№ 352
гр. Русе, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520100174 по описа за 2024 година
Ищецът „БАНКА ДСК” АД-София, ЕИК ********* е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор за
паричен заем.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че са в договорно правоотношение с
ответницата по договор за предоставен паричен банков кредит. Твърди, че има
неизпълнение на задължението по договора от страна на ответницата, в резултата на което е
формирано задължение в общ размер 20 846,00 лв., от които сумата от 19 019,46 лв. -
главница, сумата от 1 463,25 лева (хиляда четиристотин шестдесет и три лева и 25
стотинки), представляваща договорна (възнаградителна лихва) за период от 15.11.2022 г. до
11.10.2023 г., сумата 63,07 лева (шестдесет и три лева и 07 стотинки), представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за период от 15.11.2022 г. до 11.10.2023
г., сумата от 180,22 лева (сто и осемдесет лева и 22 стотинки), представляваща законна
лихва за период от 12.10.2023 г. до 06.11.2023 г. и сумата от 120,00 лева (сто и двадесет
лева), представляваща дължими разходи при изискуем кредит. Претендирали сумите по
реда на заповедното производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РРС, но по същото
било подадено възражение от длъжника поради което били дадени указания за установяване
на задължението й по исков ред, което се претендира с иска по настоящото производство.
Ищецът претендира присъждане и на разноските по настоящото дело.
Ответницата А. Б. С. е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Позовава
се на това, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение преди съдебното
1
претендиране на вземанията. Прави се възражение за нищожност на договора поради
нарушение на ЗПК на осн. чл. 22 във вр. с чл.10 от закона поради неспазване на изискването
за шрифт.Излага правни доводи досежно уведомяването на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост. Счита, че не е налице валидно извършване на такова. Моли иска да
бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството по е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“АД, с която е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане
спрямо ответницата, произтичащо от договор за паричен заем - кредит за текущо
потребление от 02.03.2022 г., сключен между ответницата и БАНКА ДСК АД, по силата на
който й е предоставен паричен заем. Договорът за заем е представен в заверен препис по
делото. От същия е видно, че се предоставя паричен заем в размер на 20 000 лв. при посочен
годишен лихвен % - 7,75 % и годишен процент на разходите 8,65 % . По делото са
представени доказателства за преустановяване на плащанията от заемателя по договора,
считано от м.ноември 2022 г. С оглед на това ищецът е обявил целия кредит за предсрочно
изискуем. По отношение на възражението на процесуалния представител на ответницата –
адв. П., че не е налице покана за доброволно изпълнение и валидно уведомяването на
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението по
приложеното заповедно производство, съдът счита същото за неоснователно. В случая от
събраните по делото доказателства е видно че това задължение е изпълнено преди подаване
на заявлението по заповедното производство и исковата молба по настоящото дело. По
делото са представени писмени доказателства, от които е видно че действията по връчване
на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост са направени по пощата на
посочения адрес при сключването на договора - гр.Русе, бул. *** №48, вх.1, ет.5 като
съобщението е връчено на дъщерята на ответницата. По този начин осъществените
действия по връчването са в съответствие с изискванията на закона - чл.46, ал.1 и ал.2 от
ГПК). Неоснователно е и възражението за нищожността на договора за кредит поради
противоречие с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК, изискваща договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12 (pt), в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящия случай представените по делото Договор за кредит и ОУ към него не са
сключени в противоречие с цитираното законово изискване, което лесно и видимо се
установява при съпоставка с постановените по дело актове на съда. За съпоставка, с шрифт
12 в настоящото производство са диспозитивите на изготвените от съда разпореждане №418,
разпореждане №894 по чл. 131 ГПК и мотивите и диспозитива на настоящото съдебно
решение. С оглед на това не са налице основание за приложение на нормата на чл. 23 ЗПК,
съгласно която който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита (главница), а искът следва да се
уважи изцяло.
Разноските по настоящото дело и по заповедното производство следва да се възложат
2
в тежест на ответницата.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „БАНКА ДСК“АД-София, ЕИК *********
задължението на А. Б. С., ЕГН:********** за сумите в размер на 19 019,46 лема
(деветнадесет хиляди и деветнадесет лева и 46 стотинки) – остатък от неизплатената
главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2022 г.; 1 463,25 лева
(хиляда четиристотин шестдесет и три лева и 25 стотинки), представляваща договорна
(възнаградителна лихва) за период от 15.11.2022 г. до 11.10.2023 г.; 63,07 лева (шестдесет и
три лева и 07 стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
за период от 15.11.2022 г. до 11.10.2023 г.; 180,22 лева (сто и осемдесет лева и 22 стотинки),
представляваща законна лихва за период от 12.10.2023 г. до 06.11.2023 г. и 120,00 лева (сто
и двадесет лева), представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 30.03.2022 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
приложеното ч.гр.дело №***/23 г. по описа на РРС .
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН:********** да плати на „БАНКА ДСК“АД-София, ЕИК
********* сумата в размер на 852,39 лв. – разноски по делото и сумата в размер на 566,92
лв. – разноски по заповедното производство по ч.г.д. №***/23 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3