РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Търговище, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200036 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.С.А. от гр.Търговище, ЕГН **********
против Наказателно постановление № 611892 - F625247 от 18.11.2021г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и
се иска отмяната му.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник. Разноски по делото не се
претендират.
В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
На 31.07.2021 г. контролни органи на ЦУ на НАП извършили
контролна покупка на бутикова бонбониера с декорация от рози, поръчана
чрез социалната мрежа „Фейсбук“ - страница „************************“
с on -line адрес: https: //**************************. Поръчката била
направена чрез лично съобщение до администратора на профила и била
документирана с протокол № 0433196/ 31.08.2021г. Същата била на стойност
38.00лв. /заедно с куриерската услуга - 44.17лв./ и била получена от орган по
приходите на 31.07.2021 г. в офис на „Еконт Експрес“ ЕООД
*******************, товарителница № 530031436804. Пратката била
изпратена от жалбоподателката А.С.А. и отворена в присъствието на Г.А. –
куриер – логистика в офис на „Еконт Експрес“ ЕООД гр.**************.
При получаването, което било документирано с протокол № 1443015/
31.07.2021г., било установено от контролните органи, че лицето А.С.А. не е
издало фискална касова бележка или друг документ, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., която да придружава
пратката. При проверка в системата на НАП - Варна било установено, че
А.С.А. в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ, от датата на започване на
дейността. При така установените данни, контролните органи приели, че
жалбоподателката е нарушила виновно разпоредбата на чл.7, ал.1 във вр. с
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, за което св.С. – ст.инспектор по приходите в ЦУ на НАП, й съставил
АУАН № F625247 от 31.08.2021г. Актът бил подписан от
жалбоподателката с отбелязване, че има възражения, които ще представи в
срок, но такива не били представени. Въз основа на акта, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ издал Наказателно
постановление № 611892 - F625247 от 18.11.2021г., с което за нарушение за
чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на
жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300лева.
Изложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на свидетелите Е.Д. и С.С..
От приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния
2
директор на НАП е видно, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на техните правомощия. Съдът констатира обаче, че
съдържанието им е непълно и не отговаря на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП, която възпроизвежда тази на
АУАН, са отразени отделни факти, които в своята съвкупност не водят до
единствено възможен извод за осъществено от жалбоподателката нарушение
на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
Чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/,
регламентира задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От така цитираната нормативна уредба следва извод, че за да е субект
на задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата, жалбоподателката следва да е
лице по чл.3 от същата. Т.е. да е лице, извършващо продажби на стоки или
услуги, заплащането на които да не се извършава по някой от следните
начини:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи,
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
3
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги, в които случаи жалбоподателката би била освободена
от задължение за издаване на фискална касова бележка, респ. от задължение
за регистриране и използване на ФУ.
От изложеното следва, че в съответствие с изискванията на чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП на първо място следва да са
посочените фактите, които според контролните органи обосновават извода,
че жалбоподателката е извършила продажбата на процесната бонбониера.
Такива факти в АУАН и НП липсват. Посочено е единствено, че А. е
изпратила пратката, което обаче не е достатъчно за определянето й като лице
по чл.3 от Наредбата. В АУАН и НП не е посочено и по какъв начин е било
извършено плащането на покупката, осъществена от органите на НАП. Видно
е, че такива данни в АУАН и НП не се съдържат. В тях не е отбелязано дори,
че получената на 31.07.2021г. доставка е била заплатена чрез наложен
платеж. Дори обаче това обстоятелства да бе изрично посочено, то същото не
би било достатъчно, за да изясни начинът на плащане на стоката, доколкото
липсва яснота и за какъв вид наложен платеж става въпрос. Съгласно § 1, т.
12 от ДР ЗПУ -„наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена
от подателя сума. Начинът, по който куриерът изплаща заплатената от
получателя на пратката сума на подателя й, е определящ при съобразяване с
изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка,
а оттам и за регистриране и въвеждане в експлоатация на ФУ. За лицето,
извършващо продажбата не би било налице задължение по чл.3, ал.1 респ.
чл.7, ал.1 от Наредбата, ако плащането е осъществено с наложен платеж чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. „Еконт Експрес“ ЕООД е именно такъв лицензиран
пощенски оператор, доколкото фигурира в публичния регистър по чл.50 от
Закона за пощенските услуги. В АУАН и НП видът на извършеното плащане
не е отбелязано, не е посочен и документът, който контролните органи са
получили при получаване и заплащане на пратката, от който да се направи
извод в тази насока. Липсата на тези данни в АУАН и НП касае основни
съставомерни факти, доколкото същите са определящи за това - било ли е
лицето длъжно да въведе в експлоатация ФУ, респ. субект ли е на
4
задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата и на административното нарушение,
за което е санкционирано. Посочените пропуски представляват съществено
нарушение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тези
изисквания не са изпълнени и поради липсата на яснота относно
обстоятелството – кога и къде, според актосъставителя и наказващия орган е
било извършено нарушението. Според АУАН и НП, в качеството си на лице
по чл.3 от Наредбата, жалбоподателката не е изпълнила задължението си да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата
на започване на дейността. Не става ясно обаче към кой момент се твърди,
че тя не е изпълнила така визираното задължение. Видно е, че в АУАН и
НП фигурира единствено датата, на която пратката е получена от
контролните органи и на която е установено нарушението – 31.07.2021г.,
като други дати в АУАН и НП не се съдържат. В тази връзка следва да се
посочи, че датата 31.07.2021г е несъмнено последваща относно момента, в
който е следвало /при съответно задължение/ да се издаде фискална касова
бележка и да се използва ФУ, поради което не би могла да бъде дата на
извършване на нарушението. Къде наказващият орган е приел, че е
извършено нарушението също не е отразено изрично, което води до
невъзможност или затруднение за определяне кой е компетентният да
разгледа жалбата съд.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че правото за
защита на наказаното лице е било нарушено, тъй като в АУАН и НП липсва
фактическа обосновка на обстоятелства, релевантни към обективните
признаци на визираното административно нарушение. Тъй като
санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то
следва още от началото на производството същото да бъде уведомено какви
са фактите, които обуславят административното нарушение, за което му се
търси отговорност. Липсата на яснота в тази насока представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на
защита на наказаното лице и препятства съдебната проверка относно
законосъобразността на обжалваното НП. Последната е възпрепятствана и в
частта относно произнасянето на наказващия орган по чл. 28 от ЗАНН. В
тази връзка в НП е отразено, че при определяне на административното
наказание „са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставки за
5
прилагане на чл. 28 от ЗАНН“. При така изложеното, съдът намира, че
липсва мотивирано произнасяне от наказващия орган относно наличие или
липса на предпоставки за прилагане на посочената разпоредба. При липса на
такова произнасяне, съдът е поставен пред невъзможност да извърши
съответна преценка за законосъобразност.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като естеството на последните изключва проверката по същество.
Жалбоподателката не претендира разноски, поради което и такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 611892 - F 625247 от
18.11.2021г., издадено на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на А.С.А. с ЕГН
********** от гр.********* за нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал. 1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6