№ 256
гр. Карнобат, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Д. Т. Маринов Гражданско дело №
20232130100025 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. Л.
В. с която същата чрез нейния пълномощник адв. Л. К. е предявила
искове с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД против А. К. И. и С. Ж. И. с
които моли съда да постанови решение с което да осъди същите двама
ответници да й заплатят в качеството им на кредитополучатели респ.
съдлъжници по договор за кредит за покупка и ремонт на жилищен имот №
HL10840 от 13.07.2006 г. сключен с Българска пощенска банка АД / сега
Юробанк България АД / всеки един от тях по 8962, 60 лв. или по 5220, 76
швейцарски франка , представляващи по 1 / 4 за всеки един от същите
ответници от сумите изплатени от А. В. по същия горепосочен договор за
периода от 10.01.2018 г. до 15.10.2021 г. в размер на 35850, 41 лв. или 20883,
03 швейцарски франка , ведно със законната лихва върху същите суми ,
считано от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат , до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез
процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така
както е предявен.
В съдебно заседание ответниците редовно призовани се явяват лично и
чрез редовно упълномощените от тях техни процесуални представители
1
оспорват отново така предявения иск като недопустим за разглеждане и също
и като неоснователен , като по този начин поддържат становището в отговора
на исковата молба , че иска се явява недопустим за разглеждане и отделно се
явява и напълно неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен изцяло ,
ведно с всички законни последици от това.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетите като доказателства по настоящото дело съдебно
решение № 2436 от 12.3.2016 г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд С. , което е влязло в законна сила , договор за кредит за покупка
и ремонт на недвижим имот № HL 10840 от 13.07.2006 г. сключен между
ищцата А. Л. И. / сега В. / , свидетелят Н. А. И. и ответниците А. К. И. и С.
Ж. И. , всички в качеството им на кредитополучатели и Българска пощенска
банка АД гр. С. / сега Юробанк България АД в качеството на последната като
кредитор , нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 169
том 2 рег.№5521 от 14.07.2006 г. на нотариус В.В. , с район на действие на
същия нотариус- района на Районен съд С. , вписана в регистъра на
Нотариалната камара под номер *** , 2 бр. преводни нареждания за кредитен
превод за покупко- продажба и двете от дата 19.07.2006 г. с наредител Н. А.
И. и получатели А.В.В. и П.В.В. и извлечение от разплащателната сметка на
Н. А. И. открита при Българска пощенска банка АД гр. С. и 56 бр. банкови
бордера е че ищцата А. Л. И. – сега В. и свидетелят Н. А. И. са били съпрузи
като сключеният между тях граждански брак на дата *** г. с акт за
граждански брак № *** на Община Перник е бил прекратен чрез развод ,
считано от 12.3.2016 година с горепосоченото съдебно решение № 2436 от
12.3.2016 г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд С. , което е
влязло в законна сила решение от същата дата. Видно от горепосочения
договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № HL 10840 от
13.07.2006 г. сключен между ищцата А. Л. И. / сега В. / , свидетелят Н. А. И.
и ответниците А. К. И. и С. Ж. И. , всички в качеството им на
кредитополучатели и Българска пощенска банка АД гр. С. / сега Юробанк
България АД в качеството на последната като кредитор е че по силата на
същия договор банката е предоставила на кредитополучателите: ищцата А. Л.
И. – сега В. , на нейния тогавашен съпруг – свидетелят Н. А. И. и ответниците
2
А. К. И. и С. Ж. И. кредит в размер на 72 900 лв., като същият кредит е бил
предоставен на кредитополучателите по него за : 1. покупка на недвижим
имот представляващ апартамент № 61 ет.10 бл. 43 в гр. С. в ж.к. Т. с площ
от 86, 55 кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 61 с площ от2, 19
кв.м. , ведно с припадащите му се прилежащи части за сумата от 31000 лв. ,
който имот по предварителен договор от 13.06.2006 г. е с продажна цена от
38000 евро , като този имот се придобива в собственост от ищцата А. В. и
св. Н. И. в качеството им на съпрузи , 2. Втората част от кредита в размер на
сумата от 39410 лв. се отпуска за други разходи и 3. Останалата част от
кредита в размер на сумата от 2 490 лв. банката е отпуснала за ремонт на
същия имот придобит с банков кредит . По този начин в чл. 1 от договора е
посочено за какво ще се използва отпуснатия от банката кредит на
горепосочените кредитополучатели . Посочено е още в чл. 2.1 че същият
кредит е отпуснат и ще се усвоява по сметката на св. Н. И. следпредставянето
на посочените в същата клауза на договора документи . За връщането на
кредита и за изпълнението на другите задължения по сключения договор
кредитополучателите са поели солидарна отговорност по силата на чл. 6 от
същия договор и чл. 10 . Предвидени са и други условия по договора, като
срок за издължаване на кредита, вкл. дължимите лихви – от 300 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка, такси за управление,
такси за предсрочно погасяване на кредита и т. н. Съгласно чл. 7, ал. 1 за
усвоения кредит кредитополучателите не дължат на банката годишна лихва
пез първата година на срока на издължаване на кредита а съгласно чл. 7. 2 от
процесния договор за кредит за покупка и ремонт на жилищен имот , същите
дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Българска
пощенска банка АД за жилищни кредити в Л.а , действащ за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.9 пункта.
Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити в Л.а е
бил в размер на 7 %. Уговорено е кредитът да се погасява на равни
(анюитетни) месечни вноски, като за първата година от срока на издължаване
на кредита се дължат вноски всяка в размер на 243.00 лв, включваща само
главница , а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на
кредита се дължат вноски всяка в размер на 542, 74 лв. , главница и лихва.
Падежът за плащане не е определен на точно число на месеца. При
предсрочно частично или пълно погасяване на кредита се дължи такса в
3
размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, удържаще
се в момента на погасяването. Предвидено е при непогасяване на която и да е
вноска или при неизпълнение на задължение по договора, банката да може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал. 1, а
при неиздължаване на три последователни вноски изцяло или частично,
целият остатък от кредита автоматично да се обявява за предсрочно
изискуем, считано от падежа на последната вноска – чл. 18, ал. 2. По този
начин съдът намира , че е установено , че солидарната отговорност между
длъжниците е възникнала по силата на горепосочения договор , като
ответниците не се явяват поръчители по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД по
същия договор. Не се спори, че същият договор е автентичен като документ. Няма
спор и че разплащателната кредитна сметка на св. Н. А. И. е открита на 13.06.2006 г.,
както и че сумата от 71, 904 лв. от усвоения кредит е постъпила по същата негова
разплащателна сметка на дата 19.07.2006 година , които обстоятелства не се оспорват
от страните.Видно от горепосочения нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 169 том 2 рег.№5521 от 14.07.2006 г. е че ищцата и св. Н. И.
са закупили съответния недвижим имот находящ се в гр. С. район Н. ж.к. Л.
Т. бл. № 43 представляващ апартамент № 61вх. А на ет. 10 със застроена
площ от 86, 55 кв.м. , ведно с принадлежащото му се избено помещение №
61 с полезна площ от 2, 19 кв.м. , ведно с припадащите му се 1, 176 %
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж за сумата от 31 000 лв. , като е заплатил за негообаче
съгласно разплащателната му сметка и горепосочените 2 бр. преводни
нареждания за кредитен превод на продавачите му общата сума от 70 410 лв.
По този начин ищцата и св. Н. И. неин съпруг по това време са придобили
през време на брака им същият недвижим жилищен имот в режим на
съпружеска имуществена общност , тъй като същите съпрузи не са имали
тогава регистриран режим на имуществени отношения , като впоследствие
тази им общност е била прекратена чрез развод.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел Н. И., който се явява син
на ответниците и чиито показания съдът преценява в този случай в
хипотезата на чл. 172 от ГПК с оглед неговата възможна заинтересуваност от
изхода на делото щото същото да е в полза на неговите родители. . Същият
твърди , че сумата по отпуснатия кредит е изразходвана почти изцяло за
закупуването на семейното им жилище, като той лично по банков път е
4
заплатил на продавачите като продажна цена сумата от 37 000 евро или около
74 000 лв. , като по този начин той заедно с ищцата през време на брака им и
сега са станали съсобственици на процесния жилищен имот от който
притежават всеки по 1 / 2 ид. част и към настоящия момент за този жилищен
имот те водят дела за съдебната му делба. Същият свидетел твърди , че баща
му ответникът А. И. му е дал в заем за ремонт и обзавеждането на жилището
сумата от 30 000 лв. , които той му е възстановил лично. Освен това твърди ,
че е плащал вноските по кредита до развода им с ищцата и е прекратил
плащанията по договора за кредит след като се е развел със същата и е
излязъл на квартира, като е оставил ищцата да плаща съответните вноски по
кредита.Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни в
тази им част тъй като същите се подкрепят изцяло от останалия
доказателствен материал събран по настоящото дело. В останалата им част
относно това , че неговите родители са сключили процесния договор за
кредит като поръчители и относно това , че същият е плащал вноските по
кредита от 2006 г. до 2021 г. вкл. съдът кредитира като недостоверни , тъй
като същите противоречат на събраните по делото горепосочени
доказателства. По този начин съдът приема , че отпуснатият на длъжниците
кредит се е използвал само за закупуването и респ. и за ремонт на
съсобственото на ищцата и същият свидетел жилище , който факт не се
оспорва и от ищцовата страна.
По делото съдът е изслушал заключението на вещото лице А. по
назначена съдебносчетоводна експертиза, което като неоспорено от страните
по делото кредитира като абсолютно доказателство и същото е приети от
съда съгласно изискването на чл. 200, ал. 2 от ГПК. Съдът преценява същото
като компетентно и обосновано изготвено. Същото вещо лице посочва в
заключението си , че ищцата В. е внасяла суми по договора за крдит във
валута швейцарски франк , трасформирана в Л.а , като за периода от
01.01.2018 г. до 30.10.2021 г. е внесла по договора за кредит общата сума от
35850, 41 лв.
С оглед на така предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от ищцата
съдът намира следното: Пасивната солидарност по своята правна същност е
вид лично обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при
пасивна солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на
кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник.
5
Солидарността е установена само в интерес на кредитора. Спрямо него
всички солидарни длъжници отговарят за цялото. В отношенията между
солидарните длъжници обаче приложение намира принципът на разделността.
Солидарните съдлъжници помежду си са разделни длъжници и всеки от тях
понася само част от общия дълг, така че ако един от тях плати дълга, той не
може да иска от другите това, което е заплатил изцяло, а само частта, която
тежи върху всеки един от тях. Законът, в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от
ЗЗД, въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга.
Това предположение е оборимо и има сила само „доколкото не следва друго
от отношенията между солидарните длъжници“. Следователно презумпцията
намира приложение само ако преди това не се установи, че следва „друго“ от
отношенията между солидарните длъжници. „Друго“ по смисъла на
разпоредбата може да бъде уговореното между самите солидарни длъжници –
тогава договореното е меродавно. „Друго“ може да следва и когато интересът
на съдлъжниците не е еднакъв, т. е. при липса на изрични уговорки, прилагат
се правилата за забрана на неоснователното обогатяване. Така ако
солидарните длъжници са получили насрещна престация от кредитора, делът
на всеки от тях ще зависи от степента, в която съответният длъжник се е
възползвал от нея. Този, който не е получил нищо, не отговаря спрямо
останалите (в този смисъл е както доктрината, така и съдебната практика –
Решение № 241 от 20.V.1988 г. на Върховния съд по гр. д. № 146/88 г., IV
г. о.). В конкретиката на казуса, няма спор, че цялата сума по кредита от
72 900 лв. е усвоена по разплащателна сметка с титуляр бившия съпруг на
ищцата св. Н. И.. Съгласно приетото в Решение № 211 от 23.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., Решение № 232 от 12.08.2014 г. ВКС
по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о ., в случай на поемане на солидарно
задължение, във вътрешните отношения на съдлъжниците само се
предполага, че те дължат по равно, т. е. че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен. В тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-
малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен
другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те
очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които
следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
6
Получилият заема длъжник трябва да заяви за какво е разходвана сумата.
Ако той не заяви за какво е разходвана сумата следва да се приеме, че тя е у
него и във вътрешните отношения съдлъжниците не дължат по равно. В
случая ищцата не оспорва , като се доказа и от ответниците , че процесния
кредит от 72900 лв. е бил използван за закупуването и респ. и ремонта на
семейното жилище през време на брака й със св. Н. И. , като по този начин е
бил използван за задоволяването само на семейни нужди на нея и бившия й
съпруг св. Н. И., които факти се доказват не само от съдържанието на сами
процесен договор за кредит и респ. посочената в него цел за която същият
кредит е изтеглен , а и от останалия доказателствен материал по делото. Не се
доказа , че същият кредит или част от него е бил получен и използван от
двамата ответниците за задоволяването на техните нужди , който факт не
само се оспорва от ищцата , а и се доказа от двамата ответници ответници
със събраните по делото горепосочени доказателства.По този начин съдът
намира , че ответниците доказаха по един несъмнен и безспорен начин , че
цялата сума по кредита от 72900 лв. е инвестирана в покупката , за други
разходи вв връзка с покупката на семейното жилище от ищцата и св. Н. И. и
съответно за ремонта на същото. По делото липсват каквито и да е
доказателства, установяващи друг начин на разходване на получения кредит ,
поради което въз основа на същите установени факти имащо доказателствено
значение по делото , съдът стигна до извода, че сумата от 72900 лв. е
използвана единствено от получилия я ищец и тогавашния й съпруг св. Н. И. ,
с която са се облагодетелствали само тя и последния като солидарни
длъжници.Тези обстоятелства доказват твърдението на ответниците, че
същите не са получили каквато и да е сума от процесния кредит от 72900 лв.
С оглед гореизложеното, а и доколкото само ищцата А. В. и св. Н. И.
са се възползвали от процесния кредит изцяло, на основание чл. 127, ал. 1 от
ЗЗД следва да се приеме от съда , че е установено „друго в отношенията
между солидарните длъжници“ – задължението за връщане на кредита следва
да се понесе от тях двамата по равно и не са налице условията на чл. 127, ал.
2 от ЗЗД ищцата да иска от ответниците съответните частти от сумата, която
тя е надплатил в качеството си на солидарен длъжник. Ответниците А. И. и
С. И. не са получили нищо като кредитополучатели, поради което не
отговарят спрямо останалите солидарни длъжници във вътрешните им
отношения (в този смисъл и Решение № 241 от 20.V.1988 г. на Върховния съд
7
по гр. д. № 146/88 г., IV г.о.). Затова съдът намира , че така предявените от
ищцата искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД срещу ответниците, в качеството им на
кредитополучатели се явяват напълно неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички законни последици от това –
неприсъждането на исканите от ищцата законови лихви и направени от нея
съдебни разноски по настоящото дело.
Ответниците са поискали осъждането на ищцата да им заплати
направените от тях съдебни разноски по настоящото дело, като са
представили списък на направените от тях съдебни разноски по чл. 80 от ГПК
в който са посочили , че са заплатили и претендират съдебни разноски по
настоящото дело в размер на сумата от 700 лв. представляваща платен от тях
адв. възнаграждение на упълномощеният от тях адв. Д. С.. В случая с оглед
отхвърлянето изцяло на така предявените срещу тях искове са налице
условията на чл. 78 ал.3 от ГПК за осъждането на ищцата да им заплати
претендираните от тях съдебни разноски в размер на сумата от 700 лв.
заплатено от тях адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие , съобразно отхвърлянето изцяло на
предявените от ищеца срещу тях искове.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД предявени
от А. Л. В. с ЕГН ********** с адрес на същата гр. С. ж.к. Л. Т. *** ,
същата със съдебен адрес гр. С. ул. Ц.А. № *** чрез адв. Л. К. – съдебен
адресат срещу А. К. И. с ЕГН ********** с адрес в село Л. община
Сунгурларе обл. Бургас ул. *** и С. Ж. И. с ЕГН ********** с адрес в село Л.
община Сунгурларе обл. Бургас ул. *** за осъждането им да й заплатят в
качеството им на кредитополучатели респ. съдлъжници по договор за кредит
за покупка и ремонт на жилищен имот № HL10840 от 13.07.2006 г. сключен с
Българска пощенска банка АД / сега Юробанк България АД / всеки един от
тях по 8962, 60 лв. или по 5220, 76 швейцарски франка , представляващи по
1 / 4 за всеки един от тях от сумите изплатени от А. Л. В. по същия
горепосочен договор за периода от 10.01.2018 г. до 15.10.2021 г. задължения
8
в общ размер на 35850, 41 лв. или 20883, 03 швейцарски франка , ведно със
законната лихва върху същите суми , считано от датата на предявяването на
исковете в Районен съд Карнобат , до окончателното им изплащане, като
неоснователни изцяло , като отхвърля и искането на ищцата А. Л. В. за
присъждането на направените от нея съдебни разноски по настоящото гр.д. №
25/ 2023 г. по описа на Районен съд Карнобат като неоснователно.
ОСЪЖДА А. Л. В. с ЕГН ********** с адрес на същата гр. С. ж.к. Л.
Т. *** , същата със съдебен адрес гр. С. ул. Ц.А. № *** чрез адв. Л. К. –
съдебен адресат да заплати на А. К. И. с ЕГН ********** с адрес в село Л.
община Сунгурларе обл. Бургас ул. *** и С. Ж. И. с ЕГН ********** с адрес в
село Л. община Сунгурларе обл. Бургас ул. *** сумата от 700 лв.
представляваща направените от тях съдебни разноски по настоящото гр.дело
№ 25 / 2023 г. по описа на Районен съд Карнобат , на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9