Номер 115620.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100502280 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба вх. № 1719/20.03.2020 г. на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, гр. София против Решение № 52/21.02.2020 г. на ПРС по
гр.д. № 603/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя, ищец в първата инстанция иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ за установяване съществуване на вземане по
издадена в негова полза Заповед № 410/05.02.2019 г. на ПРС по ч.гр.д. №
143/2019 г. срещу М. П. Д. за сумата от 685.87 лева главница по Договор за
потребителски кредит № *********/06.02.2017 г., сключен между
потребителя и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който
са цедирани на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1
към същия от 01.06.2018 година; договорна лихва в размер на 117.24 лева за
периода 29.03.2017 г. – 04.04.2018 г., такса за оценка на досие в размер на
33.09 лева за периода 05.04.2017 г. – 04.04.2018 г., такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 180.43
лева за периода от 05.04.2017 г. – 04.04.2018 г., обезщетение за забава в
размер на 90.62 лева за периода от 30.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2019
г. до окончателното погасяване на сумата.
1
Жалбоподателят моли за отмяна на решението на ПРС като постановено
при неправилно приложен материален закон и несъобразено с константната
практика на ВКС и съдилищата по въпроса относно фактическия състав на
цесията, в това число начините за надлежно уведомяване на длъжника като
счита, че е предприел всички действия в съответствие със закона за
последното, включително чрез връчване преписа на ИМ на особен
представител, което валидира, ако не в по-ранен момент, уведомяването.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез назначения от ПРС особен представител
оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на съдебния
акт.
Въззивната страна в писмено становище поддържа жалбата по
същество.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника,
който поддържа заявената в отговора процесуална позиция и становище по
приложението на закона.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
ПРС е сезиран с установителна претенция по чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.
430 от ТЗ за установяване в отношенията между страните, че М. П. Д. , с.
*****, общ. Провадия дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
сумата от 685.87 лева главница по Договор за потребителски кредит №
*********/06.02.2017 г., сключен между потребителя и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към същия от 01.06.2018
година; договорна лихва в размер на 117.24 лева за периода 29.03.2017 г. –
2
04.04.2018 г., такса за оценка на досие в размер на 33.09 лева за периода
05.04.2017 г. – 04.04.2018 г., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене в размер на 180.43 лева за периода от
05.04.2017 г. – 04.04.2018 г., обезщетение за забава в размер на 90.62 лева за
периода от 30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване на сумата, за които суми е издадена Заповед № 104/05.02.2019 г.
по ч.гр.д. № 143/2019 г. по описа на РС Провадия.
Ищецът твърди, че по възникналото с „Провидент Файненшъл
България“ ООД правоотношение по договор за кредит, на потребителя М.Д.
са предоставени средства в размер на 750 лева за лични нужди. Сключен е
договор за кредит № *********/06.02.2017 г. със срок на връщане 60 седмици,
уговорена възнаградителна лихва, такса за оценка на досие, такса за услуга
Кредит у дома, респективно обща сума за връщане 1616.44 лева, от които
главница 750 лева, лихва за целия период 147.94 лева, такса за оценка на
досие в размер на 37.50 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене 204.30 лева и такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на вноските по местоживеене 476.70 лева. Всички дължими такси
са били разсрочени към месечните вноски. Твърди, че съгласно Анекс № 1 от
22.02.2017 г. е отпаднала последната такса без да отпада таксата за
извършените към датата на анекса седмични посещения за периода 15.20.2017
г. – 22.02.2017 г. – 15.89 лева. Страните са приели краен срок на договора
04.04.2018 година. Кредитополучателят се твърди да е изпаднал в забава,
поради което и му е начислена лихва от него момент 30.03.2017 година. Като
изрично посочва размера на остатъка от дължимото моли за уважаване на
претенцията.
Становището на ответника, чрез особен представител е за
неоснователност на иска като се оспорва валидността на цесията и
съобщаването й, оспорил е валидността на договора поради нарушение на
разпоредби на ЗПК, както и предоставяне на средствата, включително
предсрочното му обявяване за изискуем.
От доказателствата се установява следното:
Безспорната практика на съдилищата не поставя под съмнение активната
3
процесуална легитимация на цесионера да води установителни искове за
вземания към длъжника, произтичащи от правоотношение с цедента, още
повече тук цесията е и преди сезиране на заповедния съд, а следва да се
подчертае по въведеното с отговора на ИМ твърдение, че това дали
длъжникът е надлежно уведомен за цедирането е без отношение към
валидността на договора за цесия.
Представен е договор за паричен заем с потребител №
*********/06.02.2017 г., по силата на който „Провидент файненшъл
България“ ООД е поело задължение да предостави сума в размер на 750 лева
на М. П. Д. за срок от 60 седмици и краен срок на договора 04.04.2018 година.
Уговорена е общ размер на фиксирана възнаградителна лихва от 147.94
лева, представляваща 31.82% на годишна база и 48.1% на ГПК, включително
такса за оценка на досие в размер на 37.50 лева. Допълнително потребителят
се е задължил да заплати и сума от 680.99 лева за услуга „Кредит у дома“.
Всички задължения са разсрочени по седмичните вноски при общ размер на
вноската 26.95 лева и 26.38 лева последна вноска.
На 22.02.2017 година е сключен Анекс № 1 между страните, с който е
уговорено отпадане на 70% от еднократната такса за допънителна услуга
Кредит у дома, свързана със събиране на вземанията по местожителство на
потребителя като е посочено, че остават дължими само 30% от нея, тъй като
вече кредитът е предоставен в дома на клиента и са направени седмични
посещения.
Съгласно заключението по ССЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено остатъкът по задължението по пера и периоди е
съобразно претендираното от длъжника като няма счетоводно отразени данни
за предсрочна изискуемост. На такава не се позовава и кредиторът, който
очевидно след изтичане срока на договора е сезирал и заповедния съд.
На 16.11.2010 г. е сключено рамково споразумение за продажба и
прехвърляне на вземания между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чийто обем е разширен с
Допълнително споразумение от 01.11.2017 година, включително по
отношение вземания, произтичащи от правоотношения с „Провидент
4
файненшъл България“ ООД. Вземането към М.Д. е прехвърлено с
приложение № 1 от 01.06.2018 година.
Уведомленията от цесионера, упълномощен да съобщи на длъжника, не
са достигнали до последния.
При установената фактология, по правото съдът приема следното:
М.Д. е валидно обвързан от договора за потребителски кредит с
„Провидент файненшъл България“ ООД като макар изрично да не се повдига
във въззивната жалба този въпрос, предвид мотивите на ПРС за отхвърляне
на иска и възраженията по отговора за недействителност на осн. чл. 22 вр. чл.
10 ал.1 от ЗПК следва да се посочи, че договорът не противоречи на
цитираната разпоредба, не само защото е спазена изискуемата писмена
форма, а и защото е читаем, ясен и разбираем, респективно големината на
шрифта, дори и да е по-малка от 12 /която между другото е различна за
различните шрифтове/, не може да доведе до недействителността му.
Цесията е валидно съобщена на длъжника чрез връчване на препис от
ИМ на особения представител, чийто права не са ограничени от чл. 29 ал.5 от
ГПК досежно приемане на изявления отправени към ответника. Затова факта,
че същият е призован с приложение на чл. 47 ГПК, не прави нередовно
уведомяването по чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Договорът е консенсуален, а не реален както поддържа процесуалният
представител на ответника, а заключението на ССЕ дава ясна представа както
за предоставените средства, така и за дължимите по пера, по извлечения при
кредитора. Ответникът не доказва плащане, следовател искът за търсената
главница, възнаградителна и мораторна лихва до заявлението е доказана по
основание, а за главницата и мораторната лихва и по размер.
ГПР е в рамките на допустимия по чл. 19 ал.4 от ЗПК.
За претендираните „такса за оценка на досие“ и такса „Кредит у дома“
искът е неоснователен.
Таксата за оценка на досие прехвърля задължението от оценка
кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху
5
кредитора, който следва именно да проучи предварително риска във връзка с
предоставяне на потребителски кредит /чл. 16 от ЗПК/, поради което и
противоречи на цитираната законова разпоредба.
Що се отнася до услугата „кредит у дома” – такси за предоставяне на
заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на
клиента, това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление
на кредита, за които финансовата институция има запрета да събира суми –
чл. 10а от ЗПК. Първият компонент - 30% за предоставяне на заемната сума
по адрес освен, че не е доказан очевидно води до оскъпяване на кредита с
разходи, които реално дори не са извършени и няма да се извършат. Това
поставя потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора. Отделно от
това сумата за целия срок на договора съставлява над 90% от главницата /750
лева главница и 680.99 лева такси за обслужване по домовете/, което е в
очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за
добросъвестно кредитиране – чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само
допълнителен пасив за получателя на услугата и води до опасност от
невъзможност за връщане на дълга. Друг е въпроса за хипотетичността на
разхода в частта относно „събиране на вноските” който е свързан с текущата
платежоспособност на кредитополучателя.
Следователно договорът за потребителски кредит следва да се прилага
без посочените по-горе нищожни клаузи. Като последица от това и доколкото
неправомерно кредиторът е събрал общо за двете такси по разсрочени вноски
сумата от 44.17 лева, същата следва да се приспадне по реда на чл. 76 ал.2 от
ЗЗД от търсената възнаградителна лихва в размер на 117.24 лева, която остава
дължима за сумата от 73.07 лева.
Общо дължимият към кредитора остатък е както следва:
Сума от 685.87 лева главница по Договор за потребителски кредит
№ *********/06.02.2017 г.,
договорна лихва в размер на 73.07 лева за периода 29.03.2017 г. –
04.04.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 90.62 лева за периода от
30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
6
Обжалваното решение на ПРС следва да бъде отменено частично
съобразно мотивите, изложени по-горе.
По разноските:
Съобразно уважен материален интерес от 849.56 лева, на ищеца се
присъждат разноски както следва:
За заповедно: 57.54 лева общо за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за първа инстанция от общо извършени разходи в размер на
507 лева за държавна такса, експертиза и възнаграждение особен
представител се присъждат389 лева, както и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от НЗПП /такова не е
определяно от ВРС предвид изхода от спора, а посоченото в списъка по чл. 80
от ГПК от юрисконсулта е ирелевантно/. За въззивно производство съдът
определя 50 лева за процесуално представителство за изготвяне на жалба
съгласно чл. 25а ал.3 от НЗПП /без явяване в съдебно заседание/, а от
направените разходи в размер на 285 лева за държавна такса и
възнаграждение за особен представител се присъждат 218.67 лева. Всички
разходи са в тежест на длъжника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52/21.02.2020 г. на ПРС по гр.д. № 603/2019 г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл. 430 от ТЗ за установяване съществуване на вземане по издадена в негова
полза Заповед № 410/05.02.2019 г. на ПРС по ч.гр.д. № 143/2019 г. срещу М.
П. Д. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
за сумата от 685.87 лева главница по Договор за потребителски
кредит № *********/06.02.2017 г., сключен между потребителя
и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който
са цедирани на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към същия от 01.06.2018 година;
7
обезщетение за забава в размер на 90.62 лева за периода от
30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до
окончателното погасяване на сумата
договорна лихва в размер на 73.07 лева за периода 29.03.2017 г. –
04.04.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ съществуване на вземане по издадена в
негова полза Заповед № 410/05.02.2019 г. на ПРС по ч.гр.д. № 143/2019 г.
срещу М. П. Д. , ЕГН**********, с. *****, обл. Варна за следните суми:
87 лева главница по Договор за потребителски кредит №
*********/06.02.2017 г., сключен между потребителя и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са
цедирани на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към същия от 01.06.2018 година;
обезщетение за забава в размер на 90.62 лева за периода от
30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до
окончателното погасяване на сумата
договорна лихва в размер на 73.07 лева за периода 29.03.2017 г. –
04.04.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решението на ПРС в останалата част.
ОСЪЖДА М. П. Д. , ЕГН**********, с. *****, обл. Варна да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 57.54 /петдесет и седем и 0.54/ лева общо за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 143/2019 г. по
описа на ПРС, 389 /триста осемдесет и девет/ лева за държавна такса,
експертизи и възнаграждение за особен представител, както и 150 /сто и
петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
25 от НЗПП за производството по гр.д. № 603/2019 г. по описа на ПРС както и
218.67 /двеста и осемнадесет и 0.67/ лева за държавна такса и
възнаграждение за особен представител, и 50 /петдесет/ лева за процесуално
8
представителство за изготвяне на жалба съгласно чл. 25а ал.3 от НЗПП /без
явяване в съдебно заседание/, за производството пред настоящата инстация,
на осн. чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9