Решение по дело №1608/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230201608
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260076

 

Гр. С., 18.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията АНД №1608 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Г.С.Й. против НП №20- 0804- 003305/09.10.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.103, от същия закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.09.2020г. след обяд в 16,02 часа свидетелите Ц.К. и В.Х. били дневна смяна и се придвижвали със служебния си автомобил по бул. „Хаджи Димитър“. Движели се в посока кръстовището с бул. „Братя Миладинови“. Видели срещу тях да се движи лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №…….. Двамата знаели, че водачът на този автомобил често управлява под въздействие на наркотични вещества. Обърнали в обратна посока служебния автомобил и предприели преследване на автомобила на жалбоподателя с пуснати светлинен и звуков сигнал. Не можали да го настигнат, видели го че завива по бул. „Илинденско въстание“ и след това на кръстовището с ул. „Дели Ради“ жалбоподателят спрял. Двамата служители на реда  спрели до него. Установили по време на проверката неговата самоличност и се оказало, че това е жалбоподателя Г.Й.. Потърсили съдействие от друг патрулиращ екип, а така също и от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.. На място пристигнал екип от сектор „Пътна полиция“ като част от този екип бил св. В.Г.В.. Той поканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „дрегер друг тест 5000“ с фабричен №ARJF- 0012, но той отказал като заявил, че ще даде кръвна проба. Св. В. му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от същия закон. Жалбоподателят е бил отведен до Центъра за спешна медицинска помощ, където дал кръв за изследване. Била е изготвена химико-токсикологична експертиза рег. №И- 8694/15.10.2020г. (лаб. №5977/2020г.) на ВМА- С. като се установило наличие в кръвта му на наркотично вещество метамфетамин. Образувано било наказателно производство №988/2020г. по описа на РУ на МВР- С., вх. №3932/2020г. на РП- С. и на 08.12.2020г. жалбоподателят Г.С.Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел същите констатации и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДИН месец и за нарушението по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита, че са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят Г.Й. е управлявал моторното превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. …… на датата на съставяне на акта 02.09.2020г. Установи се от показанията на свидетелите К. и Х., че те са го завели до Центъра за спешна медицинска помощ и жалбоподателят е дал кръв за изследване. Тази кръв наистина е била изследвана във ВМА- София и на базата на изготвената химико- токсикологична експертиза се е установило по несъмнен начин, че е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество метамфетамин и затова му е повдигнато обвинение по ДП №988/2020г. по описа на РУ на МВР- С., вх. №3932/2020г. на РП- С.. Съдът счита, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че се касае за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като той е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо след като е дал кръвна проба не може да се приеме, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.   

Съдът счита, че неправилно жалбоподателят е бил санкциониран и за другото нарушение, че не е спрял плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Видно е, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е изписано, че жалбоподателят при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на МВР не спира и продължава посоката си на движение при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил. По същият начин е посочено и в акта за установяване на административно нарушение, че сигнала е бил светлинен и звуков. Нито в наказателното постановление нито в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на жалбоподателя е подаден сигнал със стоп палка тип „МВР“. Единствено в съдебно заседание това се твърди от двамата служители на Районното управление, свидетелите К. и Х.. В тази част техните показания противоречат на съставения от св. В. акт за установяване на административно нарушение, който е подписан и от свидетелите Х. и К.. Ето защо в тази част техните показания съдът не кредитира. Съдът счита за основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл.104 от ЗДвП- „При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване, както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства“. Съдът счита, че на жалбоподателя не е бил подаден сигнал за спиране съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, а тази норма е посочена като нарушена, както от актосъставителя така и от административнонаказващия орган. Ето защо съдът следва да приеме, че жалбоподателят не е извършил и това нарушение, поради което не следва да носи административнонаказателна отговорност за него и наказателното постановление в тази му част също е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 400 лева.

 Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №20- 0804- 003305/09.10.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на Г.С.Й. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДИН месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на същата разпоредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Г.С.Й. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: