Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 и ал.7а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ - Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по касационни жалби /наименовани само жалби/ на В. Я. Я. [ЕГН] от гр. София, чрез адв. С. М. от САК и на Х. Х. Я. [ЕГН] от гр. Кнежа, чрез адв. С. Ш. от Адвокатска колегия – Плевен срещу решение № 93/26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 314/2023 г. на Районен съд – Кнежа /РС/.

В касационната жалба на В. Я. се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че съдът е мотивирал решението си единствено и само със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е имала за задача да се извърши идентичност на имоти. Твърди, че съдът се е ограничил само с посочване, че е направено възражение за недопустимост на обжалваните актове на Общинска служба по земеделие, без да обосновава налице ли е или не е налице такава. Излагат се доводи, че обжалваните в първоинстанционното производство актове са незаконосъобразни и по-конкретно, неправилно е приложена правната норма на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, според която не следва да има произнасяне за възстановяване на имоти, за които има влезли в сила решения на Общинска служба по земеделие. Релевират се аргументи, че обжалваните решения на Общинска служба по земеделие гр.Кнежа касаят имоти, за които има влязъл в сила план за земеразделяне, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, поради което решенията за възстановяване на земите, предвид изричната забрана на закона за възстановяване на земи, за които има влязъл в сила план за земеразделяне са незаконосъобразни и е следвало да бъдат отменени. РС не се е произнесъл и по тези доводи за отмяна на обжалваните актове. Моли решението да бъде отменено, а по същество – Решение 273С от 24.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Кнежа /ОСЗ/ и Решение, обективирано в Протокол 273С от 24.02.2023 г. на ОСЗ да бъдат отменени.

В касационната жалба на Х. Я. се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че Общинската служба по земеделие гр. Кнежа има компетентност да измени влезли в сила административни актове по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като съобрази тяхното съдържание със съдебно установеното в Решение № 260083, постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на Окръжен съд-Плевен, като изменението на актовете е възможно не само по отношение на лицата, но и по съществото на правото и по необходимост предполага издаването на други (реципрочни) решения, с които да се отрекат правата на първоначално признатите собственици. По този начин счита, че от една страна ще се отрази съдебно установеното в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а от друга страна ще се елиминира несъответствието между новопостановените решения на Общинската служба по земеделие гр. Кнежа, в полза на съдебно признатите собственици и първоначалните нейни решения, в полза на лицата, на които впоследствие е било съдебно отречено правото на собственост, като по този начин ще се избегне наличието на две положителни решения за възстановяване на едни и същи имоти в полза на различни лица.

Отново навежда твърденията, изложени и пред PC-Кнежа, че с обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. за възстановяване на земеделски земи чрез план за земеразделяне и Решение №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа не са постигнати реципрочни резултати относими към Решенията за възстановяване на земеделски земи по Протокол №46/29.04.1992 г., Решение №220К/07.12.1995 г. и Решение №220/07.12.1999 г. Сочи, че в Решение №220К от 07.12.1995 г. сумарната площ е в размер на 130,495 дка, и в Решение №220К от 07.12.1995 г. сумарна площ в размер на 130,495 дка. ОБЩО - 385,227 дка. - Стр. 2, I. т. 3 от експертизата.

В изпълнение на Решение №260083 постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на ОС-Плевен, ОСЗ-Кнежа издава Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г., като в Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. са отказани за възстановяване 64,962 дка, а в Решение №273С/24.02.2023 г. са отказани за възстановяване 29,277 дка или по двете решения са имоти на обща площ 94,239 дка Стр. 5. справка №7, колона №7 и стр. №5, справка №11, колона №7 от експертизата.

Следователно от възстановените ОБЩО - 385,227 дка, на братя К., Т. и М. К.. К. с Решения през 1995 г. и 1999 г., след редукцията на 94,239 дка. по обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г., за тях трябва да останат земеделски земи на площ от 291,038 дка. До този извод е достигнал и експерта, който е отразил на стр. 5, справка №7, колона №9, че „За насл. на Т., Т. и Мерко К.“ се следват земи на площ от 101,218 дка, и на стр. 8. справка №11, колона №9, че „За насл. на Т., Т. и Мерко К.“ се следват земи на площ от 189,770 дка. Сумарно колони №9 от справка №7 и справка №11 сочат, че на насл. на Т., Т. и М. К. се следват земеделски земи на площ от 290,988 дка. Към отразените тук земеделски земи не са включени възстановените на насл. на Т., Т. и М. К. съгласно §4 от ЗСПЗЗ. С обжалваните Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. и Решение №273С/24.02.2023 г. на насл. на Т., Т. и М. К. след редукцията с 94,239 дка. е следвало да им бъдат възстановени земеделски земи на площ от 290,988 дка., съгласно отразеното в приетата експертиза, а в действителност на тях в Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. са признати и определени за възстановяване 143,049 дка и с Решение №273С/24.02.2023 г„ т. 11 е възстановено право върху 107,144 дка, или общо 250,193 дка., което прави с 40,795 дка по-малко от полагащите им се и признати с Решенията от 1995 и 1999 г. 385,227 дка.. намалени с признатите за н-ци на К. К. 94,239 дка.

В диспозитива на Решение №260083 постановено по в. гр. дело №273/2019 г. на ОС-Плевен е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, освен промяната на лицата, в чиято полза е издадено предходното решение за възстановяване на право на собственост, и съответните количества земи, които следва за им бъдат възстановени. В решението имоти №1, 2, 3 и 4 са описани като „ниви, част от други ниви“. Имоти №6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 са установени като идеални части в размер на 1/4 от други имоти, а само имот №5 е установен изцяло за собственици - н-ци на К. С. К.. Това е така, защото с Решение №260083 на ОС-Плевен са установени факти и обстоятелства към минал момент въз основа на Протокол от съдебна делба предмет на ч. гр. дело №42 по описа на Кнежански околийски съд за 1948 година. ОСЗ-Кнежа в изпълнение на процедурата по чл. 14, ал. 7а и ал. 7 ЗСПЗЗ е следвало в постановените решения да промени лицата, в чиято полза е издадено предходното решение за възстановяване на право на собственост, като се съобрази с определените в съдебното решение идеални части на съсобствеността. Признавайки правото за собственост на н-ци на К. С. К., ОСЗ-Кнежа на практика е извършила делба на възстановените имоти, без да притежава компетентността за извършване на тези правни действия. Ако това не беше така, то тогава ОСЗ-Кнежа би следвало да подели и съсобствеността между братята Т., Т. и М. Я., така както е отразено по разделителния протокол от в ч. гр. дело №42 по описа на Кнежански околийски съд за 1948 година.

В мотивите на обжалваното решение е отразено, че с писмени бележки процесуалните представители на жалбоподателите са развили подробни доводи и аргументи в насока да бъдат уважени подадените жалби. Същевременно съда никъде не подлага на коментар и анализ доводите и възраженията, а без да ги обсъжда приема, че подадената жалба е неоснователна и недоказана.

Моли да се отмени Решение №93/26.07.2023 г. на PC-Кнежа по гр. д. №314/2023 г., да се прогласи нищожността на Протокол-решение №273С/24.02.2023 г. за възстановяване на земеделски земи чрез план за земеразделяне и Решение №273 024.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа, предмет на разглеждания спор и да се върне преписката на ОСЗ-Кнежа, като се дадат указания съгласно възраженията за постановяване на надлежен акт по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ .

Ответникът по касационната жалба – Общинска служба „Земеделие“ – гр. Кнежа, представлявана от Ж. К. – началник ОС „Земеделие“ – гр. Кнежа е представил писмени отговори по жалбите чрез гл. юрисконсулт И. В., като изразява становище, че касационните жалби срещу постановеното от Районен съд – Кнежа решение са неоснователни и недоказани. Счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл при изцяло изяснена фактическа обстановка, направил е верни фактически констатации и правни изводи и правилно е приложил закона. Посочва, че съда се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран, като се е съобразил изцяло със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Твърди, че жалбоподателката В. Я. тълкува неправилно нормативната уредба по отношение на разпоредбата на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която не кореспондира с изложените твърдения в жалбата, тъй като съгласно нея когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Навежда доводи, че съгласно установената съдебна практика иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се определя от наличието на спор за материално право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Посочено е, че въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОС „Земеделие“- Кнежа като административен орган е обвързана с Решение №260083/08.04.2021 г. по гр.д. №273/2019 г., постановено от Окръжен съд-Плевен и е длъжна на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Сочи, че с приетата съдебно-техническа експертиза безспорно се доказва, че няма различие в имотите, площите и местността, и че правилно са отразени земеделските имоти, съобразно изискванията на закона и съвпадат напълно с установеното от ОС-Плевен, поради което съдът правилно е счел, че постановените административни актове от ОС „Земеделие“-Кнежа са правилни и законосъобразни, а подадената жалба срещу постановените административни актове от ОС „Земеделие“-Кнежа, е неоснователна и недоказана. Моли да бъдат отхвърлени касационните жалби като неоснователни и недоказани, а постановеното Решение № 93/26.07.2023 г. по гр. д. №314/2023 г. на РС-Кнежа да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Първоначално по касационните жалби е било образувано касационно дело № 887/2023 г. по описа на настоящия съд. С определение № 2150/23.11.2023 г. по това дело същото е било прекратено, а касационните жалби са били върнати на РС Кнежа за изпълнение на разпоредбите на чл.213а, ал.1-5 по отношение на касационните жалби. След изпълнението на същите указания, е образувано настоящето касационно дело №127/2024.

В съдебно заседание касаторът – В. Я. Я. се представлява от адв. М., който моли да бъде уважена жалбата и да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решението по съображения, изложени в жалбата. Алтернативно моли, в случай че съда счете че решението е допустимо, да го отмени като неправилно и незаконосъобразно по съображенията изложени в касационната жалба и в жалбата, депозирана пред първата инстанция. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът – Х. Х. Я., не се явява, не се представлява. Подадена е молба от адв. Ш., в която е заявено, че не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание ответникът по касация – Общинска служба по земеделие – гр. Кнежа се представлява от началника Ж. К. и от юрисконсулт В., която счита жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Поддържа изложените в отговорите по жалбите доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съобразно Наредбата за правна помощ.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Кнежа е правилно и законосъобразно, тъй като в хода на проведеното съдебно следствие не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила. Съобразено е и със събраните доказателства.

Настоящият състав на А. съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежни страни и затова са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ.

В обжалваното решение на РС е изложена възприетата от същия съд фактическа обстановка, че има два почти еднакви по наименование, но различни по съдържания Протокол №273С от 24.02.2023 г. за размера и категориите на земеделските земи,правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр.Кнежа на ОСЗ-гр.Кнежа и Решение №273С от 24.02.2023 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Кнежа на ОСЗ-гр.Кнежа, тъй като едните са по преписка по заявление вх.№227/28.08.1991 г. и представени писмени доказателства от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К. б.ж. на гр.Кнежа, а другите са по преписка по заявление вх. №2702/11.02.1992 г. и представените писмени доказателства от Б. Л. К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. К., б.ж. на гр.Кнежа, т.е. касаят различни наследодатели и различни кръгове от 4 наследници. О. П. №273С от 24.02.2023 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр.Кнежа на ОСЗ-[населено място] и Решение №273С от 24.02.2023 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на ОСЗ-[населено място] касаят преписка по заявление вх. №227/28.08.1991 г. и представени писмени доказателства от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К., б.ж. на гр.Кнежа. Съгласно експертното заключение възстановените земи на наследниците на Т., Т. и М. К.. К. са в общ размер на 402,771 дка. в землището на гр.Кнежа, като: с Решение №220К-07.12.1995 г.на ПК-Кнежа са им възстановени общо 130,495 дка, с Решение №220-07.12.1999 г. на ПК-Кнежа са им възстановени общо 254,732 дка, по обща площ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – възстановени по Заповеди с №167, 168, 169, 170, 171, 172, 173 от 31.03.2014 г. общо 14,549 дка и обезщетени за заети имоти от ползватели по Плана на новообразуваните имоти за местност „Лисичи валог“ 2,995дка или общо 402,771 дка, като са им възстановени в повече 0,275 дка.

Съгласно експертното заключение имотите по Решение №46/29.04.1992 г.на ПК-Кнежа и последващото Решение №220К/07.12.1995 г. на ПК-Кнежа сравнени с тези по Решение №273С/24.02.2023 г.на ОСЗ-[населено място] са идентични. При извършена съпоставка между Решение №46/29.04.1992 г. на ПК-Кнежа и Решение №273С/24.02.2023 г.на ОСЗ-Кнежа се установява от експерта, че няма различия в броя на имотите, на площи и местности. Изложеното е в насока, че в Решение №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа правилно са отразени посочените там земеделски имоти съобразено с изискванията на закона - чл.14, ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Протоколи №76/19.08.1992 г. по чл.18г от ППЗСПЗЗ, както и със съдебно решение №260083/08.04.2021 г., постановено по гр.д.№273/2019 г. по описа на ОС-Плевен.

Съгласно експертното заключение имотите по Протокол №46/29.04.1992 г. на ПК-Кнежа и последващо Решение №220/07.12.1999 г. на ПК-Кнежа, сравнени с имотите по Протокол №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-[населено място] са идентични. Относно признатото и определено за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне с Протокол №46/29.04.1992 г. на ПК-Кнежа и Протокол №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа, според експертното заключение, правилно са отразени отказаните имоти, на площи и местности. Съответно съгласно експертното заключение в Протокол №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-[населено място] правилно са отразени отказите на имоти, на площи и местности които са определени съобразено с изискванията на закона - чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Протоколи №76/19.08.1992 г. по чл.18г от ППЗСПЗЗ, както и със съдебно решение №260083/08.04.2021 г., постановено по Гр.д.№273/2019 г. по описа на ОС Плевен.

Съгласно Решение №220К/07.12.1995 г. на ПК-Кнежа е признато правото на собственост на наследниците на братя Т., Т. и М. К.. К. по отношение на общо 10 бр. земеделски имоти от общо 130,5 дка, като от тях за наследниците на братя Т., Т. и М. К.. К. са 101,218 дка, а съгласно съдебно Решение №260083/08.04.2021 г. по гр.д.№273/2019 г.на ОС Плевен за наследниците на К. С. К. са 29,277 дка земеделски имоти от общо 6 бр. земеделски имоти. Съгласно Решение №220/07.12.1999 г. на ПК-Кнежа е признато правото на собственост на наследниците на братя Т., Т. и М. К.. К. по отношение на общо 7 бр. земеделски имоти от общо 254,732 дка, като от тях за наследниците на братя Т., Т. и М. К.. К. са 189,770 дка, а съгласно съдебно Решение №260083/08.04.2021 г. по гр.д.№273/2019 г. на ОС Плевен за наследниците на К. С. К. са 64,962 дка земеделски имоти от общо 5 бр. земеделски имоти. Видно от Заповеди с №167, 168, 169, 170, 171, 172 и 173 от 31.03.2014 г. на общ.Кнежа и техническа справка издадена за обезщетение на наследниците на Т., Т. и М. К.. К., за заети имоти от ползватели по Плана на новообразуваните имоти за местност „Лисичи валог“, землището на [населено място] общата площ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са от общо 17,544 дка, от които 14,549 дка по Заповеди с №167, 168, 169, 170, 171, 172 и 173 от 31.03.2014 г. на общ.Кнежа и 2,995 дка обезщетени за заети имоти от ползватели по Плана на новообразуваните имоти за местност „Лисичи валог“. Стойностите на записаните от ПК-Кнежа /ОСЗ-Кнежа/ земеделски имоти в Решение №46/29.04.1992 г., Решение №220К/07.12.1995 г. и Решение №273С/24.02.2023 г. са изчислени и съпоставени от експерта и от това е видно, че между тях няма несъответствие. Стойностите на записаните от ПК-Кнежа /ОСЗ-Кнежа/ земеделски имоти по Протокол №46/29.04.1992 г., Решение №220/07.12.1999 г. и Протокол №273С/24.02.2023 г. са изчислени и съпоставени от експерта и от това е видно, че между тях няма несъответствия. Направените откази по Решение №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа по преписката по заявление вх. №227/28.08.1991 г. и представени писмени доказателства от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К. б.ж. на [населено място] - отказ да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти или части от тях на: 1. нива от 18,730 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], от имот №279008; 2.гори от 1,440 дка, четвърта категория, находящ се в землището на [населено място] от [имот номер]; 3.гори от 3,180 дка, пета категория, находящ се в землището на [населено място] от [имот номер], 4.нива от 2,000 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Лисичи валог“ от [имот номер]; 5.нива от 1,250 дка, находящ се в местността „Опитно поле“ от [имот номер] и 6.нива от 2,677 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността “Лисичи валог“ от [имот номер] както и в Протокол №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа по преписката по заявление вх.№227/28.08.1991 г. и представени писмени доказателства от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К. б.ж. на [населено място] - отказ да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1.ниви с площ от 5,790 дка в м. “Гостиля“; 2.ниви с площ от 36,582 дка трета категория в м. “Ю..гер.“/II-43-нов; 3.ниви с площ 36,402 дка, трета категория в м.“Ю..гер.“ и 4.ниви с площ 22,770 дка, трета категория в м.“Паняка“ /202- III са съобразени с изискванията на закона уредени в разпоредбите на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Протоколи №76/19.08.1992 г. по чл.18г от ППЗСПЗЗ, както и със съдебно решение №260083/08.04.2021 г., постановено по гр.д.№273/2019 г. по описа на ОС-Плевен. Видно от съдържанието на Протокол №273С/24.02.2023 г. на ОСЗ-Кнежа по преписката по заявление вх. №227/28.08.1991 г. и представени писмени доказателства от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К. б.ж. на [населено място] с мотиви са отказани 25,390 дка, поради попадането им във вилна зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а 64,962 дка се признават по преписка №2702 за собственик К. С. К. на основание съдебно решение №260083/08.04.2021 г., постановено по гр.д.№273/2019 г. по описа на ОС-Плевен.

Въз основа на така установените факти, РС е стигнал до следните правни изводи:

Приел е жалбите за допустими като подадени в срок от имащи правен интерес лица, но неоснователни и недоказани. Посочил е, че от събраните по делото писмени доказателства и извършена СТЕ се установява, че наследниците на Т., Т. и М. К.. К., б.ж. на [населено място], между които са жалбоподателките, и наследниците на К. С. К. въз основа на Протокол-решение №273С от 24.02.2023 г. на ОС-Кнежа и Решение №273С от 24.02.2023 г. на ОСЗ Кнежа по двете приписки: преписка по заявление вх.№227/28.08.1991 г. и преписка по заявление вх. №2702/11.02.1992 г. са получили полагащите им се по закон наследствени земеделски имоти. На това основание РС е отхвърлил жалбите и е потвърдил оспорените актове като правилни и законосъобразни.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания и служебна проверка по спазването на материалния закон:

Съдебното решение е постановено при неизясняване на фактите и фактическа липса на мотиви, поради което настоящият съд не може да извърши преценка относно съответствието му с материалния закон.

Същото е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не са събрани относимите доказателства и не е даден отговор на твърденията на жалбоподателите.

Видно от делото пред РС, по същото са представени отделни актове на ПК и ОСЗ Кнежа, като не е ясно, дали същите представляват цялата административна преписка по заявление вх. №227/28.08.1991 г. от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К., б.ж. на [населено място], което заявление също е приложено. По делото е приобщена само административната преписка по заявление вх. №2702/11.02.1992 г., като видно от същата /л.82 и сл. от делото пред РС/, заявлението е подадено от С. К. К., представляван от Б. Л. К., за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. К.. По делото не е приобщен и заверен препис на решение № 260083/08.04.2021 г. по в.гр.дело №273/2019 на Окръжен съд Плевен с отбелязване, че същото решение е влязло в сила.

С оглед липсата на доказателства за връчването на процесните административни актове, не може да се направи преценка, дали подадените срещу тях жалби са подадени в срок. С оглед липсата на удостоверение за наследници на К. М. Я., респ. на Т., Т. и М. К.. К. не може да се прецени дали жалбоподателките пред РС са в кръга на лицата, които имат право на жалба, и дали като заинтересовани страни следва да се конституират и други лица, които са наследници на К. М. Я.. С оглед на липсата на тези доказателства изложеното в решението на РС, че жалбите са допустими, е недоказано.

РС не е изложил никакви мотиви по отношение компетентността на състава на ОСЗ, постановил обжалваните административни актове, по отношение на тяхната форма, съблюдаването на съществените административно производствени правила, материалния закон и целта на закона.

РС не е отговорил и на направените с жалбите възражения – по отношение на влизането в сила на предходните актове, с които се прави произнасяне по същите въпроси, по отношение спазването на разпоредбите на чл.14 и чл.15 от ЗСПЗЗ и на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи за пълнота, че с жалбата на В. Я. е поискано да се представи в цялост преписката, образувана по заявление вх.№227/1991 г., но това също не е направено, както е посочено по-горе.

Липсата на правни съображения по доводите на жалбоподателите представляват съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК и касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационните жалби изрично е посочена липсата на мотиви и необсъждане на твърденията на жалбоподателите, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Посочените пороци не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, доколкото същата е по правото, а не по фактите. Страните не могат да бъдат лишени и от разглеждането на делото в две инстанции, поради което следва решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на РС.

При новото разглеждане следва да се приобщи цялата административна преписка по заявление вх.№227/28.08.1991 г. от К. М. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К.. К., б.ж. на [населено място]. Следва да се съобрази, дали подадените жалби срещу административните актове са подадени от лица – наследници на заявителя К. М. Я. или на Т., Т. и М. К.. К. и дали жалбите са в срок. В случай, че жалбите са недопустими, делото следва да се прекрати, а в случай, че е налице допустима жалба, РС следва да се произнесе по същество. Следва да се приобщи заверен препис на решение № 260083/08.04.2021 г. по в.гр.дело №273/2019 на Окръжен съд Плевен с отбелязване, че същото е влязло в сила. Следва да се съберат доказателства за компетентността на състава на ОСЗ, постановил оспорените административни актове. При произнасянето си по същество РС следва да изложи мотиви по отношение компетентността на органа, който ги е постановил, както и по отношение на тяхната форма, съблюдаването на съществените административно производствени правила, материалния закон и целта на закона. Следва да отговори и на всички възражения и твърдения на страните, които са направени в допустимите жалби, о.с.з. и в представени писмени бележки.

При произнасянето си РС на основание чл.226, ал.3 от АПК следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция, в зависимост от изхода на делото.

 

Воден от горното и на основание чл.222, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 93/26.07.2023 г., постановено по гр.д. № 314/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, с оглед дадените задължителни указания.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.