Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на девети април две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11392 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К.С.К.-П. срещу
решение от 17.08.2020 г. по гр.д. №65504/2018 г. на Софийския районен съд, 65
състав, в частта, в която е уважен предявеният от „Д.К.Б.“ АД срещу
жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 624,32 лв., представляваща непогасена част
от отпуснат кредитен лимит по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта „Diners Club“
от 19.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №88259/2015 г. по описа на СРС, 65 състав, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор за
кредит не е недействителен на основание чл.12 ал.1 т.8 и 9 ЗПК. Поддържа, че не
е установено възникнало правоотношение между страните, както и наличието на
клауза за предсрочна изискуемост. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Д.К.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск за
главницата е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и в частта, в
която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за наказателна лихва,
поради което решението е влязло в законна сила в тази част.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
По делото са представени договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Diners Club“
и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 19.01.2015 г. и ОУ към него, двустранно
подписани, от които се установява, че ищецът е предоставил на ответника
кредитен лимит в размер на 2000,00 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомат или ПОС. За
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период /без
конкретизация за параметрите му в ОУ или договора/, длъжникът има право на
гратисен период от 45 дни, през който не се начислява уговорената годишна лихва
от 19 %, при условие, че до падежа е погасил пълния размер на всички отчетени
плащания през съответния отчетен период /т.7 и т.8 от договора/. В т.4 от договора
е предвидено, че след изтичане на отчетния период длъжникът да получава
извлечение по картата, както и че е длъжен да погасява усвоената част от
кредитния лимит, съгласно т.10.1 ОУ, или е длъжен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно б. „и“ на т.1.1 ОУ /т.5 от договора/, освен ако не
е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е
длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 10 % от размера на главницата на
задълженията, формирани по съответната карта към последния ден на отчетния
период плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер
на минималната погасителна вноска, ответникът следва да заплаща наказателна
лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска за просрочие,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие, което е в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта /т.9 от договора и т.11.1 ОУ/. В т.8 от
договора е предвидено, че върху непогасените суми се заплаща годишна лихва,
съгласно действащата към датата на прилагане тарифа за таксите, комисионите и
лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти, като към датата на
подписване на договора годишната лихва е 19 %, а в т.11 от договора е посочен
ГПР в размер на 24,71 % или общата дължима сума е в размер на 2478,48 лв.
С протокол от 19.11.2015 г. на ответника е предоставена кредитната
карта. Представени са извлечения по кредитната карта.
От приетото по делото
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че общият размер на разхода по процесната кредитна карта /усвоените
и начислени суми/ е 11 748,71 лв., общият размер на отчетените плащания е 10
801,11 лв., а остатъкът по кредитната карта е в общ размер на 947,60 лв., от
които: главница – 767,99 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13
т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, който
попада под уредбата на ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12
ал.1 т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата и не се констатират нарушения по чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК. Посочен
е общият размер на кредита и условията за усвояването му - т.2 от договора,
реквизит по чл.12 ал.1 т.7 ЗПК. Посочен е лихвения процент по кредита, условията,
приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията
по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти - т.8,
реквизит по чл.12 ал.1 т.8 ЗПК. Посочени са ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин - т.10 от
договора, реквизит по чл.12 ал.1 т.9 ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия също са подписани на
всяка страница от титуляра, които ОУ също са представени по делото.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът е
валидно сключен и между страните по него е възникнало договорно правоотношение,
породено от договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта „Diners Club“
и предоставяне на кредитен лимит.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за
това, не доказа положителния факт на плащането на задълженията по договора.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №178384/17.08.2020
г., постановено по гр.д. №65504/2018 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА
К.С.К.-П., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 250,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.