Решение по дело №707/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 8
Дата: 9 януари 2019 г. (в сила от 9 януари 2019 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20181800600707
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

С., 09.01. 2019 г.

 

         Софийският Окръжен съд, смесен ВЪЗЗИВЕН състав в публично заседание на 17.12. две хиляди и осемнадесета година в състав :

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. СТЕФАН СТОЙКОВ

при секретар: В. Д. и с участието на прокурор от СОП -Й. П., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 707 по описа за  2018 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

 

   Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с  жалба  против присъда № 146/15.10.2018г. постановена по НОХД № 266/2018г. по описа на РС –И., по силата на която съдът   е  признал  подсъдимия И.В.Г., роден на *** г. в гр.С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, живущ ***, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 20.04.2018 г., около 00,50 часа в гр.И., обл.С., в района на бензиностанция „П.“, по път ПП-1-8, с посока на движение от гр.К. към гр.С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с per. № .след употреба на наркотично вещество — амфетамин, който е включен в Списък I от Приложение № 1, към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, установено с техническо средство Дрегер „Drug Check 3000”, поради което и на основание чл. 3436, ал. 3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК  на подсъдимия И.В.Г. със снета по-горе самоличност  е наложено допълнително кумулативно наказание  лишаване ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което И.Г. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 20.04.2018 г.

В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и деловодни разноски.

Присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия адв. Ц.,  първоначално с бланкетна жалба, лишена от конкретика. Впоследствие, в допълнително писмено изложение, съставляващо неразделна част от жалбата се излагат оплаквания, че присъдата е  изцяло незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушения на процесуалните правила за преценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение. Нарушението на материалния закон е свързано с неспазване на процедурата по  Наредба № 1 /19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и други упойващи вещества на водачите на МПС.Фактическите изводи на съда са формирани в противоречие с отразеното за състоянието на подсъдимия в протокол за медицинско изследване, съставен от д-р П. Д..Не е установено дали техническото средство е било одобрено и калибровано като технически годно към инкриминираната дата.

Искането е за отмяна и за постановяване на нова присъда- оправдателна за подсъдимия и алтернативно- за връщане на делото за разглеждане от друг състав на ИРС.

В хода по същество на делото защитникът поддържа искането си за отмяна на постановената присъда, както и оплакванията и доводите, които го обосновават.Към това становище се присъединява подсъдимият.

В последната си дума моли за постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителят на СОП заема становище, че е постановена обоснована присъда в пълно съответствие с доказателствата и в синхрон с материалния закон чл.434б,ал.3 НК и Наредба № 1 / 19.07.2017г. Изпълнителното деяние- управление на МПС под въздействието на наркотично вещество е доказано по безсъмнен и категоричен начин от  съвкупността доказателства, събрани по делото – в т.ч. и  гласни доказателства за състоянието, в което се е намирал и реакциите на подсъдимия при проверката му, при отказ на последния да даде кръв за лабораторно химическо изследване меродавни са показанията на техническото средство.Не е опорочена процедурата, регламентирана от Наредба №1, при вземане на проба за изследване.Счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

 

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, както и извън същите осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие със събраните доказателства и приложимия закон намери за установено следното:

Жалбата е неоснователна, липсват основания за нейното уважаване.

При разглеждане на делото пред първостепенния съд обстоятелствата, включени в предмета на доказване доказателства са изследвани детайлно и всеобхватно, съдът е положил завидна инициатива и активност по установяване на обективната истина, посредством събиране на доказателства от различни доказателствени групи- писмени, гласни, експертни заключение по четири ново назначени в хода на съдебното дирене експертизи,  доказателствата са събрани при стриктно спазване на нормите на процесуалния закон  и при съблюдаване на равенството и процесуалните права на страните, най- съществените сред които са правото на защита на подсъдимия и правата на неговия защитник.

Доказателствата са подложени на задълбочен и прецизен анализ, при изграждане на вярна и обоснована фактическа обстановка,  която  се споделя изцяло от настоящата инстанция, а именно:

На 20.04.2018г. свидетелите В. С. Ц., К. А. У. и В. Д. В. - полицаи при РУ-И., изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт, като около 00,50 часа, са се намирали в района на бензиностанция „П.“ на околовръстния път на гр. И., който е част от първокласен път 1-8. Възприели, че откъм гр. К. в посока гр. С. се движи лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с per. № ., който решили да спрат за рутинна проверка. След спирането на автомобила установили, че същият е управляван от И.В.Г. от гр. С.. В автомобила пътувал и св. В. К..

Св. Ц. се усъмнил, че водачът Г. е употребил алкохол или наркотични вещества, тъй като зениците му били „изцъклени“, а очите - зачервени, а неговите колеги констатирали забавени движения и треперене на тялото и крайниците на подсъдимия, а впоследствие- и несигурна походка, поради което и извършили проверка на водача с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", с № 0173 за употреба на алкохол, което отчело отрицателен резултат. Г. бил отведен до РУ -И. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества.

Там св. Ц. взел с тампон проба от слюнката на водача и го поставил съгласно инструкциите за работа с „Drug Check 3000” на определеното място в техническото средство. След около 10 минути тестът отчел, че пробата е годна, като се показал положителен резултат за употреба на амфетамин.

Във връзка с резултата от теста на поде. Г. бил съставен АУАН № 619058/20.04.2018 г., като той го подписал без възражения. Издаден бил и талон за изследване с бланков № 0018393/20.04.2018 г., който бил връчен на подсъдимия. Г. отбелязал първоначално, че не приема резултата, а впоследствие го е зачеркнал и саморъчно е изписал, че го приема. Въпреки изявлението си водачът е бил отведен до ФСМП И., където той отказал да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. В лечебното заведение бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от дежурния лекар д-р П. Д..

Въз основа на тези факти първостепенният съд е изградил верни правни изводи, ангажиращи наказателната отговорност на подсъдимия Г. за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

Не биха могли да бъдат споделени като законосъобразни оплакванията, съдържащи се в жалбата. Настоящата инстанция намира за уместно да отбележи, че на голяма част от поставените в същата въпроси е даден компетентен и аргументиран отговор в мотивите към присъдата на РС гр. И..

В допълнение към това, по поставените в жалбата въпроси въззивният  съд  приема следното:

Както обосновано в съдебно заседание по същество представителят на СОП зае становище, че е неоснователно твърдението съдържащо се в жалбата, че разписаната процедура в Наредба №1 е опорочена, като не е спазен редът  за взимане на проба за химическо изследване за употреба на наркотични вещества, поради това, че пробата не е била взета лично от подсъдимия /изследваното лице/, а тампонът бил държан от полицейския служител.Това е така, защото вземането на пробата от трето лице, различно от изследвания /в конкретния случай-полицейски служител/ по никакъв начин не би могло да повлияе върху химическия състав на изследваната субстанция, като промени същата, по начин, че техническото средство да отчете наличие на наркотични компоненти.

На следващо място- твърдението на жалбоподателя, че от анализа на съвкупността на гласни доказателства са били изключени показанията на св. К.- спътник на подсъдимия в превозното средство, не се подкрепя от внимателния прочит на съдебните мотиви.Настоящата инстанция констатира още, че показанията на този свидетел /безспорно преценявани предвид близките приятелски отношения с подсъдимия/ по косвен начин също подкрепят показанията на останалите свидетели-полицейските служители в констатациите им за промяна в походката, движенията и реакциите на подсъдимия по време на проверката. Така в описа си да подпомогне защитната позиция на подсъдимия, обяснявайки констатациите от служителите за несигурни реакции и неадекватни движения у водача на МПС -подсъдимия с претърпян инцидент с диво прасе при управление на автомобила непосредствено преди проверката, свидетелят е признал „само като ни удари диво прасе бяхме в шок и двамата, изплашихме се доста”. Внимателния прочит на показанията на този свидетел налага впечатлението  за несигурност и уклончивост в същите – особено що се касае за важни обстоятелства от гледна точка на предмета на доказване, свидетелят не твърди с категоричност, че спътникът му- подс. Г. не е приемал наркотични вещества, не е треперел по време на проверката, а уклончиво- че лично той- „не е забелязал тези обстоятелства”.

Наказателната отговорност е правилно индивидуализирана при определяне на основното наказание в минимален размер и отлагането му за най- краткия изпитателен срок, предвиден в закона.

 

В обобщение на изложеното –РС И. е постановил законосъобразна  и правилна присъда,при цялостния въззивен контрол се налага констатацията, че липсват основания за нейното отменяване и изменяване, което обуславя и детерминира нейното потвърждаване от настоящата инстанция.

 

Предвид на това и на осн.чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  присъда  №146/15.10.2018г., постановена по НОХД № 266/2018г. на И. РС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :        1.

 

 

                                                                     2.