Решение по дело №36208/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13170
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110136208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13170
гр. С., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ц.А ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110136208 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 448,
ал. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 КЗ.
Ищцата Ж. Б. М. /поставена под пълно запрещение съгласно удостоверение от СО
район „Л.” – л. 34 от делото/, действаща чрез законния си представител и настойник Б. К.
М., излага, че в резултат злополука в дома си през нощта на 11-ти срещу 12-ти октомври
2018г., изгубила равновесие, като при падането си ударила главата, изгубила съзнание и
останала да лежи по гръб върху печка за отопление. Няколко часа по-късно била намерена
от сина си Б. М., който извикал Бърза помощ. Пострадалата била хоспитализирана в У.”.
Твърди, че в резултат от инцидента получила тежки изгаряния на гърба от втора и трета
степен, което наложило извършването на четири операции. Ищцата твърди, че към
процесната дата имала сключена застраховка „живот” и „злополука” с ответника „Д..
Поканила застрахователя да заплати обезщетение, което било отказано. Поради това моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 8900,28 лева, от които: 4160 лева -
застрахователно обезщетение за 52 дни хоспитализация; 3000 лева - застрахователно
обезщетение за четири необходими хирургични процедури /4х750 лева/, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 1740,28 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 30.01.2019г. до 22.06.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на сключен застрахователен договор между
пострадалата и ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, но твърди,
че не е налице реализирана злополука по смисъла на Общите условия по застрахователния
1
договор, а евентуално се касаело за злополука, резултат на предхождащо психично
заболяване на застрахованата. Възразява, че е завишен размера на претенцията. Навежда
доводи за прилоЖ.е на чл. 364, ал. 4 КЗ и чл. 363, ал. 4 КЗ, поради премълчаване на
информация към момента на сключване на застраховката. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 459, вр. чл. 448, ал. 3 КЗ:
Така предявеният иск е допустим, доколкото видно от представеното от ответника
уведомление за застрахователно събитие, ведно с доклад по щета /л. 75-77 от делото/ и
формуляр на оценка по щета /л. 153-154 от делото/ и писмо от 29.01.2019г. , изходящо от
застрахователя, копие, от което е било изпратено и до ищцата /л. 28 от делото/ ,
пострадалото лице е предявило пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение, като такова е било отказано с мотива за наличието на обстоятелства по чл. 11,
б. „п” от Общите условия по застраховка „Злополука”, изключващи отговорността на
застрахователя. Произнасянето на застрахователя предхожда датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.06.2021г.
Посочените обстоятелства не се оспорват от страните по делото. Не се оспорват и
коментираните до тук писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представените по делото застрахователна полица по застрахователен пакет
„Закрила Голд” - Спецификационен лист /полица № ./ от дата 20.07.2018г. /л. 5 от делото/, се
установява, че на посочената дата между ищцата Ж. Б. М. и „О. /преобразувано чрез вливане
в „Д./ е сключен договор за застраховка „злополука” при следните покрити рискове със
съответния размер на застрахователно покритие: „смърт вследствие на злополука” – 50 000
лева, „трайна нетрудоспособност вследствие на злополука” – 50 000 лева, „фрактури и
изгаряния вследствие на злополука” – 3 000 лева, „хирургическа намеса при хоспитализация
в следствие на злополука” – 3 000 лева, „ежедневно обезщетение при хоспитализация
вследствие на злополука” – 80 лева, „телемедицина”. Съгласно отразеното в
застрахователната полица – елиминационният период /броя последователни дни на
наставяне на застрахования в болнично заведение, считано от първия ден, за които дни не се
плаща застрахователно обезщетение – дефиниция на термините в общите условия/ по
покритие „ежедневно обезщетение при хоспитализация вследствие на злополука”, е 3 дни. В
застрахователния договор била предвидена дата на прекратяване /падеж на полицата/ - на
годишнината на полицата след 70-тия рожден ден на застрахования, като към датата на
сключване на полицата ищцата била на 67 години.
Визираните по-горе обстоятелства, касаещи наличието на застрахователни
правоотношения по застраховка „злополука” също не са спорни между страните, както и не
са спорни условията, при които договорът е бил сключен. Не е спорно също така между
страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 11-ти срещу 12-ти
октомври 2018г. застрахователният договор е действал, т.е. не е бил прекратен.
2
От приобщените по делото Общи условия по основна застраховка „злополука”, както
и от допълнителните договори, касаещи отделните покрити рискове, между които и
„хирургическа намеса при хоспитализация вследствие на злополука” и „ежедневно
обезщетение при хоспитализация вследствие на злополука” /л. 6-19 от делото/ се установява,
че съгласно разпоредбата на чл. 11, б. „п” от ОУ – ако не е заявено друго, всяка телесна
повреда вследствие на „злополука”, причинена директно или косвено, изцяло или частично
от следното, не се покрива от настоящите Общи условия, а именно: каквото и да е лечение
за нервни или психични проблеми, независимо от тяхната класификация, психични
състояние, психична деменция или психично заболяване. Тази норма се прилага по
отношение на всички рискове, което изрично е предвидено в допълнителните договори,
касаещи отделните рискове – чл. 3 – „Изключения”.
Съгласно чл. 8 от тези Общи условия „Невярна информация” – ако застраховащият
или застрахованото лице не са отговорили вярно, ясно и/или пълно на въпросите, включени
в документите, въз основа на които е сключена, изменена или възстановена полицата, като в
този случай застрахователят има право да прекрати полицата или да поиска промяната й
съгласно приложимото българско законодателство. Застрахователят има право да откаже
изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, ако застрахователно събитие
настъпи преди прекратяването или промяната /посочена по-горе/.
Видно от ПрилоЖ.я Допълнителен договор „Обезщетение за хирургическа намеса
при хоспитализация вследствие на злополука” - Общи условия – чл. 2 „Застрахователни
обезщетения” – в случай, че в резултат на телесна повреда, вследствие на злополука,
застрахованото лице е настанено в болница под постоянна лекарска грижа като
хоспитализиран болен и е подложено на необходимата хирургическа процедура, извършена
от лекар, застрахователят ще заплати на бенифициента сума, равна на процентите, посочени
в схемата на обезщетенията при хирургическа намеса /всяка операция, извършена от
лицензиран хирург, използвайки анестезия/ вследствие на злополука /Таблица 3/, умноЖ. по
застрахователната сума, като не се надвишава максималното обезщетение, посочено в
полицата. Ако е извършена повече от една хирургическа процедура по време на една и съща
оперативна намеса, най-високият процент от максималното обезщетение, приложим към
тези процедури, ще бъде единствената сума дължима за всички извършени процедури. За
операция, която не е включена в схемата на обезщетенията при хирургическа намеса
вследствие на злополука /Таблица 3/, застрахователят ще плати сума, основана на включена
в списъка операция с подобна /по преценка на застрахователя/ сериозност и сложност, освен
ако плащането за такава операция е изрично изключено според условията на полицата.
Видно от Таблица 3 „Схема на обезщетенията при хирургическа намеса вследствие
на злополука в % от застрахователната сума” - „пластична хирургия”, е предвидено
изплащане на следното обезщетение в % от застрахователната сума – „корекция на белези
на кожата /цикатрикси/ - 10 %; „кожно ламбо” – 25 процента; „ексцизия на трансплантант” –
25 %, „шев на множествени наранявания на сухожилия и нерви” – 50 %; „декомпресия на
лицев нерв” – 75 %; „челно-лицева остеотомия” – 100 %.
3
Коментираните до тук писмени доказателства: полица за сключена застраховка
„злополука” и Общи условия не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира
изцяло, правейки извод относно съществуващите условия, при които е била сключена
конкретната застраховка и с оглед конкретните уговорки и Общи условия по застраховка
„злополука” и съответно допълнителни договори, касателно отделните застрахователни
рискове.
От приобщената по делото медицинска документация, която не се оспорва от
страните, и която съдът кредитира изцяло, а така също и от заключенията на двете приети
по делото СМЕ, изготвени от вещо лице Г., както и от комплексната съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза, се установява, че във времевия период – 11-12.10.2018г. /в
рамките на действащата застраховка „злополука”/ ищцата Ж. М. е претърпяла злополука,
при която са й били причинени телесни увреждания, свързани с изгаряния по тялото.
Доколкото двете експертизи, изготвени от вещо лице Г. са аналогични, но втората с вх.
№ 77626 от 18.04.2022г. /л. 393-403 от делото/ е изготвена при съобразяване и на
медицинската документация от У.”, съдът ще коментира нея.
Съгласно заключението на СМЕ от дата 18.04.2022г.:
От приложената по делото медицинска документация, е видно, че Ж. Б. М., е
постъпила на 12.10.18г. в Клиника по изгаряне и пластична хирургия при възрастни на У.".
При постъпването тя и синът й, както и от екип на СМП, са съобщили, че е получила
изгаряне от гореща печка, след като паднала върху нея. Пациентката е приета по спешност
за болнично лечение както по повод водещата локална термична травма - изгаряне на площ
3% от общата телесна маса от II-ра АВ и III-та степен в областта на гърба, така и по повод
констатирано състояние на хипотермия - телесна температура 35,6°С. и заболяване от
еризипел с ливидна, на места разявнена кожата на двете подбедрици.
Най- общо, изгарянето представлява увреждане на лигавица или кожата и
подлежащите й структури, понякога съчетано с общи реакции от страна на организма, в
резултат от действието на различни физични или химични фактори, като топлина,
електричество, химикали, триене или радиация. Изгаряния, които засягат само
повърхностния слой на кожата (епидермиса), са известни като епидермални или изгаряния
от първа степен. Когато увреждането засегне някои от подлежащите слоеве на дермата,
изгарянето е частично дермално или изгаряне от втора степен. При изгаряне с разрушаване
на дермата в пълна дълбочина или трета степен, увреждането се разпростира до всички
слоеве на кожата. Изгарянето от четвърта степен включва увреждане на разполоЖ. още по-
дълбоко тъкани като мускул или кост.
Установеното в случая изгаряне на гърба е било дълбоко (със засягане на кожа, вкл.
подлежащите слоеве на дермата) от II-ра АВ и III-та степен. Съобразно неговият вид и
ограниченост по площ - 3% и локализация в областта на горната трета на гърба срединно,
следва да се направи извод, че е контактно увреждане от действие на висока, суха
температура, която е генерирана от нагорещен предмет с ограничена по площ контактна
повърхност. Това увреждане много добре може да се обясни с контакт на гръб на
4
пострадалата със силно нагорещен предмет какъвто може да е домашна печка.
Нормалната телесната температура при човека се поддържа в относително постоянни
нива - между 36,5 – 37,5°С. Регистрираното при постъпване в болницата (предполага се, че
от близки и екип на БМП е започнато затопляне след намиране на пострадалата, преди
идването в болницата) телесна температура 35,6° С следва да се приеме, като състояние на
изпадане в лека хипотермия (телесната температура под 35° С). Това състояние също следва
да се приеме, като телесно увреждане, тъй като предизвиква промяна в нормалния обмен на
веществата в тялото и функционирането на организма. Такова състояние настъпва, когато
тялото е изложено продължително време на студ и организмът не може да възстанови
изгубената топлина. В съчетание с налично изгаряне на гърба, то дава основание да се
мисли за това, че източникът на топлина довел до изгаряне, е действал сравнително кратко
време, до изстиването му или за това, че след непродължителен контакт пострадалата сама
се е отстранила от нагорещения предмет. Няма данни за това пострадалата да е изпадала в
безсъзнание от падането, а при постъпването в болничното заведение е била контактна.
Еризипел е заболяване, известно още като "червен вятър" и представлява остро
инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бактерия бета- хемолитичен
стрептокок. Болестите промени при еризипела се локализират по кожата на долните
крайници (както в конкретния случай) или лицето. Заболяването започва с втрисане и рязко
покачване на телесната температура до 39-40°С. Болните са отпаднали, с главоболие,
понякога с повръщане. На засегнатите места се появяват яркочервени петна с лъскава,
изпъната и силно болезнена кожа. Еризипелът е повърхностна бактериална инфекция, която
се характеризира с болестни промени и на лимфната система на кожата.
След настаняване в болничното заведение на пациентката е проведено лечение, както
за травмите, така и за заболяванията, като болничното лечение е продължило до 06.12.2018г.
Консултирана е и е проследявана и по повод съпътстващи и предхождащи травмата
хронични заболявалия от артериална хипертония, ИБС, псориазис.
По повод изгарянето на гърба на пострадалата е провеждано своевременно и адекватно
високоспециализирано консервативно и хирургично лечение и наблюдение. По време на
болничен престой се е наложило провеждане на следните хирургически интервенции:
Оперативен протокол №35417 и № 35418 oт 12.10.18г. за Дебридман (представлява
хирургическа манипулация за отстраняване на мъртви, некротизирали тъкани в областта на
раневата повърхност с цел да се подобри потенциала за заздравяващ на останалите здрави
такива в областта на раната) и поставяне на Acticoat dressing (превръзка АСПСОАТ се
състои от 3 слоя: абсорбиращ вътрешен слой от вискоза, мрежа от нискоадгезивен
пориетилен, покрит с нанокристално сребро. Тя абсорбира раневи секрет като същевременно
способства за поддържане на важност на раневата повърхност и минимизира травмата на
тъканите, а нанокристалното сребро създава ефективна антимикробна бариера срещу 150
вада патогенни микроорганизми). Проведена е хидропроцедура.
На 16.10.2018г. според оперативен протокол № 35423 за ексцизия (хирургическо
изрязване, отстраняване на част от тъкан или орган) на девитализирани тъкани от изгаряне
5
на гърба, хемостаза и автоприсадка на кожа и поставяне на автотранспланта на гърба.
Тук съдът ще отбележи, че във връзка с оперативната намеса, извършена на
16.10.2018г., вещото лице в констативно-съобразителната част – данни по делото, в
съответствие с отразеното в оперативния протокол и история на заболяването е отразил, че
се касае за вземане на разцепен кожен автотрансплантант от гръб. Ето защо, съдът прие, че
при тази операция е взет автотрансплантант именно от гърба, а не от бедрото, както е
посочено в заключителната част на СМЕ, като по всяка вероятност се касае за техническа
грешка.
Съдът кредитира и заключението в частта, в която е посочено, че на 28/29.10.18г. под
обща упойка е направена ревизия, отчетен е процес на епителизация със стабилна жизнена
присадка, на места с частични лезии и хипергранулации и с поставяне на нова стерилна
превръзка, доколкото именно такава намеса е отразена и в История на заболяването.
Съдът кредитира и заключението в останалата част, съгласно която:
От приложена по делото схема на обезщетения за пълна или трайна
неработоспособност на „О. таблица 3, раздел пластична хирургия, е видно, че е предвидено
изплащане на 25% от застрахователна сума за вземане на кожно ламбо и ексцизия и
трансплантация на същото.
Видно от прилоЖ.те по делото мед.документи, при пострадалата не е регистрирана
травма в областта на главата и в медицинската документация по делото няма никакви данни
за изпадането й в безсъзнателно състояние. Както при преглед от екип на ЦБМП, така и при
постъпване в болницата М. е била в съзнание, контактна и е събрана анамнеза, вкл. и от нея,
че е паднала върху гореща печка. Тези данни е съобщил и синът й, като споделени от майка
му при намирането й.
От медицинските документи са налице данни за непродължителен контакт между
гърба на пострадалата и силно нагорещен предмет с ограничена по площ контактна
повърхност. Колко точно е продължил контакта, може само да се гадае, тъй като няма данни
за температурата на въздействалия предмет, няма детайлно морфологично
съдебномедицинско описание на дълбочината на изгарянията и точни размери, няма данни
за това през какви дрехи и предмети е било въздействието в облата на гърба, кога и как те са
свалени от пострадалата и др.
Както бе посочено, няма данни преди или след инцидента пострадалата да е изпаднала
в безсъзнателно състояние. В документ от БМП е отразено, че синът й я е намерил паднала
върху печка около 23,00 часа. Съобщени са и данни, че инцидента е станал около 22,00 часа.
Падането по гръб и без изпадане или нарушение на съзнанието е свързано с необходимо
време за реакция от няколко секунди до минути (в зависимост от индивидуални особености
и подвижност на пострадалия). Болката, която се провежда от локалната термична травма, е
остра и дори в областта на слабо инервирания гръб, тя е мощен стимул за това пострадалият
бързо сам да се отстрани от нагорещения предмет. Краткотрайният контакт, дори секунди
със силно нагорещен предмет, обаче може да обуслови тежко изгаряне на кожата, което
6
дори да достигне до увреждане на тъкани в подкожието (каквито данни са налице в
конкретния случай), особено, ако е налице и елемент на притискане към него. В случая от
части термичната травмата може да се обясни и с притискане от тежестта на собственото
тяло на пострадалата към нагорещения предмет. Термичното въздействие върху кожата на
пострадалата след такъв контакт, може да продължи и след отстраняване от нагорещения
предмет, при продължаване на контакта със силно нагорещените дрехи в областта.
Както бе посочено, регистрираното изгаряне на гърба е причинено от директно
контактно въздействие. При пострадалата преди инцидента е установено психично
заболяване - шизоафективно разстройство, маниен тип - епикриза от 2017г. По повод
заболяването е провеждано медикаментозно лечение в болницата и най-вероятно е
назначавано такова след изписване на пациенткага.
По делото не се установиха данни как и дали е прилагала медикаментозно лечение
след изписването й от държавна психиатрична болница на 15.04.2017 г. и ако е прилагала
такова, какво точно (какви медикаменти и в какви дози) към момента на инцидента.
Липсват и данни за прием на други медикаменти, по повод заболяванията й. След
постъпване в и-т„П.” на пациентката не е провеждано ТХА и изследване на плазмени нива
на медикаменти в кръвта. Това може и следва да се отдаде на обстоятелството, че при нея не
са регистрирани клинични данни за предозиране или токсично повлияване от медикамент.
Теоретично, лекарствата за лечение на шизофрения и други налудни разстройства
обикновено съдържат в състава си представители на анти- психотици (невролептици). В
случая при пострадалата тези медикаменти са прилагани от дълго време, по лекарско
предписание и наблюдение и това предполага, че тя се е адаптирала към тях. Лекарствата,
които се използват за овладяване на характерните за шизофренията и налудните
разстройства симптоми, като например слухови, сетивни и зрителни халюцинации,
налудности, необичайно поведение, психоза, параноя, когнитивен дефицит и други, могат да
обусловят моментна или продължителна замаяност, главоболие, сънливост, призляване,
необичайни мускулни двиЖ.я, тремор, мускулна скованост и др., което от една страна да
обусловят по-голяма вероятност за падане, а от друга води до забавяне на реакции преди и
след падане.
Каква е била причината за падане на пострадалата може да се гадае, теоретично
наличните при М. болести на сърдечно-съдовата система (АХ и ИБС) може да стигнат
причина за състояния на преходни разстройство на мозъчното кръвообращение и падане
и/или предпоставка за по- бавно реагиране след падане. Възможно е настъпилите с годините
от псириазис тежки артрозни промени и/или развитото тежко възпаление на долните
крайници - еризипел, водейки до обща отпадналост и затруднено придвижване също да са
причина за по бавно реагиране и падане назад върху печката. Може да се обсъжда и участие
на анемичен синдром в генезата на възникналия нещастен случай.
Заболяванията на М. и вероятно приемани по повод тях медикаменти са водели до
намалена подвижност, забавяне на реакциите й забавени и затруднени двиЖ.я при опит за
изправяне след падане.
7
Възможно е съществуващите при ищцата хронични болестни процеси, острото
възпалително инфекциозно състояние от еризипел на долните крайници и наличен анемичен
синдром, свързан най-вероятно с кървене от хемороиди при
диагностициран ректален пролапс, поотделно и заедно да са станали причина за
нарушаване на равновесието и падане на пострадалата назад върху нагорещена
повърхност на печка, както и да доведат до по-бавното й реагиране на контакта с
нагорещения предмет.
Съдът кредитира и заключението на СМЕ в частта, в която в констативно
съобразителната част – данни от делото е отразено и извършването на дата 29.11.2018г.
операция съгласно оперативен протокол № 35428 от същата дата, съгласно който: след
въвеждане на пациента под анестезия се почисти оперативното поле с антисептичен разтвор;
опресниха се ръбовете на раневия дефект; чрез кюретаж се отстраниха девитални тъкани;
хемостаза; взе се разцепен кожен автотранстплантат – донор – бедро, който се перфориран
на mesh graf фиксера се към дермата. Превръзка с Б..
Тази оперативна намеса е отразена и в История на заболяването /л. 223 от делото/ и
оперативен протокол № 35428 от 29.11.2018г. /л. 235 от делото/, в който процедурата е
отразена като „свободна кожна трансплантация, неуточнена”.
Съдът кредитира и заключението на комплексната съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза, която е дала пълни и обосновани отговори на поставените
въпроси.
Съгласно заключението на комплексната експертиза:
От медицинската документация по делото е видно, че през живота на ищцата Ж. Б. М.
са диагностицирани следните заболявания: шизафективно разстройство; хипертонична
болест на сърцето (22.01.2007 г.); камък в бъбрека и в уретера (23.04.2007 г.); състояние след
хирургично отстраняване на жл.мехур (23.04.2007 г.); нарушения на менопаузата и други
нарушения в периода около менопаузата (04.12.2007 г.); увреждания на междупрешлените
дискове в други отдели, спондилоза (29.09.2008 г.); гнойно и неуточнено възпаление на
средното ухо (12.12.2008 г.); увреждания на нервни коренчета и плексуси (30.12.2007 г.);
увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с миелопатия (05.03.2013 г.); хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност
(20.03.2013 г.); доброкачествено новообразувание на мастната тъкан на кожата и
подкожната тъкан на крайниците (09.10.2013 г.); артропатичен псориазис (12.12.2014 г.);
хемороиди с други усложнения, неуточнени (14.06.2018 г.).
Получените изгаряния при процесния инцидент са резултат от контактно изгаряне и
отговаря да е получено при падане върху отоплително тяло тип “ печка за отопление“. Не се
установяват соматични заболявания, които да са в причинна връзка с процесната травма,
доколкото нито едно от посочените по-горе заболявалия не се свързва с изпадане в
безсъзнателно състояние от типа на гърчовата активност. Макар и сравнително дълбоко,
изгарянето предвид площта му не може да се обясни с продължителен контакт на тялото с
горещия предмет, т.е. липсват основания да се приеме, че ищцата е била в безсъзнание
8
продължително време. При проведения първоначален клиничен преглед от екипа на спешна
медицинска помощ на мястото на инцидента не са установени белези на съдов инцидент от
каквато и да е генеза.
Касае се за освидетелстване на 71 годишна жена, фамилно обременена с шизофрения
/майка/ и алкохолна зависимост /баща/. Началото на психичното и заболяване датира от
1992г. с параноидно- депресивна симптоматика. Ходът на заболяването е цикличен с
редуване на депресивни и манийни епизоди с психотични симптоми. Лекувана многократно
в различни психиатрични клиники. Последната й хоспитализация е от 16.03.2017г. до
15.04.2017г. в Д.“.
Последният амбулаторен преглед при психиатър е на 07.02.2018г. От амбулаторния
лист на лицето от 27.08.2018г., издаден от личния му лекар д-р Б.ов е видно, че тя от 4
месеца не приема никакви медикаменти /т. е. от месец април 2018г./. Така стигаме до извода,
че получените изгаряния не са получени от каквото и да е лечение за психично заболяване.
Що се отнася за състоянието на ступор, то не се среща при шизоафективно разстройство
/включващо афективни и мисловни разстройства/, а при кататонната форма на
шизофренията. Към процесната дата няма амбулаторен преглед от психиатър, но във фиша
на СМП и епикризата от „П.“ е отразено, че ищцата е била контактна, неспокойна, с ясен
спомен за случилото се, разказва го сама. Наличното психично заболяване само по себе си
не е оказало въздействие за получаване на процесиите изгаряния.
Съдът кредитира и уточненията, направени от вещите лица в съдебно заседание,
съгласно които: макар в теоретичен план почти няма заболяване в човешката природа, което
да не може да доведе до някакво прилошаване, като това не е изключено и при здрави хора,
в конкретния случай няма медицински данни нито едно от установените при ищцата
заболявания да са причинили нито колапсоидно състояние (припадък), нито гърч, нито
изпадане в кома, нито изпадане в друго състояние, което да е причинило това изгаряне
впоследствие. Към момента на прегледа на първия лекарски екип, който преглежда лицето
веднага след инцидента, то е в нормално хемодинамично състояние, т.е. нормално кръвно,
нормален пулс, без неврологичен дефицит, без данни за инсулт или нещо подобно.
Доколкото е установено, че ищцата е паднала върху горещ уред, реално е имало
прилошаване довело до падането върху източника на топлинна, това не го оспорва
медицинската документация, но не може да се отговори каква е причината, довела до
припадък. Не може да се изключи връзка между някое от тези заболявания и
прилошаването. Вещите лица изключват възможността наличното психично заболяване да е
оказало въздействие. Според вещите лица се касае за изгаряне на много малка площ - 3 % -
има краткотрайно докосване на горещ предмет, има данни за бърза реакция на пациента -
отдръпване, което е дало само тези 3 % от изгарянето, има променена чувствителност в
резултат на психичния статус. Анемията и болестите по крайниците не са възпрепятствали
реакцията на отдръпване.
При така събраните доказателства съдът прие за безспорно установено, че в резултат
на инцидента, настъпил на 11-12.10.2018г., ищцата е получила процесните изгаряни на площ
9
3% от общата телесна маса от II-ра АВ и III-та степен в областта на гърба, както и че по
повод на тези изгаряния същата е била хоспитализирана за общо 55 дни, като е претърпяла
няколко интервенции, свързани с поставяне под анестезия, а именно:
-на дата 12.10.2018г. – Operatio № 403 – Оперативен протокол № 35417 и Оперативен
протокол № 35418 от същата дата, когато е извършен Дебридман (представлява
хирургическа манипулация за отстраняване на мъртви, некротизирали тъкани в областта на
раневата повърхност с цел да се подобри потенциала за заздравяващ на останалите здрави
такива в областта на раната) и поставяне на Acticoat dressing (превръзка АСПСОАТ се
състои от 3 слоя: абсорбиращ вътрешен слой от вискоза, мрежа от нискоадгезивен
пориетилен, покрит с нанокристално сребро. Процедурата е определена като „други” в
оперативния протокол.
-на 16.10.2018г. – Operatio № 678 – Оперативен протокол № 35423 от същата дата, при
която е извършено: ексцизия (хирургическо изрязване, отстраняване на част от тъкан или
орган) на девитализирани тъкани от изгаряне на гърба до жизнена тъкан, вземане на
разцепен кожен автотрансплантат от донор – гръб, който е перфоран и фиксиране на
автоприсадката на гърба. Процедурата е определена като „свободна кожна трансплантация,
неуточнена” в оперативния протокол.
- на дата 28/29.10.18г., когато е направена ревизия, отчетен е процес на епителизация
със стабилна жизнена присадка, на места с частични лезии и хипергранулации и с поставяне
на нова стерилна превръзка, като такава намеса е отразена и в История на заболяването.
-на дата 29.11.2018г. – Operatio № 819 – Оперативен протокол № 35428 от същата дата,
съгласно който: след въвеждане на пациента под анестезия се почисти оперативното поле с
антисептичен разтвор; опресниха се ръбовете на раневия дефект; чрез кюретаж се
отстраниха девитални тъкани; хемостаза; взе се разцепен кожен автотранстплантат – донор –
бедро, който се перфорира на mesh graf фиксера се към дермата. Превръзка с Б.. Тази
процедура е отразена като „свободна кожна трансплантация, неуточнена” в оперативния
протокол.
От така описаните оперативни намеси, от страна на ищцата се претендира по 25 % от
застрахователната сума /3000 лева/, или по 750 лева за следните оперативни намеси: двете
операции, извършени на 12.10.2018г.; операцията, извършена на 16.10.2018г. и операцията,
извършена на 29.11.2018г. С оглед на това, съдът няма да коментира изобщо оперативната
намеса, извършена на 28/29.10.2018г.
Т.е., на обсъждане подлежат останалите, визирани по-горе оперативни намеси,
съответно на дата 12.10.2018г., 16.10.2018г. и 29.11.2018г.
От така извършените оперативни намеси, съдът счита, че на обезщетение подлежат
единствено тези, извършени на 16.10.2018г. и на 29.11.2018г., тъй като единствено при тях е
извършена процедура „свободна кожна трансплантация”, която би могла да бъде подведена
под оперативните намеси, описани в Таблица 3, а именно: „кожно ламбо” и/или „ексцизия
на трансплантант”.
10
При това, независимо от това дали при всяка от тези оперативни намеси са
извършени една или повече от една операции, съгласно правилото на чл. 2 от Допълнителен
договор „Обезщетение за хирургическа намеса при хоспитализация вследствие на
злополука” - Общи условия – „Застрахователни обезщетения” – при извършена повече от
една хирургическа процедура по време на една и съща оперативна намеса, най-високият
процент от максималното обезщетение, приложим към тези процедури, ще бъде
единствената сума дължима за всички извършени процедури, т.е. в случая за всяка от
оперативните намеси, извършени на дата 16.10.2018г. и 29.11.2018г., на ищцата ще се дължи
по едно обезщетение в размер на по 750 лева за всяка от тях.
Що се отнася до оперативните намеси, извършени на 12.10.2018г., този състав счита,
че доколкото същите касаят единствено извършване на Дебридман (хирургическа
манипулация за отстраняване на мъртви, некротизирали тъкани в областта на раневата
повърхност с цел да се подобри потенциала за заздравяващ на останалите здрави такива в
областта на раната) и поставяне на Acticoat dressing /превръзка АСПСОАТ се състои от 3
слоя: абсорбиращ вътрешен слой от вискоза, мрежа от нискоадгезивен пориетилен, покрит с
нанокристално сребро/, по тази процедура не би могла да бъде подведена под нито една от
хирургичните процедури, визирани в Таблица 3 – „Схема на обезщетения при хирургическа
намеса вследствие на злополука”, още по-малко в част „пластична хирургия”, включително
и „корекция на белези на кожата /цикатрикси/”. Ето защо, в тази част искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Що се отнася до претенцията за заплащане на обезщетение 4160 лева за 52 дни
хоспитализация, съдът счита, че в тази част искът се явява основателен и доказан, доколкото
от медицинската документация, както и от заключението на СМЕ се установява, че ищцата е
била хоспитализирана във връзка с инцидента на 12.10.2018г. и е била изписана на
06.12.2018г., т.е. общо 55 дни. След приспадане на 3 дни елиминационен период, остават 52
дни, за които се дължи обезщетение по 80 лева на ден, съгласно сключената застраховка, т.е.
сумата от 4160 лева.
Позовавайки се на заключенията на СМЕ и на комплексната съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза, както и на допълненията, направени от вещите лица в зала, съдът
прие липсата на причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищцата,
включително нейното психично състояние и настъпването на инцидента. Включително
съдът изключи и възможността инцидентът да е станал в резултат на психичното й
заболяване или да е резултат от приемани от ищцата медикаменти във връзка с лечението на
психичното й заболяване. Ето защо, възраЖ.ята на ответника в тази насока следва да бъдат
оставени без уваЖ.е.
Именно поради липсата на причинно-следствена връзка между заболяванията на
ищцата и настъпването на инцидента, съдът не прие и възраЖ.ето на ответника във връзка с
непредоставянето /премълчаването/ на релевантната информация относно здравословното
състояние на ищцата към момента на сключване на застраховката.
В тази насока съдът ще припомни, че разпоредбите на чл. 363 и чл. 364 КЗ предполагат
11
причинно-следствена връзка между неточно обявеното или премълчаното обстоятелство и
настъпването на събитието, каквато хипотеза в случай не е налице.
С оглед на всичко изложено искът за присъждане на обезщетение следва да бъде
уважен за сумата от сумата 5660 лева, от които 4160 лева - обезщетение за 52 дни
хоспитализация и 1500 лева - обезщетение за две хирургични процедури, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 7160 лева или за сумата от 1500 лева като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от уведомление за настъпване на застрахователно събития от дата 13.12.2018г. с
вх. № ОВ-3234/14.12.2018г. /л. 75-77 от делото/, застрахователят е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, което не се оспорва от ответника.
Видно от писмото на застрахователя, адресирано включително и до ищцата /л. 28 от
делото/, на дата 29.01.2019г. застрахователното дружество е отказало изплащането на
обезщетение по така постъпилата претенция.
В конкретния случай мораторната лихва върху главницата, която се претендира, е за
периода от 30.01.2019г. /датата следваща датата на постановения отказ/ до 22.06.2021г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва
върху главницата от 5560 лева, за която главният иск се явява основателен, като изключи
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. в извънредното полоЖ.е. В този период действа
нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до изменението й с ДВ
бр. 34 от 2020 г. /в сила от 09.04.2020г./, предвижда, че до отмяната
на извънредното полоЖ.е не се прилагат последиците от забава за плащане на задълЖ.я на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. В този
си вид нормата е действала до 08.04.2020г.
Размерът на мораторната лихва при тези условия възлиза на 1309,70 лева. При това
полоЖ.е искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1309,70 лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 1740,28 лева или за сумата от 430,58 лева.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът е бил освободен от заплащането на ДТ и разноски, поради което същият не е
сторил на практика такива.
Същият е бил защитаван от адвокат, за който, обаче, липсват доказателства за
платено възнаграждение.
Ищецът е сторил разноски в размер на 5 лева за снабдяване със съдебно
удостоверение. От тях ответникът следва да му заплати сумата от 3,92 лева с оглед
12
уважената част на иска.
От бюджета на съда са заплатени разноски за СМЕ в размер на 300 лева, от които с
оглед уважената част на иска и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възлоЖ. 234,93 лева. Същият следва да заплати и 4 % ДТ върху уважената част на
иска, а именно сумата от 278,79 лева. Т.е. общата сума за разноски по сметка на СРС, която
следва да заплати ответника, е 513,72 лева.
Ответникът претендира и доказва следните сторени разноски: 1000 лева за
експертизи и 825,60 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 1825,60 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на ответника разноски в размер 396
лева с оглед отхвърлената част на иска.
Претенцията на ответника за разноски в размер на 12,60 лева – за извършен превод не
следва да бъде уважено, доколкото представянето на документи на чужд език в превод на
български, е тяхно законово задълЖ.е.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да
заплати на Ж. Б. М. ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, действаща чрез
законния си представител и настойник Б. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Т., по
предявения иск с правно основание чл. 459, вр. чл. 448, ал. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 КЗ сумата
от 5660,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„злополука”, сключен със застрахователна полица за застрахователен пакет „Закрила Голд” -
Спецификационен лист/полица № ., във връзка с инцидент, настъпил на 11-12.10.2018г.,
включваща следните суми: сумата от 4160 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за 52 дни хоспитализация и сумата от 1500 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за две хирургични процедури, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
7160 лева или за сумата от 1500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да
заплати на Ж. Б. М. ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, действаща чрез
законния си представител и настойник Б. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Т., по
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1309,70 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2019г. до 22.06.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1740,28 лева или за сумата от
430,58 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „В., да заплати на Ж. Б. М. ЕГН ********** /поставена
под пълно запрещение/, действаща чрез законния си представител и настойник Б. К. М. ЕГН
13
**********, с адрес: гр. С., ул. „Т., сумата от 3,92 лева – разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В. да плати по сметка на СРС разноски в размер на 513,72 лева, от
които 234,93 лева – възнаграждение за вещи лица и 278,79 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж. Б. М. ЕГН ********** /поставена
под пълно запрещение/, действаща чрез законния си представител и настойник Б. К. М. ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Т. да заплати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В. сумата от 396,00 лева – разноски, сторени в производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14