№ 35
гр. Нова Загора , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
в присъствието на прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Частно наказателно
дело № 20212220200084 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Направено е предложение от Районна прокуратура Нова Загора по чл.157 от Закона
за здравето /ЗЗ/ за настаняване на С. Р. А., ЕГН **********, живущ в гр. ***на
задължително лечение в специализирано здравно заведение поради наличното му психично
заболяване.
Предложението в съдебно заседание се поддържа от прокурора. По същество
прокурора поддържа, че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за
настаняване на задължително лечение на С. Р. А..
Защитникът на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска се
солидаризира със становището на представителя на прокуратурата.
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска, заявява, че е съгласен да
се лекува за срока посочен от вещото лице.
От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа страна
следното:
Освидетелстваният С. Р. А., ЕГН ********** постъпва за пореден път на лечение в
психиатрично заведение ДПБ Раднево.
При постъпването освидетелстваното лице А. се представил психомоторно
напрегнат, мрачен, на времена се оглежда. Не отговарял на зададените му въпроси.
1
Изследването по сфери било затруднено поради негативизма и ангажираността на
вниманието от страна на освидетелствания от психични изживявания. .
Освидетелстваният постъпва за съдебно психиатрична експертиза, съобразно
определение на РС Нова Загора и бил настанен в психиатрично отделение със затворен
режим. Съществена промяна в психичното му състояние до момента не се отчитала.
Представял се сравнително по-спокоен, подчиняем. Дълбоко некритичен относно проявите
на заболяването си и необходимостта от лечение. Настоявал за изписване.
Към момента на изготвяне на експертизата, видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза С. Р. А. страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ.
ХАЛЮЦИНАТОРНО-ПАРАНОИДЕН СИНДРОМ.
Шизофренията представлявала ендрогенно психично заболяване, характеризиращо
се с нарушение на интегритета на психичните изживявания, тяхното несъответствие по
отношение на обкръжаващата среда, неадекватно поведение. Най-характерни били
нарушенията на възприятията, мисленето, волята и афекта.
Към момента на освидетелстване били налице характерни шизофренни симптоми –
халюцинаторно-параноидни изживявания, понижен импулсов контрол, значими
комуникативни нарушения, цялостен срив на социалното функциониране.
При освидетелствания бил налице актуален психотичен епизод, което представлявало
сериозно нарушение на психичните функции. Същевременно при него било налице и трайна
психична увреда, в резултат на същото заболяване – емоционално-волева промяна на
личността.
Към настоящия момент, отчитайки актуалната психотична симптоматика, липсата на
съзнание за болест и изградена критичност към проявите на заболяването, прекъсване на
лечението в домашна обстановка, липсата на семейна среда с достатъчно надеждни ресурси
за упражняване на ефективен контрол за провеждането на лечение, лекуващият екип счита,
че е налице повишен риск от опасно поведение, във връзка с което е целесъобразно
прилагането на принудителни медицински мерки.
Повишеният риск от опасно поведение бил предпоставка за извършване на действия,
представляващи опасност за близки и околни, за обществото, както и застрашаващи
сериозно здравето му.
Към момента бил налице актуален психотичен епизод, което представлявало
сериозно нарушение на психичните функции.
Поради това си заболяване, наличието на актуален болестен епизод и повишения
риск от опасно поведение, освидетелстваният може да извърши деяние, което представлява
опасност за близките му, околните и обществото, както и за собственото му здраве.
2
Било необходимо провеждане на стационарно лечение в заведение от затворен тип до
овладяване на болестните симптоми и постигане на подобрение в психичното му състояние.
Подходящата рамка за постигане на тези резултати е срок от три месеца.
Налага се настаняване на задължително лечение в стационарни условия в
специализирано здравно заведение, тъй като в това състояние освидетелстваното лице е
опасно както за себе си, така и за околните, поради повишен риск от опасно поведение. Към
момента същият не може да изразява информирано съгласие за лечение, поради болестното
си състояние.
Установената по-горе фактическа обстановка съдът възприе след цялостен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност - събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно.
От така установеното съдът счита, че предложението на прокурора следва да бъде
уважено, като освидетелстваният А. следва да бъде настанен на задължително стационарно
лечение за срок от три месеца, считано от 24.02.2021 г., когато е постъпил в ДПБ гр.
Раднево.
Събраните по делото гласни доказателства са същите, които са били събрани и в хода
на проверката по прокурорската преписка и послужили като основание за внасяне на
предложението предмет на разглеждане в настоящото производство. От събраните гласни
доказателства също се установява, че А. не приема медикаменти. Настъпила промяна в
психичното състояние. Повод за настоящата хоспитализация – сегашното влошаване –
прекъснал поддържащото си лечение. Станал неспокоен, вечер не спял, скитал през нощта,
бил конфликтен с близките си, отправял им заплахи за саморазправа.
Свидетелските показания са в насока, че те се страхуват както за себе си, така и за
околните. В хода на съдебното следствие не бяха установени други доказателства
опровергаващи вече събраните в хода на прокурорката преписка. Не бяха ангажирани
каквито и да е било доказателства, които да наведат извод у съда, събраните гласни
доказателства да не отговарят на обективната истина, да е налице някакъв вид
заинтересованост на свидетелите по делото от неговия изход извън рамките на обикновената
загриженост от здравословното състояние на С.А.. Такива данни не бяха наведени нито от
прокурора нито от защитника на освидетелствания, поради което и съдът не намери
основание да не ги кредитира като обективни, и да не ги вземе предвид при постановяване
на съдебното си решение.
От друга страна вещото лице по делото в съдебно заседание поддържа заключението
си, което е в насока, че заболяването на лицето представлява опасност за него и околните,
както и че съществува опасност да извърши престъпление.
Разпоредбата на чл.155 ЗЗ изисква да са налице следните кумулативни предпоставки
3
за настаняване на едно лице на задължително лечение – лице страдащо от психично
разстройство посочено в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗ и което поради заболяването си може да
извърши престъпление представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото
или застрашава сериозно здравето им. В случая безспорно бе установено, че лицето страда
от такова заболяване.
Според настоящия съдебен състав съществува опасност лицето да извърши
престъпление, която опасност произтича от конкретното заболяване на същото. Ето защо и
предвид заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно и
безпристрастно и доколкото няма доказателства за противното, а и не бе оспорено от нито
една от страните, че е налице и тази предпоставка на закона за настаняване на задължително
лечение на лицето С. Р. А..
Съдът изслуша лицето чието настаняване на задължително лечение се иска и
действително установи, че поради заболяването си не е в състояние да изразява
информирано съгласие за своето лечение, в която насока е и заключението на вещото лице.
Така мотивиран съдът намери, че по отношение на освидетелствания С. Р. А. са
налице всички предпоставки, визирани в чл. 155 от Закона за здравето да бъде настанен на
задължително лечение. Формата следва да бъде стационарна, тъй като в домашни условия е
невъзможно осъществяването на надлежен контрол с оглед установените по делото
фактически данни, поради което няма сигурност, че ще спазва поддържащата терапия. Тъй
като съдът намери, че е неспособен да изрази информирано съгласие за лечение, следва да се
назначи за такова лице представител на Общинска служба по Здравеопазване при Община
Раднево, който да изразява информирано съгласие за лечението на освидетелстваното лице
А..
На основание горното и чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в
специализирано болнично заведение – ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА -
Раднево ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от 24.02.2021 г. освидетелствания С. Р. А. ,
ЕГН **********, живущ в гр. *** български гражданин, не работи, неосъждан, страдащ от
ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. ХАЛЮЦИНАТОРНО-ПАРАНОИДЕН СИНДРОМ, без
способност да изразява информирано съгласие за лечение.
НАЗНАЧАВА представител на Общинска служба по Здравеопазване при Община
Раднево, който да изразява информирано съгласие за лечението на С. Р. А., ЕГН **********
от гр. ***
Препис от решението да се изпрати на ДПБ гр. Раднево и Общинска служба по
Здравеопазване гр. Раднево.
4
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред СлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5