите в офиса на куриера, включително като заявил, че
това са препарати. От приобщените показания по реда на чл.281, ал.5 от НПК се установява
каква сума е получил свидетелят от лицето С., за да транспортира кашоните до България,
какъв е бил техният размер и брой, включително и откъде е знаел данните за адресатите, а
именно от даден му от „С.“ лист. Начинът на препредаване на имената на получателите
прави напълно възможна хипотезата при пренасянето на данните действително да е било
объркано името на получателя на пратката с тютюн за пушене с водна лула вместо Д. да е
посочено Р.Ц..
Показанията на групата свидетели, доведени от подсъдимия - Ю., Г., Д. К., А.и К. и К.
съдът кредитира, доколкото показанията им са логични, подкрепят се от останалия събран
по делото доказателствен материал и не се намериха доказателства, които да поставят под
съмнение съобщеното от тези свидетели. Видно от показанията, анализирани групово,
свидетелите са част от една обща компания, която пуши водна лула и често различни лица са
поръчвали и получавали пратки то чужбина, съдържащи тютюн за пушене с водна лула. За
конкретния случай от показанията на тези свидетели се установява, че четиримата, заедно с
Д. К. и подсъдимият Т. са поръчали тютюн за наргиле, което са заплатили заедно на
неустановено от компанията лице, което е внесло парите чрез PayPal, като всеки член на
групата си е поръчал равно количество като останалите и е следвало да си го разделят след
пристигането му.
Относно обясненията на подсъдимия съдът съобразява трайно установеното в теорията
и в съдебна практика положение, че те имат двойствена правна природа - като са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както
и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след
извършването на всички тези аналитични действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не. В конкретния случай съдът намира, че обясненията са житейски логични,
кореспондират с останалия събран и проверен от съда доказателствен материал. В случая
еднопосочността на останалия доказателствен материал и корелацията му с обясненията на
подсъдимия мотивират съда да даде вяра на обясненията, доколкото липсват източници,
надлежно приобщени, които да ги оборват. В случая от обясненията се установява кои лица
са участвали в компанията на подсъдимия, как и откъде е направена поръчката,
обстоятелството, че подсъдимият е заплатил на лице от компанията своя дял от тютюна, но
не е заплащал той цялата сума на доставчика, начинът на получаване на двете пратки,
разговорите, които е провел пред свидетеля К. във връзка с известяването, че пратката е
налична в офис на куриера, както и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното.
От приложените на лист 83 товарителници се установява изпращач и адресат на двете
8
пратки, кой реално ги е получил, а именно подсъдимият Т., телефонните номера на
получателя и изпращача, като тези писмени доказателства служат за проверка на гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите по делото.
Съдът кредитира и протокола за оглед на местопроизшествие на лист 25 от делото,
доколкото същият е изготвен по реда и правилата на НПК, видно от показанията на
разпитаните помени лица, същите са участвали в извършваното действие по разследването и
протоколът правилно отразява възприетото. Именно от протокола за оглед се установява и
точният брой на държаните от Т. кутии с тютюн за пушене с водна лула, а именно по 24
кутии във всеки кашон, разпределени поравно. Независимо, че при извършения от съда
оглед на веществени доказателства в хода на съдебното следствие в кашоните бяха
установени с три кутии по-малко, това обстоятелство лесно и категорично се обяснява с
необходимостта от извършване на редица експертизи върху намерените вещи, като
независимо как се е отразил престоят на кашоните в местата за съхранение на веществени
доказателства, протоколът за оглед като годно доказателствено средство отразява точно
възприетото непосредствено след извършването на деянието, включително и количеството
на установените кутии. За съда не съществува никакво съмнение, че общият брой на кутиите
е бил именно 48 – по 24 в кашон, за което са събрани и достатъчно на брой свидетелски
показания, включително и чрез разпита на поемните лица и показанията на П. от досъдебна
фаза. В тази насока е и експертизата, изготвена от вещото лице Н., в която отново е
посочено какво е количеството на опаковките, както и че три от тях са унищожени при
анализа – лист 3 от експертизата на вещото лице Н., в която е посочено, че общото
унищожено вещество е 0,600 кг или три кутии.

Доказателствената съвкупност по делото е непротиворечива, напълно еднопосочна и в
нея не се съдържат противоречия, което не налага по-подробното ѝ обсъждане.

Съдът кредитира изготвените и приети по делото видеотехническа експертиза, според
която кадрите от охранителната камера в офиса на куриерска фирма ЕВРОПЪТ в гр.
Търговище и качеството на изображението на заснетото от тях лице са годни за
идентификационно изследване, както и изготвената фото-съпоставителна експертиза и
лицево идентификационна експертиза, видно от която на кадрите е заснето лицето Х. Х. А..
Експертизата е обоснована, отговаря на поставените задачи и съдът я кредитира.
С доверие съдът подходи и към графическата експертиза, видно от която в двете
налични по делото товарителници името М.Т. и положения подпис в товарителница
№********* са извършен от подсъдимия Т.. Експертизата отговаря на поставените задачи и
е обоснована.
Съдебно-оценителната експертиза съдът кредитира частично и единствено в частта, в
която е определена стойността на инкриминирания тютюн за пушене с водна лула,
доколкото в тази част експертизата е обоснована и коректно отговаря на поставените
задачи, като съдът възприема методът на оценка на стойността на тютюна за пушене с водна
лула. Във връзка обаче с изчислението на дължимия акциз, съдът намира експертизата за
напълно погрешна, необоснована и неправилна, доколкото използваната от вещото лице
акцизна ставка по ЗАДС не отговаря на действително приложимата. Вещото лице
необосновано и без основание е приложило акцизната ставка за нагреваеми тютюневи
изделия по чл.38, ал.2 от ЗАДС в размер на 233 лева за килограм като така е достигнало до
извода, че общият дължим акциз е в размер на 2236,80 лева. Видно в ЗАДС обаче, и в
частност чл.12, ал.2 от ЗАДС за "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло
или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието
за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които
9
освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове
или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества. Неясно за съда
остава защо вещото лице самоволно и произволно е избрало различна акцизна ставка при
изчисленията си, а не приложимата за тютюн за пушене, доколкото разпоредбата на чл.12,
ал.2 от ЗАДС е ясна и недвусмислена. В тази връзка служебно от съда беше назначена
допълнителна оценителна експертиза с дадени от съда указания да се приложи правилната
акцизна ставка по чл.38, ал.1 от ЗАДС (в актуалната към датата на деянието редакция) за
тютюн за пушене (за лула и цигари), която е 130 лв. за килограм, а от 01 януари 2012г. – 152
лв. за килограм. Очевидно, тълкувани заедно, двете цитирани разпоредби навеждат на
извода, че именно акцизната ставка от 152 лева за килограм е тази за тютюн за пушене с
водна лула, а не тази за нагреваеми тютюневи изделия. В този смисъл съдът кредитира
допълнителната съдебно-оценителна експертиза, видно от която общият дължим акциз за 48
броя кутии с тютюн за пушене с водна лула е в размер на 1459, 20 лева.
Въпреки възраженията на защитата, съдът кредитира изготвената по делото експертиза,
изследвала съдържанието на кутиите, които е установено, че Т. е държал при задържането
си. Независимо, че защитата не е доволна и не възприема метода на изследване, съдът
намира, че експертизата отговаря на поставените задачи, обоснована е, а вещото лице
успешно защити изводите си в съдебно заседание. Видно е, че използваният визуален анализ
на веществото в кутиите е напълно достатъчен за определяне на неговия вид. Вещото лице в
съдебно заседание изрично посочва, че тютюнът не е бил с плесен или мухъл, бил е
абсолютно годен да бъде пушен, което е установено емпирично като от фабричната смес от
опаковката е взето количество, което е било годно за пушене. Не се буди никакво съмнение
у съда и в това, че сместа в опаковките действително е била тютюн, като видно от
разясненията на вещото лице това е винаги използваният метод за установяване на вида на
растителната маса. В случая точно и детайлно е описана процедурата по извършване на
изследването, която включва взимане на част от сместа, която е фабрична, разтваря се във
вода, промива се и се отделят течните съставки, като остава само натрошено вещество,
което при визуален анализ е определено с категоричност като части от листа с използване
на увеличителна лупа и органолептичен метод и се установява наличие на листна петура,
характерна именно за листата на тютюна. Вещото лице също е категорично, че тютюнът е
ставал за пушене, респективно твърденията на защитата не намират опора в заключението,
което съдът намира за обосновано. Не без значение е, че в самата експертиза е описано
подробно какво е съдържанието според надписа на запечатаните опаковки и е установено, че
е налице тютюн – лист 2 и 3 от експертизата. Видно от експертизата, в листата са налице
тютюневи жили и видими в пробите са централният нерв на листа и страничната нерватура,
които отговарят на структурата на едногодишно тютюнево изделие. Меласата също е
определена като тъмен гъст сироп с посочени в експертизата характеристики. Видно от
експертизата, върху всички опаковки е поставен немски бандерол. Така даденото
заключение е напълно обосновано и заключението на вещото лице, че се касае за тютюн за
пушене с водна лула, е категорично, поради което съдът намира възраженията на защитата
за неоснователни.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия се установи чистото му съдебно минало.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че се
доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият на инкриминираната дата е
държал 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница “OS TOBACCO”,
съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от които с тегло 200 грама - с
цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една опаковка в размер на
30,40 лева с обща цена 1 488,00 (две четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на
дължим акциз 729,60 лева, видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-
оценителнаекспертиза. Също така, били установени и 24 бр. потребителски опаковки - кутии
с надпис на латиница “HOLSTER TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула
10
(наргиле), всяка от които с тегло 200 грама - с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два)
лева и акциз за една опаковка в размер на 30,40 лева с обща цена 1 488,00 (две четиристотин
осемдесет и осем лева) и обща сума на дължим акциз 729,60 лева, видно от изготвената по
делото допълнителна съдебно-оценителнаекспертиза.


При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Повдигнатото обвинение на подс. Т. е по чл. 234, ал.1, пр.2 НК - държане на акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи. Съдът счете,
че от анализирания доказателствен материал се установяват всички останали признаци от
обективната страна на деянието с изключение на признака немаловажност на случая.
В случая усложнение в казуса внася обстоятелството, че инкриминираните акцизни
стоки не са без никакъв бандерол, а се установява както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, че същите са облепени с немски
бандерол, удостоверяващ заплащането на акциз на територията на Република Германия. В
случая обаче, след анализ на релевантната нормативна уредба, се установи, че този вид
акцизни стоки изискват, за да бъдат надлежно разпространявани на българския пазар,
респективно държани в установените по делото количества, български бандерол.
Релевантната нормативна уредба в българското законодателство е разпръсната в
множество нормативни актове, включително и подзаконови. Основните разпоредби се
съдържат в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия.
Съгласно чл. 28 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия:
„Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.; а според § 4, т. 6 от
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: "Тютюн за водна лула" е
тютюнево изделие за пушене, което може да се консумира чрез водна лула. Ако изделието
може да се използва както за консумация чрез водна лула, така и за ръчно свИ.е на цигари,
то се смята за тютюн за ръчно свИ.е на цигари.”.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с
акциз подлежат тютюневи изделия”; а чл.12, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове предвижда, че „Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка”; чл. 12, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните
складове: За "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от
вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за
пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или
заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в
твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества; чл. 100, ал. 1 от Закон за акцизите и
данъчните складове: „… тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат
и продават само облепени с бандерол.“
Чл. 4, т.7 от ЗАДС предвижда, че бандеролът е държавна ценна книга, която доказва
внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
Съгласно чл.19, ал.1, т.2 от ЗАДС стоките по чл. 2 (какъвто е и тютюнът за пушене с
водна лула) подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено
11
плащане на акциз при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на
друга държава членка. В този смисъл акцизните стоки, държани от Т. е било необходимо да
бъдат обложени с акциз на територията на Република България, респективно да бъдат
облепени с български бандерол, какъвто в случая е липсвал. Това задължение не отпада
дори и с оглед обстоятелството, че тютюнът е бил обложен на територията на държава-
членка, доколкото съюзното вторично право предвижда изрично облагането на територията
на страната, на които се получават акцизните стоки (анализирано по-долу). В случая няма
основание да се приеме, че стоките са били поставени под режим „отложено плащане на
акциз“, доколкото нито една от хипотезите за това не се е реализирала. Нито Т., нито
свидетелят А. са лицензирани складодържатели като необходимо условие като качество на
субекта, за да може да се приложи процедурата по чл.46 и сл. от ЗАДС. Чл.46, ал.2 от ЗАДС
предвижда, че режим „отложено плащане на акциз“ се прилага само от лицензиран
складодържател.
Съгласно чл.20, ал.1 вр. ал.2, т.5 от ЗАДС се определя и моментът, в който е бил
дължим акцизът, респективно е било необходимо тютюневите изделия да бъдат облепени с
български бандерол, а именно задължението за заплащане на акциз възниква от датата на
освобождаване на акцизните стоки за потребление, като последното е внасянето на акцизни
стоки, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки са поставени под режим отложено
плащане на акциз, или незаконното влизане на акцизни стоки, освен ако митническото
задължение не е било погасено по член 124, параграф 1, буква "д", "е", "ж" или "к" от
Регламент (ЕС) № 952/2013. В случая нито една от хипотезите на чл.124 от посочения
Регламент не се е реализирала, което навежда на извод, че акцизът е бил дължим и
респективно бандеролът – необходим още към датата на внасянето на стоките от страна на
свидетеля А. и всяко последващо тяхно държане е в нарушение на приложимата нормативна
уредба.
Съгласно чл.20, ал.1 вр. ал.2, т.21 от ЗАДС се определя и друга хипотеза на възникване
на задължението, а именно от момента на производството, държането, складирането или
разпореждането на акцизни стоки, за които е установено, че не е заплатен акциз или акцизът
е заплатен частично. В случая двата момента съвпадат и не съществува колизия между така
определените моменти.
В случая приложение не намира разпоредбата на чл.21 от ЗАДС, която единствена
предвижда освобождаването от задължението да се заплати акциз. Нито една от хипотезите
не е била реализирана, а се установява, че държаното количество надхвърля предвидения
максимален размер съгласно чл.4в от ППЗАДС в размер на до 1 килограм, който грамаж
съответства и на предвидения в ДИРЕКТИВА 2008/118/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември
2008 година относно общия режим на облагане с акциз.
В този смисъл и поради посочените текстове от националното законодателство е било
необходимо акцизът да бъде заплатен и респективно тютюневите изделия да бъдат облепени
с бандерол. Законодателят, съобразно предвиденото в ДИРЕКТИВА 2008/118/ЕО НА
СЪВЕТА от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз е
предвидил и процедура за възстановяване на платения акциз в чл.23а от ЗАДС, според който
се възстановява платеният акциз на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, когато разполагат с
документите, доказващи извършена дистанционна продажба на територията на друга
държава членка и е заплатен акцизът в другата държава членка, стига лицата да отговарят на
условията на самата разпоредба. Наличието на процедура за възстановяване на платения
акциз обаче не позволява акцизните стоки, които реално подлежат на облагане и облепяне,
да бъдат държани без бандерол. В случая е необходимо, видно и от самата процедура,
акцизът към българската държава да бъде заплатен, и едва тогава и ако лицето отговаря на
предвидените условия, да поиска възстановяване на платения акциз. В този смисъл
държането на Т. на акцизни стоки без бандерол е неправомерно.
12
Заплащането на акциза към републиканския бюджет е следвало да стане по реда на
чл.44, ал.1, т.1 от ЗАДС - по сметка на Агенция "Митници" или в брой на касата на
компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на
публичното задължение, събирано от митническите органи, определени в Закона за
митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец, като обаче
едва след неговото заплащане е могло стоките правомерно да бъдат държани едва след
изпълнението на това задължение, доколкото ал.5 на същия член предвижда, че
митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на
дължимия акциз по реда, определен за публичното задължение, събирано от митническите
органи.
В случая е налице дистанционна продажба на акцизни стоки от една държава-члена до
друга. Легално определение на дистанционна продажба в ЗАДС липсва, като се препраща
към ЗДДС. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДС Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки
на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице
едновременно следните условия: 1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика
или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или
транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която
завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя; 2. получател по
доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да
начислява ДДС при вътреобщностно придобИ.е на стоката в държавата членка, където
транспортът приключва; 3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или
са допуснати за свободно обращение, а съгласно ал.2 на същия член Продажбата на акцизни
стоки е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по ал. 1, т. 1 и 3, когато получател
е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и ал. 6, т. 1. Налице са
всички елементи от така дадената легална дефиниция, доколкото Т. не е данъчнозадължено
лице по смисъла на ЗДДС, стоките са акцизни и отговарят на посочените кумулативни
критерии. В случая стоките са поръчани от интернет сайт, изпратени са от доставчика за
негова сметка, видно от показанията на А., който ги е получил от лицето С., транспортират
са от една държава-членка до друга. В този смисъл и поради вече изложените съображения е
бил дължим акциз, независимо от начисления в Република Германия, където стоките са били
освободени за потребление с облепянето им с немски бандерол.
Движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на Съюза е
уредено в ЗАДС, чл. 76а и сл. Със законодателната уредба е транспонирана ДИРЕКТИВА
2008/118/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с
акциз. Чл.76а и сл. от ЗАДС уреждат движението на стоки за потребление на територията на
Република България, която уредба е неприложима с оглед липсата на освобождаване от
българските власти. Стоките са били освободени на територията на Република Германия и
приложение намират чл.76в-76г ЗАДС. Съгласно чл.76в от ЗАДС стоките следва да се
съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата
държава членка, като в случая видно от материалите по делото, такъв липсва. Следва
единствено да се посочи, че дори и да беше наличен опростен придружителен документ,
това не освобождава държателите на акцизни токи от задължението да се заплати акцизът.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.99а от ЗАДС, според който ползването
на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци от тютюн е
забранено. Забраната не се отнася за акцизни стоки с платен, начислен или обезпечен акциз,
акцизни стоки с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн,
изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност. В случая предпоставките
за отпадане на забраната не са налице, което означава, че не е следвало Т. да получава
пратката, след като е знаел, че същата съдържа тютюн за пушене с водна лула, който има
само немски бандерол, без да е заплатен акциз на територията на страната.
13
Наличието на немски бандерол върху инкриминираните кутии, съдържащи тютюн за
пушене с водна лула, налага и извършване на проверка дали националното законодателство
правилно е отчело задълженията на Република България като държавна-членка на ЕС,
респективно предвижда ли съюзната уредба на сферата, касаеща акцизните стоки и тяхното
облагане, различен режим на облагане, в който случай приложение следва да намери
правото на ЕС за сметка на законодателната уредба, която следва да бъде дерогирана.
Уредбата на ниво ЕС се съдържа в две директиви, първата от която е ДИРЕКТИВА
(EС) 2020/262 НА СЪВЕТА от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на
облагане с акциз. Същата обаче, съгласно чл.55 предвижда, че държавите членки приемат и
публикуват до 31 декември 2021 г. законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2, 3, 6, 12, 16, 17, членове 19 – 22,
членове 25 – 29, членове 33 – 46 и членове 54, 55 и 57. Те незабавно съобщават на
Комисията текста на тези мерки, а съгласно чл.56 Директива 2008/118/ЕО, изменена с
изброените в приложение I, част А актове, се отменя, считано от 13 февруари 2023 г., без да
се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в
националното законодателство и датите на прилагане на директивите, посочени в
приложение I, част Б. В този смисъл към датата на деянието 07.07.2020г. приложение
посоченият източник на вторичното право на ЕС не може да намери приложение. В този
случай за приложима следва да се приеме вече отменената към настоящия момент, но
действала към датата на деянието, ДИРЕКТИВА 2008/118/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември
2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО.
Съгласно предвиденото в чл.2-6 от Договора за функциониране на ЕС, Съюзът има
компетентност да регулира обществените отношения, свързани с движението на акцизни
стоки и тяхното облагане.
Съдът констатира, че националното законодателство, макар и недотам точно и коректно
да транспонира отменената вече директива, като липсва детайлна уредба на дистанционните
продажби, съответства на целите на директивата и не противоречи, което означава, че
няма пречка същото да бъде приложено в настоящия казус. Това е така, доколкото
националното законодателство съдържа тъждествена уредба, която е напълно
хармонизирана. Съгласно чл. 15 от ДИРЕКТИВА 2008/118/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември
2008 всяка държава-членка определя своята нормативна уредба относно производството,
преработката и държането на акцизни стоки, при спазване на разпоредбите на настоящата
директива. Производството, преработката и държането на акцизни стоки, за които не е
платен акциз, се осъществяват в данъчен склад. Неприложим в случая е чл.32 от
Директивата, който предвижда, че акцизни стоки, придобити от частно лице за собствено
ползване и транспортирани от него от една държава-членка до друга, се облагат с акциз само
в държавата-членка, в която са придобити, доколкото в случая §3 изрично изключва
придобИ.ето на акцизните стоки (48 кутии, съдържащи тютюн за пушене с водна лула с
грамаж 9,600 кг.) да са за лично ползване при максимален лимит от 1 кг., а и в случая
стоките са превозвани от територията на една държава-членка до друга с цел тяхното
доставяне до купувача, а не за да се ползват от свидетеля А.. Това категорично изключва
приложението на чл.32 от Директивата. От своя страна чл.33 от Директивата предвижда, че
без да се засягат разпоредбите на член 36, параграф 1, когато акцизни стоки, които вече са
били освободени за потребление в една държава-членка (както в случая в Германия), се
държат за търговски цели в друга държава-членка, за да бъдат доставени или използвани в
нея, те се облагат с акциз, който става дължим в тази друга държава-членка. За целите на
настоящия член „държане за търговски цели“ означава държане на акцизна стока от лице,
различно от частно лице, или от частно лице за цели, различни от собственото ползване, и
транспортирани от него в съответствие с член 32. Доколкото стоките са били държани на
територията на Република България, акцизът е бил дължим именно тук. Най-точна обаче и
приложима се явява уредбата на дистанционните продажби в чл.36 от Директивата,
доколкото съгласно този текст вече освободените за потребление в една от държавите-
14
членки акцизни стоки (в случая тютюнът е освободен за потребление в Германия чрез
облепяне с бандерол и заплатен акциз там) — които се купуват от лице, различно от
установен в друга държава-членка лицензиран складодържател или регистриран получател,
което не извършва независима икономическа дейност (в случая подсъдимия Т.) — и които
се изпращат или превозват до друга държава-членка, пряко или непряко, от продавача или за
негова сметка, подлежат на облагане с акциз в държавата-членка на получаване. За целите
на настоящия член „държава-членка на получаване“ означава държавата-членка, където
пристига пратката или завършва превозът. В този смисъл правото на ЕС признава
възможността, реализирана и от националния ни законодател, именно в конкретния казус
българската държава да обложи с акциз получените от Т. стоки. Неоснователни са в обрания
смисъл възраженията на защитата, че съюзното законодателство предвижда свободно
движение на стоки в рамките на Съюза. Видно от анализираната уредба на ниво ЕС,
съюзното законодателство е поставило също под специален режим този вид акцизни стоки, а
националната уредба отговаря на изискванията на Директивата и по изложените вече
съображения акциз се дължи на територията на страната.


При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на извършеното
при условията на чл. 93, ал.1, т.9 НК престъпление и при обсъждане на обективираната в
термина маловажен случай законодателна воля трябва да се преценят в кумулативна
даденост както обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието с оглед
неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалното
отражение и отзвук на престъплението, така и фактите, свързани с личността на автора на
престъпното посегателство.
В случая гореописаната фактология за инкриминираното деяние, доказана от
събраните гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства,
предпоставя маловажност на деянието, тъй като осъщественото деяние, оценено при
съблюдаване на комплекса от фактори, оказващи влияние върху тежестта на
противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен
на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Престъпното деяние по чл. 234 НК е посегателство против отделните стопански
отрасли /раздел ІІ-ри от НК/, като чрез криминализирането му държавата защитава своето
право да събере определен еднократен, косвен и специфичен данък - акциз, което се
удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно
охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна (така
в Решение № 373 от 30.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1524/2011 г., III н. о., НК).
Инкриминираното поведение, предмет на разглеждане в конкретния случай, сочи на
невнесен дължим акциз за 48 кутии тютюн за пушене с водна лула цигари на обща стойност
1459.20 лева, който по своите количествени и финансови параметри /и предвид
обстоятелството, че минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е
610 лева/ съставлява несъбрано държавно вземане, незначително по размер, доколкото
представлява дължим акциз в размер на малко повече от две минимални работни заплати.
Отново в Решение № 373 от 30.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1524/2011 г., III н. о., НК е
посочено, че е невнесен дължим акциз за 121 кутии (дванадесет стека) цигари, на обща
стойност 517,30 лева, който по своите количествени и финансови параметри съставлява
несъбрано държавно вземане, незначително по размер, а случаят действително е приет за
маловажен. Следва обаче да се има предвид, че посочените стойности на невнесен акциз в
15
случая касаят деяние, извършено десет години преди настоящето, видно от решението на
ВКС. За да бъде правилно съотнесен дължимият акциз за посочените 48 кутии тютюн за
пушене с водна лула към даденото от ВКС разрешение, следва да се съобрази според
настоящия състав размерът на минималната работна заплата към 2010г., както и този размер
към датата на настоящето деяние – 2020г. като обективен критерий, който НК използва за
определяне на степента на засягане на обществените отношения, когато се касае за тяхното
имуществено измерение. През 2010г. минималната работна е била в размер на 240 лева,
респективно в разгледания от върховните съдии казус стойността на акциза е била малко
над две минимални работни заплати, колкото всъщност е и съотношението между дължимия
акциз за държаните от Т. 48 кутии тютюн за наргиле (1459.20 лева и минималната работна
заплата към 2020г. в размер на 610 лева). Още при анализа на стойността на невнесения
акциз е видно, че се касае за маловажен случай.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на извършеното
при условията на чл. 93, т. 9 от НК престъпление и при обсъждане на обективираната в
термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в
своите решения, че трябва да се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата
досежно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и
пространствени измерения; реализирания механизъм; характеризиращите инкриминирания
предмет особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици;
мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на
престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното посегателство.
В аспекта на изложеното, описаната и доказателствено обезпечена фактология за
инкриминираното деяние, предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато
осъщественото, оценено при съблюдаване на комплекса от фактори, релевантни за тежестта
на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В случая всички критерии да се определи случаят като
маловажен са налице.
Разграничителният критерий между административното нарушение на специалния
ЗАДС и престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е немаловажността на конкретния случай.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
обществената му опасност е по-ниска предвид липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се
извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното - така в Решение № 494 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. №
1512/2013 г., II н. о., НК, Тълкувателно решение № 62 от 26.V.1978 г. по н. д. № 61/77 г.,
ОСНК, Решение № 287 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1022/2017 г., I н. о., НК, Решение
№ 272 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 803/2012 г., II н. о., НК и други.
Безспорно установеният стойностен изразител на маловажността на деянието не е
единственият меродавен и изключителен критерий за подобна оценка, но същият,
интерпретиран в съвкупност с фактическите данни за изразеното искрено съжаление от
подсъдимия, действителното разкаяние и самоосъзнаване, поднесените извинения за
необмислената постъпка и механизъм на деянието неиндикиращ на намерение за реалното
укрИ.е на предмета на деянието, за мотивацията и преследваните цели - лично ползване от
група лица в обща компания, а не разпространение, и за личността на подсъдимия
/неосъждан, с добра характеристика и безупречно процесуално поведение в млада възраст и
студент/, предопределят правния извод на настоящия съдебен състав за маловажност на
случая. От доказателствата по делото е видно, че се касае по-скоро за необмислена постъпка
16
на младежи, които лекомислено са решили да си поръчат стока, поставена както от
националното законодателство, така и от съюзното под специален акцизен режим, без да
проучат националната и на ниво ЕС правна уредба на движението на този вид акцизни
стоки. Макар и незнанието на правото да не извинява Т. и да не влияе на умисъла му,
противно на изложеното от защитата, в случая обществената опасност на деянието не
предполага наказателноправната репресия като адекватна и пропорционална мярка,
респективно понасянето на най-тежката по вид юридическа отговорност се явява
необосновано с оглед възможността да бъде поправен и превъзпитан подсъдимият и с
налагането на административно наказание. Макар и да няма отношение към изпълнителното
деяние „държане“, обстоятелството, че акцизните стоки са били предназначени за членове на
обща компания, от които стоки пропорционално за Т. са били предназначени около два
килограма тютюн за пушене с водна лула, също намалява обществената опасност на
деянието. Не без значение е и че националната уредба е изключително трудно разбираема, а
и опитите на националния законодател да транспонира Директива 2008/118/ЕО са
изключително немарливо изпълнени, като дори дистанционните продажби не са намерили
отражение в ЗАДС, макар самият закон изрично да предвижда задължение държаните
акцизни стоки на територията на страната и в тези количества да имат български бандерол в
съответствие с правото на ЕС. В този смисъл уредбата се отличава с изключителна сложност
да бъде разбрана, като очевидно и наличието на чуждестранен бандерол от държава на ЕС
внася допълнително усложнение в казуса, което трудно би могло да бъде отчетено от
неспециалист, какъвто се явява Т.. В този смисъл същият е следвало да проучи подробно
приложимото право и да се информира за количествата, реда и начина за закупуване на
акцизни стоки от други държави, както и за позволените количества, като в случая съдът
констатира, че извършеното от него се дължи на незнание и пропуск да проучи
нормативните актове, уреждащи сделките и държането на тази специална акцизна стока.
Въпреки това същият категорично се установи, че не е целял да извърши правонарушение и
да ощети държавния бюджет, а деянието му се дължи на незнание, за което отговаря, което
следва да бъде отчетено при преценка наличието на маловажен случай. Видно от
разпитаните свидетели, подсъдимият е съдействал на разследващите още от момента на
проверката, бил е притеснен и стресиран, което още към датата на деянието свидетелства за
достоверност на изразеното разкаяние и съжаление. В този смисъл Т. не се характеризира
като личност с висока степен на обществена опасност, напротив, деянието му е инцидента
проява, която търпи дори неговия собствен укор.
В този смисъл съдът установи, че са налице всички предпоставки деянието да бъде
квалифицирано като маловажен случай, което изключва наличието на обективен елемент от
състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, респективно липсва престъпление, поради
което подсъдимият беше оправдан на основание чл.304 от НПК по така повдигнатото му
обвинение, също както и във връзка с размера на дължимия акциз, доколкото в хода на
съдебното следствие се установи, че дължимият акциз е неправилно определен в хода на
ДП, респективно съдът оправда подсъдимия и размерът да дължимия акциз да е посоченият
в ОА - 2 236,80лв.
В случая съобразно предоставените в НПК правомощия на съда, на основание чл.305,
ал.6 вр. чл. 301, ал.4 от НПК съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, тъй като в хода на съдебното
следствие се установи, че подсъдимият е държал (доколкото са били в негова фактическа
власт) 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница “OS TOBACCO”,
съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от които с тегло 200 грама с цена
за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една опаковка в размер на 30,40
(тридесет лева и четиридесет стотинки) с обща цена 1 488,00 (две четиристотин осемдесет и
осем лева) и обща сума на дължим акциз 729,60 (седемстотин двадесет и девет лева и
шестдесет стотинки) и 24 бр. потребителски опаковки - кутии с надпис на латиница
17
“HOLSTER TOBACCO”, съдържащи тютюн за пушене с водна лула (наргиле), всяка от
които с тегло 200 грама с цена за една опаковка 62,00 (шестдесет и два) лева и акциз за една
опаковка в размер на 30,40 (тридесет лева и четиридесет стотинки) с обща цена 1 488,00
(две четиристотин осемдесет и осем лева) и обща сума на акциза 729,60 (седемстотин
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) или всичко с общо тегло 9.600кг., с обща
стойност 2 976,00лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева) и дължим акциз в
размер на 1459,20лв. (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки).
Липсва поставен български бандерол върху посочените акцизни стоки, а както вече бе
посочено, такъв националното законодателство, в унисон с това на ЕС, изисква.

В случая съставът на чл.234, ал.1 от НК предвижда като една от формите на
изпълнително деяние държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по
закон, като от признак от обективна страна също е предвидено случаят да не е маловажен.
Същевременно чл.123 от ЗАДС предвижда административно наказание за физическо лице,
което държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен. Видно е, че
признаците от обективна страна на престъплението и на състава на административно
нарушение съвпадат и се припокриват напълно като разграничението между двата вида
отговорност, съобразно предвиденото в НК, в случая се изчерпва до това налице ли е
маловажност на случая или не, в този смисъл се преценява обществената опасност на
деянието и на дееца. Подсъдимият, осъществявайки активно защита по обвинението за
престъпление по чл.234, ал.1 от НК, се е защитавал по всички елементи от обективната и
субективната съставомерност на административното нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС и
следователно не се нарушава правото му на защита при осъждането му за административно
нарушение по конкретния състав. При това положение съдът може да премине към
реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като го признае за
виновен в извършване на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС и го
оправдае за извършено престъпление.

Съгласно чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС изрично се забранява държането, пренасянето,
превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е
задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл
срок на валидност. Нарушавайки тази разпоредба Т. е допуснал извършването на
административно нарушение, чиято санкция се съдържа в чл.123, ал.1 от ЗАДС.

От субективна страна административното нарушение е извършено при форма на вина
пряк умисъл, доколкото подсъдимият Т. е съзнавал, че акцизните стоки нямат български
бандерол и въпреки това е държал същите, доколкото са били в негова фактическа власт,
респективно е съзнавана обществената опасност на деянието и са предвиждани неговите
общественоопасни последици и е искано тяхното настъпване. В случая следва да се посочи,
че незнанието на закона не извинява подсъдимия и не се отразява на формирания у него
умисъл, като чл.14 от НК дава уредба единствено на фактическата грешка, която в случая не
е налице.

Деянието е маловажно по смисъла на НК, но обществената му опасност не е дотолкова
ниска, че да се приеме деянието за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно
съдът намира, че административнонаказателна отговорност деецът следва да понесе.
За това административно нарушение се предвижда административно наказание „глоба“
в размер на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно
нарушение - не по-малко от 1000 лв. В случая дължимият акциз е в размер на 1459,20лв,
18
което е предпоставка абсолютният размер на дължимата глоба да е сума в размер на 2918,40
лева.
Неоснователни са възраженията на защитата за наличие на предпоставките за
квалифициране на деянието като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, според
който текст не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена в случаите на всяко
престъпление. Приложимостта на нормата се разпростира спрямо всички престъпления,
визирани в особената част на НК, доколкото липсва изрична разпоредба, изключваща
определени престъпления от приложното поле на чл. 9, ал. 2 от НК. При преценката дали
деянието е „малозначително“, или не, се държи сметка за специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Малозначителността на извършеното от
едно лице деяние се обуславя от обективно разкритата негова твърде ниска степен на
обществена опасност, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като
престъпление. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително се
разрешава при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление.
В това отношение поначало са от значение характерът на обекта на посегателство, степента,
в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната
възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта,
характеристиките на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата
личност и други. По изложените вече съображения съдът намира, че деянието е маловажно,
но не и малозначително, като се има предвид, че държаната акцизна стока е в грамаж
надхвърлящ предвиденото от 1 кг за лична употреба.

Съгласно практиката на върховната инстанция, наличието на чужд бандерол не
заличава неправомерният характер на държането на акцизни стоки, в случай, че не е
наличен български бандерол, а такъв се изисква. Така в Решение № 128 от 21.03.2013 г. на
ВКС по н. д. № 193/2013 г., II н. о., НК, според което бандеролът, както е известно, е
държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, доказваща внасянето на
дължимия данък т. Е. той е емитиран от българската държава в изпълнение на данъчното й
законодателство и не може да бъде заменян с други образци с неизвестен произход.

На основание чл.124, ал.1 от ЗАДС съдът отне в полза на държавата посочените по-горе
акцизни стоки без български бандерол, предмет на административното нарушение.

Доколкото подсъдимият, макар и признат за невиновен в извършване на престъпление
по чл.234, ал.1 от НК, с деянието си е извършил административно нарушение, то в негова
тежест бяха присъдени и сторените по делото разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
19