№ 28
гр. Видин , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Д. Николова
при участието на секретаря Милозинка Й. Петкова
като разгледа докладваното от Нина Д. Николова Гражданско дело №
20201320101540 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422 ГПК.
“ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р ********, офис сграда
Лабиринт,ет.2, офис 4, е предявило против Г. П. Г. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. Видин, *********, установителен иск за установяване на
вземане в общ размер на 312.79 лева, представлаваща задължения по договор
за кредит № 2628236/26.08.2016г., сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД , вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя
по силата на Приложение №1 /01.06.2018г. към Рамков договор за цесия от
31.01.2017г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
03.05.2019г.
Поддържа се, че ответникът е страна по Договор за кредит №
2628236/26.08.2016г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД ,по силата на който му е предоставен кредит с размер 450.00 лева , който
е усвоен, като се задължил да върне предоставения кредит съгласно
погасителен план. Поради забава при плащането на текущото задължение на
ответника е начислена и лихва за забава.
Иска се Съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответната страна наличието на вземане в размери: 243.91
главница, ведно със законната лихва, 12.11 лева договорна лихва за период
24.03.2017г. -24.03.2017г., 56.77 лева мораторна лихва за същия период,
както и разноските по развилото се заповедно производство, както и да бъде
1
осъден ответника да заплати разноските в настоящото производство в размер
на 350.00 лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Ответникът в срока за отговор не е депозирал такъв. В съдебно
заседание излага, че е платил задължението по кредита, като твърди , че
неоснователно са му събирани по-големи суми от уговорените в погасителния
план.
С определение в съдебно заседание на страните е указано , че съдът ще
се произнесе служебно по действителността на клаузата на чл. 4 от процесния
договор за неустойка при неизпълнение на задължение за осигуряване на
поръчителство.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е
заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид твърденията и доводите на
страните на страните и събраните в производството доказателства, намира за
установено следното: Не се спори между страните, че ответникът е страна по
кредит № 2628236/26.08.2016г., сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени съгласно
Приложение №1 /01.06.2018г. към Рамков договор за цесия от 31.01.2017г. на
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем АКПЗ
ЕООД/ и Приложение №1 /03.05.2019г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019г. , с който е прехвърлено на
ищеца.
Със същия договор кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 450.00 лева, която е получена от ответника на
26.08.20116г. , за които факти не съществува спор.Ответникът се е задължил
да върне обща сума в размер на 539.76 лева , видно от чл.7 от договора на 12
равни месечни вноски при месечна вноска от 44.98 лева. Уговорени са
фиксиран годишен лихвен процент от 35.00%, ГПР -41.86 %, както и падежни
дати- 25.09.2016г.,25.10.2016г., 24.11.2016г., 24.12.2016г.
23.01.2017г.22.02.2017г., 24.03.2017г., 23.04.2017г., 23.05.2017г., 22.06.2017г.,
22.07.2017г и 21.08.2017г.
В т.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
заемателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители,
2
всяко от които да отговаря на следните изисквания : да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчителлпо друг договор за
паричен заем, сключен с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по –лош от 401 Редовен; 2.Банкова гаранция с
бенефициер заемодателя за сумата със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора. Съгласно алинея 2
,при неизпълнение на това задължение, заемодателят дължи неустойка в
размер на 403.80 лева, и се плаща разсрочено с всяка вноска, към която се
прибавят 33.65 лева.
Назначеното по делото вещо лице е изготвило заключение по делото,
неоспорено от страните и прието, въпреки, че вещото лице не е отговорило
на част от поставените въпроси, като е направило изчисления при вноска от
78.63 лева, каквато е уговорена с неустойката за неизпълнение на задължение
за осигуряване на поръчителство. Вещото лице излага, че с внесените по
заема суми от ответника са погасени изцяло шест броя вноски по 78.63 лева,
и частично вноска 7 с падеж 24.03.2017г.погасена договорна лихва 7.12 лева
изцяло, неустойка 33.65 лева и 0.45 лева главница –частично, или ответникът
е внесъл 513.00 лева, с които е погасил единадесет пълни вноски от 44.98 лева
и част от последната дванадесета вноска по кредита.
По отношение на клаузата на чл.4 от договора, съдът приема същата
за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави. Клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение
/обикновено и в случая поръчител/, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и Съвета относно
договорите за потребителски кредити. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
3
след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,
тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е,
ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския
кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при
тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във
връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing
и 14/83 Von Colson). На следващо място следва да се посочи, че неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля закона, и
посочената клауза е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера
на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика
така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка
и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж
следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В
случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за
себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Не на последно място следва да се отбележи, че посочените от ищеца
критерии, на които следва да отговарят двамата поръчители, правят
задължението неизпълнимо.
С оглед изложеното съдът намира, че не се доказа по делото
основателността и размера на иска, поради което следва да бъде отхвърлен.
4
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца не следва да
бъдат присъждани направените разноски в настоящото производство и в
това по чл.410 ГПК. Ответникът не е претендирал разноски.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на клаузата на чл.4 от Договор за кредит №
2628236/26.08.2016г., сключен между Г. П. Г. с ЕГН: ********** и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК********** със седалище и адрес на управление С.,
1324, ж.к.*********.
ОТХВЪРЛЯ иска на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
ЕИК: ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. С. 1335, бул.”
Д-р П.Д.” №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, с който се иска да се
признае за установено по отношение на Г. П. Г. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. Видин, ж.к.*********, вземане размери 243.91
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. –предявяване на
вземането до окончателното издължаване, 12.11 лева договорна лихва за
период 24.03.2017г. -24.03.2017г., 56.77 лева мораторна лихва за същия
период, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.02.2020г. по ч.гр.д.№347/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5