ДО
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
СТАНОВИЩЕ
от съдия Цвета Павлова - докладчик по т.д.490/2013 год.
относно молба вх.№ 33414/08.11.2013 год. по чл.255 ГПК
УВАЖАЕМИ АПЕЛАТИВEН СЪДИЯ,
Във
връзка с депозираната от адв.Д.Я., като процесуален
представител на „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, молба и на основание чл.255, ал.2 ГПК изразявам
настоящото становище по твърдяното несвоевременно извършено от мен, в
качеството ми на съдия, разглеждащ делото, процесуално действие.
Видно
е от съдържателната част на депозираната молба, че твърдяното несвоевременно
извършено от мен процесуално действие е неприлагане своевременно на разпоредбата
на чл.210, ал.2 от ГПК, съгласно която когато предявените искове не подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява
исковете да бъдат разделени. Считам, че хипотезата, която е послужила като
основание за Вашето сезиране с т.нар. молба за определяне на срок при бавност,
не попада в цитираната правна норма, поради следното:
Производството по делото е образувано по предявен от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА» АД срещу „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 367 ГПК, ответното дружество депозира писмен отговор с вх. № 14146/30.04.2013 год., с който оспорва иска като
неоснователен, обективирайки включително искане за
привличане на трето лице – помагач в лицето на „ЕЪР ЛОДЖИСТИК ЛИМИТЕД“ ИНК,
учредено пред 1995 год. съгласно законите на щата Тексас, САЩ, със седалище 459
Чипъндейл Драйв, Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робъртс Харис – президунт и Генерален мениджър, със съдебен адрес за РБ по
адрес на кантората на Захари Томов, адвокатска колегия – Варна и предявявайки
срещу него частичен обратен иск за сумата от 100 000 лева, заведен в ДС
при ВОС със самостоятелен вх. № № 14149./30.04.2013 год.
Предвид следващата се двойна размяна на книжа по търговски спорове и
небоходимостта за вземане на становище на насрещната страна, включително и по
исканото привличане, с определение № 1841/07.05.2013 год., съдът е разпоредил
препис от писмения отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна, а
постъпилата допълнителна искова молба, - на ответника.
След постъпване на допълнителния писмен отговор и на допълнението към него,
с определение № 2682/4.7.2013 год., произнасявйки се по реда на чл.374 ГПК по всички
предварителни въпроси по делото, искането на
ответника „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД за допускане участието на „ЕЪР ЛОДЖИСТИК
ЛИМИТЕД“ ИНК, учредено пред 1995 год. съгласно законите на щата Тексас, САЩ,
със седалище 459 Чипъндейл Драйв,
Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робъртс Харис – президунт и Генерален мениджър, със съдебен адрес за РБ по
адрес на кантората на Захари Томов, адвокатска колегия – Варна като трето лице
– помагач на негова страна е оставено без уважение и предявеният от „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕАД срещу „ЕЪР ЛОДЖИСТИК ЛИМИТЕД“ ИНК, учредено пред 1995 год. съгласно
законите на щата Тексас, САЩ, със седалище 459 Чипъндейл
Драйв, Рокуол Тексас 75032,
САЩ, представлявани от Филип Робъртс Харис – президент и Генерален мениджър, със съдебен адрес
за РБ по адрес на кантората на Захари Томов, адвокатска колегия – Варна
частичен обратен иск за сумата от 100 000 лева не е приет за разглеждане в
производството по т.д. № 490/2013 год.
Определение № 2682/4.7.2013 год. е връчено на страните, в частност на ответника „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД на 11.07.2013 год., като видно
същите са били запознати с делото още преди датата на връчване на определението
на съда предвид постъпилата на 08.07.2013 год. молба вх.№ 21315 от 8.7.2013
год. за отвод по чл. 22 от ГПК. За периода от датата на постановяване на
определение № 2682/4.7.2013 год. до датата на депозиране на сезиралата Ви молба
вх. № 33414/08.11.2013 год. по делото от страна на ответника „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД,
включително и чрез адв.Д.Я., са постъпили общо десет
молби. Горното сочи на несъстоятелност на твърдението, че на страната не й е
известно /повече от четири месеца/ какво се е случило с предявения нея обратен
иск.
Доколкото твърдението за
несвоевременно извършено от мен процесуално действие е за неприлагане
своевременно на разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК, в настоящото становище
следва да посоча, че считам същата за неприложима в конкретния казус. Както е
видно от данните по делото и изложеното по-горе, касае се не за форма на първоначално
или последващо съединяване на искове между същите
страни, а за съединяване на иск на една от страните срещу подпомагаща страна
/обратен иск/. Тоест, притезанието, което ответника „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД заявява спрямо „ЕЪР
ЛОДЖИСТИК ЛИМИТЕД“ ИНК е преюдициално и разглеждането му в същото производство е предпоставено от положителното произнасяне на съда по
исканото привличане на третото лице – помагач и ответник по обратния иск.
Такова липсва по делото, поради което и подлежащият на разглеждане при
условие, че бъде уважен първоначалният иск обратен иск не подлежи на
администриране в рамките на същото производство. Липсва нормативно
изискване за разделяне на предявения обратен иск в отделно производство,
каквото изискване представлява нормата на чл.210, ал.2 ГПК при първоначално
обективно съединяване на искове в хипотезите, когато исковете от един и същ
ищец срещу един и същ ответник не подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство или когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на тези
искове ще бъде значително затруднено или нормата на чл.211, ал.2, изр. второ ГПК досежно насрещния иск. Това законодателно решение
считам, че е поради обстоятелството, че разглеждането на този иск е предпоставено от положителното произнасяне по искането за
привличане на трето лице – помагач. Нещо повече, че неприемането на даден иск
/насрещен, инцидентен установителен или пък обратен
иск/ за съвместно разглеждане с първоначалния такъв /в конкретния случай,
неприемането на обратния иск за съвместно разглеждане в производството по т.д.
№ 490/2013 год./ не възпрепятства страната да го предяви самостоятелно в
друго производство по правилата за
родова и местна подсъдност, предприемайки, ако желае, съответните действия за
това.
Именно в този смисъл е и определение № 30 от 20.01.2012 год. на ВКС по ч.т.д. №
22/2012 год., I т.о., ТК,
докладчик съдията Дария Проданова, в което се сочи, че „съединяването на
исковете по реда на чл.219, ал.3 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява
задължителен процесуален ред. Това е така поради обстоятелството, че се
касае за регресно притезание,
обратните искове са евентуални и решението по тях е в зависимост от уважаването
на първоначалния иск. Дори те да бъдат уважени, изпълнението по тях се дължи
едва след като привличащия ответник удоволетвори
ищеца … съществува възможността да предяви правата си в отделен процес, още
повече, че дружеството няма качеството на трето лице помагач в процеса.
Разпоредбата на чл.220 ГПК касае само привличането на трето лице помагач, а не
и обратните искове срещу него“. Израз на тази идея е е
и практиката на ВКС досежно недопустимостта на
частните жалби срещу определения, с които даден иск /насрещен, инцидентен установителен или пък обратен/ не бива приеман за съвместно
разглеждане в дадено производство, обективирана в определение № 32 от 26.01.2009 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1773/2008 год., І
г.о., ГК., докладчик Гълъбина Генчева, определение № 214 от 1.04.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 140/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, определение
№ 297 от 12.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 124/2010 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Емил Марков и др
Обобщено, считам,
че не е налице несвоевременно извършено от мен, в качеството ми на съдия,
разглеждащ т.д. № 490/2013 год. процесуално действие по това дело, подведимо под сочената от
страната правна норма на чл.210, ал.2 ГПК.
Моля също така при
произнасянето си да имате предвид обстоятелството, че процедурата по чл.255 и следв. ГПК за определяне на срок при бавност има за цел да
осигури своевременното произнасяне и движение на дадено дело /в случая, т.д. №
490/2013 год./, на която цел искането да ми „бъде определен срок за образуване
на самостоятелно исково производство по регресния
иск, предявен и недопуснат до съвместно разглеждане в главното исково производство
по т.д. № 490/2013 год.“ не отговаря. Същото безспорно е насочено към
образуване на ново исково производство, което страната не е била препяствана да стори сама повече от четири месеца и което
необразуване по почин на съда чрез разпореждане на съдията-докладчик да се
докладва за образуване на ново дело, не се отразява на движението по т.д. №
490/2013 год. по описа на ВОС, че да го забавя. В този смисъл, считам, че оплакването
по съществото си не съставлява оплакване по чл.255 ГПК.
Приложение: справка от деловодна система на ВОС по
т.д. № 490/2013 год..
С
уважение,
съдия Цвета Павлова